[b]НА ТРЕТА БУНА ЗА ... КАРАГЬОЗ![/b]
Отиди на страница:
Ма защо не попита по-рано?!  Като четеш вестника през segabg.com, отляво са ти изредени рубриките, нали така? Е, почти най-долу пише Вашите коментари. Щракаш връз тех и влизаш във форума. В него пак си четеш всички статии, но вече само от рубриките. Можеш да си опресниш спомена от статията, като щракнеш връз "Покажи темата" - ще ти се отвори в отделен прозорец. Тъй на. Само в теми на форумци последното го няма, щото са теми на форумци.  В ред. - Обаче във форума статията се появява в съответната рубрика едва след като някой напише под нея първо мнение - през газетата.  Редактирано от - Simplified Solutions на 11/04/2006 г/ 22:55:28 |
Ха, здрасти на рибарската компания! Ааа, Sluncho6, какОв корен на чубрица в Америка ти носят, бе айол?! Ами питай който е завъждал на друг континент такива Бг работи- да ти се каже и туй нящо. Бъркаш го май с ДЖОДЖЕНА ти това за коречето, Бг джоджена се носи на коренче от Бг.Нищо му не става, ако по пътя из самолетите малко поизсъхне...Завъжда се и става цяла нива после-където го бутнеш става, то диво...Но най-добре вирее покрай оградата/дето няма да се разкопава/ на сенчесто и влажно място.Зимата листната маса умира, напролет от корените израства пак. А ето как става номерът да се завъди Бг оригинална чубрица: Значи, поръчай на някой да ти донесе СЕМЕ от Бг.Може домашно произведено, може и купено семе-там още научните вмешателства из природните работи не са на познатата ни с тебе тукашна висота. Сееш напролет на 1 педя място с рохкава пръст , после разреждаш или пресаждаш по-на рядко порасналите малко растения...На слънчице обича.Поливаш, поливаш честичко...То расте.Малко преди да цъфне и върже пак семе-изскубваш ги и ги сушиш вързани и увисени на сянка.... Като изсъхнат се изнасят на силно слънце малко да постоят, а може за малко да се подържат в слабо затоплена фурна/ако е лошо времето навън/.Целта е да станат пръхкави, супер сухи листенцата, годни да се стрият на прах...Прибираш стритата така чубрица в книжна кесия...И си имаш до другото лято. А едно си оставяш в градинката да цъфне и върже семе.После и него по гореописания начин си го сушиш и стриваш/ без да го доизсушаваш във фурната/ и после на другата пролет това стритото-семе+листа-пак си го сееш. И т.н. -всяка година. П.С.Дето рекъл онзи -гледай само да не посееш семената с главата надолу! Та така. ..... Ааа.. ся пък Керпи изтървах, Керпи си тръгнал, докато аз тука да обясня, мааму и дългата ми приказка... Е, хайде, останете си със здраве!Дано нещо да клъвне до утре  Карагьоз, бе, карагьоз, какво друго на тия години?! |
| >>><<< JJ6, Душа златна, аз джоджена си го завъдих вече и имам два вида от него, дори три. Единият мирише здраво на мента, вторият е между мента и джоджен, а третият си е баш джоджен. Двата последни растат в едно малко - около метър колелце под един капчук и се поливат на воля. Чубрицата обаче не ми се хвана нито от семе, нито от корен. Семето може да е било мръзнало някъде, я по пощите, я в моя шед (колиба за инструменти и др.) ..Обаче сега съм оптимист, ще я завъдя пущината. ...Остава цацка да си намеря...Ако не, ще пробвам с един дребосък, който си го продават китайците, но не съм го пробвал.. |
| Последно съм ловил риба в 1992 в Аспарухово на кея - попче с чепаре. Моряка хвана над кило и нещо, аз - седем парчета, но той накрая ми изсипа всичките като на смотан софиянец да зарадвам домашните. |
Е, те, с тоя капчук ме заби в земята две педи! Ама не съм се сетил, не щото съм толкоз прост, мисля си горест и завист сега...Ами щото на моите тръби са зарити краищата им и нещо като не го видиш пряко, нали...Трудно е да се мисли все абстракто, особено като си решил да разпуснеш и копаш в градината...А, бе...Не е така, ама какво да кажа от срам? Мойте почитания, господине! Няма да ме видиш тука повече акъл да ти давам!  |
| Здравейте пичове, земеделци и риболовци... Аз вече мноого рядко ходя за риба ... обикновено лятото ходя една седмица на море (  ) на Шкорпиловци , та там хващам и илария, и сафридец, и попчета ... ама по малко.... е , повече от софиянци , де...  |
| JJ6 , не се хващай за капчука бе, не ме засрамвай. Улучето стига на две педи от земята и оттам подхваща по един дълъг и доста разлят улей от лят цимент, та края на този улей се излива в една микроградинка - само с джоджен. Другите улуци са ми подобни. Само два на фасадата са заустени за под земята и все не знам каква е ситуацията там, защото имам много борове, валят иглички по покрива и лесно запушват всичко. В задния ми двор, близо декар място, имам алпинеум и понд с рибки да ядат комари. Та около алпинеума декорацията е много странна, екзотични кактусоподобни и палмоподобни смесени с екзотични копър, мащерка, мента и няколко на които не зная имената. Страхотни чайове стават. Жена ми не пие черен чай, а все от тревичките...Всичко хубаво, само време няма...времето ми е най-кът. |
| Аз обаче не тургам зелен лук, не му подхожда някак си, ярешкото е по-аристократично и не вунка на коч |
Агнешкото е най- хубаво когато е много...и по възможност да има 6 бутчета и три опашки например .... на миризмите не придиряме стига да е само добре препечено и като го тръснеш да пада месото от кокала ... и да е мазничко...и кафява коричка да има навсякъде...     Редактирано от - керпеден_1 на 18/04/2006 г/ 16:30:27 |
| А, не , градски, тука не съм съгласен... За миризмите, значи не е така. Откакто се помня като човек-то е една миризма:България, Късна Пролет, Великден, печено агне/така, така-като го тръснеш да пада месото, /ЗЕЛЕН ЛУК И ГЬОЗУМ... |
| В семейството на баща ми и семейството на майка ми най- светлият празник след Великден е Гергьовден... Дядо ми Желю , чието име уж нося беше овчар и аз нямам детски спомен без печено агне на празника, а колко трепети имаше когато преди празника прикадявахме обора и овцете , връзвахме чимшир по рогата на коча , дето блъскаше , по вратите ... сутринта дядо като заколеше агнето ни слагаше по една червена точка на челата , която ние цял ден не изтривахме.... сетне ходехме с печеното агне на черква... дядо винаги го носеше, помня тавата завита в един бял месал с червени цветчета и ресни по края , тъкан от баба ми Петра като млада булка...и хорото помня и гиздавите тракийски сукмани с искрящи като слънце бродерии на гърдите и бапчените престилки и белите ръкави обрамчени със сърма или бЕлки както им викаха но нашенско.... мъжете с дънести потури , червени пояси и гумени калеври , преметнали през рамо салтамарка с гайтани...(разбира се това бяха възрастните акрани на дядо ми)... Баща ми и приятелите му бяха с градски дрехи... Редактирано от - керпеден_1 на 19/04/2006 г/ 11:10:11 |
| Е, чак пък... но нямате представа колко ярки са останали тези спомени в съзнанието ми... може би защото са от детството, незатормозени от емоциите на възрастния човек.... и най интересното е , че колкото по вече остарявам - по-ярки стават.. Понеже заговорих за дядо ми и за спомените ми от село , преди време, (пък и винаги когато я повтарят) като гледах екранизацията на "Записките ... " на З .Стоянов в една от първите серии показваха как стадото се прощава с починалия овчар, повярвайте ми тази картина , до най-малките детайли я бях виждал когато почина дядо ми... когато пораснах и попрочетох това онова осъзнах , че съм живял в един автентичен българси свят и съм благодарен на Господа за това... не се превземам , трябваше да мине доста време , да прочета и преживея много неща за да осъзная неподправеността и искреността на детските ми спомени ... за съжаление вече мога само да ги разкавам , децата ми ги възприемат като куриозни случки , не могат да усетят това, което аз чувствам... не им се сърдя , това е животът ... а аз продължавам да помня стария каменен дувар с безброй възможно най-тайни скривалища, където и сега да отида ще намеря особено важни криви гвоздеи, парчета подкови , едно ножче с дръжка като рибка от събора по Димитровден и още куп неща толкова скъпи тогава и толкова далеч сега... |