Добави мнение Мнения:9
И сфинкс един ме гледа - камък неподвижен кое по лошо е...лъжата която дарява ни усмивки,или истината...която носи сълзи  |
| >>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<< Така е любо, внучето е преди сичко и аз съм така, ама си мисля като онзи Елин-Пелинов юнак*, че: ...а я мислим прошка има и за тия кои некога прегрешат с млада попадия" >>>>. Пейчо, * това е от една поема, която се приписва на Елин Пелин и която ми бе дадене за реставрация от приятел понее мноу си падах по шопския фолклор. Имах и човек, който уж познаваше сина му, та му я дадох за разследване, ама накрая така и никога не разбрах дали е истинска Пелинова работа. Много ми прилича, някой ден ще я намеря да я пусна тук. Много е сладка. По спомени почваше така: . "Ратай бех у поп Матея в село Долна Мърва та веднаж с светио старец пойдохме за дърва... . Рано беше - ти го речи слънцето отколе бе изгрело и светеше в равно бело поле" . слънчо |
| Слънчо, аз съм старомоден, вярвам в любовта и разбирам жените... НЕВЯРНАТА СЪПРУГА * Аз я отведох на реката; бях сигурен, че е девойка, ала тя имала си мъж. Бе през нощта на свети Яков и с дълги уговорки стана. Фенерите се загасиха и се разпалиха щурците. Чак при последната ограда допрях гърдите й заспали и се отвориха те мигом, подобно люлякови гранки. Колосаната нейна фуста във моите уши пращеше безспир като парче коприна, раздирано от десет ножа. Дърветата с върхари тъмни израстваха пред нас грамадни и лаеше отвъд реката с далечни псета кръгозорът. Щом минахме безмълвно двама къпини, тръни и тръстики, коравия й кок изрови във тинята една трапчинка. Аз смъкнах мойта вратовръзка. Тя смъкна горната си дреха. Аз-ремъка със пистолета. Тя-свойте четири корсета. Такава гладка кожа нямат ни охлювът, ни кринът нежен и не гори с подобен блясък дори кристалът под луната. Под мен в уплаха като риби изплъзваха й се бедрата, ту пламнали като жарава, ту като сняг и лед студени. По най-добрия друм безумно през тая тъмна нощ препусках, седефена кобила яхнал без никаква юзда и стреме. Аз като мъж не ще повторя това, което тя ми каза, защото моят ясен разум ме учи предпазлив да бъда. Изцапана от кал и ласки, аз я отведох на реката. А кремовете с дълги саби се биеха под злия вятър. Държах се както подобава на всеки циганин достоен. Дарих я на раздяла щедро с красива кошница от слама и не склоних да я залюбя, защото имаше си мъж, а каза ми, че е девойка, когато я водех към реката |
Пейчо, щом ще бъдем старомодни, и аз го мога. Когато свойто име аз съзра, написано в скрижалите на рая, аз всеки страх в живота ще презра, сломен от скръб. И няма да ридая. И нека бясно тук кипи вражда и да летят по мен стрели от ада - с усмивка аз, о, Сатана, ще бдя - света не ще помоля за пощада. И нека дойдат грижи - див порой, и дъжд от скръб да потопи земята, ала накрай да бъде вечно мой последният ми пристан в небесата. |
Преведи ако обичаш!| Душата Омръзна ми душата си да нося, Господи, една ръка спусни и помогни ми. Душата ми по-тежка е от девет космоса, защото моята година има само зими. И уморих се все Душата си да тегля, Отче мой, ще се препъна и ще падна вече, надолу стръмното е само от завои, а краят на пътеката-далече. Задъхвам се пред хората познати и не търпят ушите ми човешки говор. Ти само и децата сте за мене святи и няма под небето тук за мене нищо ново. Тежи Душата ми от грехове и разкаяние, тежи от много знания и опит, от хорски блудства и прелюбодеяния, от дяволски, човешки, конски тропот. Тежи Душата ми, а аз тежа на всички. Избягвам хора, запознанства и съдби. И въпреки, че ближния обичах, мен ближен някакъв Душата ми уби. |
Добави мнение Мнения:9