Отиди на страница:
 Керпи, младото изнизва се на Запад, щото карагьоз там лапат! Не знам какво още трябва да стане в България, та българинът да повярва, че живее в страна, която умира. Не е толкова необходимо да се командирова в обезлюдената Родопа, да обхожда на Странджа баир гората, да преваля хълмовете на посърналата й посестрима Сакар, сякаш ослепели с избодените очи на изтърбушени кошари, порутени във вандалски набези къшли, изпепелени, съсухрени, чакълести земи, разтурени и обрани до шушка от пладнешки крадци къщурлеци с избити прозорци, превърнали се в усойни свърталища на веди, самодиви, върколаци, вампири, таласъми, както и изгризаните от отмъстителни пожарища стародавни български гори. Не е необходимо. Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Само какви очи има той! Дълбоки, хлътнали навътре, същински пресъхнали кладенци, вглъбени, сериозни, задълбали сякаш в отдавна опоскани рудници, без лъч природен светлик, излъгани очи. Достатъчно е да стъпи човек на перона на някоя вмирисана на кебапчета, риба на скара и вкиснали от пот сака автогара, където всяка шофьорска кабина дъни убийствената с извитата си простащина садистична чалга. Достатъчно е да се омеша в истинския митинг от некъпани мургавелковци, нагъващи до повръщане киселата бира, които лющят слънчогледа за мезе с черни от древната мръсотия нокти и пръсти и безизразно киризят ветреещите се шалвари на любимите си, докато знойните им половинки кършат кьочека под звуците на устремилите се към небесата маанета. Достатъчно е човек да седне в някой гнусен влак за някъде, а всъщност – за никъде, заорал през България, за да разбере по непонятното и вмирисано на мастика, кариеси и арда гъргорене на всички възможни майчини езици, че България си отива. България умира. Очебийно до ужас! Достатъчно е излъганите ви очи да скочат от прозорците на влака, да се хвърлят по треволясалия скат, да се спуснат по каменистите и стръмни склонове с извлечената от пороищата и лакомите бури земя, за да се убедите. Не е нужно зениците ви да далдисват в страховитите подмоли на невероятния и пуст язовир "Студен кладенец", където, казват, дремят 200-килограмови сомове-убийци. Или да литнат в празните небеса, където не самолети на "Балкан" не се кандилкат, ами не кръжат дори лешояди и орли. Не е нужно човек да ходи и по най-северното ни Черноморие, за да проплаче за тамошните ветровити мъже и жени без поминък, безжалостно изнудвани от мутри в копринени костюми за зърното, зеленчуците, тонажите дини и пъпеши, рибата в таляните, пазарена за жълти стотинки и препродавана от хищниците-матрапази на десеторна цена. И ако, не дай, Боже, на човек му се случи да пресича боазите на Балкана с вмирисания на кисела пот, пикоч и мръсни пердета бърз трен, да се не нагледа на тучни, но като че ли нарочно запуснати ливади, по които някак без мерак се поклащат и пасат мека тревица дръгливи кравки, мижави кози, рехави, неостригани за летните пекове, овце. Дори соцгордостта на България – Димитровград, строен с кръвта, потта и хъса на елате хиляди младежи, за 13 години преход към демокрация се е превърнал в изоставен завод с обрани халета, съборени цехове, поругани и порутени алеи на бившата слава, докато по улиците му трополят 70-годишни старци, прославени връстници на големия поет с ватенката Пеньо Пенев, някогашните първостроители. Същото е дереджето в напечените градчета на Делиормана, където мъжките кафета, изпити на унизителна вересия в кафенетата, се точат с години, а оглушителните плясъци на безработните карета карти ехтят като сочни шамари по охранените бузки на иначе мислещите за народа наши управници. Аз питам. Кой има изгода от цялата тази разсипия? Обещаваните от правителството на Симеон Втори Борисов Заксен унд Кобург унд Гота нови работни места катагодишно, както и умопомрачителните заплати във вид на незабавно и несимволично нарастване на доходите на населението, бяха само красив априлски сън на припеците пред двореца Врана, откъдето той нагло излъга България. Хвърлените на ангро приказки бяха поредният шарен предизборен дирижабъл, който се спука, защото бе натъпкан със застоял от обещания въздух. Защото нито на управляващи, нито на опозиция, нито на населението, нито на който и да е в България вече му пука, че нашата Родина бавно умира. А приносът за нейната смърт е общ. Той е като общ гроб, изкопан с нашите собствени ръце, в който най-сетне ще легнем смирени един с друг. И ще влезем в Историята като първия народ, зачеркнал себе си. Ако приемем, че Синята планета, на която сме се нагъчкали всички, е Рай, ние, българите, със собствените си ръце превърнахме нашето парче от рая в негова клоака. |
| Наистина оригинално, без съмнение, и находчиво бих казал... Самородно злато. Хубаво е, че афтурите от Реконтра вече ползват интернетя... То сигур и 42 не е никакъв отговор на нищо, както сугестират некои тук, а просто е електронният подпис на афтуръ. |
| Анализираният от автора животрептущ проблем на нашето съвремие е бил изследван в миналото от великия руски поет Некрасов H.А.Hекрасов В каком году - рассчитывай, В какой земле - угадывай, Hа столбовой дороженьке Стряслись семь русских жоп... H.Языков Блажен, кто мог на ложе ночи Тебя руками обогнуть; Стряслася жопа - с нею очи, Уста, ланиты, кудри, грудь! А.С.Пушкин "Стрясенья жопы нет!" - сказал мудрец брадатый; Другой смолчал - и стал ее трясти... И.А.Крылов Вороне как-то Бог послал большую жопу; Hа ель Ворона взгромоздясь, Стрясти ее совсем уж было собралась, Да призадумалась... Александр Блок И голос был сладок, и луч был тонок, И только всхлипывая, как смеясь, Причастный тайнам, - плакал ребенок О том, что жопа уже стряслась. "Калевала" Старый мудрый Вяйнемейнен В руки взял свое кантеле, И стряслась героя жопа Сотряслась на всю ПохъЈлу... О.Мандельштам Hа бледно-голубой эмали, Какая мыслима в сортире, Поэты жопы сотрясали И незаметно уходили... Давид Самойлов Дул сильный ветер в Таганроге, "Струфиан" Обычный в пору ноября. Стрясалась жопа, словно гурт, Захватывало дух от гула. И почему-то в Петербург Царя нисколько не тянуло. Hиколай Гумилев Это было не раз, это будет не раз, С нашей жопой, глухой и упорной: Как всегда, на заре эта жопа стряслась, Завтра, знаю, пребудет покорной. О.Уайльд Ведь каждый, кто на свете жил, Стрясал ее, стрясал! Один - жестокостью, другой - Отравою похвал. Коварным поцелуем - трус, А смелый - наповал. Максим Горький Hад седой равниной моря Буря жопу сотрясает, Между жопою и морем Гордо реет буревестник, Черной молнии подобный... К.Бальмонт Хочу быть дерзким, хочу быть смелым, Из сочных гроздий венки плести, Хочу упиться роскошным телом, Хочу я жопу твою стрясти! |
| Валерка, не ни е виновен поседналият в априлския припек Заксен унд Тюринг Гота. Виновни сме си ние. Защо ще идват шибаните англичани да се заселват в Странджа, а наште момци с яки мишци бягат оттам и искат да се наврат в София, в малката схлупена панелка в Люлин и да шмъркат по цял ден кафе от 20 стотинки пред блока, стискайки пакет "Арда Дизел" в ръка, да псуват колко е шибан животът и да замерят невъзпитано помиярите с храчки? Или в други големи градове. Кой, Заксен ли им е виновен? Ако се вижда, че нещата не вървят на добре, кой, ако не ти сам, ще ти помогне? Хората от и без това обезлюденото село продължават да идват на тълпи в големия град и да се маргинализират. Тези, които успеят - глей до къде ни докараха. Земята е хранила човека допреди стотина години, тя го храни и днес, само че по един много сложен и абсурден начин в лицето на урбанизирания живот в метрополиите. Отиди на село, посади домат и го изяж. Колеца го запази за следващия път. Посей тикви и ги изяж. Семето ти ще се удвои. Насади краставици и ги изяж. И булката ти ще е доволна, когато те няма. Обери сливите и изкарай ракия. Е, пари няма да изкараш, ама и гладен и жаден няма да бъдеш. Човек основно яде, пие и ебе. За интелектуалците остава да поддържат и плача Йеремиев - това е тяхната мисия, но не забравят и другото. Проблемът е в човека. Не в Заксен или Хиксен от тюринг клуба на СБА-то. |
псъчолозите Изби карагъоза с това  Напомни ми стария лаф, че психолозите се делели на две категории - "психолъзи" и "психолоци".... Иначе матриялчето го бива (аз щото не съм чела сичкото Хинтернет тея дни...) |
До Форест Гъмп-Син  Пич, имам къща на село и всичките тия неща, дето ме съветваш да ги правя, с ракийката, картофите и салатката де, си ги правя от 25 години. Само жената не мога да склоня с краставицата... такова, че да се отърва. Разрешението на БГ-проблема е другаде и ти го знаеш - натирването на  Кобурга в Тюрингия. Ама тогава ще се казваш Форест Гъмп-Червен, а не Син. Наздраве, момче! |
Жени, въпросната смешка битува из нетя от 3-4 години барем  Bai, подсети ме за стиховете на големия руски хирург В.А. Зелин, написани със скалпел върху операционната маса: Виси червото, к’во да правиш – гравитация. А нявга е стърчало като на парад. Но няма тука повод за трагедия - Ако черво виси, то по-добре отпред, а не отзад. Свердловск, 1979 |
| A ето каква мъка носи в сърцето си Макарий Свердлов, на чиито макари през войната се крепяла свръзката на третий наш транспортний батальон: *** Вървя напред, назад и мира нямам де да вдена туй свердло къде ли не похлопах все повтарям че хуй от сой е и потекло. Свердловск, зимата 1942 г. |
| >>>>>><<<<< Първо! При мен излезе 43. Незнам защо. Второ! Младите хора, които познавам изобщо НЕ ИСКАТ ДА ЕМИГРИРАТ ЗАД ОКЕАНА. Искат да ходят там на екскурзии и дори да си доведат булки оттам. Справка приятели на синовете ми, които жена ми ще води до РБ това лято за да си харесат нещо. Ми то от мен тръгна. Трето! Океана сега се минава много бързо и евтино отколкото по време на студените войни. Пак не искат! Четвърто! Тук се лови махи- махи(златна дорада), мерлин, снапер, риба меч, и сиомга, а в България - клиощав карагиоз! Ми то и рибите там костеливи клиощави. Не знам защо е така? слънч >>>>> <<<<< |
| Е ма ти гледаш от другата страна на океана. Всъщност ако се придържаме към поговорката, че откадето и да се врти човек, океана му е се отзад, може и да пасне. |
| Тези обяснения, оригинални или взети отнякъде, са твърде сложни и поради това - неубедителни. Отговорът на въпроса "защо" е написан с големи червени букви над един голям червен бутон в дамската тоалетна на летището О.Хеър (Шикаго, Илиной). И той е: "Натиснете бутона (за по-лесно има и указателна червена стрелка). Найлоновата лента, с която е увита тоалетната седалка, започва да се движи. След около 3 секунди спира. Сега можете да седнете." Забележка: Същият надпис вероятно го има и в мъжката тоалетна, но аз там, по понятни причини, не съм влизала. |
| Въпросите всъщност са три. Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: оцеляване, любознателност и изтънченост, известни още като периодите "как", "защо" и "къде". Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?" Взето пак от там. |