Отиди на страница:
| Мето от факултето, европейците направиха войната невъзможна и пр. след ВСВ само благодарение на САЩ. Преди намесата му през 1944-45, оставени на себе си, те направиха две световни войни, Версай (пренебрегвайки 14-точки на Уилсън), оставиха Хитлер да прегази демократична Чехословакия, да не говорим че пак европейци избраха Хитлер, направиха Холокоста. Без САЩ истината за Европа през 20 в. беше Хитлер и/или Сталин. Като говориш пък за "съгласие с другите демокрации", не забравяй "съгласието" на демокрациите в Мюнхен и сътрудничеството им със Саддам. * Ако наистина работиш, дето казваш, и то от името на България, и предвид въгледите ти, смятам, че това е недостойно за тебе и България и не е безопасно за организацията. |
Чичо , с тая патологична еврофобия , забрави за бъдеща служба в структурите на ЕС...Ако ще идваш да упрауляваш , де  |
| Няма такова нещо, Муктада. Обичам Европа и няма да служа в ЕС. М. от Ф. по-добре да беше намерил работа в ОВД. Редактирано от - Чичо Фичо, на 01/3/2005 г/ 05:23:22 |
| Сънят на разума, казах много ясно - за никакви символични опашки не става дума, най-малкото Блумбърг ще организира подобни хепънинги на демократите (той е републиканец, нали знаеш...) Въпросните опашки на Таймс Скуеър бяха значително по-рано... Обаче ще ви оставя още малко да се мотате и занимавате публиката с предположенията си... Все някога ще преодолея естествено вроденият си мързел да постна фактите... Засега гледам на ФИчко сеира как седи и се чеше по главата като милиционер пред компютър...и вика че нема такова нещо... Фичко, знаеш ли че вече има телевизионен канал на Пентагона?! Или ще кажеш пак че няма такова нещо?  |
| Човека обясни, че активисти антибушисти организирали шоуто, не Блумберг. Всички демонстрации верно се организираха от кмета, ама тогава той се казваше Стефан Нинов, не Блумберг. Или в краен случай правеше ги и шефа на ГК на ОФ Лазар Стамболиев. А при Блумберг може и други да организират. Телевизионен канал на Пентагона имаше като служех в казармата, AFRTS - Armed Forces Radio and Television Serviсe, беше в ЛА. Имаше и информационна агенция на въоръжените сили, която следяхме. От последната научихме за смъртта на Брежнев през нощта на 10 ноември 1982. На 8 декември - 2 години от убийството на Ленън, цял ден и нощ свириха Бийтълс. * Ех Пратер, Пратер. Редактирано от - Чичо Фичо, на 01/3/2005 г/ 06:09:46 |
| Фъко, ми ти сичко че си кажеш, бе... Така си и знаех... *** Обаче глей ся, става дума не за тиви канал дето е излъчвал за Българската Народна Армия, ами за най-обикновен граждански канал който според института Нилсен се гледал от 11 млн американци... Така да се каже - Пентагона е в ливинг-румовете на по- заможните (за вас с Неделка - в куфничката)... |
 05:24В США суд освободил подозреваемого в терроризме американца В США федеральный судья Генри Флойд постановил, что американские власти не в праве содержать под стражей подозреваемого в терроризме американского гражданина Хосе Падиллу, которому до сих пор не предъявлено обвинение. Согласно постановлению суда задержанный должен быть освобожден в течение 45 дней. Падилла был арестован в Афганистане и содержался в под стражей в американской тюрьме с 2002 года. Он подозревается в связях с "Аль-Каидой" и участии к подготовке к взрыву «грязной бомбы» на территории США. Основанием для содержания Падиллы под стражей являлись специальные постановления, выпущенные президентом США после терактов 11 сентября. «Суд счел, что президент не имеет полномочий, ни прямо оговоренных, ни косвенно вытекающих из конституции, ни конституционных, ни предписанных законом, чтобы содержать просителя под стражей в качестве военнопленного», - говорится в постановлении судьи Флойда.. //Reuters |
| Живеенето в САЩ не може да се имитира. Писането е изкуство, истината на изкуството е истината. Системното лъгане, измислянето на собственото аз е самоиздевателство. |
| Ба не ме интересуват вътрешните ти гласове и самоаналлизите ти, знам че са болезнени, обаче иди на доктор... Питах те: Има или няма канал на Пентагона финансиран от данъкоплатците и предназначен за тях?! |
| Министерството на отбраната (Department of Defense), наричано разговорно "Пентагон" по формата на основната му адм. сграда край Вашингтон, е държавна агенция, издържаща се от данъци, в т.ч. от моите. ТВ канала им е част от министерството. На сайта му пише, че е за военнослужещите. Никога не съм го гледал, у дома имаме стотици канали, не и този, не знам дали го гледат цивилни (предполагам гледат го поне семействата на военните и цивилните служители на министерството). Както казах, съществуването на ТВ станцията на ДО засвидетелствах лично през 1982 г. * Правилата, т.10.1.: "Потребители, които целенасочено насаждат неприязън към друг участник, подлежат на директен БАН". Не съм се обръщал още към модератора и "предупреждаю" само веднъж. Редактирано от - Чичо Фичо, на 01/3/2005 г/ 19:29:34 |
| Ами опитай се да разпоредиш на бот и да му обясниш как да си изпълнява служебните задължения... Или не - по добре дай на Неделка да му обясни она го прави по-убу от теб... |
| А за това дето си го дописал - пак не си в час. Казах ти и ти повтарям - не разчитай на това дето ще изровиш в Интернет, не си учил "рисърч ин дъ Интернет" - то не става с щракане и ключови думи. Особено като имаш в главата си само десетина ключови думи, де... Айде бегай да пикаш, и ти неква работа да свършиш... По късно ще те уведомим за ИСТИНАТА. От първа ръка е, не от Интернет. |
| От само себе си се разбира, че нещо, "гледано от 11 милиона" е известно на всички и го има на нета. Не е нещо тайно. Румънския диско хит, записан на любителска уебкамера от един младеж от Джързи у дома и постнат на нета, събра 2 млн. хита (а не 2 млн. посетителя) и статия за него излезе в събота на първа страница на НЙ Таймс. Камо ли ТВ станция с 11 млн. зрители, за която трябва се добива информация "от първа ръка". Ще потърся съдействие от модератора в удобно за мене време. |
| Ако не се оплачеш -значи тогава раздаваш заплахи, какъвто ти е стилът. Редактирано от - kombat #5 на 01/3/2005 г/ 20:05:31 |
Чичо, виждам, че си ми отделил доста внимание, като не си се въздържал да интерпретираш някои пасажи в написаното по- горе от мен.Все пак, ако нямаш нищо против, към списъка за “флирта м/у демокрациите” биха могли да се прибавят(по твойта логика) и тези на Вашингтон със С.Арабия и Пакистан, но считам че това не бе най-същественото в случая. Докато американската геополитика , която на практика не се промени от началото на 20 век, то европейците след 1945 год. претъпяха еволюция, както в техните взаимоотношения , така и в отношенията си с останалия свят, като се заеха с двете основни за тях промени:деколонизацията и изграждането на Обединена Европа. Понятията като “просветителска мисия”или “отговорност на белите хора”, предназначени да покажат моралното превъзходство и просветителната задача към останалия свят, станаха политически неприемливи за Европа. Логиката по изграждането на Европа обезсмисли всяка идеята за надмощие м/у отделните държави.Първата амбиция на европейския проект бе да сложи край на непрестанното съперничество, което пораждаше катастрофални щети из континента.Коя европейска държава днес може да си постави за цел да бъде световен лидер , да бъде доминираща нация на международната сцена?Ще бъде не само смешно, но и противно на духа на регионалното сътрудничество.Разбира се, няколко европейски държави представляват важна икономическа, политическа и военна сила, но все пак съществува разлика м/у това:да се считаш за участник на международната сцена или пък да доминираш. Войната в Ирак, бе оспорвана от мнозинството сред европейското обществено мнение и по-голяма част от правителствата като предизвика широки полемики , пренасяйки се в пространството на трансатлантическите отношения. Първото нещо, за което много често се говори, бе защитата на ценностите, които противопоставят Америка и Европа.Понякога недостатъчно се споменава , че въпреки защитаването на едни и същи фундаментални принципи: човешки права, индивидуалната свобода, отхвърляне на расизма и т.н., м/у САЩ и ЕС се откриват интерпретации , по отношение начина, по който се защитава свободата на личността и отношението към религиозното и културно разнообразие, като същевременно се констатира, че двете страни притежават различна стратегия за разпространяване на демокрацията . Много често, когато се говори за трансатлантическите отношения, се правят повърхностни сравнения м/у САЩ и ЕС(като че ли те имат еднакъв статут ) , за да се опише тяхната тежест в световната политика.Нека не се забравя, че първите се намесват на международната сцена в качеството си на суверенна държава, докато ЕС представлява съвкупност от суверенни държави. Понастоящем, такъв е случая за всяка една страна-членка на ЕС, но не самия ЕС.От гледна точка на анализите по международните отношения е безсмислено да се претегля тежестта на американската външна политика с тази на ЕС. Всички двусмислици в тезата за “слабостта на Европа”(която Каган ни пробутваше непрекъснато) по отношение на американската сила, имат тенденцията да се сравнява несравнимото. Следователно, много странно е да се квалифицира като”слабост” това, което до този момент е доброволен избор. Може само да се съжалява, че ЕС доскоро не бе направила нужното, за да притежава единна и силна външна политика, но и за това времето е дошло. ----------- Знаеш ли, чичо, много бих желал разговорите в този Форум да протичат в добър тон, без излишни емоции(въпреки различията във възгледите ни, които в никакъв случай не са на идеологическа основа), като се поместват единствено в рамките на дискутираните проблеми. Ако съм оставил някакви впечатления, че професионалните ми ангажименти са свързани по никакъв начин от името на България, то те са тълкувани абсолютно погрешно.Това не е пречка да притежавам известно сантиментално отношение към нея, въпреки че платих висока цена за това преди повече от три десетилетия. Мисля, че не съм те разочаровал чак толкова много, като същевременно считам че за в бъдеще ще проявиш разбиране по този въпрос. Мето от Ф |
| Мето, още в началото си допуснал сериозни грешки - (1) (гео)политиката на САЩ се промени значително от началото на 20 в. досега - дори и по простата причина, че тогава (и дори в 1914 г.) армията на САЩ била по-малка от румънската, а в политическите среди преобладавал изолационизмът (поне по отношение на Европа); (2) външната политика на САЩ от Уилсън насам се определя не само от консервативни геополитически, но и от либерални идеалистически съображения. Развивала се т.е. не само по Кисинджър, Бжежински и Хънтингтън, но и по Уилсън, Ф.Д. Рузевелт, Кенеди, Картър. И те са понасяли много удари от консерваторите - че подкопавали "нашите диктатори" като Сомоса и Пиночет (тук го казват 'Пиноше') например в случая с последния и с политиката му за правата на човека. * По отношение на колониализма - Америка, за разлика от Британия, Франция, Русия и другите европейски колониални сили, не е метрополия, а бивша колония. Тя се родеела с антиколониалните движения още от времето на Хаити та до след ВСВ - Рузевелт предупреждава Чърчил, че няма да го подкрепя в никакви опити да запази Британската империя след ВСВ. Знаеш реакцията на Айзенхауер в Суецката криза 1956, когато Британия и Франция нападна Египет, за да осуетят национализацията на Суецкия канал, и САЩ не само не ги ги подкрепи, а ги осъди в ООН и ги гледа как се измъкнаха посрамени. * Европа след ВСВ е креатура на САЩ. Понеже обичаш явно геополитиката (аз не, макар че не отричам, че понякога има пойнт), ще се съгласиш, че промяната в Европа след ВСВ геополитически изрази съзнанието за собствената й слабост пред САЩ (и съветската заплаха, докато я имаше). Европа след 1945 вече не беше центъра на света, съдбата му се решаваше другаде. Така е и досега - ЕС няма своя единна политика, нито адекватни военни способности, нито има воля да ги създаде в обозримо бъдеще и да поеме разходите за това. * От гледна точка на либерализма, която предпочитам, Европа след ВСВ разбра вредата от агресивния национализъм и тоталитаризма и започна да изгражда либерална междудържавна общност. ЕС стана такава общност, но принципите, на които се изгражда, и които отразяват споделения либерализъм на Европа, не са приложими в отношенията с общества извън Европа, които бъкел не споделят либерализма и воюват срещу него. Колониалните комплекси на Европа също играят роля за нерешителността й пред заплахата на тоталитаризма на Третия свят. * Както знаеш, след ВСВ международната общност прие универсални стандарти по правата на човека, отразени в международни договори - МПГПП, МПИКСП и др. Тези стандарти са "универсални", защото са приложими към всички култури. Това се признава от всички правителства, поне на книга. Те изискват избрано правителство (в периодични свободни избори), независима съдебна власт, свобода на мнение и изразяване, самоопределение на народите; забраняват дискриминацията, изтезанията, геноцида, въвеждат "капиталистически" права (на частна собственост, свобода на инициативата) и "социалистически" права (на работа, справедливо възнаграждение, жилище, образование, медицинско обслужване, равенство на жените и закрила на децата). * След ВСВ видяхме как големите обещания на Бандунгското поколение за Третия свят, "необвързаните" - надежда на човечеството, алтернативата на лошия егоистичен капиталистически запад (и на деспотичния СССР) - рухнаха. Третия свят успя само дето копираше западните образци - пазарна икономика, постепенно установяване на либерална демокрация. Иначе навред Третия свят потъна в кървав хаос от бедност, свръхнаселение, войни, революции, деспотични режими, на много места, особено в Африка, и малкото положително наследство на колониализма бе унищожено ("Кралствата на Калибан" - П. Джонсън). Милиардите долари западна помощ потънаха или бяха разграбени от местни дерибеи, без да стигнат до адресатите си. * След рухването на СССР се очерта поредната - третата за 20 в. тоталитарна заплаха за цивилизованото човечество - политическият ислямизъм (Осама) и панарабският тоталитарен национализъм (Саддам). Те поведоха свещена война срещу универсалните ценности на ООН, представяйки я като война срещу гнилия запад. Застрашават запада с фанатизирани, отчаяни маси, не само в палестинските лагери и афганистанските чукари, но и в гетата на запдна Европа, дето радикализацията на мюсюлманите напредва с часове. Това е само върха на айсберга, но проблемите на Третия свят не свършват до Близкия изток. Очевидно е, че решението минава пред либерализацията на тези общества, подобряването на управлението, интегрирането им в световната икономика. * Как се подхожда към тази историческа задача? Решително, адресирайки проблема в сърцевината, или с усукване, измествайки проблема и търсейки начини за замитане под чергата, умиротворяване на насилниците. Естествено силата и свободата от постколониални комплекси на САЩ често да водят до различен подход в сравнение със слабостта и постколониалните комплекси на Франция или постхитлеристките комплекси на Германия. |