ЦАРСКИ КОНКУРС - стар и нов ракурс
Отиди на страница:
| А, аз нямам никакви специални желания, нещата са прости и следват естествените закони. Ако на равно място се отвори изведнъж голяма пукнатина, пропаст или дол, трябва да си много шашав, за да се пънеш да скачаш с лъвски скок от едната страна на другата, не веднъж или дваж, а непрекъснато ; или пък трябва да си много упорит, да катериш надолу и пак нагоре, равното място няма да се върне. Още повече, че народецът от двете страни на пукнатината вече си реди живота по собствените правила, добри, лоши, отвън няма да се променят, ако не ни харесват, а само отвътре. Всякакви аналогии с оранжеви революции са изключени, познайте защо? Всякакви заничания, тълпи от туристи, накачолили се с далекогледи да гледат другия бряг (като на Ниагара  ), изпращане на разузнавателни мисии, отчитащи се с комюникета, бръмчене на хеликоптери в бръснещ полет, за фотоснимки, па и хвърляне на смрадливи димки, но извън разузнаваната територия, забележете (поради доста добре организирано ПВО) , е безполезно занятие и отклонява всенародните усилия в грешна насока. Че има ли държава, насочила цялата си дейност и хвърлила всичките си ресурси в следене на съседната? Че то не е държава, а некакъв остатък само. Външната разведка е само част от общото security - и се прави тихо, доколкото сме чели по въпроса... , а ако е безполезна за вътрешното устройство и благото на държавата, си остава само белетристично занимание на група пишман творци, потупващи се взаимно одобрително по рамената, нещо като партийна организация на творчески съюз... защото извън нея има доста безпартийни творци с други критерии за успех. |
| И подлозите са ми на место, и съгласуването ми е в ред, просто не знам какви кусури му намери. На смисъл може и да куца, ама на синтаксис си е ептен у ред... А за аналогиите, еее, който разбрал, разбрал, дето викат често заслужили форумци.... |
| Еее, ами с премиерския дискурс да сравняваш моя, не виждам голема хвалба. Па и наслоения много, брате със звезди в косите - нали си чел Жажда за живот, на Лондон, дето човека вече осигурен с ядене, си криел сухари под дюшека, щото дълго гладувал. Та и аз така - с обидите и със стереотипите. За всеки случай, да гудя нещо под дюшека... |
| Геновева, от форумците съм, които пишат и в двата форума, макар и с различни никове. Не мога да разбера желанието на някои тук да се изгради ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА между двата форума. Имам усещането , че скоро ще издадете заповед тези, които пишат там, да не пишат тук. Като чета идеите ви за пълното разделяне на форумите !!! Желанието на Царя беше да има една обединителна тема, за двата форума. Не намирах нищо еретично в това му желание. Извинявай, че към теб се обръщам, но имам чувството, че си от радетелите за ЧИСТ форум тук. |
| Освен да прочетеш по-внимателно каквото съм писала, друго не мога да препоръчам, Фър. Не мога да попреча на собствената ти интерпретация на думите ми. Просто не съм такъв човек.  |
Ваше Величество, приемам извиненията Ви, но не виждам за какво се е надигнал този шум. Не съм успяла да прочета изтрития Ви постинг. Номинирали сте ме пак в този конкурс, който харесвах, но той вече не е това, което беше, превърнаха го в карикатура, за което съжалявам и заради което се оттеглих от него навремето. Някои хора имат странно чувство за хумор. Но аз, Ваше Величество, помня конкурса от неговите най-добри времена, той беше една добра Ваша идея, а и реализирана чудесно. Ако, Ваше Величество, сте решили да се оттеглите, съжалявам, добре се забавляхме заедно в Царския двор - Вие, и Вашите аристократи. Но с онзи форум, който напуснах с голямо облекчение, отдавна съм скъсала пъпната връв. Няма какво да ме свързва с него, въпреки че там останаха много мои "творби", свидни мои рожби, оставих ги без да се обръщам с гняв назад и без излишна печал. Човек прави своя избор, за своя не съжалявам нито за един миг дори. Сбогом, Ваше Величество, бъдете здрав и винаги царствен! С най-добри чувства, оставам, Ваша завинаги предана, дукеса Сибила  |
J'ai quitté mon pays, j'ai quitté ma maison Ma vie, ma triste vie se traî ne sans raison J'ai quitté mon soleil, j'ai quitté ma mer bleue Leurs souvenirs se reveillent, bien aprè s mon adieu Soleil, soleil de mon pays perdu Des villes blanches que j'aimais, des filles que j'ai jadis connu J'ai quitté une amie, je vois encore ses yeux ses yeus mouillé s de pluie, de la pluie de l'adieu Je revois son sourire, s y prè s de mon visage Il faisait resplendir les soirs de mon village Mais du bord du bateau, qui m'é loignait du quai Une chaî ne dans l'eau a claqué comme un fou J'ai longtemps regardé ses yeux bleus qui fouillent La mer les a noyé dans le flot du regret. |
| Миранда, приветствам писането ти тук. Мисля, че там има още колеги, на които мястото не е там (създателя на темата не е от тях). Писането в два форума е възможно и съм го практикувал и аз, но основния форум винаги е един и трябва да изберем кой |
| Явно няма да има мир и спокойствие скоро, а уж това беше намерението с разделянето на форумите. На някои, изглежда, им липсва интрижката, скандалчето и стерилната обстановка не им понася |
Високоблагородна дукесо Сибила, благодарим ви за добрите думи! Вашата подкрепа беше извор на вдъхновение за нас! Винаги сме се чувствали пречистени след виртуалните си срещи с вас! Ще съхраним СТРАНИЦИТЕ НА БЛАГОРОДСТВОТО, които написахме заедно - убедени сме, че всичко, което е излязло изпод ръката на една благородна личност има богат траен смисъл. Бог да бди над вас! Сбогом!  |
| Мунчо Подиговски с шестмесечен бан! Ето какво било, нашият великолепен секретар е под запрещение! Посипваме главата си с въпроси?  Прости ни, Мунчо, че не успяхме да ти осигурим безметежно бъдеще в двореца! Ще съхраним ВЪЗХИТИТЕЛНИТЕ ТИ СЛОВА - всичко е принтирано и ще бъде издадено /някой ден!/ |
| Сиби, ил фо па реве (il faut pas revé е )?!? няма да си иде царо вервай ми ! А ако си иде (je regrete) !?? |
| nesnaecht, не засилвайте болката ни при раздялата! Конкурсът си отива: тук той не е нужен - тук благородството е осигурено с правила, а оттатък останаха малко личности, които да утвърждават доброто. Когато форумът беше един, благородството, въпреки злостните атаки, имаше превес, защото всички личности бяха на едно място. След това интелигентните, раними души се приютиха тук и оттатък надделя злото. Ако бяхме свещеник, щяхме да се опитаме да обърнем отново нещата, с риск да ни разпънат на кръст, но ние сме цар. Не става. Там в момента са нужни светци! Дано да се появят. Това е верният път, другият е облагородяване с помощта на правила. Но като гледаме как разцъфтяха в тези условия индивиди като чичо Фичо и Don, дори само по тази причина, се изпълваме с дълбок песимизъм относно възможността да се постигне нещо по този начин. |
| Е, само заради конституирането на последната цитирана двойка форумци, като пример, не си струва да съжаляваме за таз монархия, която ни напуска, ако това не беше само прийом да се подслади горчивия хап, в което много се съмнявам... Адиос! Ние тук ще се опитаме да преживеем некакси без класации, с Божия помощ и с помощта на Фичо и Дон, , разбира се.... |
| Mirandaкаква добра душа сте вие! Винаги сте била толкова мила! Приемете да станете последната победителка в Царския конкурс, доставете ни тази радост. Нека да завършим това възхитително дело по най-възхитителния начин! Гласуваме за вас с хиляда гласа! Нека за последен път да направим нещо, което ще остане напълно неразбираемо за Don, Фичо и кирпичо! |