Отиди на страница:
И още ми се иска да поздравя Командира и всичките му последователи за принципната им коалиция с БСП!  Надявам се да го запомните до 25. юни!  |
| E господа Форумци, да ни е честита новата коалиция! Как мислите, кой ще извлече повече дивиденти от това-Доган или Симеон? За пореден път ни бе показано кой управлява държавата, особено след като един Цар стана пешка в ръцете на Сокола. М-ду другото те до такава степен са се споразумяли, че и 3-мата бяха в райе, дори и горкия цар който приблизително е 2 м висок и той, само и само да им угоди човечецът. |
| SIR LANSELOT, ТАКА Е! Но дали "Царят" ще рискува да си "ОЦАПА" бъдещите листи с доказани "политически ПРЕДАТЕЛИ" и/или "политически ПРОСТИТУТКИ" ?! От тези хора/"нововремците"/, и от партията им, "Царят" и НДСВ само ЩЕ ЗАГУБЯТ, ако направят ПРЕДизборна Коалиция с партията им "Новото време" , или ако Той ги включи ПЕРСОНАЛНО в изборната Листа на НДСВ!!! Аз НЕ вярвам, че ще се намерят чак толкова много български избиратели, които да са запазили все още /и след днес!/ някакво уважение или нужда към "нововремците" и , че ще пуснат бюлетината си ЗА тях !?!  |
Президентът Буш е споменал, че очаква да се срещне с министър-председателя на 22 февруари, т.г. на Срещата на НАТО в Брюксел. Мисля си, че някои не биха искали да не оправдаят очакванията на Буш  |
| До Луд към Луди, много точно и красиво поетично казано. Ама как така Оруел и Екзюпери не са родени в България, а пък все за нея пишат? |
| ГОШО, /:/ ...Буш е споменал, че очаква да се срещне с министър-председателя ..." ......................................... ......................................... ................................ Буш, май, НЕ е упоменал КОЙ /да/е министър-председател на България към 22 февруари 2005 ?!? ЗАЩО ли?! |
| Милен Велчев вчера изкеворкира на Кеворк, че некакъв си американски антициклон бил тръгнал спешно затъдява, та да не би да заместим Украйна на шахматната дъска. Толкоз бръзо да доде обаче ич не ми се верваше. Требе некои другари да поработат повеке върху Системата си за ранно предупреждение, та да се не излага кат кифладжии пред бабичките. Симеон и Първанов се разбраха за избори на 25 юни НДСВ, ДПС и Новото време убеждават Герджиков пак да стане шеф на парламента  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 07/2/2005 г/ 18:14:46 |
 nesnaecht, я стига бе!тия социо-НЕ-логични изследвания са предплатени услуги! хора бе, вие кога ще свикнете, че истината е това, което съобщават тия агенции обърнато на 180 градуса! той и костов така си мислише миличкия, ама усреднените резултати от последните парламентарни избори се оказаха обикновен среден пръст за СъДъСъ-то! споко! след царя иде народния съд! моите прародители са потърпевши от тоя съд, но сега искам архивите да са живи! и  |
| ГОШО, ТЪЙ ВЯРНО! СЛУШАМ! .................... П.П. Щях за забравя: МНОГО СИ МИ СИМПАТИЧЕН! Умрем за теб!!!  Редактирано от - paragraph39 на 07/2/2005 г/ 18:23:21 |
| ееееееееее.... не е честно! извинявай nesnaecht!!! палеца не е за теб!!! явно е печатна грешка! края на предишния ми постинг да се чете: |
| БЛАГОДАРЯ ЗА ОЦЕНКИТЕ! но вие четете Екзюпери а не мен! човека го е казал преди повече от 60 г. да му се чуди човек!?! За мен "малкия принц" е синтезирана библия а не детска книжка! и понеже съм под пара нека припомня на заблудените ни полиТРИЦИ за стълбата: ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА Посвещава се на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Хр.Смирненски "Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" Дяволът се усмихна: "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си." Дямолът пак се усмихна: "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" Момъкът отчаяно махна ръка: "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: "Виж голите им кървави меса!" "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" |
| Незнаещ, нима Дайнов вече осира и "Труд"! Най-после! Ми той си е за там и не разбирам защо "Сега" още му дава подслон. През 1999 Дайнов имаше една огромна статия в "Труд" под надслов "На правителството му е скучно да прави гафове". Там подробно обясняваше на простите ни кратуни кое как е и защо. Сега научавам, че прогнозирал, че царят пада до дни. Какъв стратег е този Дайнов! Ами той направо е българският Хенри Кисинджър! |
| Действителността описвана от политици , джурналисти , и всякакви социолатерни чрез -народ, партия , държава , общество, събития, време, - всякакви видими, невидими обобщения се оказа чиста измама. Идеалът за демо-крация , представителните демократи го превърнаха в разгонена педерастия. Тези представителни демократи днес публично свалиха панталоните. Видя се и се разбра.Важното е да се наденат , от орган на орган и от член на член , без разлика дали е партиен или административен. Важното е да се прави за пари.И важно е да стърчат на члена. За много пари.Затова представителните демократи са разновидност на крадците.И затова цялата тази сган образува олигархията Дето и да отидат носят със себе си своите нрави и обичаи и се подушват като крастави магарета.Когато трябва да свалят панталоните . За пари го правят с удоволствие.Догановите мераци им били виновни. |
| Поздравления за царистите във форума.Приберете шпагите , господа.Нанкайте си спокойно..С премиер от немско-италянска кръстоска като Симеон, с татаро-цигански умник като Доган и с потомъка на поп Кръстю Кошлуков , ще отидем в Европа и много по-нататък.. |
| Бъди сигурен, че с един Von Sachsen-Coburg und Gotha, ще отидем доста по-далече, отколкото с двамата въшкави потурланковеца Румен Овчаров и Иван Костов. Първият - участник в последното комунистическо правителство на оная мазна мижитурка Георги Атанасов, втория - от три дена доказан СЪучастник на българската комунистическа/социалистическа партия в опитите й да дестабилизира държавата. |