Отиди на страница:
| Така е, хапнали, пийнали на държавна софра, половували в резервата, свърши се. Знам, мъката е голяма. Но не е необходимо да се прави достояние на всички. И без това на нас ни е ясно. |
| м-да, "видните" политически коментатори Фичо и Нели са пуснали "политически" коментари, достойни за препечатване във "видните" издания "Седем", "осхте.инфо", и т.н. |
| Този Дончо Цончев странно ми напомня за Димитри Иванов. Като цялостна конструкция на материала (първа част - авторът с някоя видна личност, спомени, преживявания, недостъпни на простосмъртния читател; втора част - умозаключения и морализаторствуване). Още не е постигнал умението на Д.И. да не казва нищо конкретно, а само да създава емоционални нагласи в определена посока, но пък е и доста по-млад от Джимо. Може да успее. А експериментите с преводите и особено третият - замяната на старите богове с нови богове - сме го правили отдавна и сме постигнали същите резултати. Да очакваме още такива тривиални открития.  Редактирано от - Калки на 07/2/2005 г/ 09:58:39 |
| Браво Дончо! Въпреки, че тези неща ги знам, много ми е приятно да ги слушам и чета постоянно. Белким някой американски клакьор се усети. О йе. What a country! |
| Идеалите по Г. Марков с малка субституция и повод за размисъл . ..Една от най-важните теми, които липсват в днешната българска литература, това е драмата на идеалиста. Не говоря за разочарованието и недоволството, а за дълбоко, понякога съкрушително преживяната трагедия, че всичко е било... за пусто. Ако някой някого наистина е бил идеалист- демократ, ако някой някога наистина е вярвал, че се бори за свободата и щастието на другите, то той не може да не бъде в остър конфликт със силите, които в името на същите идеали се разпореждат днес с живота в България. Конфликтът е неизбежен на всяка крачка, във всяко отношение и той е много повече вътрешен конфликт, отколкото външен. В продължение на първите десет години след десети ноември 1989 година оцелелите идеалисти преминаха дълъг и криволичещ път от илюзии, надежди, разочарования, отчаяние и масови нравствени самоубийства. За стореното през тези десет години СДС намираше великолепно оправдание с необходимостта от т.н. “преходен период”. Но когато и най-ограничените партийни членове разбраха, че преходният период не ще свърши никога, защото партията винаги ще има нужда да оправдава безобразията си, дойде времето, когато идеалистите трябваше да решат - да или не. Междувременно силата на властта така се бе усладила на мнозина от тях, че те просто бяха забравили откъде са тръгнали. Довчерашни борци за свобода се превърнаха в нейни най-големи гонители, довчерашни радетели за принципност и висока нравственост се превърнаха в най-безпринципните марионетки на времето, довчерашни мечтатели за добър и красив свят станаха строители на зандани от зло и грозота. |
| ..."Този Дончо Цончев странно ми напомня за Димитри Иванов"... ...когато Димитри е играел на топчета в махалата около паметника на патриарха, Дончо се е учел на секс с козите в землището на гара Левски... |
Добре!!  BTW, това, със статията – преди година-две писах във форума, че някои мнения са си направо от началото на 50-те години, само са актуализирани. Та в случая важи не само за статии (то си е видно)...  Botevist, и от мен |
| Чичата, Не е много ясно кое е по-добре - да си играеш на топчета или да опъваш козите. Аз, макар да съм израстнал на 500 метра от "Попа", съм склонен да вярвам, че детството на село дава повече жизнен опит. И не пречи човек да прочете няколко вагона книги... ===== Хмм, хрумна ми да пресметна колко книги е един вагон... Да речем, 30 тонен. Една книга от 250 стр paperback тежи 200 гр (току-що измерих). Излиза, че един вагон е 30 000 кг * 5 * 250 = 37 500 000 страници. По 2 минути на страница (ако искаш да разбереш за какво става дума), това прави около 500 години ежедневно четене по 8 часа на ден...... Излиза, че човек може да прочете за целия си живот максимум един малък камион книги .  |
| Калки, ти не си ли фуста. Цялото ти творчество ме е заблуждавало????? И ще знаеш: Не ще да е са си расал край Патриарха, защото тук в махалата му никой не го нарича поп - просто в тая част на София "поп" е музикално понятие. И не завиждай на селските момци за козята им влюбеност. |
| Хайде, холан, да не се правим зорлем на идеалисти! Особено на някои тази поза не им отива много-много. Какво значи съвършенство на човечеството или на отделния индивид? Колкото хората, толкова и отговорите. Няма да се впускам в политически полемики по въпроса. Ето една анкета с въпроси 1. Какъв искате да бъдете Вие? Преобладаващи отговори: ПО-УМЕН 2. Какви искате да бъдат останалите? Преобладаващи отговори: ПО-ДОБРИ Мисля, че изводът е ясен. Искам да съм по-умен, за да мога да просперирам, искам другите да са по-добри за да ми бъде по-лесно в това отношение. Тоест, човек иска не той самият да е по-добър, а ДРУГИТЕ да са по-добри за да може на него да му е по-комфортно. Да промениш себе си е много по-лесно, отколкото да промениш света. Обаче малко хора го правят. Преобладаващата част т. нар. идеалисти си прекарват времето в това, да учат другите какво да правят. Те на това му викам лицемерие - да знаеш, че ти самият не си идеален, а да изискваш другите да са такива. |
| Мдааа... на нЕкои господа нещо хич не се понрави писанието на Дончо Цончев... ма що така? Май казва неща, дето не са успоредни на Правата линия? И дай да сринем сега идеологическия враг? Похвално, бдителност требе тука! Иначе, нещата писани от ДЦ са доста верни според мен. Достатъчно е човек да чуе примерно една от речите на Буш, озвучена от "бурни, дълго нестихващи ръкоплиаскания", където се споменува нам-си-колко-си пъти "демокрация" и "свобода". И да се сравни с една реч на Брежнев отпреди 25 години - нам-си-колко-си пъти "мир", "дружба", "взаимопомощ" и... Бинго - "бурни, дълго нестихващи ръкопляскания". Откриите осемте разлики, прочее  А после - отрицателен контрол нямало, ловувал бил с Тодор Живков, сестра му нещо.... |
| А бре Дончо, кво е това "ентропия", бе батка? И ти ли взе да словоблудстваш като онези лайна, дето са напълнили парламента и безсрамно се наричат "политическа класа"? Да ти подскажа още няколко думички. "Кристализация", "диференциация", "политическа акустика". Ти, брат, взе най-неразбираемата - "ентропия". Толкова ли си се изчерпал, че вече говориш неща, които не разбираш? Остави това на лайната в парламента. А и писанието ти едно такова, как да кажа, доста позьорско. Въпреки че си личи, че е писано от човек, който умее да пише. И от това на човек му става още по-тъжно. Признавам, находката с "Работническо дело" е чудесна. А едно време сваляхме мадамите, като им говорехме не само за Шекспир, а и за Дончо Цончев. Да не би сега да няма сюжети! Според мен има, и то много повече от времето на бай Тодор, защото мъката е много повече, ама кой да я види и опише! |
| Г-н Цончев е един от малкото добри разказвачи. Чета го с удоволствие и затова ще си позволя един такъв съвет - каквото има, нека ни го каже както той си знае, мъжкарската. И да се пази от форума, за да не последва незавидната съдба на г-н Иванов |
| Да, думите си приличат дарагой Дончо, но хората, хората, които ги изричат и се кичат с тях са други...Думите, думите, са Виенското колело , което има и горе и долу, платил си с живота си и хайде слизай, а някои плащат със съвестта си, с принципите си, с двуличие...Клоунада какая, та демократическая... |
| И що мина на руски бе, полиглотче мамино варненско? Я по-добре оди да ринеш снег. Редактирано от - ЗВЯР на 07/2/2005 г/ 13:27:33 |