Отиди на страница:
| Понякога агонията, наречена "семейство", наистина става нвепоносима. Жената на чичо ми след години тормоз го изварди да спи и го заля с котел вряла вода. Той оживя по чудо, а тя лежа няколко години в затвора. И двамата са на онзи свят. Сигурно отделно. |
| Специално въздържайки се от мнение по въпроса с "правотата" и "кривотата" на съда и госпожата - имам един простъчък въпрос: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТАЗИ ЖЪЛТА ХРОНИКА В "НАБЛЮДАТЕЛ"? |
| Архиман, има и по-оптимистични такива истории. Тук на близо живее една жена, която преди десетина години също така издебна мъжа си, но с ловната пушка... Не е прекарала в затвора и две години. |
В борбата за щастие Румяна Савова не подбира средства. Не "борбата за щастие", а алчността за имоти и първичността на битовата простотия от околовръстното. * А наистина - Какво прави тази тема тип "Искрено и лично" в "Наблюдател" ? Този, който иска да чете за неподозираните възможности на битовата простотия няма да си купи "СЕГА" и въобще няма да разбере за статията, а ще даде стотинките си за някой жълт парцал, където не само баба ще изнасили войник, но и извънземни коза... Уважавайте читателите си. |
Никой не би предположил, че зад невинната външност се крие същинска Лукреция Борджия. Появата на тези квалификации в няколко централни вестника точно преди процеса е меко казано проява на много лош вкус . Същите тези вестници са много чувствителни когато става въпрос за подобни изказвания преди друг един процес в Либия. И когато приказваме как в Либия публиката е заблудена - добре е да си даваме сметка че не сме имунизирани в това отношение. Дали е права или не авторката на статията няма никакво значение. И в двата случая тя е много далеч от от всякаква журналистическа етика. Между другото, колкото и гръмогласно да защитаваш една теза - ако самия ти не я спазваш фактически работиш против нея. |
Наистина,  какво прави тази тъпа, жълта семейна историйка в "Наблюдател"?   И що не е в някой гнусен вестник за тъпоидални квартални дебили, изпълзели на припек алкохолизирани кретеноиди и комшийски клюкарки, суркащи чехлите си по коридорите на панелките?  Що ли ме научи мама да чета?  |
| През тоя ми е за селските изпълнения на някоя си. Хора разни - ако го беше шибнала с брадвата по главата щеше успешно да го утрепа, ама и да я съдят за убийство. Друг е въпросът: Това ли е тема за "Наблюдател" в СЕГА ? Все по-често срещам тук писания, които приличат на препечатки от "ШОК" ... Толкова ли е масово изкретеняването ? Лошооо....  Редактирано от - Старшината на 18/2/2005 г/ 12:19:45 |
| Статията , пък и самата случка, си е точно за рубриката Наблюдател. За съжаление напоследък случаите на семейни измами, грабеж на крупни суми, опити за морално и/или физическо ликвидиране на съпруга от страна на съпругата у нас растат лавинообразно. Парадоксален факт, който добре се знае от съдиите и затворения кръг на потърпевшите и техните близки. Може би защото в законите ни все още отношението към брака и проблемите му е съвсем "социалистическо", т.е. пренебрежително? Кой знае... Редактирано от - Dedovec на 18/2/2005 г/ 12:23:57 |
Dedovec, това не беше ли рубриката за коментари и анализи ? Иначе - де разликата с последната страница на "Труд" (ама там имат - анализи) ? Е, ако си любител ...  |
| Ами рубриката им е такава ... А на писанието не му е мястото тук. По-добре да показват цици на цяла страница |
| Старши що пък не? Тя дамата инак си е симпатична и определено фотогенична! Е не е по цици, но и така я бива да украсява всяка вестникарска страница! Едно време имаше в ЦУМ табла със снимки под заглавие "Пазете се от тях" , коментарите и анализите не бяха дозволени... |
| Какво се гнусите от историята?! Съвсем си е за наблюдател. Класическа престъпна схема, приложена в отношенията мъж-жена. Тази добричлийка е феномен - вижте я как говори, какво хладнокръвие. Вие само за Буш и Сакса ли искате да четете?! |
 Свободата на българина......................... Петър Атанасов Години наред българинът свикна да приема западната цивилизация като пример за подражание. Приемал е, че всичко, което присадим отвън, без проблеми ще се прихване у нас. Но се оказа, че така не става. А, като не става, нашенецът започна да се гневи, без да знае точно на кого. След това гневът прераства в нещо друго. Мнозина го наричат освободеност. Впрочем, както и да го именуват, явлението е доста жалко. Примери колкото щете. В последните години на миналия век рязко се отворихме към света. Почти една осма от българите вече населяват държави от двете страни на Атлантическия океан. Там нашият, може би бивш сънародник, мирно и съвестно разбра, че трябва да спазва законите на онези подредени демокрации. Разбра, че в тези държави има железни правила и в тях забраните са повече, отколкото в някогашна тоталитарна България. У нас обаче и властващи, и подвластни не искат да въведат тези правила, въпреки че взаимно си проглушиха ушите, че сме се запътили към Европа. Каква Европа, бе хора? Правите ли разлика между Европа и Европейския съюз? Ние сме вече над 1300 години на континента Европа. Но тук, в тази наша европейска страна сме превърнали градовете и селата си в кочини. Дотолкова сме свикнали с мръсотията по улиците, с разнебитените си сгради, с изпотъпканите си градинки, със затлачените си реки, с безбройните си бунища, че сме приели всичко това като част от собствената си кожа. Петнадесет години палим поля и планински гори, като се лишаваме от собствения си кислород, произведен от тези гори. Със същия талибански хъс унищожаваме манастири, параклиси, древни градове, гробници, природни забележителности под нехайния поглед на ред правителства. Разстрелваме редки животни, обезличаваме уникални пещери. Все едно, че още утре ще се изселим от тази територия, ще я напуснем. И, колкото и да е странно, наричаме това си поведение свобода. За свобода, впрочем, приемаме и нежеланието да съхраним традициите си. Свобода, явно е, че знаем повече за Хари Потър, отколкото за Хитър Петър. Свобода е да не познаваме собствения фолклор, а да изпадаме в екстаз пред чалгата - впрочем, жалка имитация на оригиналната циганска и сръбска музика. Вярно е, че междувременно непрекъснато ни се натрапваха различни модели на съществуване и поведение от социолози, политолози, политици. Та накрая с благодарност трябваше да разберем и че интернет културата, гей културата, мутрокултурата, биг брадър културата са символите на заветното общество, към което се стремим. Дали? |
При смърт наследява всичко, а при развод - не се знае какво ще получи, по -точно тя знае точно какво ще получи и това не я устройва. Всъщност пак всичко опира до пари, като всичко останало.  |