Асоциации
Отиди на страница:
Мачу Пичу .. долу в низкото се вижда река Урубамба - свидетел на края на велика империя. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 30/07/2006 г/ 01:30:21 |
| срам срам! (и добре, че ме отървахте щото се набутах с това „мачу пичу” – никва друга асоциация не виждам освен „леля и чичо”  ) |
Лулата на мира, а с кого ще я изпушиш ? ...  Ган, снимката е разкошна. Какво ли е усещането на това място ? И още снимки оттам Натиснете тук Редактирано от - Miranda на 30/07/2006 г/ 21:29:23 |
| царевичак _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
..когато някой, някога тръгне за някъде. Миранда,  ето още 2 линка:Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 31/07/2006 г/ 21:16:29 |
| Здрасти Незнайко! Струва си да се замислим * След това отново слезе долу. Събуди робота, защото все пак е за предпочитане да разговаряш дори и с един маниакално депресиран робот, отколкото с никой. - Стъмва се - каза той. - Гледай, роботе, звездите вече се показват. От глъбините на една тъмна мъглявина се виждат твърде малко звезди, и то съвсем неясно, но все пак се виждаше нещо. Роботът покорно погледна към тях, после пак сведе поглед. - Знам - каза той. - Отвратително, нали? - Ама какъв залез! Никога, дори и в най-фантастичните сънища, не съм виждал подобно нещо. А двете слънца... сякаш огнени планини се топят в пространството. - Виждал съм го - каза Марвин. - Нищо не струва. Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическия стопаджия" Превод Саркис Асланян |
Каквото и да кажа - звездата ми е Зорница ! Винаги е била светла не пречи на никого и е пътеводител не само за моряците ?!?  |
| Помниш ли ти! Letter Nikola Vapcarov Do you remember the sea, the engines, and the holds full of wet dark and that great longing for the Philippines and for the big stars over Famagusta? Can you think of one sailor who did not look thirstily into the distance to where the breath of tropic winds blew softly in the dusk? … But to die when the earth is shaking off the poisonous mold, when millions of people rise again, that is a song, yes, it is a song. |
| Nikola Jonkov – Vapcarov Zemja Ovaa zemja, po koja cekoram denes, ovaa zemja koja ja budi veter od mugra, ovaa zemja ne e moja - ne, ovaa zemja prostete, e tuga. V zora trgam. Po fabricen drum bezbrojnite rubaski minat. Nie sme sleanu so srce, so um, no...ne moja nea ja cinam. [/green] Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 17/10/2006 г/ 23:26:30 |
| 20 години свирепи кучета „произвеждат” чудовища и илюзии вместо радостни асоциации и човешка гордост , според форуми и блогове. Блог на Игнат кан: "Сънят на разума ражда чудовища" Наименование на картина от Франсиско Гойя „Почти 20 години без разум. Безумието на блатното мислене създаде чудовища.Едно невероятно творение , което наподобява държава.Вземаш ръка оттук, крак оттам, депутат от майната му, министър от никъде и т.н...Съшиваш всичко това с бели конци, чучваш отпред една бутафория, наречена Президентство и ето ти - държавата-чудовище. Държавата-Франкенщайн. Нали така е бил създаден Франкенщайн, чрез съшиване на отделни части от човека.Резултатът е ужасяващ. Само че във Франкенщайн от романа се събужда някакво човешко чувство.Чудовището умира от човещината си. Държавата на Кради Баба няма да умре от човещината си.Тя никога не я е имала.И никога няма да се доближи до нея.Съшита от белите конци на бившите ченгета от Държавна сигурност.Комсомолски секретари , ратници за чиновническа власт и прочее ...Тя съществува само за себе си.За собствената си алчност, за собствения си ненаситен задник, за собственото си утвърждаване като нищо, което иска да се прави на нещо. В Държавата на Кради Баба и 240-те разбойника няма място за Човека. Свободният, съграждащият. Тази държава-чудовище трябва да умре.Не от любов, а от шамари. Ще бъде трудно , но си заслужава. Казах.” |