Отиди на страница:
| Дискусията подтиква към размисъл. Аз, лично, в целия си живот не съм видял един български научен работник (доцент, професор и т.н.), който да каже за някой друг научен работник, че заслужено е получил званието си. Това, естествено, важи и за творците, спортистите и мутрите. Според мен, цялата беда в науката иде от тъпото възприемане на съветската система, която придаде на думичката "професор" несвойствено значение. В западният свят, особено в английскоговорящите страни, професор е университетска, преподавателска длъжност. Професори са всички, които четат лекции в университета, без да е необходимо да са писали някакъв научен труд. Демек, чиста проба "даскали". Аз съм изпадал в трудни ситуации, когато съм обяснявал, на някой голобрад английски "професор", че едикойси е виден български професор. Това често има негативен ефект, защото хората си викат : "Глей го тоя колко е тъп - 40 години чете само лекции и досега нищо не е постигнал в науката." |
| Otvrat, и ти се изказваш неподготвен. Съвпадението на англоезичната дума professor (често използвана за обозначаване на професията на всички преподаватели въобще, а и като длъжностно наименование, често дори и в кварталните училища) с нашето научно звание професор не значи, че те съвпадат по напълно смисъл и официално значение като термин в научните степени и звания. Понятието за професор в нашия (руски по смисъл и значение термин, според нескопосните ти разсъждения) смисъл също го има във всяка старана, където има висши училища. В различните страни традицията за обозначаване длъжността на университетския професор е различна (Full Professor, например), но смисъла е припокриващ се с нашето професор. Така, че в този разговор, който ни даваш за пример, си се изказал неподготвен а и този, с който си говорил, явно не е бил университетски професор а някакъв задръстен даскал. |
| ...вълненията около темата идват от това, че ония които послушаха майките си и учИха - за да не работят, сага настояват да им се издаде документ , който ще гарантира и на съпругите им прозвището "професорши"... |
| Попокате....ъл, Мерси. А иначе в италия professore означава : "братчед", "пич", "приятел", "господине", "тъпак". Според случая. |
| Моля, Otvrat-e значи си разговарял с някой в италианския смисъл на думата и по тема, която няма нищо общо с това, което си коментирал в горния си постинг. |
| Ужас! Всички са прави и всички са грешни! Толкова ли е трудно да се види как е по белия свят? Абе хора как е по света – има ли доценти и професори или само професори? И второ, защо нашите научни институти не се свържат по тясно с университетите, и по определените въпроси, по които даден човек е специалист, лекциите да не се четат от него, по други въпроси от друг специалист и т.н. Тогава преподавателите ще имат повече време за наука, а хората от науката ще открият преподавателската работа. Тогава ще престанат да си ги мерят постоянно, кой къде е по-добър. Ясно кой, къде е по добър професорите и доцентите в преподаването, научните работници - в науката. Изключения има, но те не са правило! Много е глупаво да се каже (язък за академика), че щом човек направи докторска дисертация става голям учен. Ами господин академик, той и без да си губи времето с оформянето на докторската дисертация, може да си прави голямата наука, кой му пречи. Може ли да се каже, че един доцент (ст.н.с. ІІ ст.), който си работи съвестно и задълбочено по даден въпрос, не е добър учен, а само този, който през цялото време се занимава с докторската си дисертация, той е голям учен. Нима много от откритията в света не са направени от млади учени, без да са професори. Техните открития нямат ли стойност. Аз мисля, че до 35 годишната си възраст един учен трябва да завърши работата над себе си ( дисертация, хабилитация и т.н.) и да се отдаде на науката, за което ще му се плаща, а не да си прави докторска дисертация до 65 години. Другото са глупости. Какво е толкова страшното , че ще са професорите много, то на всички викаме майсторе, без да са никакви майстори, ама никой не протестира! Докато ние станем професори, професорите са малко, щом ние станем, вече стават много и се появява голямата опасност от изобилие от професори! |
| Esmeraldo, точно това казвам и аз, че не бива да се променя сегашното положение, т.е. званията да бъдат съобразени със съответните дисертационни степени. Четете добре статията, където се казва, че в проектите е застъпено да отпадне степента "доктор на науките". Споменатите "измислени" професори по-горе са с почетни титли, дадени за прочитане на някаква лекция. Те не са преминали тежката цедка на нормалния избор, където се искат значителен брой сериозни публикации и съответна научна степен. |
| Тъй като G(аргата) 5 ме предизвика ще си дам мнението-ето го: Статията е написана от човек, който не е наясно много, а съюото се отнася и за тези от Народното събрание. Ето някои от глупостите: ....Досега централизираните и тромави процедури по присъждане на званията и степените се сочеха като един от аргументите за липса на интерес към научна кариера...... Пълна глупост. проф. Кендеров правилно го е казал, че основната причина за липса на интерес е НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ. Не може да плащаш на един професор 400 лв., а на един асистент близо до минималната за страната заплата и да чакаш ИНТЕРЕС. Който е стигнал да стане доктор по... и ли доктор на .... или старши н.с. или професор ще изтърпи половин година да мине през ВАК. ....В момента тя има монопол върху присъждането на научните степени (т.н. малък доктор и "доктор на науките"  и звания (доцент и професор). Сега кандидатите преминават през 3 звена във ВАК - специализирани научни съвети (СНС), комисии и президиум, за да получат степен или звание. Това усложнява и бави процедурите.......Никъде по света не се става бързо и лесно професор, както искат някои от провинциалните университети. Минаването през ВАК не е най-бавната процедура, между 0.5 и 1 година, бавната процедура е да ти отворят место за съответната длъжност 1 до безкрайност години. Във Франция също има комисия, която удостоверява дали можеш да станеш професор, според определени критерии. След това си търсиш место за професор със документа от тази комисия. Като си намериш свободно место университета те удобрява или не, въпреки, че имаш документа. Ние имаме изискването за професор да бъде доктор на науките (големия доктор) така, че тук също може да отпадне минаването през ВАК за професура, но задължително кандидата трябва да бъде голям доктор, удостоверен от ВАК или някоя друга НАЦИОНАЛНА комисия. В случая на доцент трябва да се изисква както в Германия хабилитационен труд-кратко изложение на трудовете. В Германия ако не се хабилитираш (станеш доцент) 8 години след като си защитил дисертация -малкия доктор си вън от науката. Между защитата на малкия доктор и хабилитацията са пост-докторни позиции, които не са постоянни. При нас младшите научни сътрудници и асистенти могат да се трансформират като такива. .....Най-силна децентрализация е заложена в проекта на Петко Ганчев от НДСВ. Той предлага научните съвети да имат постоянен състав само с членове от вуза и при необходимост той да се разширява с кадри от друг вуз или научна организация. Едва когато научната организация не разполага с достатъчно кадри, ще се търси съдействие от националната агенция. Съпартиецът на Ганчев - Асен Дурмишев, пък предлага фиксиран брой участници в научните съвети да се избират от националната агенция чрез жребий...... Глупости на търкалета. Кои са тези титани на научната мисъл Петко Ганчев и Асен Дирмушев- ИЗВЕСТНИ СЪС СВОЯТА НЕИЗВЕСТНОСТ. Ама как само мечтаят тези капути да решават кой ще стане професор и кой не на локално ниво-всред университетската мафия. Тогава да видиш каква наука на книга ще разцъфти в провинциалните университети и как ще се нароят доценти и професори. .....Единият от привържениците на идеята - синият депутат Иван Иванов, твърди, че втората докторска дисертация се обезценява, защото кандидатът просто трупа количествено повече резултати от изследвания, които компилира от работи на свои асистенти..... Ега си смешнотото изказване. Това само СЕДЕРАС може да го каже. А иначе като няма докторска дисертация същият този субект няма да компилира от работи на свои асистенти за да стане професор. Който може да ражда оригинални научни идеи и с дисертация и без дисертация ще ги ражда. Който не може ще компилира от работи на свои асистенти и с дисертация и без дисертация. Дисертацията е важна, обаче понеже тя документира в един обработен и последователен вид тези идеи. Нейното представяне пред широка аудитория именно позволява да се направи разграничение между оригиналните идеи и компилацията. За съжаление така е по целият сват повечето съвременни видни учени и на Запад са чиста проба добри менаджери. Много малко са тези, които дават нови оригинални идеи. Повечето, обикновенно използват труда на своите асистенти, но докато стигнат до тази позиция бая са се потрудили. Точно лесното ставане на доценти и професори, у нас, през рехавата цетка на местната университетска мафия, предполага използването след това на подчинените. Аз знам един такъв екземпляр от провинциален университет, който забогатя като заместник директор на банка, той съвсем не беше икономист, след това за пари му написаха дисертацията, а след това подкупваше тоз и онзи да стане ректор. Нали имаше много откраднати пари. |
| Какви професори и доценти?Тъпаци!Кандидатските и докторските им работи-идиотщини и щуротии.90%от дъртофелниците не знаят и не могат да ползват нито един западен език.Преди преписваха от руснаците, сега и да преписват вече не умеят.Балгария е малка страна и не може да си позволи да издържа псевдоучени.Който иска да се реализира като учен и е способен, да ходи на запад.Там се е правило, прави се и ще се прави наука! |
| много шум за нищо. парво необходимо е незабавно закриване на БАН. стига черпене с пани шепи от богатия саветски опит. второ закриване на почти всички университети. да останат 2 -в софя и свистов кактопреди 9ти септември. бадестесто на булгария е земеделие и туризам, в тези отрасли работят копачи, келнери и курви, а за тези професии висше образование не трябва. трето-пално копиране без изменение на американската образователна система. никакви асистенти. 3 длажности-асс. професор, ассоц. професор и фулл профессор. налага се по железните правила на глобализацията. дори дарзави с толкова консервативни образователни системи като германия се приспособяват кам американската система, какво има да се умува в булгария. |
| И как пропущат всички, че втората по важност причина да липсва интерес към научната кариера е фактът, че преди човек да навърти 55 год., професор се немое стана по настоящите правилници и процедури.... А у западо на 35 се фръцкат професорчета и бачкат в най-продуктивната си възраст. На никого не му се чака да одъртее като дългогодищен асистент или доцент. |