| Според мен цялата концепция за службите по трудова медицина е погрешна. В случая е използуван опита в Дания, но при нас всичко е обърнато с главата на долу. В Дания ръководител на службата по трудова медицина е инженер, у нас - лекар със съответната специалност ( виж нар. № 14 за СТМ ). От тук нататък следват редица противоречия, поради което фирмите не могат да изпълнят изискванията на ЗЗБУТ: 1. Лекарите със съответната специалност са малко - около 200 бр. Поради изискването 1 лекар да отделя минимум 1 час на работник на година той може да обслужва не повече от 2050 работника. Т.е. 200 лекаря могат да обслужват около 410 000 работника. Даже и при 620 СТМ максималния брой обслужвани работещи е около 1 271 000 бр. От НСИ е видно, че за 2003г. по трудов договор са били наети 3 280 000 души. Разликата е очевидна. СТМ няма физическата възможност да обслужват всички работещи в страната. За това обаче не са виновни фирмите, а тези, които изготвят нормативите. Резултатът е високи цени и лошо обслужване. 2. С рисковете в различните браншове, технологии и професии са запознати най-добре съответните технически специалисти. Те познават правилниците по безопасност за съответния бранш, познават и практиката. Подготовката на лекарите е в друга насока. Това е мое мнение на база 15 годишен опит работа в тежки и рискови отрасли и 5 годишен опит в СТМ. Виждам, че така мислят и в Дания. 3.В ЕС малките фирми ( под определен брой работници ) не се обслужват от СТМ. У нас фирмите даже да имат само един работник трябва да имат договор със СТМ. Това не е икономически обосновано, и СТМ не изкат да обслужват такива малки малки фирми. Това е бреме както за малките фирми, така и за СТМ. По мое мнение СТМ са най-ефективни във всички средни и големи фирми, а за малките - само в рисковите производства. Не знам мотивите, поради които наредбата е приета по този начин, но очевидно е, че след 6 години все още не може да се приложи навсякъде. Работодателите по-скоро имат чувство, че им се упражнява рекет, отколкото че имат полза. А полза има. |