Отиди на страница:
| Ще си позволя едно сравнение от позициите на работил няколко години в среда с компактно циганско население и няколко години с негърско такова. Нашите цигани са професори в сравнение с американските негри. Находчиви, работливи, схватливи, инициативни. Нашият циганин дори когато краде ще обиколи пеш града, ще открадне нещо и ще го носи на гръб обратно. Негрото от мързел ще влезе и ще обере първата бензиностанция. |
| Калина Андролова "Човек трябва да се изтръгне от корените си или поне да ги забрави. Принадлежността към даден народ няма дъбок смисъл. Умният човек прави онази огромна крачка между племето и човечеството!" Емил-Мишел Чоран Не е нещо ново това, че българите напускат България. То не е случайно. Не е невъзпитано. Не е виновно или пък невинно. Не е невинно за държавниците ни! Патриотизъм. Достатъчно ли е само да си роден в една държава, за да решиш, че тя е последното най-хубаво място за живеене. И не е ли вярно, че посткомунистическия ни живот пред финансово-интелектуалния чужд капитализъм е като тиква пред катедрала. Същността на българската действителност се изчерпва с една перифраза: ако капитализмът зависеше от нас, краят му щеше да настъпи утре на обяд. Вече петнайсет години се държим така, сякаш сме сигурни, че цивилизацията трябва да изчезне, но не знаем с какво да я заместим. Бавноразвиваме се много бързо. И докато един говори за патриотизъм по време на избори, а друг бива изяден от кучета по време на джогинг, хората в нашето затънтено отечество се превръщат или в емигранти, или в депутати. А всички заедно - в сериозен интерес за безделници психолози. Патриотизмът свършва там, където започва онзи велик диалог на Волтер между популиста и гладния Кандид: "- Приятелю, вярваш ли, че папата е антихрист? - Не съм чувал още такова нещо, но и да е, и да не е, аз съм без хляб!" Патриотизъм значи. Това не е голям кръгозор. Това е вашият малък двор, господа местни шовинисти! Въпросът за човека не може да бъде решен политически. Човекът няма граници. Както няма граници и щастието. Патриотично можем да отбележим само това, че то не е психично антибългарско. Щастието не е антибългарско! Макар седемнайсетгодишните да подозират обратното, а четиридесетгодишните да са напълно убедени. Всъщност, не са прави бедните - животът в България, погледнат отдалеч - съвсем не е трагичен. Той е трагичен само отблизо и само в подробности. В своята цялост той е комичен. Да си умреш от смях, ако предварително не си умрял от скръб. Ето го и моментът на узнаването. Светът е пълен с неприятни истини. Някой късно закусва в Сохо под звуците на арфа, а друг се събужда примитивно рано до сметището в Сухо-дол. Не мислете, че е лесно да спреш да си съчувстваш и да заживееш в центъра на света. Животът наистина не отива на всеки. Затова и не всеки си отива. Свобода е не да свалиш белезниците, а да сринеш предразсъдъците. Да се освободиш от понятията. Човек първо си осигурява голям доход и чак след това става патриот! Първо модерният млад човек трябва да разбере, че един друг свят е възможен, и после да се върне тук. Така че, Българийо, свиквай да те напускат. И то най-умните твои деца! Защото, докато Ти запълниш дупките по пътищата си, Те трябва да не катастрофират живота си. Tе изобщо не се интересуват от идеята да променят истината. Достатъчно е да знаят какво искат за себе си и да имат силен свеж интелект. Така български режисьор поставя на Бродуей, български учен работи за НАСА, български глас пее в "Ла Скала", български художник рисува в Париж. Човек никога не разбира кога е победител. Той усеща загубата на победата. Вероятно и с нациите е така. Българинът побеждава географията, която прави живота му малък. И това е неговата голяма лична победа! Защото бъдещето никога не е общо, то е твое собствено бъдеще. Изборът да бъдеш в центъра на света е цивилизационен. Ако има нещо по-лошо от това да напуснеш родината, то това е да живееш в нея така, че вечер, като се прибираш от работа, в автобусната навалица някой да ти смачка твоята огромна връзка с праз. Не знам дали ви е противна думата менструация, но на мен ми е противна думата нищета. Колкото до управниците ни, и за тях важи общото правило: "Каквито и ужаси да ти минават през ума, онова, което твоето правителство действително върши, е много по-лошо, отколкото си въобразяваш." Няма никакъв смисъл да се пречи на историята да се повтаря. По света съществува покупко-продажба на граждански добродетели! Колкото по-богата е една страна, толкова повече граждански морал има. Иначе, както знаете, всяка тълпа, без значение от каква националност е и дали е депутатска, има коефициент на интелигентност, корен квадратен на броя на участниците в нея. А гладната тълпа няма никакъв. И тогава започва душевният милитаризъм: да ядеш ряпа, да членуваш в партия, да си отчаян, но да не планираш самоубийство, а да гледаш телевизия. Патриотизъм ли?! Само не казвайте, че американците са фанатични патриоти, а ние, българите, сме предатели по ДНК и системно изнасилваме сестра си. Т.е., че България е чудна страна, но не е случила на народ! Променят ли се условията, ще се промени и човекът. Любовта към родината е като любовта изобщо. Същото е като това, което на разсъмване един умен мъж казва на една умна жена: ти и аз не можем да се влюбим, трябва да са други двама души. Как мислите, дали е в сила обратното правило: промени ли се човекът, ще се променят и условията?! Защото българската демокрация е повече българска, отколкото демокрация. Напълно анималистична. Трябва ни психиатър, който да ни внуши илюзията, че родината ни не прилича по всичко на "Биг брадър", а само по нещо. Иначе ще се разотидем всички. А последният ще заключи малката ни държава. Защото броят на мечтите винаги е бил по-голям от броя на хората... |
| Мартин Карбовски Господин главен редактор на вестник "Новинар"! От известно време за мен е чест да пиша във вашия вестник. До 18 януари 2005-а. Недоумението ми прерасна в ярост и обида. Чел съм доста свински неща в този живот, но една малка женска статия в броя от 18. 01. на една непозната жена ме накара да настръхна. Статията започва с цитат на Чоран: "Принадлежността към даден народ няма дълбок смисъл, човек трябва да се изтръгне от корените си или поне да ги забрави." На шаржа, представящ авторката Калина Андролова, личи млада жена с къса коса и модерен изглед. Статията й се казва "Патриотизъм, гол задник и чифте пищови". Там пише: "Патриотизъм значи. Това не е голям кръгозор. Това е вашият малък двор, господа местни шовинисти!" Там пише: "Животът наистина не отива на всеки. Затова и не всеки си отива (в смисъл не емигрира)...Човек първо си осигурява голям доход и чак след това става патриот!... Така че, Българйо, свиквай да те напускат!..." Жестоко. Не мога да повярвам. Но трябва да напиша нещо, иначе няма да си простя. Трябва да гадая какво е накарало това момиче да напише горното грознолъжие. Трябва и да напомня, че точно на мен най-малко отива да защитавам мястото и средата, където живея. Трябва да се самообвиня заради нещо, което съм написал преди време - "47 причини, поради които не харесвам тази страна". Със сигурност не съм бил разбран правилно. Но днес, това е гадост, бога ми, гадост. Да пукнеш и да се сплуеш, млада жено. Имаме новини за теб. Най-важната новина е, паспортна аристократке, че "Животът отива на всеки". Няма да спорим за това. И не всеки, който си е отишъл, емигрирал, е живеещ добре, дори и по африканските стандарти. Твоята родоотстъпническа екзалтация идва от задника ти, момиче - явно силно и напористо ухажван от прекрасните розови западни хора. А хората, които първо си осигуряват голям доход, а после стават патриоти, в цялата човешка история са се наричали наемници. Нищо специално няма зад тази ти реплика. Дефинирай ми голям доход, жено, дефинирай ми успех! Ти си Валентина Терешкова на антибългарското емигрантско оглупяване и злословие. Колко пари ти стигнаха на теб, за да станеш примерно американска патриотка? 35 000 долара годишно? Това как изглежда в паници генноизменена леща? Дълго време се пазех да не напиша, че емигрантите всъщност са едни модерни родоотстъпници. Тази жена го написа вместо мен. Там пише: "По света съществува покупко-продажба на граждански добродетели! Колкото по-богата е една страна, толкова повече граждански морал има..." Айде бе! Моралът на богатите страни, слава богу, се осъжда и от самите богати страни. Те, богатите страни, са често по-самокритични и от българите. Но емигрантите, които са решили, че представляват световна аристокрация само защото имат белоглав орел на паспорта си, само защото имат зелена карта и само защото идват да си оправят зъбите в България, компенсират истината за своето предателство и декомпенсират в самочувствие и теории за един жълт сняг, който вали някъде далеч от ниското самочувствие на българите. Идеята на емиграцията беше всеки да прави и получава това, което желае, а не да плюе по бившата си родина и да славослови новата си такава. Вие, емигрантите, получихте свобода, не ви казахме нито една лоша дума за това (почти), но днес отново вашата вина ви кара да измисляте и доизмисляте психологически и теоретични оправдания за това, което е животът ви. О, той е хубав, знам. Но щастливите хора не се оправдават. Има една прослойка хора, които приемат и влюбването, и родината си като батерия, която лесно се сменя. Прокълнати хора. Там пише: "Патриотизъм ли?! Само не ми казвайте, че американците са фанатични патриоти, а ние, българите, сме предатели по ДНК..." Точно това казваме - особено вярна е първата му част и не виждам как космическата пропаганда на американски патриотизъм може да бъде пренебрегната. В една кратка епоха, когато във всеки кадър се реят звезди и ивици, нас продължават да ни убеждават, че това не е патриотизъм и че патриотизмът е демоде. Защо ме лъжеш в очите, жена?! И още малко: "Любовта към родината е като любовта изобщо." Ще ти кажа нещо, проклета жено, което се надявам да разбереш. Дори и най-гнусният развратник не приема родината си като нещо в постелята. Ако ти, американска приятелко, обичаш мъжете и после ги захвърляш, не знам защо правиш директна връзка между твоите "любови" и твоите "РОДИНИ". Твоите оксиморонни родини са много, почти колкото партньорите ти в кревата, предполагам. Оргазмът, който ти доставя обаче един италианец, не е Италия, това е просто паспорт и начин на живот, не се захласвай. Просто любовта към родината няма нищо общо с половия ти живот, момиче. Вземи си *****та и бегай, ползвай я където искаш и където свариш, но не сравнявай двете неща. Ако толкова не сте разбрали защо мразя старите поети, които тези дни отново празнуват юбилеи, сега трябва да ви е ясно. Докато те девалвираха света, в който живеем, животът отвори нова ниша - директния отказ от идентичност. А философски погледнато, хората живеят еднакво зле навсякъде. Господин главен редактор! Грознолъжието, което прочетох във вестника, няма да ме накара да обичам повече или по-малко мястото, където живея. Аз като истински умен човек мразя и мястото, където живея, и мястото, където не живея. Но учудването ми е преголямо. Свободата на словото тия дни служи зимата да бъде наричана лято, жената да бъде наричана мъж, родината да има множествено число, а малките космати същества от Алабама да бъдат наричани понякога хора, понякога ескимоси. А има неща непроменими - едно от тях е Родината. Другото е, че понякога, в търсене на щастието, хората полудяват и заживяват хебефренно в розовия свят на безмилостната глупост и автолицемерие. Да си го кажем направо - живеят в лайна и целофан. Бог да те прости, глупава жено, ние не можем - проклета да си, и триклета. |
Зую, ти чувал ли си, че животът е главно твоето отношение към него. Лично аз никога не си развалям настроението от бавно работещи чернокожи. Доскоро имахме един слабичък, черен дядо, който ни носеше пощата (говоря за държавната, има и много други фирми за пощенски услуги). Той влиза бавно, като отваря широко вратата и не се сеща да я затвори (дори в антарктически студ като днешния), сяда на заседателната ни маса и бавно започва да преглежда какво има да ни даде. Ако трябва да се подпиша за нещо търпеливо го чакам да набере бавно всяка буква от фамилията ми (а тя не е от късите  ) на правоъгълното си съоръжение и да сканира пакета. После той се почерпва от всичко дето е на масата и... си тръгва. Излъчва толкова добосърдечност и има такава усмивка, че не ми дава душата дори да му се ядосам на ум. * Наскоро го замени едно много бързо и учтиво момче, хиспаник - мляко с кафе, и той ми харесва. Собственото добросърдечно отношение към хората прави света по-светъл и добър. За това днес Дайнов ми хареса. |
| един се е изцепил за циганията без лоши чувства напомням за вулгарията г-н Дайнов направо е в десятката но прави една грешка, смята, че всеки, който чета СЕГА, е чувал за нуворишите ха, от кой етнос са, имат ли те почва у нас?? простотията ходи по хората и помага да наречеш някого грозен, дебел, черньо, мангал, арабеска, латинопедал, педро и каквото трябва там още това прави ли чест?? защо не използват такива хубави думи като крадльо, лъжльо, хитрец, авантаджия, дембел, мързел, смотльо, мръсник, тъпанар и пр. щото те не са свързани с етното една закачка: едно време чалга, поне по мерето, казваха на ресторантските тип "оркестър без име", които общо взето свиреха италиано, евъргрийни и едно-две хора накрая а че пак се лаете във форума като псета, нищо ново, ама я се напцувайте "лапсус лингве" или поне на куче - то от Америката ( beach) до Азията ( кьопек) е най-взривяващо, защо ли?? |
| Нели и Фичо днес направо ме разплакаха от умиление. А пък и аз толкова време да не забележа, че в Америка настъпила ерата на социалната утопия. Нищо, че една трета от черните мъже отиват в затвора. Важното е любов да има. |
| един се е изцепил за циганията без лоши чувства напомням за вулгарията г-н Дайнов направо е в десятката но прави една грешка, смята, че всеки, който чета СЕГА, е чувал за нуворишите ха, от кой етнос са, имат ли те почва у нас?? простотията ходи по хората и помага да наречеш някого грозен, дебел, черньо, мангал, арабеска, латинопедал, педро и каквото трябва там още това прави ли чест?? защо не използват такива хубави думи като крадльо, лъжльо, хитрец, авантаджия, дембел, мързел, смотльо, мръсник, тъпанар и пр. щото те не са свързани с етното една закачка: едно време чалга, поне по морето, казваха на ресторантските тип "оркестър без име", които общо взето свиреха италиано, евъргрийни и едно-две хора накрая а че пак се лаете във форума като псета, нищо ново, ама я се напцувайте "лапсус лингве" или поне на куче - то от Америката ( beach) до Азията ( кьопек) е най-взривяващо, защо ли?? |
| А бе, и аз дръпнах един джоинт и голям смях падна! Бехме с тия от кръчмата в Миндя.  Големо веселие падна. Съселяните на Гената били големи зевзеци. Благодаря ви, г-да!   |
| Нещата отиват и далее: NIGGER- a black man with a slavery chain around his neck. NIGGA- a black man with a gold chain on his neck. За да достигнем неподозираните дълбини на: fo' shizzle my nizzle "fo shizzle ma nizzle" is a bastardization of "fo' sheezy mah neezy" which is a bastardization of "for sure mah nigga" which is a bastdardization of "I concur with you whole heartedly my African american brother"  |
| НЕЛИ: В къщи те (децата ви) ще ви правят безкрайни и досадни забележки дори когато говорите на български[/red][/size=2] Ха-ха-ха-ха ХА ХА ХА ХА ХА ХА ХА ХА ХА Лелке, ама ти тоя път се попресили, а.... А иначе НА НЕМСКИ ли говорите с децата си.... глобални *****, жалко за дечурлигата... Редактирано от - bot на 20/1/2005 г/ 10:16:41 |
| OIO, яз от сумА ти време питам Фичата оти нема мис Айдахо на конкурса за цръна мис Америка, а он се праи на утрепан. Нищо че син му говори ибъни инглиш като родния си език. Налче, като се чуеш с Фанка, я питай къде живея, она знае, даже сме си отили на гости. |
| М/у другото, нали сте учЕни - "вкъщи" се пише слято на български някъде от двайсе годин насам. Сигурно сте емигрирали доста преди това? А?????????????????????????????????????? |
| Чета писанието на Калина и се сещам за Спенса ... пееше там една песен за един народ без идея, страна на дезертьори и пушачи, като едните живеят за емиграция, другите за легализация - така да е нищо ново по стените. Обаче се питам тая патка какво точно иска да ни каже с твърдението: Човекът няма граници. Простотията, г-це, простотията няма граници. Но всеки има право на избор, без да пречи на другите. Вие също, ама ми напомняте някаква подобрена версия на Лайномета от Миндя. Така и не разбрах какъв ви е проблема? КапитализЪма, комунизЪма, българите ли, природата ли ни, държавата ли ни? КАКВО???? Българите ще се върнат, когато държавата бъде очистена от синьо-червено-жълтите седерасти. И това един ден ще стане! Вервайте ни!  |
| ***** ** Скуби Ду, ама ти да не се връза на дето ти викат че не си живеел у Америка за разлика от Слънчо? Утре Слънчо че каже нещо накриво и как'Неделка и него ще го лиши от местопребиваване... Нещастници, добре че вроден идиотизъм не им позволява да разберат колко са всъщност извън този континент... Щото от проджекта до метрото (два пъти седмично) - това живот ли е? Редактирано от - bot на 20/1/2005 г/ 10:19:00 |
| ***** * Г-н Дайнов да ме извини, че пиша това под неговата статия, но всяко нещо си има граници, мръсотиите и лъжите на #5, надявам се, също. Стига сме показвали несъгласието си... мълчаливо.  Казвайте гласно и високо това, което не ви харесва.[/b]Редактирано от - bot на 20/1/2005 г/ 10:18:26 |
| Зуйо, ние забелязваме у другите това, което сами имаме, което ние познато или пък което е и за нас проблем, и ги съдим от висотата на нашето собствено великодушие. Отношението на народите към културно изостаналите малцинства е показателно за достойнството и цивилизоваността на самите тях. * Американските черни били роби допреди 140 години, a допреди 40 години в юга били сегрегирани и лишавани от право да гласуват. Извоювали са си много неща, но няма да кажеш, че положението им е напълно равноправно с белите. Често се казва колко са дебели. Ние обясняваме причините - една от тях е, че допреди две поколение много от тях познавали глада (ако и в изобилна Америка). * Любителите на блуса знаят големия Уди Гътри с "I'm goin' where dust storms never blow" - "my kids need three square meals a day, oh Lord God, and I ain't gonna be treated this a-way - I'm lookin' for a job and honest pay" - това е записвано в края на 40-те. Сега децата в свестните училища учат сериозно американската история, имат месец на черната история, разбират тези неща от само себе си. За четящите на английски (изключвам псевдоемигрантите) отново препоръчвам романа на Филип Рот "The Human Stain", 2001. * В България също идва времето, когато психеделическото увлечение по чалга-историята ще се смени от желание за обективно и доброжелателно изучаване на малцинствата и съседните народи. |