На Сеирджията му лъхало на провинциализъм. Не се разбира съвсем дали му лъха от интервюто и стиховете на Станка Пенчева или от постинга, който я провъзгласява за велика. Макар че съм софиянец, ще му кажа, че в български контекст “провинциализъм” не е най-точната дума, защото ПРОВИНЦИЯТА ВИНАГИ Е БИЛА ДУХОВНАТА СТОЛИЦА НА СОФИЯ, която само е консумирала “провинциалните” таланти, особено в литературата. Е, и София е дала няколко големи имена - Багряна /макар и родена пътем в Сливен/, Валери Петров, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Емил Манов, Миряна Башева, Владимир Башев, Станислав Стратиев. И толкова, ако си спестим по-незначителните.



А сега, уважаеми Сеирджия, подгответе се за един изнурителен списък от “провинциални” имена. Започвам с Паисий, който е от Банско,
следват Славейкови /баща и син, а не братя!/ - единият роден във Велико Търново, другият в Трявна. Христо Ботев - калоферец, Любен Каравелов - от Копривщица, Иван Вазов - от Сопот, Симеон Радев - от Ресен /Македония/, Кирил Христов - от Стара Загора, Стоян Михайловски - от Елена, откъдето е и Петко Ю. Тодоров, Захари Стоянов - от Медвен, Котелско. Д-р Кръстев е от Пирот, Пейо Яворов от Чирпан, а неговият “биограф” Михаил Кремен - от Оряхово. Критикът Михаил Арнаудов е от Русе, Елин Пелин от Байлово, Йордан Йовков от Жеравна, Теодор Траянов от Пазарджик, откъдето са и Димитър Бояджиев, Константин Величков, Никола Фурнаджиев. Майсторът на късия разказ Георги Стаматов е от Тираспол /Молдова/, Димитър Талев от Прилеп /Македония/, Христо Смирненски от Кукуш /Македония/, откъдето е и брат му Тома Измирлиев - първомайсторът на поетичната пародия. Най-големият европеец в българската литература Гео Милев е от Раднево, Старозагорско, неговият близък сътрудник Георги Шейтанов, чието дело тепърва ще се оценява, е от Ямбол. Вълшебният разказвач Ангел Каралийчев е от Стражица, Асен Разцветников - един от преводачите на “Илиада” - от Драганово, Вапцаров е от Банско, Вутимски от Своге, и то не от самото градче /тогава село/, а от една махаличка, изтребена почти до крак от туберкулозата. Дора Габе е от Добрич, Светослав Минков от Радомир,
Блага Димитрова от Велико Търново, Емилиян Станев от Елена, Станка Пенчева от Сливен, Хайтов от Яврово, Асеновградско, Радичков от Калиманица, Белоградчишко, Константин Павлов от Кумарица /има и друга версия/, Любомир Левчев от Троян, Дамян Дамянов от Сливен, Андрей Германов от Белослав, Варненско, Иван Радове от Плевенско, Стефан Цанев от Русенско, Николай Кънчев от Бяла вода, Плевенско, Христо Фотев от Цариград /но стопроцентов бургазлия/…. Да продължавам ли? Или да завърша с най-талантливият участник във форума на “Сега”, варненецът…. досещате ли се кой?

Това стихотворение бе написано, след като прочетох казаното от великия Хайтов часове или дни преди смъртта му - “Отивам си с кеф от този свят!”
(свидетелство на проф. Марко Семов).


ЗАВЕТ


Изтичат, сине, дните ми изтичат -
подготвям си тояжката за път,
днес поумислен, утре безразличен
дали ще бъда тук или отвъд.


Едничък ти си вечната ми обич
и аз ще бдя над твоя малък мир,
дори когато червеите в гроба
довършат своя неизбежен пир.


Заветът свой до днес не съм ти казал,
а време е. Дорде си още млад,
въоръжи се, сине, със омраза
към този изроден, лъжовен свят.


Дори и с най-добрите си другари
бъди на откровенията скъп.
Светът е пълен, сине, с подли твари
и всеки дебне да удари в гръб.


Ти хубав си, а то е участ тежка -
ще те чоголят блудници жени.
Недей им вярва - ще направиш грешка.
Урока си предай и отмини.


Бъди жесток, циничен, първобитен.
Така ще бъдеш господар - не роб.
И подир време като победител
ще те посрещна в общия ни гроб.

Ъндърграунд:
... великия Хайтов...!

Бътерфлай, не разбрах кому съм давал съвети. Би ли уточнила?