Отиди на страница:
| Ето какво казват по темата специалистите> Проф. д-р Светослав СТАВРЕВ>  Длъжни сме да признаем следните Положителни ефекти ако бъде прието предложението на правителството: Първо, ще даде плах тласък в растежа на потребителското търсене, което би могло да има известно благоприятно отражение върху бизнес активността. Поради незначителността на стимула от макроикономическо гледище той няма да има инфлационни последствия, но пък ще подобри в някаква степен мизерния стандарт на живот на част от най-ниско заплатените работници. Второ, ще се повишат, и то много по-осезаемо от доходите, приходите в Националния осигурителен институт (НОИ) благодарение на въведената „система на праговете“, чийто мащаб на приложение надхвърля значително броя на получаващите минимална работна заплата. Това е положителен ефект за публичните финанси, но не и за микроикономиката. Трето, и това е най-важното в мотивацията на правителството, ще изиграе ролята на РR за управляващите и най-вече на финансовия министър, което се очаква да донесе плодове на изборите през следващата година. Дотук Добре, но не чак толкова ако не си затваряме очите за следните съвсем немаловажни неща: Първо, броят на действително получаващите минимална работна заплата днес е доста по-малък от този, който отчита статистиката, поради добре известни „най-целесъобразни практики“ у нас, посредством които микроикономическата рационалност се противопоставя на ирационалната макроикономическа политика на държавата. Така че не само социалният министър не знае какъв би бил реалният мащаб на последствията от повишената минимална заплата. Със сигурност обаче той ще бъде далеч по-малък от упоменатите 20%. Второ, очакваното повишаване на приходите в НОИ ще бъде най-вече за сметка на най-ниско заплатените работници и служещи, т.е. с част от повишените им минимални заплати ще се финансира и повишението на пенсиите на най-високо заплатените. Разбира се, управляващите се надяват това да не стане известно и имат основания да се надяват, но това не прави действията им по-честни. Трето, не се знае със сигурност какъв би бил ефектът за заетостта от повишаването на минималната заплата с 25%, но може да се очаква, че няма да е положителен. Особено в райони със затихваща или напълно затихнала икономическа активност, където за хората сигурно е по-добре да получават ниска минимална заплата, отколкото да не получат никаква. Четвърто, който се надява, че по-високата минимална работна заплата ще укрепи западналата мотивация за труд у голяма част от безработните и ще накара например живеещите от социални помощи роми да се откажат от тях и да приемат предлаганата им работа, ще се окаже жестоко излъган. Тридесет лева повече за труд се ценят далеч по-ниско от неразумно и щедро раздаваните сега „обезщетения“ и други помощи, неизискващи никакъв трудов разход. Когато социалната политика развращава трудовия морал, колкото и да вдигаме минималната заплата, полза няма да има. Пето, минимална работна заплата получават най-ниско квалифицираните. Повишаването й без корекции в заплатите на другите е жест към хората с минимален трудов потенциал. Какъв нищожен икономически ефект носи този жест е лесно разбираемо. Не е много трудно да се предвидят и отрицателните ефекти от същия жест за хилядите лекари, учители, университетски преподаватели, специалисти в администрацията, чийто заплати не са нищо повече от унижение за висока квалификация, в която държава и хора са инвестирали напразно от чисто икономическа гледна точка. Очевидно е, че нещо в политиката по доходите на държавата е дълбоко сбъркано, за да стават актуални съвсем неуместни за момента приоритети като този за размера на минималното заплащане. Шесто, не се изискват кой знае какви способности, за да се предвиди пропорционално на повишението нарастване на сивия сектор в пазара на труда. Съвсем нормално е да очакваме, че повече хора ще минат на минимална заплата, за да се компенсират повишените разходи на бизнеса. Колко хора биха загубили от това не е въпрос, над който да си блъскат главите управляващите, но той стои и ще получи своя отговор и без тях.  |
| От така показаното мнение на Проф. д-р Светослав СТАВРЕВ излиза, че е по добре да не се увеличава МРЗ. Чисто икономически е така. Икономиката се стреми да прави по-малки разходи за производство в т.ч. и разходи за труд. Всеки проблем обаче трябва да се огледа от различни гледни точки. В крайна сметка всичко на този свят се прави в името на хората. Те не трябва да стават роби на едно, второ или трето нещо. Но да оставим принципите. Труда си има цена. Тя се определя от състоянието на трудовия пазар, но не трябва да пада под определен минимум. Този минимум гарантира възтановяването на работната сила. У нас МРЗ е много ниска. Българската икономика спокойно може да поеме 25% ръст на МРЗ. Негативите ще бъдат по-малко от ползите. Т.е. българското общество има интерес от повишаването на МРЗ. Не говоря за политика, избори и т.н. Просто тук няма как да изложа аргументите си, тъй като темата е много обширна. |