Къща на село
Отиди на страница:
| Това развитие на действието повече подхожда на Христо Калчев, но той е много добър и трудно ще го конкурираме. Освен това на Бойко Борисов му стига, че се прави на тв звезда, та да става и герой на роман. Я да опитаме нещо в следната посока: Близначките след една година завършват образованието си - едната икономика, другата - право. Но вече наследиха стъкларската фабрика, приватизирана за джобни пари от баща им и трябва да я управляват. Само че не са наясно с бизнеса. Те не са наясно и с начина на придобиване на фабриката. А скоро ще се появи и представител на човека, който си иска парите (идат избори, все пак). |
 и на мен ми посмръдва на отел централ  ... и още по-силно на също така стойностен роман на оня , да пази господ, пардон калчев... И аз съм да се закупи имот в друга държава, и ако е възможно и в друго измерение... ще се помъчим помислиим за нещо такова... Редактирано от - rubstone на 06/4/2005 г/ 23:01:14 |
До някое време следобеда все си търсехме поводи да излизаме навън, за да видим дали новите съседи няма да се появят, защото най-лесно е непринуденото запознанство през оградата; мислех да ги попитам с какво поливат мъха по стената, за да поддържат наситения му тъмнозелен цвят или да се поинтересувам с какво хранят пекинеза, аз много обичам кучета, особено дребните, но понеже те не се показаха, дори не отвориха прозорците, отидох да правя китки от бял равнец и жълт кантарион, за да си ги изсуша за зимата. След това си подреждах емпетройките и влязох в един чат, където се запознах с един негър-мюсюлманин от Южна Африка, много романтичен, и си говорихме няколко часа за… но да не ви занимавам със себе си. На другата сутрин станах рано да пусна котката да се поразходи, пускам я само рано сутрин за малко, защото местните хора си мислят, че им души пилетата и я гонят с камъни и аз затова никога не я оставям без надзор да се скита из селото. И докато я чаках да се върне, видях съседа ни, г-н Деветков, да обикаля около къщата на новите съседи и да я оглежда от всички страни, сякаш нещо не вярва на очите си или пък иска да види нещо, но то все му убягва. Този г-н Деветков е малко особен човек, говори си сам и седи вечер до много късно и отбягва всякакви въпроси какъв е и откъде се е взел в селото, но иначе е добродушен. Та като ме видя той дойде до оградата и макар че не гледаше точно в мен, а някъде над лявото ми рамо, явно искаше да ми каже нещо. На село ритуалът изисква по-младите да поздравят първи, затова аз любезно казах "Добро утро", на което той кимна и пристъпи направо към въпроса, който видимо го вълнуваше силно, защото беше излязъл по пижама на бели и вишневи райета и чехли на бос крак и десният му палец стърчеше от чехъла, и косата му беше много разрошена (косата му е бяла и той я оставя много дълга отстрани и я премята през темето, за да скрие едно доста изразено оплешивяване и през деня се получава сравнително добре, но сега явно не беше обърнал внимание, дотолкова нещо беше обзело мисълта му). - Там виждаш ли къща? - попита ме той и махна към балкончето. - Ами да… - аз винаги съм много възпитана. - Да или не? - Да, виждам - тук малко се притесних, защото не можех да разбера какво точно има предвид. - Виждаш, ама само си мислиш. Снощи я гръмнаха! Това е фантом! Фата моргана! Къща н-я-м-а! И кола няма! И хора няма! И ми разказа, доста несвързано и с много ръкомахания, как предната вечер излязъл да търси скрито съкровище, защото нали на Еньовден върху заровените съкровища горят сини огньове, и видял син пламък точно до кухненския прозорец на къщата на новите съседи и докато се върне в тях да вземе права лопата, за да копае, чул едно страхотно съскане и Пуфффф! и като се обърнал, вече нямало огън, само дим и миришело на счукан чесън и било непрогледна тъмнина, след което пред очите му причерняло и той нищо повече не видял. Докато се чудех как да му кажа да не скубе чимшира от живия плет, което той правеше докато говореше, явно от силното вълнение, по улицата мина д-р Иванов, нашето джи-пи. Като ни видя той дойде при нас и попита г-н Деветков как се чувства, защото, както разбрах, предната нощ г-н Деветков, понеже нещо си бил объркал датите на календара (от онези фирмени календари с движещото се червено прозорче, дето от предния ден се слага на следващия), мислел че тогава е нощта срещу Еньовден и ял листа от дива тиквичка (против уроки), които както всички знаем са халюциногенни, но той в тъмното ги объркал с латинки, защото нощта беше безлунна. Та д-р Иванов, късмет че се връщал пеша от някакъв купон в съседното село, го намерил припаднал до оградата, свестил го и му помогнал да се прибере, след което го сложил в леглото и го намазал с Финалгон, за да не му се възпали ишиаса. |
| Ей, много книги сте изчели (при това не само криминалета). А работата си била съвсем проста. Прадядото на селото дядо Патю я разкри ама вие нали сте софиянци и в кръчмата не ходите. Дядото, дето строил къщата някога, бил бомбаджия. За незнаещите, имаше такава професия (а може и сега да я има). И понеже поработвал тайничко на частно (така беше едно време!) – кога кладенец да се пробие, кога някоя скала пречи на някого да си направи къщата... С една дума, изкарвал си човека за пиене и черпня в кръчмата. Ама тая работа с въздух не става та си отклонявал “на ляво” по някоя и друга шашка от каменоломната. И си ги складирал ... в мазето. В дупка на земята изградена с камък. Хубаво, ама веднъж сгрешил и пийнал не след работа, а преди, и приключил земния си път по законите на професията. А за мазето така и забравили - не са жълтици, я. Строителите като подготвяли мазето за битова механа стигнали до зида и решили, че е достатъчно здраво, турили една замазчица отгоре и баш там направили камината. Дошли собствениците и запалили камината да си пият питието като графове. Ей тъй станала дупката! Едно само не ми е ясно – из Софията започнала серия от взривени подобни на описания джипове заедно със собствениците им. Там пък кой е складирвал шашки? Редактирано от - Графът на 07/4/2005 г/ 21:56:01 |
| Mitnicharъ, че как ще е “то”! Знаеш ли колко питиета са отишли зян. Гана каза, че били цяла стена наредени, ама и тя не можа да ги каже кви са, ако че с мъжа си на гурбет в Испания беше. Язък! Барем да бяха изпили пиенето преди да палят камината. |
ElR, чудесно. Семето е посято. Сега можеш да оставиш Деветаков да поотлежи и да доохрани съмненията си. ДжиПи-то е много важно за по-нататък. Сега нека се изсули с бягаш настрани поглед, гузно ... А ти прибирай Котката и мерни за малко Новия комшия. Слушай си музичка и усещай как нещо забравено пропълзява в душата ти ... Спомни си за починалия преди някой и друг месец (от препиване) селски скандалжия (пенсиониран трудовашки старшина, пияница, безсрамник, бракониер и кирливец, сърдечен приятел на Деветаков) и за странната му прилика с Новия ... а и за странната миризма, дето разправят селските баби-оплаквачки, че усетили при погребението му .... бррррр..... мравки да ти полазят по кожата .... Виж отворено прозорче на комшиите ... чуй пианото (4 ръце, неуверено и странно) и изведнаж Котката ти да се разбесува ......  Редактирано от - Старшината на 08/4/2005 г/ 10:40:16 |
| Оооо, Ели, много добре го засукваш! Приятно се чете. Я си продължи сама, не ни чети глупостите, дето ги пишем. |
Часът минаваше десет, но откъм Къщата на новите съседи, както вече ги наричах за себе си, още нямаше никакво движение. Вече много исках да се запозная с тях и щом те не предприемаха нищо, значи оставяха на мен да направя първата стъпка. Приклекнах зад чимширения плет, така безжалостно оскубан от г-н Деветашки сутринта (наскоро се разкри една малка, но сигурно важна подробност, която искам да споделя, докато не съм забравила. Ние всички го знаехме като г-н Деветков, но когато изнесоха избирателните списъци се разбра, че истинското му име всъщност е Деветашки. Защо охотно ни е оставял с тази заблуда още не знаем, но ще проучим, защото човек не се оставя току-така да му грешат името. Може просто да не си го харесва, но може и да има друга причина, както казах, около него има нещо) и подхвърлих в двора на съседите една малка надувна топка. Елементарен трик, но недоказуем, и затова често го използвам в един или друг вариант. След това отидох и позвъних на дворната им врата. Видях, че вече има табелка (кога ли са я сложили?) Сем. Пешеви. Излезе да ми отвори едната от близначките, но понеже беше без розовите очила, не разбрах коя е. Притеснено й обясних за какво става въпрос и тя ме покани да вляза да си взема топката, след което, понеже не бързах да си тръгвам, ме попита дали вече съм пила кафе, не искам ли да пия кафе с тях и изобщо да вляза да се запознаем. Влязох в къщата като преди това внимателно си изтрих обувките на изтривалката, защото на село никога не знаеш какво може да ти се залепи на подметката, а не исках да правя лошо впечатление. Тя отвори вратата на хола, след което тръгна към втория етаж да извика сестра си и майка си; г-н Пешев го нямало, както разбрах. Останах сама в стаята. Обичам да оглеждам холовете на хората. Този беше голям, бяха сложили камината на далечната тясна стена, а над нея бяха окачили Похищението на левкипидите в разкошна златна рамка, която хармонираше много добре с месинга на ръжените отстрани. Копието беше много майсторско, издържано в стила адаптиран паралелизъм, на който аз съм голяма почитателка. Гърдите на Феба бяха покрити с воал в красив шафранен цвят, а косата й беше рубиненочервена, същата като на г-жа Пешева. Лицето също приличаше на нейното, но по-младо и погледът й беше влюбено обърнат към мъжествения млад Кастор, който пък много приличаше на г-н Пешев, сигурно преди години е изглеждал точно така, може би не толкова едър, но го бях видяла само веднъж и то бегло, така че не мога да твърдя със сигурност. Чух стъпки и прилично застанах в средата на стаята, не седнах, за да не помислят, че съм се самопоканила. Първо влезе г-жа Пешева, а след нея момичетата. - Аз съм Елинор - казах аз - живея в съседната къща. Приятно ми е да се запознаем. Ръкувах се последователно с г-жа Пешева, Марго, както ми се представи тя, а после и с близначките - Лора и Мина (благодаря ти, Клио  , но те си приличаха толкова много, че веднага се обърках коя коя е.После се настанихме около голямата трапезарна маса, Лора и Мина донесоха кафе, шоколадови бонбони (Линд асорти) и купен кекс със стафиди (него не го обичам много) и веднага се заприказвахме. След малко дойде и пекинезът и се настани в скута на г-жа Пешева. |
| Псето стана неспокойно. Загърчи се в скута на Пешева. Чак зави. Усети, хем едва ли е слушало "Бийтълс". --- (илюстрация )  Редактирано от - Simplified Solutions на 08/4/2005 г/ 22:17:12 |
| На другия ден трябваше да отида до лекарския кабинет, за да си подновя ваксината за тетанус. Там работи сестра Георгиева, нашият най-осведомен източник за местна информация. Та докато попълваше онези розови и сини формуляри, които са абсолютно задължителни при всяко ходене в кабинета, тя ме разпита фронтално какво съм видяла в къщата на Пешеви и в замяна на моето описание на бонбоните и сладкиша (за картината не й казах, защото ми се стори твърде интимно, а и нямаше да е съвсем точно да твърдя, че съм видяла г-жа Пешева гола, и г- Пешев също, при това в един, така да се каже доста откровен акт, въпреки че по принцип с охота бих обсъдила мотивите им да изберат точно тази картина и да й отредят точно това място над камината) тя ми каза, че близначките били зодия Близнаци (много подходящо за близначки, нали?) и наистина толкова много си приличали, само дето Мина имала белег от апендиктомия. А пък г-н Пешев имал хипертония, но то било нормално за възрастта, пък и при неговия бизнес…тук влезе д-р Иванов и нямаше как да си продължим. С д-р Иванов сме нещо като приятели. Той е винаги усмихнат и може би поради не особено дългата си практика още не е започнал да гледа на всички хора като на потенциални пациенти. Вярно е, че понякога излишно прецизира, защото аз никога не бих се сетила да нарека горната част на ръката си предмишница, не знам за вас. Той ми направи инжекцията и докато държеше памучето със спирта върху убоденото ми каза, че сем. Пешеви го били поканили на вечеря идната събота и по тона му си личеше, че е доста развълнуван, защото, както подразбрах, харесвал Лора. Защо точно нея при пълната еднаквост на близначките, за мен си остана загадка. Естествено, не можех да го попитам. На връщане срещнах г-н Деветашки, вече всички така му казвахме, който засаждаше една лоза до оградата си и като ме видя ми махна да отида при него. - Знаеш ли нещо за събирането у Пешеви другата събота? Казах му, че знам, защото и аз съм поканена, но това не го бях казала на д-р Иванов. Той си мислеше, че вечерята е само за него и някак си не ми се искаше да му отнемам радостното очакване. Значи са поканили и Деветашки. - Малко ми е съмнителна тая работа. Не знам какво съмнително има нови съседи да те поканят на гости, логично е да искат да се запознаят и защо не с всички наведнъж, но както вече казах, г-н Деветашки е по-особен. След това той ми поиска да му дам бинокъла си, защото, каза ми, на черницата му се заселили двойка гугутки и искал да ги наблюдава. |
 Защо не повериш на Деветашки разработването на собствената му сюжетна линия  Аз се кандидатирам за някоя епизодична... |
| Блазя ви дето можете да съчинявате. Аз не мога. Мога да описвам истински неща, при което трябва да го виждам пред очите си, с цветовете, с ароматите, с всичко, със страничните алюзии, с паралелите и екскурзите настрани и назад, и просто сядам и кротко си описвам това, което ми е в съзнанието - проследявам си го детайл по детайл. А да съчиня нещо - ич! Продължавайте, като можете, аз ще се обаждам отстрани като кибик в пенсионерски шах-клуб. |
| Клио, това беше идеята и още е, всеки да си хареса някакъв герой или да си въведе чисто нов. За съжаление, пропуснах да го кажа ясно още от началото и после предложенията бяха все в една деструктивна посока, затова продължих сама както мога. Но не е късно да го кажа и сега: Всеки, който иска да пише, да се чувства поканен Единственото условие е да има опит за художествен текст, а не просто наброска. А който не се чувства уверен в белетристичния си талант - да дава идеи, а някой друг може да ги хареса и да ги реализира сюжетно. Ако някой се притеснява да пише с известния си ник, да си регистрира чисто нов, анонимността е гарантирана Поканвам Геновева за почетен критик и балансьор |
| Позорното клеймо на чевермето дълго ще грее връз моя форумен образ, досущ като Алената буква, с всички произтичащи от това - уви, и реални последици. Никакви нови теми за думи, дискурс, семантика и прагматика не могат да затъмнят блясъка му. Ще се наложи някой от героите да мине на плодолечение по д-р Емилова, та да изключим таквиз гледки от кръгозора на нашите герои. |