Текстът на едно писмо от Ирак: Истината за смъртта на редник Гърдев


Това пълният текст на писмото, изпратено по e-mail от батальона ни в Ирак до редакцията на в-к Българска армия и свързано с обстоятелствата около гибелта на редник Гърдев
================================= ==

Пиша това защото искам всички в България да разберат истаната която се случи тук, в Дивания, защото по медиите в БГ вървят само лъжи и не мога да се сдържа пред паметта на загиналя наш колега и защото една майка винаги трябва да знае истината за смърта на сина си, защото не може един военен (като ген. Колев) или министър (като Свинаров) да лъжат чрез медиите цял един народ и то без видима нужда от това, а може би само заради предстоящите избори... За да се изясни цялата ситуация ще започна малко отрано:


Няколко дни по-рано в баталона беше получено писмо с което се организираше среща между коалиционните партнори в тази зона на действие, за да се избегнат точно такива инциденти.
Тази среща беше организирана от американците. Те имат радио релейни станции по продължение на пътя Тампа, които се намират на около 150 метра и повечето са от източната страна на пътя. Това е получено в нашия баталон около 2 март.


Но поради подготовката и празничното настроение командирите на му обърнаха необходимото внимание.
Началника на щаба събра ротните и ги попита дали взводните имат нанесени на картите си точките на радьорелейните станции, те отговориха „да” и с това въпроса беше приключен!!! А дали беше така????? Мисля че повече няма смисъл да се коментира по тази точка.


Искам да заявя, че редник Гърдев загина от така наречения „приятелски огън”, а по точно от стрелба на американски войник охраняващ радио релейния пост малко преди крайната точка на българската зона за отговорност.


Това е истината и искам да я заявя, тъй като разбрах за новините и че ще идва тук комисия, която да разледва случая, а според мен само ще я потули.


Задачата на патрула е била да се провери състоянието на пътя Тампа. Те са пътували в южна посока. Спират и обръщат 7 километра преди крайната точка.
Според тях защото са загубили връзка (според други защото се е развалил ГПС) и други подобни.
Те се слезли за да се обадят в БГ баталон от Турая телефон.
Според мен целта на разговора е била да се съобщи че е проверен пътя Тампа.


Казват че периметъра е бил осигурен, което ме съмнява. Просто са слезли в тъмнината, като никoй не е огледал с приборите за нощно виждане района, иначе щяха да видят намиращия се на 150 метра радио релеен пост.


През същото време войника охраняващ поста вижда фаровете и спиращите автомобили, без да знае какво става там.
След малко, когато наближава колата от север и нашите войници стрелят във въздуха за да я спрат (те са извън машините), американската охрана не знаят кой и по какво и защо стреля и открива огън по автомобилите (патрула), при която стрелба е улучен нашия колега.


Тези малки точки по пътя тампа са обстрелвани редовно в тъмното и охраната им е винаги нащрек.


Следващите ми няколко въпроса и данни касаят събитията след това.
Първо искам да попитам, как така нашата линейка стигна по бързо да ранения (или починалия междувременно) българин от хеликоптера за медицинска евакуация??? Та това са цели 40-45 километра.
Ами сигурно никoй не се е обадил навреме на хеликопетра, иначе няма логично обяснение.


Въпроса „защо” в случая оставям на други.
Защо са нямали в машините никакви сигнални ракети, за да могат да се обазначава патрула???
Защо патрула не е използвал радио мрежата за медецинска евакуация, която се слуша денонощно???
Защо по време на цялата тази драма в командния пункт на баталона има огромна тълпа от хора, включително и български офицери, които не са по щат в баталона???
Те помогнаха ли или щяха да помогнат повече ако си бяха на работните места???
Смятам да спра. Смятам че и това е достатъчно.


В заключение искам да кажа, че преди няколко дни американския президент лично се извини на италианския си колега за случаката с италианските граждани в Багдад, които също пострадаха от “приятелски огън” на американците.
Знам че това няма да промени нещата, но не съм съгласен няколко човека да лъжат цял един народ, майката загубила сина си и то поради причини, които не могат да бъдат обяснени.


Пиша това и го пускам, защото утре може да се случи нещо и с мен и никoй от моите роднини, близки и познати няма да разбере какво наистина се е случило с мен.
А не трябва да е така.


Ако това ръководство на армията има чест, нека се замисли и да предприеме правилните действия и постъпки, ако не – нека си ходят.


Народа отдавна е казал истината за рибата и вмирисването.
Моля ако могат вестниците в БГ да бъдат наистина свободни и да публикуват това като част от намерена информация в интернет.


КАКВОТО ИСКАХМЕ ГО КАЗАХМЕ. ТОВА Е ЗАРАДИ ТЕБ ПРИЯТЕЛЮ. ПОЧИВАЙ В МИР БОЕЦО.