Отиди на страница:
Не пречи, знам, затова те разбирам, но не се сърди. Ние сме в плен повече на представите за нещата, отколкото на самите неща. Но връзката помежду им се определя от думите, тези мръсни думи, на които ние падаме в плен. Не вярвай на мръсните думи! Ако можеш - измисляй си ги сам.  |
| Здрасти бе! (чекаи да видим не съм убъркал нещо темъта..., а маи тази ше да е ; -) Чета си аз за джоганите... и чувам врява долу, на задния двор. Поглеждам от прозореца, децата пак се карат. Гледам го едно застанало посрената и брои "Оооо, онче-бонче.-счупено пиронче, рииба щуука махаи се от-туу-ка" Пък туи, дето го посочиха да се маха вика "ама защо все аз да се махам? Не може ли някои друг да се помаха малко пък..." " Ееее неможе, неможе" му викат другите "не виждаш ли, че в тоя заден двор сме си се едни и същи дето си играем на криеница, а като почваш да броиш от един и същ завършваш пак на него. Пък и никои не те гони оттука, ти само ше жумиш. Аиде да почваме..." Таа продължиха децата мирно своята игра в стария заден двор..., а аз затваряки прозореца си викам "Да беха сменили песничката поне...или ако беха..." ама, чекаи да си дочетем ре-то. Дочитам го и па ми зашумоли нещо у главата "Абе, а дали големите не се изживяват като инфант.илни... " ... Мерси ви Братчета и павиани зарад мислите така навяни  |