Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
България не се трогва от IQ тестове
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:53 Предишна Страница 2 от 3 1 2 3 Следваща
Посейдон
09 Мар 2005 12:04
Мнения: 2,453
От: Bulgaria
Светльо, никой нито ти забранява, нито ти препоръчва наркотици, секс или жени. Това си го решаваш ти сам.
А и никой не е твърдял, че писалите по-горе са с ниско IQ.
Преди мен патриарх Никифор го е казал: IQ тестовете оценяват само един аспект на интелигентността. И ако твоята професионална област случайно съвпада с областта на тестовете, печелиш.
Направи ми услуга, преведи ми високо интелигентните ти последни 2 думички на български.
Старшината
09 Мар 2005 12:31
Мнения: 20,650
От: Bulgaria
Хи-хи .... ОБИЧАМ си една приказка:
Върви по улицата Програмист, сФирка си и дебъгва наум ...
Нещо подскача пред него и той спира. Гледа Жаба, голяма, зелена .... Не бяга, а стои пред него и го гледа в очите. И изведнаж - проговаря с глас човешки "Аз, приятелю, съм омагьосана принцеса. Хубавица ... Татко - цар ... Ако ме целунеш - разваляш магията. Половината царство - твое е ... И аз - за булка ... "
Погледнало я нашето момче, взело я в рука, помислило ... После я пъхнало в джоба: "Абе по-гот ще ми е да си имам Говоряща Жаба .... "

Таквизи ми ти IQ-та
Джулия Робъртс
09 Мар 2005 12:59
Мнения: 1
От: Bulgaria
Не мога да разбера защо всичко хубаво и стойностно в България трябва да се оплюва?
Старшината
09 Мар 2005 13:01
Мнения: 20,650
От: Bulgaria
Ето и малко сериозна информация. Поради невъзвожност да дам линк - копирам извадката от "Знания и Решения" (числата са литературни препратки, но не ми се триеха):
....... Дарвинизмът поне запазва своя интегритет в биологията. Но младото поле на психологията не е толкова щастливо в устрема си да установи своите претенции за научен ръст и политически “смисъл”. Тестове за интелигентност започват в 1905 година с политически дефинирана цел - подбиране на студенти с ниски академични дарби, които да се настаняват в специални училища. Създадени за целта от Алфред Бинет тестове във Франция, са били преведени и адаптирани за американски младежи от Левис Терман от Станфордския университет под името Станфорд-Бинет I.Q. Тест (Тест Станфорд-Бинет за Квалификация за интелигентност). Той е също и политически адаптиран към американските условия - по това време има яростни спорове по американската имиграционна политика.
За разлика от ранните генерации имигранти, имиграционните групи, които пристигат в Американските Щати през 80-те години на 19 век и след това, не са вече от западно- и североевропейско потекло, а предимно от източна и южна Европа, които се различават културно, религиозно (много от тях са католици или евреи) и генетично от американското население изобщо, както и от по-ранните имигранти. Наблюдаваните сериозни социални стресове, свързани с появяването на всяко ново етническо малцинство в градската икономика и обществото, се оценяват като особености на тези нови и “неасимилируеми” имигранти. Огромни обеми данни показват, че тези “нови” имигрантски групи имат по-високи наклонности към социална патология - и по-ниски I.Q.-коефициенти. За новото поле на психологията “ниското I.Q.” на мигрантите е една възможност за установеване на политически “смисъл” за тяхната професия заедно с познавателните (“научни”) цели.
Водещите “експерти” по теста за тази ера - включително Терман, Годард и Йеркес - настояват, че те представят “не теория или мнения, а факти” и то “уместни факти преди всичко за нашите законотворци”112.

Те “измервали туземната или вродната интелигентност”113. Техните резултати указвали “фиксирания характер на умствените нива”114. Тестовете за интелигентност ще определят “десетки измежду хиляди дефектни” под “надзора и защитата на обществото”115. Всичко това е казано по време, когато тестовете за интелигентност съществуват в Американските щати по-малко от десетилетие.
Водещите “експерти” по теста са били също и членове на евгенични общества, създадени да предотвратяват репродукцията на “по-нисши” потекла116. Обаче политическата невъзможност “понастоящем” за убеждаване на обществото, че на тези групи с нисък коефициент на интелигентност “не трябва да им се разрешава да се размножават” 117 кара “експертите” да предричат, че след време ще има “западане на американската интелигентност”118. След едно по-късно изследване на данните, получени при масово тестване на войниците през Първата световна война, тестващият експерт Карл Бригам - по късния създател на колежанския съвет SAT - заключава, че са необходими “обществено действие” и “законни стъпки” за да се предоврати “западането на американската интелигентност”. Такива стъпки трябва да бъдат “диктувани от научна, а не от политическа целесъобразност” и да включват имиграционни закони, които няма да бъдат само “рестриктивни”, а и “високо селективни”, както и други мерки за “предотвратяване на продължаващото разпространяване на дефектни породи в сегашното население” 119. Буквално същите заключения по същото време са достигнати и от Рудолф Пинтнер, друг водещ авторитет и също създател на един добре известен психически тест: “Умствените възможности се наследяват ... Страната не може да си позволи да допуска година след година голям брой умствено нисши хора, които ще продължават да се умножават и намаляват нивото на интеличентност на цялата нация” 120.
Това не са възгледите на един селски расист. Това са заключенията на най-добрите съвременни авторитети в областта, базирани на маса статистически данни, и на практика - непроменени интелектуално, морално или политически в професията за времето си. Възникват противоречия между “експертите” и другите - специално Уолтер Липман121- но подобни заключения на критиците са отхвърлени с пренебрежение като “сантимент и мнение” , контрастиращи на “количествените методи” на новата наука122
Този епизод по много начини илюстрира далеч по-общи свойства на интелектуално-политическия “смисъл”: (1) почти невероятната леснота, с която огромна държавна власт е изискана от интелектуалците, за да бъде използвана срещу техните съграждани и сродни човешки същества, за нуждите на превръщане в дело на вижданията на интелектуалците, (2) автоматичната презумпция, че различията между текущите възгледи на съответните интелектуалци (“есперти”) и възгледите на останалите отразяват само съмнителното игнориране на последните, които трябва или да бъдат “просветени”, или отхвърлени, или дискредитирани, а не да се спори с тях директно със средствата на познавателната реалност (т.е. интелектуалният процес е използван преди всичко да се даде на едната страна достатъчно репутация, за да не включва в него “не-експертите”), (3) самоувереността, с която са били правени предсказания, без да се използват каквито и да било предишни данни за верни пресказания или процеси на наблюдение, които да потвърдят бъдещата валидност на текущите предсказания,

(4) моралното, както и интелектуалното превъзходство, което съпровожда безусловната вяра, че текущите възгледи на “експертите” представляват обективни, неизбежни заключения на научната очевидност и логика, и тяхната директна приложимост за общественото добро, а не широката известност и собствения интерес на тези “експерти”, и (5) една концентрация върху определяне на най-вероятните алтернатични заключения, вместо върху това, дали някое от заключенията има достатъчно основания, за да отиде отвъд временни познавателни резултати към широкомащабна политическа препоръка.
Какво е било непреодолимото доказателство, което е довело ранните експерти по теста да заключат, че южните и източните европейци, включително еврейте, са по рождение по-нисши от останалите европейски “раси”? Те показват по-ниски ниски резултати на психологическите тестове - средното им I.Q. е около 85, същото като днешните национални черни, и малко по-ниско от северните черни124. Какво е било контролитано или задържано константно при тези статистически сравнения? Практически нищо. Новите имигранти (евреи, италианци, словаци и пр.) почти по дефиниция имат средно по-малко години в Съединените щати, отколкото по-старите имигрантски групи (германци, ирландци, бретонци и пр.), говорят относително по-малко английски и живеят при пропорционално по-ниски социоикономически условия. Когато годините на престоя в Съединените щати се задържат равни, разликите в резултатите от тестовете изчезват125. Резултатите от масираната тестова програма през Първата световна война при много от подмножествата показват нулев модален брой верни отговори - което говори за малко разбиране на указанията126. Върху тези разрези са положени специални усилия за изработване на указания или за демонстриране на това, което е очаквано, след което нулевите нива са станали по-редки, дори когато самите въпроси са били по-сложни (същото е вярно и при черните войници) 127. Някои от въпросите в тестовете за “интелигентност” са се отнасяли до такива чисто американски феномени, като името на беисболен отбор в Бруклинската национална лига, капитулацията на Лий при Апоматокс и автора на Хъкълбери Фин128. Що се отнася до контролните примери, методите за избиране върху кои войници какъв тест да се проведе “са се променяли от лагер на лагер, а понякога и от седмица на седмица в един и същ лагер” 129.
Тези дефекти на тестването са били известни на “експертите”, които със замах са лепвали етикета на по-нисши по рождение на големи части от човешката раса. Един от съветите за разбиране на резултатите е бил предложен от Карл Бригман:
Приспособяването към условията на теста е част от теста за интелигентността ... Ако използваните тестове включват някакъв тайнствен тип ситуация, която е “типично американска”, ние сме наистина късметлии, защото това е Америка, а предназначението на нашето изследване е да получим едно мерило за характера на нашата имиграция. Невъзможността да се отговори на една “типично американска” ситуация е очевидно една нежелателна черта. 130

Каквото и достойнство да има този тип аргументиране като оправдание на чисто емпиричното предсказване на валидността на един тест, то е напълно различно от достигане на заключения относно генетичния умствен капацитет , който трябва да се разпростре върху следващшите поколения родени в Америка потомства -специално в контекста на драконовските предложения за насилствен контрол върху размножаването на тези групи. Доколкото корелацията между резултатите от тестовете за интелигентност на имигрантите и броя на годините на техния престой в Съединените щати, тя е отхвърлена, като се показва, че имигранти, с петгодишен престой, които попълват писмен тест, не достигат нивата на американците по рождение131 - както изглежда приема се за достатъчни пет години, за да се променят пожизнените културни шаблони, а един писмен тест се приема че е културно непредубеден. Злокобното предсказание за един намаляващ национален коефициент на интелигентност - едно предсказание, общо за литературата на Съединените щати и други страни - няма емпирическо доказателство, а като акумулирано през годините е доказателството, че в Съединените щати, както и всякъде другаде, националният коефициент или остава непроменен, или се покачва, налагайки следващи ревизии на I.Q. стандартите132.
Главното тук е не че конкретните резултати, в една конкретна област, в една конкретна ера са били грешни. Главното по-скоро е в това, че един определен общ модел на поведение изглежда че е бил много по-общ и по-късно се появява повторно, когато са се променили психологическите стилове, а еднаквостта на расите се смята днес за доказана чрез също толкова несигурно “доказателство”. Нещо повече, това е един модел, който се проявява и в много други области, нямащи нищо общо с коефициент за интелигентност или раси.
Догматичните заключения за расово малоценност, които властват между “експертите” през 10-те и 20-те години на 20-ти век, са заменени от еднакво догматичните заключения за научното доказване на расовата еднаквост в същата област през 40-те и 50-те години. Около 60-те години официални правителствени агенции могат да декларират че е “демонстрируемо” - без всякаква демонстрация - че “пула на талантливите във всяка една етническа група е приблизително еднакъв с тоя на всяка друга етническа група” 133. Според новата догма, “Интелектуалният потенциал е разпределен между негърските деца в същите пропорции и образци, както и между децата в Исландия или Китай, или всяка друга група” 134. Тези твърдения могат някой ден да бъдат показани като истина, но това е напълно различно от това да се твърди, че днес съществува каквото да е било доказателство или очевидност, че това е така. И в по-рания, и в по-късния догматизъм, познавателният въпрос въобще не е открит за обсъждане, а идеологически предпочитаната позиция става по-скоро един морален пробен камък, отколкото временно познавателно заключение. За разлика от по-ранния период, съвременният догматизъм има предизвикателство за професията - особено при Артур Р. Йенсен135 - но усилията по-скоро да бъдат дискредитирани неговите заключения (“расист”), отколкото да се застане срещу неговия анализ, а понякога и физически да се предотврати неговото говорене136, показват, че новата догма не е по-склонна от старата да третира спорните въпроси според интелектуалните процеси.

Като че ли вярата в психологическото поле на умствените тестове е преминала през фазата на юношеските капризи - жестоко задължителни, докато са на мода, и изцяло извън внимание, след като модата е отминала. Поне един от лидерите на по-стария догматизъм - Карл Бригам - по-късно трезво се отрича, след като модата е отминала, отказвайки да признае аргументите на ранните проучвания, и декларирайки, че неговите собствени предишни заключения са били “безоснователни” 137. Не грешни, преувеличени или несъстоятелни, а безоснователни.
И двете фази на вроденото интелектуално противоречие илюстрират една по- обща особеност на социално или политически “смислена” интелектуална дейност - едно нежелание или невъзможност да се каже “ние не знаем”, или дори да се допусне, че заключенията са временни. Такива допускания ще бъдат изцяло съзвучни с интелектуалните процеси, но не и с инересите на интелектуалците като социална категория. На тази отличителност трябва да се набляга, отчасти поради това, че дори световните мислители постъпват така, като че интелектуалците нямат свой собствени интереси, а действат само на познавателна основа или в политически интерес на обществото въобще. Дори Волтер може наивно да каже: “Философите, като нямат да защитават специален интерес, могат само да се изказват ясно в полза на разума и на обществения интерес” 138. Тази вяра - в техните собствени представи или в представите на другите - е сама по себе си техния голям актив в съдействане на собствените им интереси под маскировъчно украска.
Марко Ив. Тотев
09 Мар 2005 13:04
Мнения: 1,837
От: Bulgaria
Редник, не е точно така, моята щерка (22) беше наета в една фирма с помощта на Hill International, за които няма нужда да казвам, че са от водещите в бранша.
Та тези хора подложиха кандидатките за въпросното работно място на подробен тест от типа IQ с въпроси от сорта, коя е столицата на Австралия или какво е Протоколът от Киото, с всичките му там фигурки и триъгълницие (махнете излошното) и прочее.
Това беше нещо като първичен подбор, след това първите прима класирали се на теста ги пуснаха на интервю...
Предполагам, че средно статистически може да се очаква, че измежду тези първи трима може да се намери верния човек, макар, че гаранция няма.
Dundaky
09 Мар 2005 13:09
Мнения: 721
От: Bulgaria
Малко акъл, но навреме (или нисък IQ, но големи бицепси/дълги крака+високи балкони+честни сини очи)
lelka
09 Мар 2005 13:37
Мнения: 1,421
От: Bulgaria
А който е ходил на теста в "Менса" сигурно знае, че е картинен и няма нищо общо с интелигентността. Незная кой ги е разработил тези тестове, но явно не е разбирал от интелигентност. Както и теста в събота, който наблягаше на математиката и естествено математик го спечели. Ако за нещо се съгласих със Андрей Слабаков то е точно това, че непрекъснато ни набиваха какво е ІQ на Мадона, на Шарън Стоун и т.н.т., а накрая се оказа, че те не са държали точно такъв тест. Иначе излиза, че дори проф.Константинов е по-тъп от Мадона.
Братя Стругацки
09 Мар 2005 13:40
Мнения: 6,644
От: Russian Federation
Ако някой се интересува от стандартизирани тестове ето един линк:
http://www.signlanguage-bg.com/tests.html
kaily
09 Мар 2005 13:47
Мнения: 35,647
От: Bulgaria
Даниела ми е състудентка и доскоро комшийка.
Завършила е не едно висше и то си го пише горе, ама ако човек чете.
И не е спирала да работи, само че и се наложи да се премести от провинцията в София. И тук и почнаха мъките.
Защото критериите за подбор на персонала са-юпи.
И неведнъж съм го казвала и даже съм я давала за пример.
По закон няма възрастови граници, по здрав разум и смисъл човек в 40-те си години е зрял и можещ, в разцвета на силите си.
По наложен стереотип 40-годишните за боклука, щото вече са ногу дърти.
Като оня син, де изхвърлил баща си на бунището, щото му бил непотребен.
Страшно е когато обществото е зомбирано да дири само юпита и всичко останало на бунището.
Още по-страшно е когато не се дирят хора по способности, а по възраст.
И най-страшно е, че има закон за възрастовата дискриминация, а не само никой не го спазва, ами и всички останали считаме това за в реда на нещата.
hamer
09 Мар 2005 13:52
Мнения: 10,867
От: Bulgaria
ЛЕЛКА, с цялото ми уважение и добро отношение към проф.Константинов, наистина може и да е по-тъп от Мадона, защото е участвал в цялата тази пародия, истерични крясъци и зле скалъпено шоу.
Manrico
09 Мар 2005 13:55
Мнения: 31,153
От: Bulgaria
Лелче, ходил съм на тест в Менса (даже 168 изкарах), но там хората си казват честно, че този тест мери един от всичките видове интелигентност - а те били 7 или 8. Минавал съм и през фирми за подбор на персонал - някои ползват тестове, други - не. Със сигурност няма едно-единствено нещо, което да показва кой какъв е.
Eleanor Rigby
09 Мар 2005 14:07
Мнения: 1,493
От: Bulgaria
Аз бях чела едно определение за интелигентност, което горе-долу беше, че интелигентността е умение да се правят правилни връзки между нещата, което пък означава, че знаенето на столицата на Австралия, примерно, е въпрос на информираност и услужлива памет, а не на интелигентност. А пък повечето публични викторини (понеже не се сещам за по-точна дума) проверяват именно информираността, а не интелигентността, ако се опрем на горното определение. От въпросния ай-кю тест по тв видях съвсем малко, т.е само изказването на А. Слабаков, че хората на изкуството правят традиционно нетрадиционни връзки между нещата, и значи така съставеният тест май е неадекватен за тях. И понеже А. Слабаков ми е донякъде симпатичен, съм склонна да се съглася с него. А и според мен ай-кю-то е просто един аспект от характеристиките на личността и не може да е решаващо, включително и при наемането на работа. Лично аз приветствам прилежното занаятчийство пред принципната интелектуалност. Само лично мнение, че не нещо.
Посейдон
09 Мар 2005 14:14
Мнения: 2,453
От: Bulgaria
kaily,
Лично аз се чувствам горд, че най-умната жена в света, или поне жената с най- висок резултат от Менса-тест, е българка и вярвам, че е добра професионалистка в няколкото си професии. Лично не я познавам. И мисля, че тук няма несъгласен с това, което си писала за 40 годишните и за критериите "юпи".
Но тук темата е малко по-различна-прилагането или не на един общ IQ тест за много и различни по същността си професии.

Старши,
благодаря ти, с твое позволение, запазих си и "приказката", и извадката, която си пейстнал. Обещавам да не ги цитирам официално.

Amigo Manrico:
de acuerdo.
Братя Стругацки
09 Мар 2005 14:18
Мнения: 6,644
От: Russian Federation
Сега Кайли нали няма да почнеш да ни убеждаваш, че твоята комшийка не може да си намери работа щото живеем в мъжки свят, тип юпи?
Никой не иска да му показваш 10 дипломи, а да демонстрираш умения в дадена област. По-точно би ли ми казала Даниела /дето я сравняват с М. Кюри!/ в коя област е специалист?
Старшината
09 Мар 2005 14:30
Мнения: 20,650
От: Bulgaria
Посейдон, защо да не цитираш? Оригиналът е Thomas Sowell, Knowledge & Decisions (Basic Books, Inc., 1980)
kaily
09 Мар 2005 15:30
Мнения: 35,647
От: Bulgaria
Ми то си пише в кои области е специалист.
А не я вземаха на работа, защото в самите обяви беше заложена възраст. Така че просто първоначално не и приемаха документите.
Работеше по едно време всичко-от печатарство доколкото си спомням до външна търговия. Много бързо учи и каквото и да и дадат, колкото и да и е непознато, го схваща и го прави.
Така че работеше някъде нормално и допълнително каквото и попаднеше-щото има и деца да гледа, и квартира да плаща.
Приблизително нейни са думите (цитирам по памет):
"Работа няма, защото съм минала 40-те. А и производство няма, защото навсякъде са наши момчета и си търсят наши хора, а не някой да им върти производството и бизнеса."
А пък аз обобщавам-дирят се юпи, щото хем е модно, хем юпитата ги водят за носа, защото почти всичко, което се прави в тая държава, е да се перат пари.
Пешо Мастиката
09 Мар 2005 15:56
Мнения: 2,018
От: Bulgaria
Не разбирам как така е с коефициент 200 и е безработна. Ми като е толкова гениална що не завърти някакъв бизнес и не предлага на другите работа?
Manrico
09 Мар 2005 16:01
Мнения: 31,153
От: Bulgaria
Kaily, да влезе жената например в jobs.bg - има маса обяви без възрастови ограничения. И едва ли са за "наши хора" - ако частна фирма иска да назначи "наш човек", не пуска обява.
Чичо Фичо..
09 Мар 2005 16:19
Мнения: 507
От: Israel
Моите добри приятели Gasparini, FL и патриарх Никифор са се справили успешно на 1-ви и 2-ри въпрос от IQ теста на следния линк: http://www.iqtest.dk/main.swf
*
Братя Стругацки
09 Мар 2005 16:21
Мнения: 6,644
От: Russian Federation
"...учила икономика, педагогика и социология... Имам квалификация за машинен и електроинженер, както и за преподавател по английски, получила съм пет магистърски степени".

Та пак де те питам Кайли - в какво точно е специалист? Къде има натрупан опит?
Били наши момчета. Чудя се как дядо ми, лека му пръст, дори като пенсионер си търсеше работа и, представи си, намираше! Вярно, нискоквалифицирана, но работеше! Подшушни и, че в момента има остра нужда от преподаватели по английски в училищата.
Ама да не седне да пищи, че парите и били малко!
Добави мнение   Мнения:53 Предишна Страница 2 от 3 1 2 3 Следваща