Не много отдавна известният икономист и нобелов лауреат Милтън Фридман формулира в достъпен вид четири основни начина за харчене на пари. Нека ги припомним: 1. Харчене на собствени пари за собствени нужди. Като резултат много внимаваме колко харчим и за какво харчим. 2. Харчене на собствени пари за нуждите на някой друг. Тогава също внимаваме колко харчим, но не внимаваме толкова за какво ги харчим. 3. Харчене на чужди пари за свои нужди. Тогава много внимаваме за какво ги харчим, но не и колко харчим. 4. Харчене на чужди пари за чужди нужди. В този случай не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим. Съществува и пети начин за харчене на пари, който Фридман не споменава. Ето го: 5. Харчене на чужди пари за чужди нужди, но част от всеки изхарчен лев влиза в собствения ни джоб. Тогава: (a) пак започваме да внимаваме колко харчим. Важно е да изхарчим колкото се може повече. И (б) много внимаваме за какво харчим. Трябва така да харчим, че частта, която влиза в собствения ни джоб да е възможно най-голяма. За повече информация Натиснете тук |
Отличен постинг (снимка: натиснете тук) |
Mинистерството на здравеопазването придвидливо е увеличило квотата за лекарства при спешни състояния за миокарден инфаркт. Следователно има ясната представа, че цялата политика по доходите, по здравеопазването, в областта на социалното осигуряване, социално подпомагане и пр. на НДСВ ще дава своите резултати - в повече 5000 инфаркта годишно. Да се чуди човек дали пък това не е предизборно обещание? |