Отиди на страница:
| Многократно съм писал в старата Политика, че е напълно правилно да се заделят пари, събирани от българския данъкоплатец за финансиране на задгранични освободителни мисии като тази в Ирак. Вярно е, че част от тези средства отиват за изграждане на check-points и улични прегради на всеки 100-200 метра по пътищата в района на Диуания, което е довело до минимизиране на ПТП в този район. От тази гледна точка бих охарактеризирал нашето колониално присъствие в Ирак като изключително хуманно - многократно са намалели жертвите от такива ПТП. * Няма да коментирам налудничаво-циничните твърдения на отявлени пажове като колегата Никифор, според когото 6+1=6 и единствено бих му препоръчал да се превърне в един от "достойните за почит и уважение българи", включвайки се в състава на 5-ия контингент, заминаващ за Ирак през м. Май т.г. |
| Колев,"случайността е осъзната необходимост". От писмото на българския войник там е видно, че управлението на българската войска, поставено в ръцете на некадърни цивилни и генералитет от подмазвачи на симеончо е абсолютно калпаво и некомпетентно. Жалко за Гърдев. Бог да го прости. При това си отива от този свят ерген, без да остави следа (поколение) след себе си. Това е най-гадното. И не си правете илюзии, че симеончо ще привиква някои посланник - Пардю и тем подобни. Той просто не знае как се управлява. Той е обучен от майка си да представлява (т.е. за представителни функции), а не да управлява. Пък не забравяйте, че е завършил и американска школа за зап. офицери под фамилията Рилски. Очевидно още тогава е лелеял да чопне рилските гори, реки и поляни. Абсолютен интересция и гадняр. |
| В. "СЕГА"-"Актуализиран на: 07.03.2005 08:47:30 : Убийството на Гърдев - плод на случайност ......................................... ..................................... В. "СЕГА"-Сега онлайн-Актуализиран на: 07.3.2005 г. 10:53:52 г.: Редник Гърдев е убит от приятелски огън Натиснете тук   Редактирано от - paragraph39 на 07/3/2005 г/ 13:04:39 |
| Патриарх Никифор - около 1 000 загиват годишно по пътищата... Старшината - много сте празнували, не пишете във възбудено състояние, че някак обидно е и срамно... |
| "Единствената, която е успяла да му повлияе е приятелката от детството му Анна. Тя е заминала в Ирак на 22 г. Служила е в първи батальон. Върнала се потресена, защото преживяла атаката срещу база "Индия" на 27 декември 2003 г. "Бях преживяла Ирак, казах му, че не си струва да жертва живота си. Не си ст рува заради тези пари". "Заминах за Ирак на 22 г., после не беше същото. СЛед това, което преживях, започнах да мисля по друг начин. Тръгнах си от армията заради безсмислието на всичко, което вършехме там. България няма място в Ирак. Това, което вършим там не е за България. Това са жертви, които не си заслужава да даваме. Но истината е, че всички отиват за пари и думите за воински дълг, който изпълняваме към Българияя, не са верни". |
| Нашите войници в Ирак са НАЕМНИЦИ! Те са доброволци иникой не ги е карал да ходят в Ирак пряко волята им. Това не е нещо по-различно от загинал работник на строителен обект. Трагедията е една и съща и в двата случая. Всичко друго е спекулация - безскрупулна и неморалнa. Заглавието на тази статия е доста тъпо и нелепо, защото оцеляването на журналиста, написал тази статия, в условията на зимната пътна обстановка, както моето оцеляване също е плод на случайност. |
| Има го в този сайт - Натиснете тук |
| Инако, признавам, излишното е "Да му имам". Ама то - ирония, бе. Редник, какво те обижда? От какво се срамуваш? |
| Наш рейнджър: Редник Гърдев загина от приятелски огън България България - София 2005-03-07 Редник Гърди Гърдев загина от така наречения приятелски огън и по-точно от стрелба на американски войник, охраняващ радиорелейния пост малко преди крайната точка на българската зона по пътя Тампа. Това пише в писмо, пуснато в електронната поща до сайта на в. Българска армия от войник от пехотния ни батальон в Дивания, който обаче е предпочел да остане анонимен. БГНЕС публикува пълния текст на писмото: "Пиша това защото искам всички в България да разберат истината която се случи тук, в Дивания, защото по медиите в БГ вървят само лъжи и не мога да се сдържа пред паметта на загиналия наш колега и защото една майка винаги трябва да знае истината за смъртта на сина си, защото не може един военен (като ген. Колев) или министър (като Свинаров) да лъжат чрез медиите цял един народ и то без видима нужда от това, а може би само заради предстоящите избори... За да се изясни цялата ситуация ще започна малко отрано: Няколко дни по-рано в батальона беше получено писмо с което се организираше среща между коалиционните партньори в тази зона на действие, за да се избегнат точно такива инциденти. Тази среща беше организирана от американците. Те имат радио релейни станции по продължение на пътя Тампа, които се намират на около 150 метра и повечето са от източната страна на пътя. Това е получено в нашия батальон около 2 март. Но поради подготовката и празничното настроение командирите не му обърнаха необходимото внимание. Началника на щаба събра ротните и ги попита дали взводните имат нанесени на картите си точките на радиорелейните станции, те отговориха „да” и с това въпроса беше приключен!!! А дали беше така????? Мисля че повече няма смисъл да се коментира по тази точка. Искам да заявя, че редник Гърдев загина от така наречения „приятелски огън”, а по точно от стрелба на американски войник охраняващ радио релейния пост малко преди крайната точка на българската зона за отговорност. Това е истината и искам да я заявя, тъй като разбрах за новините и че ще идва тук комисия, която да разследва случая, а според мен само ще я потули. Задачата на патрула е била да се провери състоянието на пътя Тампа. Те са пътували в южна посока. Спират и обръщат 7 километра преди крайната точка. Според тях защото са загубили връзка (според други защото се е развалил ГПС) и други подобни. Те са слезли, за да се обадят в БГ батальон от Турая телефон. Според мен целта на разговора е била да се съобщи, че е проверен пътя Тампа. Казват, че периметъра е бил осигурен, което ме съмнява. Просто са слезли в тъмнината, като никой не е огледал с приборите за нощно виждане района, иначе щяха да видят намиращия се на 150 метра радио релеен пост. През същото време войникът охраняващ поста вижда фаровете и спиращите автомобили, без да знае какво става там. След малко, когато наближава колата от север и нашите войници стрелят във въздуха за да я спрат (те са извън машините), американската охрана не знаят кой и по какво и защо стреля и открива огън по автомобилите (патрула), при която стрелба е улучен нашия колега. Тези малки точки по пътя Тампа са обстрелвани редовно в тъмното и охраната им е винаги нащрек. Следващите ми няколко въпроса и данни касаят събитията след това. Първо искам да попитам, как така нашата линейка стигна по-бързо да ранения (или починалия междувременно) българин от хеликоптера за медицинска евакуация??? Та това са цели 40-45 километра. Ами сигурно никой не се е обадил навреме на хеликоптера, иначе няма логично обяснение. Въпроса „защо” в случая оставям на други. Защо са нямали в машините никакви сигнални ракети, за да могат да се обозначава патрула??? Защо патрулът не е използвал радио мрежата за медицинска евакуация, която се слуша денонощно??? Защо по време на цялата тази драма в командния пункт на батальона има огромна тълпа от хора, включително и български офицери, които не са по щат в батальона??? Те помогнаха ли или щяха да помогнат повече ако си бяха на работните места??? Смятам да спра. Смятам че и това е достатъчно. В заключение искам да кажа, че преди няколко дни американският президент лично се извини на италианския си колега за случката с италианските граждани в Багдад, които също пострадаха от “приятелски огън” на американците. Знам, че това няма да промени нещата, но не съм съгласен няколко човека да лъжат цял един народ, майката загубила сина си и то поради причини, които не могат да бъдат обяснени. Пиша това и го пускам, защото утре може да се случи нещо и с мен и никoй от моите роднини, близки и познати няма да разбере какво наистина се е случило с мен. А не трябва да е така. Ако това ръководство на армията има чест, нека се замисли и да предприеме правилните действия и постъпки, ако не – нека си ходят. Народа отдавна е казал истината за рибата и вмирисването. Моля ако могат вестниците в БГ да бъдат наистина свободни и да публикуват това като част от намерена информация в интернет. КАКВОТО ИСКАХМЕ ГО КАЗАХМЕ. ТОВА Е ЗАРАДИ ТЕБ ПРИЯТЕЛЮ. ПОЧИВАЙ В МИР БОЕЦО", пише рейнджърът. /БГНЕС Редактирано от - kaily на 07/3/2005 г/ 14:25:35 |
| Кайли, отиди на сайта, който съм посочил - http://www.bgnes.com - там кликни на раздел "България" (вдясно е) и там ще намериш текста на писмото. В.с., приемам ирония с "приятелите", с "приятелите на приятелите", с тези, чието решение е пратило наш контингент в Ирак, но думата "кретен" за един убит български войник ми идва много...  |
| ПОМИСЛИ, Инако! Аз уважавам българските войни. В Ирак няма такива. Там са наемни убиици, които са се главили доброволно да трепят - за пари. Може и думата "кретен" да не е съвсем уместна - "престъпник, убиец " ... разни такива - сигурно са по-подходящи. Но "Български войн" - НЕ! АЗ не съм съучастник в това престъпление. А и на убития престъпник трябва да се казва "престъпник", нали? |
| В.с., помисли и ти... Лично аз правя разлика между българските бойци там и тези, които тук са взели решение да ги пратят. Не смятам да обсъждам това решение правилно ли е, или не. Факт е, че има такова решение, както има подобни за Босна, Косово и пр. Тези момчета са там вследствие на подобни решения и представляват българската армия. За мен дори не е толкова важно, от какви подбуди са там -финансови, авантюристични или за едната чест. Ако там са изпълнявали своите задачи и не са вършели престъпления (мародерства, изнасилвания, убийства и пр.), те не са престъпници - живи или мъртви. Щом ти смяташ решението за изпращане на балгарска част в Ирак или където и да е било за грешка или дори за престъпление, имаш пълното право да се бориш срещу него, вкл. за неговата отмяна и за търсене на отговорност от авторите му. Но не на цената на костите на мъртвите войници. Толкова. Бъди здрав. |
| Старши, при цялото ми уважение - прекаляваш! Чак пък "престъпници"! Да, отишли са за пари в една, меко казано, морално съмнителна война - но не са отишли (поне повечето), за да вършат престъпления. За мен най-близката аналогия е с човек, който се наема за бодигард. И се поставят аналогични въпроси: - Ако човекът, когото пазиш, е престъпник, но ти самият не вършиш престъпления, а само го пазиш, виновен ли си? - Ясно е, че си поел риска, но ако шефът ти те набута в престрелка и пострадаш, той носи ли вина или не? и т.н., и т.н......За мен поне отговорите не са съвсем тривиални. |
| Инако, на наемниците не се казва "войници", та с каквото и да се наконтят по раменцата. От мен да го знаеш. Както и на проститутките не се казва "любими". Не ме интересуват подбудите. Ама след някоя и друга минута ти ще се разплачеш и над кокалите на претрепаните вносители на дрога, а? И те - принудени ... Айде стига бе. Ред сълзи, ред сополи - това не е патриотизъм. И войска не се прави така. Банда убийци за износ? |