МОИТЕ ЛЮБИМИ НЕЩА - ТУК И СЕГА
Добави мнение Мнения:20
Колкото повече се качват градусите, толкова повече стават хубавите неща.  ПРОЛЕТ СЕ Е ПУКНАЛА * Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала, се е излело на трева и стока, маре, и мака; сиви говеда в гората, врани коньеве в полето, на илядници овчици и на стотини козици. Сичка е стока весела, сичко е живо станало, сичко е живо и здраво, сичко на паша тръгнало. Орач ми оре в полето полските рамни рудини, полските цали цалини, два му волове ангьеле, стратурково му ралото, босилкьови му жеглите. Босильок млогу мерише, та сичко живо сабуди, сичките живи животни, сите по него пойдоа, сите се богу молеа: - Я дай ни, боже, я дай ни, тая година най-добра, на сички здраве и живот, орачу добар берекет! |
| Това да не е патриотичен вариант на ******* Raindrops on roses and whiskers on kittens Bright copper kettles and warm woollen mittens Brown paper packages tied up with string, These are a few of my favorite things. * Cream coloured ponies and crisp apple strudel, Door bells and sleigh bells and schnitzel with noodles Wild geese that fly with the moon on their wings, These are a few of my favorite things. * Girls in white dresses and blue satin sashes, Snow-flakes that stay on my nose and eye-lashes, Silver white win-ters that melt into spring, These are a few of my favorite things, * When the dog bites, When the bee stings, When I'm feeling sad, I simply remember my favorite things, And then I don't feel, so bad. ********** Ама нали не е задължително да ги разказвам в мерена реч? Ако е в немерена - може...  |
| Хубавите ми неща - от снощи. Първо, Моцарт, клавирен концерт ре минор, изпълнение Милена Моллова, зала България. Второ - чешкия клуб след това. Veprova, knedlik a zeli. Старопрамен. Трето - две хубави китки, потопени в подходящи вази, днес ми огряват стаята, един розов гербер в аранжимент и едно клонче розова хризантема. Последното сложих в специално съхранена за целта бутилка от Бургас-63, съветвам естетите да не ги хвърлят тия шишета, прекрасно подхождат за едно високо цвете. Четвърто - котенцата са в ред. Един некастриран юнак закача баба си. При тях няма значение.  |
| O-o-o, помня го този стих "Пролет се е пукнала" (чак пък помня, преувеличих, искам да кажа, знам го, не, познах го). Учихме го в четвърти или пети клас. Наизуст. Много ми беше труден. Не разбирах какво означават половината от думичките в него и затова се опитвах да го запаметя като някаква абракадабра. Ако тогава някой ми беше казал, че на някого му е любим стих, със сигурност нямаше да повярвам. Е сега знам, че не е така, но тогава детската ми глава го възприемаше като поредната инквизиция на учителката по литература върху нас. Това не е подигравка, просто стихът събуди в мен този спомен. Човек никога не е напълно свободен, но сега, като възрастен вече човек, имам свободата да избирам какво да чета. А четенето е едно от незаменимите удоволствия. |
Геновева  За цветята и в какъв.... ъъъ...стъклен амбалаж да се аранжират има и друго мнение Специално за теб:В склянке темного стекла Из-под импортного пива Роза красная цвела Гордо и неторопливо. |
| Па точно на същото мнение съм. За аранжировката. Бутилката Бургас-63 е много изящна, именно - из темного стекла, само дето не е импортна. Едно време, в праисторически времена, си купих една бутилка Рижский балзам, в сувенирен вариант тук го продаваха, в една керамична цилиндрична бутилка. Правих опит да го консумирам, гадничко си беше, то си е разредител за водката, ама откъде толкоз водка да изпиеш, че да употребиш 700 гр. разредител. Най-накрая го излях в мивката. Бутилката обаче, е чудесна ваза, и до ден днешен я ползвам. Също така ползвам за цветя едно шише от ликьор Моцарт, идеална сферична форма, тъмно, донесоха ми го подарък от Виена, ликьора, не шишето... . Даааа, цветя и алкохол - странна връзка, но стана....  Важното е да виждаш връзката между любимите неща. .. |
| Днес бях 14 часа на работа. А сега някой да познае какво е любимото ми нещо в момента. Да-а-а, как се стеснява хоризонта понякога. |
| Че след 14 часа работа, човек има ли сила да обича все още нещо? Аз пък си минах, на път от работа, през любимото заведение, седнах уж за кратко, отскоро съм си го обикнала, в тази малка, малка София, едно мило заведение, до нас, на което се оказва, че и съдържателката, и собственика, са ми почти роднини - едната работила с твой роднина, дружи с твои състуденти, а собственика днес го видях, не го познах, но той почтително ме поздрави и се представи, и си спомних, как работеше при мен за малко, на хонорар, преди 10 години, но вече се е издигнал много, управлява голямо софтуерно сдружение на бг фирми ... И така, си вървях към къщи по свежите вечерни софийски улици и си мислих, какво уютно селце сме си тук и как почти всичко ни е на мегданя .... приятно беше |
| Почти в десетката. Като се заплесна в нещо, забравям да ям. В края на работния ми ден не помнех кога беше последното ми хранене но имах усещането, че е било преди мно-о-о-о-го време. Та на връщане от работа минах край едно малко китайско ресторантче. Мъничко, само четири маси но невероятно уютно. Собственика говори някакъв микс от няколко различни езика със силен китайски акцент. Аз май съм от малкото които го разбират. Когато ме види направо светва. Това беше всичко което ми трябваше в момента, някой да се погрижи за мен. Лека. |
Аз пък никак не обичам да ме разпознават  Обаче само след 2 стъпвания някъде вече ме запомнят дори без да съм откраднала нещо. Щеше да е хубаво всичко да спре с разпознаването, но не - хората стават мили и все се мъчат да ми предложат нещо. Аз пък на свой ред, за да не обидя вниманието им, все се чувствам длъжна да купя/поръчам още нещо. И дотук е приемливо, обаче те продължават нататък и настояват, че предложеното от тях нещо е точно по моя вкус и просто няма начин да не ми хареса и аз да не си губя времето да гледам нататък, те ми знаят вкуса. На мен обаче не ми харесва, но пък не знам как да им го кажа учтиво и преставам да ходя на мястото, дори и много да ми е харесвало. Най-обичам да изляза сутрин в 8 и да си наобикалям любимите места, когато там няма никой и да си правя планове как по-късно през деня, като отворят, непременно ще вляза, обаче после се отказвам. |
| Моето любимо нещо тук и сега е преполовения биг сайз Милка- Alpine milk. Идеално средство срещу пролетна умора и стрес  |
| И да споделя едно гражданско възмущение: В магазините за дрехи са наслагали едни измамни огледала - като се огледаш в тях приличаш на кукла Барби с едни безкрайни крака и едни изящни ръце и всичко, което облечеш ти стои просто съвършено. А като се прибереш в къщи се сблъскваш с неподправената истина в коридорското огледало |
бе това не е голем проблем, ама ако се прибереш с некой и он се сблъска с таа, неподправената, стая верно ногу лошо  |
Добави мнение Мнения:20