Отиди на страница:
| Не е убу във фризера. По себе си зная. Но по въпроса за капкоцентризма, теорията дава два извода: 1. Тази теория е създадена в ония далечни времена, когато вместо памучни, изделията са били козиняви и дифузията на последната капка се е определяла по естествените закони (вж. моята статия в другия форум за разпределението Максвел/Болцман). 2. Капкоцентричността е всъщност идеално понятие. Тя, разбира се, се отклонява в една или друга страна, в рамките на флуидалните флуктуации, но с възрастта отклонението в близката посока става все по-забележимо. За сметка на това прогнозируемостта на попадението носи печалния дъх на проблематичността, за което най-доброто доказателство е посочено в книгата на Robert Baker - A Stress Analysis of a Strapless Evening Gown. Вж. и моите тезиси относно невъзможността за пълна хармония в тоа луд, луд свет, печатани по вестниците.  |
Козиняви е чудесно определение  И оперение. Твърдите, значи, че амплитудата на разсейване е обратно пропорционална на възрастта, като тенденцията е категорично насочена към обувките, ако правилно съм разбрал. Може ли тогава да се направи научния извод, че колкото по-зрял е физиологично един индивид, толкова по-малко ще страда от суха кожа. На обувките |
| Отскочих набързо да прегледам реконтрата, че съм на семенар и нямам много семе за пълен коментар... Реконтрата, ах, реконтрата, . Върна ме няколко години назад, на черноморския бряг. Лежа си аз и изведнъж усещам една сянка. Отварям очи чорние и гледам един българин с африканско-кожен дисадвантидж, със семенна шапка, разкрачен точно срещу една шведка. Усмихва се той и с дрезгавят му глас започва да ми стърже по евстахиевата тръба: "Печено семе"Тя се понадига, значи, поглежда му в банските, където беше напъхал десетина фунийки със семе и вдигна рамене. Семепродавачът се изпъчва и още по-гордо казва "Печено солено семе, мога да го забеля специално. Лефче-кефче, Евро-на едро." Шведката явно разбра за какво иде реч и понече да издърпа едната фунийка. Но нещо не я хареса, май малка й се стори, и я натисна обратно... и не успя да вземе друга, щото дисадватиджа изкрещя кански, хвана се за семето и заотстъпва псувайки... |
| Много поучителна история, Е-О. Тя е нагледен пример за често срещаното разминаване между рекламното послание и истинските качества на продукта. Ако кафе-паузата не ти е свършила, пий дн бз от мене |
| Аз капем каноконлит. Обувките ми никога не се късат. Колкото и да се скъсат, накапем ги отгоре прав и те се залепят. Нося по десет години един чифт. От прекомерно капене са станали на отливки - като ходя по Царя чаткам по паветата, все едно подкованият му кон е слязъл от паметника на незнайния освободител. Лошото е друго, обаче, но не знам дали да ви го споделя. А, бе, като оправям някоя мадама, и като залепне вътре, а, бе, не моем да го извадим, мама му стара. Карам по неколко дни така - носим я мадамата на работа, в къщи, в Билла я турим на количката и пазарувам, и вземат, че всички разберат. Ноо кофти. Нема дискретност никаква. Като слон в гарсониера съм - не моем да се скрием. Те такива едни малки гарсониери, как може такова строителство. Исках от работата да ми дадат един по-голем - срещу помпенсаторки, да ги понапомпам услужливо - и те да останат доволни, и аз. Не излязох цел месец от канцелариите. Ейй, тия немат ли мъже в къщи, бе. С тоя каноконлит ги циментирах всичките. Мадам Тисо репа да яде с нейните изкуственяци. Разчу се и тя звъни - ела, че фигурите ми се разпадат. Аааа, моля, моля, восъци не лепим. Само ако докара нещо живо. Live ще им го демонстрирам. |
| шантовалон.. шантовалон.. и се пак на мене тиа кратки форми по ми аресват не че съм от филхармонята.. но тука сичко е кондензирано.. или концентрирано беше.. има скорост.. има пулс.. напрежение.. абе излиташ.. от смех |
Перемян Димятович , дарагой! Добря дошлой!Мислих аз за вас, докото гледах вчера "Сибирският бръснар".... Къде го засилиха тоз добър човек-казвам си- в тез студове и гори .... хубаво , че може би си бил в добра компания , като знам по к`ви критерии изпращат в ссылку...   Е-Осамурай сама ! Само едно утачнение дарагой: -Къде географски по крайбрежието стана таз епична случка? |
| Трябва да поемаш повече от Джони Пешеходеца. Казват бил велик разтворител. Всичко разтваря - разтваря лак за нокти, разтваря сърцето и мозъка (няма инсулт-минсулт, всичко става на бульонче), разтваря крака... на шпагат ги прави, 180 градуса по Паренхайт, брюкселски шницел... |
| На юг, Керпи, на юг от тебе... там където горнищата на банските са като щъркелите в началото на есента: те се изправят горди в своите гнезда, чукат с клюн като за последно, после се отлепят със замах и отлитат към хоризонта. А следващата година се връщат отново, но ... с подаръче. |
| Майсторът на Маргарита На "Новото семе" какъв е развоя - да люспят на Дедо си семето, значи, Гнусят се от вкуса си на семенадоя, а уж са велики тука-има-тука-нема играчи. За мястото до Маргарита имат те мерак. Бленуват те за шведска тройка с доня, но не знаят със кого си правят те *а**ак - ще сърбат те попарата на Майстора Семеона 28 февруари, 2005, под Реконтрата на СЕГА ____________________ * предполага се, че пуетът е имал предвид думата каймак Редактирано от - Ebisu-Odaiba на 28/2/2005 г/ 11:51:07 |
| Шант Хубаво е, че от хвърленото семе никнат нови хиляди семити – Енергафия, Майстора на Маргарита и др. заслужаващи Ясно е и още едно – новият пост за “Новото семе” требе да е у СЕМ! |
| Аз не знаех, че господин Електромиро бил географ. Какво учат в час по гейография - не знам. Може би пет години от следването си търсят на картата най-дълбоката дупка на света. И най-голямата. И бъркат в нея, така както си е нанесена в мащаб едно към картата. И я проучват. Там, където най-много са бъркали, направо се вижда черната дъска. Обаче и в нея направили дупка от много учене. Стигнали до тухла. Пробили и тухлите в своята жажда за знания. Излязли навън. Електромиро разбрал, че дупката е бездънна и това, което е упоменато за нея в картата е погрешно. Настоял за корекции и написал нов учебник. Станал автор. Учен с откритие. Човек с призвание. Срещнал посред обед Евгени Минчев и онзи му разказал играта - повдигнал си балтона и настанало нощ. Денят изчезнал под палтото. Ей така, съвсем емпирично, без никаква логика. Емпириокритицизмът у Електромиро възнегодувал. Не бил съгласен. Попитал Евгени дали можел да скрие и Емпирио Стейт Билдинг. Онзи не се поколебал и седнал върху Братската могила. Скрил я като Дейвид Копърфийлд. Евгени седял на поляната в поза "Лотос", а паметника го нямало. Електромиро си хвърлил дипломата и решил да стане енергетик. От единия край на науката се хвърли в другия. Решил да търси най-плитката дупка. Смятал, че електрическият контакт давал задоволителен отговор. Надявал се, че ако Евгени Минчев си сложи контакт на задника, едва ли би могъл да се почеше дори с риск да му гръмнат бушоните. Редактирано от - Venedikt Erofeev на 28/2/2005 г/ 13:15:33 |
| Мога ли без тези коментари И кога ще може да може Не и през лято, едва ли Слънцето ги прави златни Не и в зимата студена Не става на снега да са сами Пролет пак са си прекрасни и раздялата е невъзможна Идва есента и пак е също И пак са позлатени Е значи сезон открит не е удобен за раздели ... |
| Я да видим отгде се черпи вдъхновението за новия шедевр? Светна ми една крушка в гълвата, като го чета - аз време, племе, семе го знам от една друга асоциативна редица. 10 съществителни от Трето склонение на -МЯ, в руската граматика - племя, вымя, темя, семя, пламя, время, бремя, знамя, имя, стремя. Аха, викам си - туй ще й то, ама в превод се губи мелодията. Я да направя и една справка в обратен бг граматически речник. Може и в римен. ето още източник за творческо вдъхновение - останаха освен употребените време, племе, семе, също и стреме, и теме. Пропуск, можеше нещо за голото теме да се каже.... |