
| Чоки, прав си. Пиенето на вода е задължително - колкото повече, толкова по-добре. Ние го имаме за даденост, затова не го коментираме. Препоръчва се водата да е дестилирана или планинска изворна. Минералната е грешка, защото минералите действат нещо на клетъчните мембрани и затрудняват отдаването на токсините. А за Пол Брег(горе съм го написал с "к", извинявам се) има много сайтове из нета. Ето ти един: http://www.evolutionhealth.com/bragg_mira cle_fasting.html Редактирано от - shop_en на 27/3/2005 г/ 22:15:27 |
| *Хе, хе, Красноселеца, аз си спомням и нашите резняк-седесари как правиха палатков лагер в градинка пред Парламента и обявиха гладна стачка, и лекари всеки ден им мереха кръвното и им вземаха проби от кръв и урина. Ама пради това детайлно беха изчели литературата по въпроса и си проведоха перфектно гладолечение, пък и обраха и овации с него...И Едвин Сугарев и той... |
| Понеже явно един неизбежен резултат от гладуването е отслабването, независимо дали е крайна цел или съпътстващ бонус, се сетих за нещо. Един път в стария форум, както си седим в чата, идва един човек и без никой да го пита разказва, че си намерил гадже, или тя го намерила, не помня, но той толкова се увлякъл, че отслабнал с 30 килограма (може да са били 40, но и 30 ми се виждат достатъчно). И как правел секс сега, на -30 кг, просто нечовешко. И гаджето било много доволно, и жена му била много доволна, и той бил много, всъщност изключително доволен, и от себе си, и от ситуацията, и изобщо от живота. Ние, обаче, точно тогава си говорехме нещо за времето и пропуснахме да го поразпитаме как го е постигнал, но най-вероятно с нередовно хранене, което пък също е вид гладуване. Та просто исках да кажа, че сигурно има полза от гладуването. |
| Shop_en, Малко съм се пооткъснал от българската действителност, но като става дума за палячовщини, те не липсват никъде. Друга много показателна гладна стачка, която често се случва тук ( Италия ) я прави Марко Панелла, шефът на Радикалната партия. Като трябва да се дезинтоксикира от пушене на много цигари и трева, се захваща да протестира срещу нещо си, дига палатка в Рим срещу Монтечиторио и я кара само на вода. ( Ние ако не си вярваме, няма кой да ни вярва ) Редактирано от - krasnoseleza на 27/3/2005 г/ 22:27:26 |
| Гладуването не може да е "лечебно" , а по-скоро профилактично. /Ако е терапевтично , става дума обикновенно за диета/.Системите са разработени от хилядолетия и най-добре са описани в Хата Йога. За непрактикуващите се препоръчва от 3 до 7 дни гладуване. Добре е 1 път годишно. Ефектът е благотворен най-вече върху Черния дроб и червата. Това за токсините е малко отвлечена история. Приемете просто, че си подобрявате нормалната бактериална флора , която при продължително еднотипно хранене не е оптимална. Практикувал съм го преди години по 4-5 дни гладуване. Не го правете през лятото или в студ. Най-добре е през ваканция или отпуска. Лично аз пиех не вода , а айрян с щипка сол на чаша , за поддържане на изоосмозата. Изключително важно е не само гладуването , а стартирането /Прави се прочистване с MgSO4/ - иначе става запек и ефектът е нежелан. |
| Я яла у съседната тема за похапването! Тука нема да се сърдят - нали са другата страна на медала... Да му похапнем природосъобразно. |
| Истината е, че всичко е индивидуално. Има и други абсолютни истини. Колкото повече го правиш, става все по трудно и почти невъзможно да намалиш телесното тегло, защото организмът привиква и бързо възстановява „от въздуха.”Не случайно е измислена диетата на южния браг-тя е на този принцип-привикването на организма. В началото, при обикновена обмяна, има страхотен ефект-справка-Божков. Човек отслабва, подмладява се и се излекува от болежките.После се свиква. Свиква се и с разделно хранене, свиква се с всичко и резултатите са по-скоро отрицателни. . Може без колебание да се започне с 20 дена плодово-чайна диета, ако човек има да спихва много., или поне 10 дневна. След което следва захранване. Принципите са описани в сайта на Емилова и в книгата на Ковачева.-захранването е поне наполовина от грладуването по продължителност, а се почва с един зеленчук, и се прибавя всеки ден по нещо ново. Напоследък, учените твърдят, че теглото на човек е генетично обусловено.-нещо, в което съм скронен да вярвам. А дали е полезно гладуването? Зависи. Ако човек практикува йога-да, защото в системата на т.н „постене” при йога има поредица от манипулации, които предпазват от усложненя. Практикуващият поема повишено количество „прана” и организмът му компенсира до известна степен недостига, тъй като практикуващите по начало имат обмяна, ориентирана към алкални храни-т.н чисти храни. Всеки студент по медицина знае, че при недостиг първо се разграждат гликогена, който е в твърде ограничено количество в мускулите, мозъка и още няколко органа.След това се посяга на белтъците-защото те са следващи по скорост на разграждане и най-накрая се посяга на мазнините, които са същинският резерв. Това става към 8-10 ден от градуването. До тогава се разграждат гликоген и белтъци-като краен продукт се образуват въгл двуокис, вода, кетонови тела, и разни други особено токсични продукти-няма да ги изброявам-пиша за обикновените читатели. Гладуващият изпитва главоболие, мирис на ацетон-от кетоновите тела, дразнят се и бъбреците-често уриниране, езикът се облага, и разни други неприятни симптоми. В кръвта се наблюдават огромно количество мастни клетки, които могат да направят бели. По натаък нещата се усложняват още, настъпва хиповолемия-сгъстяване на кръвта, , ацидоза и ред други опасни токсични явления. Организмът е в невероятен стрес, а се твърди, че той записва в гените си всички издевателства, които правим над него и един ден с връща. Препоръчвам еднократно гладуване при здрави хора, и то само при липса на алтернатива. Ако някой се е закрастил по него-да не забравя, че това е също мода, като много други. Опитайте диетата на южния бряг-има я в нета, като я побългарите, според джоба си-принципа е важен. Редактирано от - Наум на 30/3/2005 г/ 02:45:25 |
| Аз се опитвам да правя по един разтоварващ ден седмично(чай, стафиди, ябълки), два пъти седмично малко йога и поне два пъти крос на стадиона! Чувствам се добре за човек над 50 г. |
| Баланса, баланса - вътрешният ти часовник е много важен, и го казвам като човек, на който този часовник цъка много неравномерно. А стремежът към съвършенство е просто желанието ти този ритъм да бъде по-равномерен. Някои си го имат това по природа, някои го изстрадват и поне се стремят да го постигат. Когато си се забързал и чувстваш, че още можеш да ускориш - поспри и намали темпото - знаеш, че после ще ти е зле, ако изчерпаш ресурсите до капка. Мисълта - още може, е вредна. Същото е и с яденето. Щастливи са хората, които: бавно, по-малко, и знаят кога да спрат. Те са малко. Другите - поне се стараем. Затова и караме така - на зиг-заг, и с годините поне се научаваме пиковете и падовете да не са толкоз стръмни или дълбоки. Та това към преждеизказалия се. Нямам редовни разтоварни дни. Нещо подобно правя само от угризения - на следващия ден. А тъй като социалната ми натовареност ми дава основание за угризения поне два-три пъти седмично, та и при мен се получава все пак - редовно. Бе нали е важен крайният резултат, всички се катерим по различни пътища към върха, или слизаме - към долната земя ( зависи откъде го погледнеш). |
| Прав си, Марангозов, тръгнали сме надолу вече, но важното е да не бързаме. Чел съм книгата на Николаев "Гладуване За Здраве". Впечатляващ е предговора на издателя на българското издание. Доколкото си спомням, баща му бил болен неизлечимо от сърце, два инфаркта, мисля, лекуващ лекар бил проф. Драгойчев, който обявил случая за безнадежден и му дал не повече от 2-3 месеца живот и то на легло. Тогава провели две или повече(не помня вече, отдавна съм го чел) 30 дневни гладувания по метода на Николаев и бащата се оправил, за изненада на сите докторя(книгата е издадена 10ина години по-късно и бащата е още жив и здрав). Звучи невероятно, ама кой го знае - може и истина да е. И...книгата е много убедителна, става и за четене от лекари, защото дава много професионални обяснения на процесите, случващи се в организма, по време на гладуване. За който се интересува, разбира се. |
| Ами надолу, приятелю, разбира се, надолу, за щастие - универсален закон, без заобикаляния и привилегии. Важното е как ще слизаш - с охкане и пъшкане ли, с мрачно вперен поглед в земята, или ще се разсейваш, ще поглеждаш настрани, ще посядаш за малко покрай пътя - а на зелена тревица, я да разгърнеш бохчица с храница Бря, как са увлякох, на Гурбет Гюро замязах в мелодията. Само салкъма липсва, ще турим некоя китка наместо, да не сме хептен плагиати... Я да турим една имортела за всеки случай... |
| Понеже е прието всичко да се тества на животни преди да се приложи на хора, реших да пробвам с котака как ще му понесе една разтоварваща диета. Резултатите са както следва. 1. Започна да изяжда всичко от паничката без да капризничи. 2. Има смущения в съня - щом дочуе хлопане на чиний светкавично дотърчава да види няма ли нещо и за него, независимо в колко сладка дрямка е бил изпаднал преди това. 3. Прояви на агресивност - ако се опитам да взема паничката за миене без да е изблизана до дъно получавам предупредителен удар с лапа през ръцете, т.е. не пипай. 4. Повишена любознателност - всеки път когато отварям новата консерва с храна, котака наблюдава много внимателно, вероятно с идеята някой ден да започне да си отваря консервите сам. В резултат на горния експеримент, реших, че разтоварваща диета ще повлияе лошо върху благия ми характер и се отказах. Отивам да погледна какво има в хладилника щото гледам че започнах да ям запетайките. |
| Докато здравословното състояние на човек е добро (или поне поносимо), дотогава подпичкването с темата за лечебното гладуване може да внася хумор и създава добро настроение. Влоши ли се, обаче, здравето(не дай Боже по-сериозно), тогава ще си готов не само на глад, а даже и седесар да станеш , пък и (виж това): http://skepdic.com/urine.html Редактирано от - Т_Живков на 04/4/2005 г/ 14:43:31 |