Отиди на страница:
| Статията на г-жа Костова вярно отразява живота в Германия през погледа на чужденеца, прекарал дълго време там и не намерил своя среда. В съзнанието на българина тези щтрихи на журналистката вече имат място и те намират само потвърждение. Космополитът Бочев да се сети най-напред, че има Родина и да се хвърли да я защищава и пропагандира пред германските си приятели. Германецът в собствената си страна се държи по един начин, а веднъж прескочил границата се освобождава от стягащите го окови и има поведение на безнадзорно дете. Но, това са германците, не можем да им се сърдим: стегната организация, концентрирани в работата си, планиран живот, но и ограничени емоции, свит дух, плоски шеги и слаби филми... Когато бихме германците '94 г. на световното п-во с 2:1 Бекенбауер каза силни думи от рода, че този резултат е случаен и не може една организирана нация да загуби от сбирщина добри състезатели. Изводите ясни! |
| В момента по радио Нова (Свободна) Европа излъчват записи от 1994г. с Петър Увалиев. Той казва дословно, че са му трябвали дълги години усилия и работа в чужбина, за да изучи българската история, религията на древните траки и на древните българи, за да добие най-после истинското самочувствие на българин. Така и си останал без "втора родина". Какво да коментира човек?  Редактирано от - Олег Офренов на 17/1/2005 г/ 18:51:59 |
| Няма начин да не се съглася с госпожата Костова, стото случая със САЩ е същия. Няма деца по улиците, до 5 клас сричат зер се научат да четат до 8 клас, и тука за смяна на масло формуляра е 2 листа ( вадене на зъб около 10 подписа). Така е пуста цивилизация. Печелеики едно винаги губиш друго. Смятам че такива мнения служат на много добра цел- да се разбият 2 мита за запада-райа и България - ада.  |
| А бе много и по-много мислех да пиша, но това само докато четях мненията във форума, този път малко случайно изневерих на навика си, да чета първо статията и тогава форума. Днес обаче имах доста работа и не успях някак си да се организирам, както предпочитам, какво да се прави и аз съм българин. Макар че сред колегите ми се носи слуха, че ние българите и тези от изток обичаме повече реда и дисциплината, заради комунизма го обясняват. Засмях се като го чух де, ама все пак да ви го споделя. А пропо, за статията българите и Германия. Благодарност все пак към хуна… дето е пейстнал така добронамерено спорната статия и ми помогна по едно време в търсенето.  Та докато четях едното и другото, много неща ми идваха да кажа, и това, че и г-жата има известно право, но и господина. Както от една страна, че стереотипността на германците е дразнеща за нас балканците, а и не само нас, но и това не просто защото им завиждаме на хубавите къщи и уреденият живот. От вътре къщите на мнозина и без това не са чак толкова, колкото обещава фасадата. Но то това къде го няма. Така обаче си струва да се спомене като според мен най-важната германска добродетел, а именно че са наясно, къде са и колко могат. Тук (Германия) от една страна има много повече толерантност и доброта, от колкото в България, а от друга има, и уви все по-засилващ се ефект на отърсване от тези вече 50 и повече години състояние на зашеметеност на германците след ВСВ, зашеметеност причинена от явното вмешателство и цензуриране на историята, и литературата, за философията пък да не говорим на германците, от победителите във ВСВ. Днес дори млади хора говорят тихо, когато говорят за родината си и показват гордост с миналото си. Не знам, до колко са народ на Dichter und Denker. Но това май само в Германия може човек да го чуе. Когато чух това сефте от един колега се засмях, попитах го, дали е убеден, че и другите народи мислят така за тях и му предложих, ако иска през уикенда да се разходим до Париж, и да направим една анкета. Отклони предложението ми и може би трябваше да се засрамя, че го базикнах така, но факта, че сигурно и аз знам повече германски поети, учени, и философи от него ми успокои съвестта. Да не говорим че това е държава, където като се опиташ да заговориш някоя млада дама например, само например за Достоевски и единственото което са чували в повечето случаи е “Престъпление и Наказание”, и евентуално “Братя Карамазови”. Да оставим на страна нуждата, да се учудвам на разпространеното изучаване в тукашните елитни училища точно на “Престъпление и Наказание”, но не мога да не твърдя, че имам право, да се учудвам, как за вече над 4 години, НЕ срещнах нито един германец, който да е чувал за “Евгений Онегин”, трябва да призная, че 2-3ма отговаряха утвърдително на въпроса ми малко преди това, дали са чували името на Пушкин, но от доброта решавах винаги, да не ги закачам и базикам, така съм учен просто. Примери имам тонове, но каквито и карикатури да ви нарисувам на германец, трябва да призная, че им се радвам и дори давам за пример, колко по-уравновесени и наясно със себе си са от нас българите. При тях също има недоволство и липса на инициативност и мързел и какво ли още не. Но някак си изглеждат по-щастливи от нас. Някак си като че ли повече се радват на живота от нас българите. И всякаш да докажат това, все гледат да седнат на слънце и все се оплакват, че и на тях, както на г-жа Костова не им стигало. Да не знаят да се забавляват, но може би за това, когато им направиш купон и ги виждаш, да се радват като малки деца и даже на мен тогава тяхната радост ми е по-радваща от някои постъпки на мои сънародници. Имаме какво да научим от германците, но това г-н Бочев е по-скоро резултат от постХитлеристките перестройки в Германия, от колкото на вековните примери от великите им мислители и поети. Имам някак си усещането, че страните които се чувстват като загубили във ВСВ са станали по-човеци 60 години по-късно, от колкото тези, които още се изживяват като победители. Ето това е направило германците по-хора, защото изпитват според мен малко повече състрадание в сравнение с други народи в Европа, че дори нас българите. За обскурантизъм не бих говорил обаче г-н Бочев в статията на колежката Ви, защото тя идва в известен смисъл и по принуда в тази страна и от позицията на своят жизнен опит тя вижда кое в сегашното й положение е в развитие и кое в застой. Уви и двамата автори си служат с малко некоректни примери и тълкувания. Едно е вярно, да си доктор и да миеш чинии си е, и собствен избор, и базиран на моментната конюнктура, но и дължащ се на евентуален провал в стратегическото ни планиране. И този, и други примери, и техните отговори в тези две статии са по-скоро селска препирня с аргументи, каквито хванем, просто защото ни се струва, че пасват за да защитят позицията ни.  Още един весело-тъжен пример: А тя кълне и стене - като че ли някой на синджир я държи в пустата чужбина. Не подхожда такава реплика г-н Бочев, не Ви подхожда и все едно не съм я чул.или пък: Не искам в Германия, по чиито улици скитат над 2 милиона напълно неграмотни хора и над 4 милиона безработни, докато правителство и опозиция се надпреварват да се обвиняват за настоящата мизерия в топлия нов парламент. Чунким в България е по-баш.  Като цяло считам, че рефлексията поднесена ни от г-н Бочев е малко преувеличена, защото г-жа Костова не отива напълно в тази посока на ...пришълци, кацнали в него изневиделица като в кукувиче гнездо. Така че определено има, какво да научим от германците, но не съм сигурен дали много българи виждат, да има нужда, да го научат това. Редактирано от - Николай Скаличански на 17/1/2005 г/ 21:10:54 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
| Една държава не е театрална постанавка да кажеш категорично, че е добра , лоша или посредствена. Не трябва да се бъркат и държава с национални особености. Когато нещата се обобщават това говори винаги за не познаване на фактите или фетишизиране на някои факти. В една бяла държава на улицата играят обикновено децата на имигрантския циганьор от цял свят. Децата на местните се занимават в организирани извънкласни занимания, за които се плаща. Циганьорът не иска да плаща /или няма възможност/ и пуска децата на улицата. Когато излезеш вечер на улиците на град от белите държави срещаш по улицата пак циганьора от цял свят – местните ги няма, те не се шляят из улиците, а отиват на театър, кино, забава, кръчма, гости. Улиците за тях не е място за развлечение. Нещата не се свеждат, само до манталитет. До голяма степен те зависят и от финансовите и интелектуалните възможности. Виждал съм на моя остров St. John, разбесували почиващи немци и особено скандинавци. Свинска история, но и те горките по някакъв начин избиват комплекси като нашенската Марийка от Германия. Както и да е, обичам чистотата и реда и не ми е приятно да ходя или живея там където тях ги няма. А като ми доскучее за ориенталщината, не е трудно да прескоча до някое гето било в САЩ било в Европа. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
| кептън , вЕрваме ти  Е нали трЕбе да подържаме и речник и роден език. И все пак не завиждай! А и не вярвай, че всичко вдяваш и си видял. Все пак ми изглеждаш интересен тип. Но пак прочети, какво ми харесва в германците. |
| Captain Buddy , , Винаги съм казвал, че бедният не може да мисли!” Капитанско мнение.Войнишко мнение. Ако света беше казарма-капитаните щяха да са най умни. Уви за капитана.Хубаво за народа. А историята потвърждава обратното. На така наречените бедни се е налагало да мислят-мислили са и са предвижвали света напред. Така е във всички области. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
| ех кептъне, всеки си има своите особености да го кажем. Аз определено мога да различавам хората които имат нещо в главата си, ако ще и от старост или от друго нещо да са започнали да стават аругантни. Все пак не се изживявам като никаква прзчка, но когато има с какво да подкрепя или поспоря с един или друг човек го правя. Аз в крайна сметка също се развивам и не се възприемам като еталон за някого, а най-малко на теб мога да съм ти явно. В мен обаче няма гордостта която я има в теб, но в известен смисзл и аз си имам своята аругантност. А бе свободна душа съм, а по темата Фичо си имам мое мнение, което все пак може да е по-различно от това, на стериотипа към който май бързаш да ме пъхнеш. Ако все пак искаш да се убедиш в това, можеш да ми разгледаш вчерашните постинги тук, някои от които имат според мен и сегашното ми впечатление за теб, малко малко изненадващ облик. |
| кептън Пак ти казвам, ако щеш и не ме чети изобщо, но обърни внимание само на този едничък факт, за онова, което на мен ми харесва в германците. А и за ракията. Не съм аз никаква ракия скоросмъртница и не това ми цел в живота. Аз искам да съм просто предвидим. Да се радвам на изкуството с което се занимавам и да се забавлявам както аз си знам. Не съм аз купонджията с който може да седнем да се надпиваме с теб, но и аз си имам сладки моменти в живота, а ти завиждаш или не, но не можеш дори да ме знаеш, ако ще и да имаш един факт, че понякога се заседявам тук. И все пак не от злоба ти пиша тези редове. Ако беше прочел постинга ми по-горе, щеше да забележиш, че и към Бочев не изпитвам никаква злоба. Но комай ти обичаш да натъпкваш хората в разни калъпи и мненията техни също. Е аз не обичам така с един добронамерен тон да ти го кажа. И освен това, не си изкарвам прехраната с перото, за разлика предполагам от теб. |