[b]НА ТРЕТА БУНА ЗА ... КАРАГЬОЗ![/b]
Отиди на страница:
| На Аркутино постройки има от много отдавна. Първо блокчетата на детския лагер до самия плаж за летните школи по изкуствата. После по времето на Людмила Живкова започнаха големия комплекс покрай стария път - успяха да вдигнат в груб строеж няколко високи тела и направиха май част от пристана долу. Тогава и преградиха пътя и го отбиха вдясно след дългия плаж след Дюни. Резерватът не е точно Аркутино а цялото поречие на Ропотамо. Ели май има предвид точно тези грандиозни постройки. И аз се питам на кого ли ще ги дадат някой ден. Сигурно се водят битки. Още повече, че отклонението на пътя някога беше временно (затова и завоят е толкова гаден ), но сега ако отворят тази отсечка отново, ще е локална - само за гости на нещото, в което ще се превърне комплексът. Но летни детски лагери все още има. По едно време Минчо Минчев си правеше майсторските класове там. Btw и той е виладжия къде Синеморец и всяко лято прави майсторски клас пак там някъде. Аркутино е доста далечко от Царево. Към община Созопол е.  Редактирано от - Simplified Solutions на 22/4/2005 г/ 23:31:47 |
| А да, спомних си блоковете на Л.Ж. - гол бетон. Според мене Аркутино е по-близо до Приморско. Там някъде беше и Лъвската глава, и Змийския остров. Нашето поделение беше далече от Царево, отбивката от Нестинарка за Бродилово, отгоре се виждаше на длан Варвара и Ахтопол, Синеморец в далечината. |
| Аркутино е по-близо до Созопол. Навремето имаше два къмпинга там - едноименният Аркутино и още един (не помня името добре - мисля Луна беше) точно под вилите и бунгалата на Пътно управление. Що лета сме изкарвали там и все хубави. Като започнаха грандоманското строителство на сградите за Асамблеята, цялата тази част покрай стария път с бунгала и вили беше съборена. Симпли е права за пристана - всъщност и там се получи онзи ефект, който се наблюдава и на Дюни след изгражджането на пристана на Марината. А в Аркутино защитено е блатото с водните лилии, самият плаж и дюните а веднага след Аркутино започва националния парк Ропотамо. Относно самото Аркутино то отдавна е собственост на Главболгарстрой. БТВ те строиха и бетонните тела за Асамблеята. Всъщност тези постройки не са консервирани и би трябвало да ги бомбират по-скоро. |
| В казармата имах приключения по тия места. Веднъж пролетта на 1983 се връщахме от града с бордови ЗИЛ и свършихме бензина на кампинг Градина. Отидох на стоп с една моторетка до бензиностанцията в началото на Созопол за телефон, но боеца телефонист в поделението беше бая смутен и не знам дали разбра. Мръкна се. Пак на стоп до поделението в Черноморец и дежурния офицер ми даде една туба бензин срещу честна дума. Върнах се до джогана в най-черна нощ, каквато е по тия места, дето се вижда Млечния път, на стоп с една жигулка на младо семейство - как са ме взели, не знам - брадясал субект с развлечени моряшки дрехи и ръждясала туба бензин. * Февруари 1985 братовчедка ми (в същия курс в СУ, комсомолка) се водеше председателка на комисията по трезвеност и имаше национален трезвенически семинар на ММЦ между Приморско и Китен - седмицата за трезвеност май беше по Трифон Зарезан. Комисията беше фиктивна, предложи ни да дойдем ние двамата и още един уж за членове. Страшен студ, освен нашето общежитие и стол светеше само кръчмата Стоп, трезвениците си пиеха ичкията, срещнах и казармени апапи от Царево, бяха се гангстеризирали. Сутрин имаше лекции от лекари, милиционери, проф. Станкушев, директор на Суходол, разказваше за наркоманите си. Следобед скитахме на стоп до Царево и Созопол - в Приморско нямаше условия за живот - само една кръчма барака, в която не можеше да си подадеш носа от цигарен дим. В Царево в сладкарницата на хотела обаче свалих двама чичковци със спомени за казармата, намериха се общи познати шапки. По няколко малки слънчеви удара. * Това ми беше последната среща със Странджанското море. Местните доколкото си спомням говорят рупски, с натъртено "а" в края на глаголите в 1 л. ед. ч. (отивам да спА), с пълен член за щяло и нещяло (боли ме кръстът). Мъжете обикновено са Дуко или Тодор, жените - Тодорка или Марулка. Майтапех се с Нели като видехме отдалече някой некролог на електрически стълб дали ще е на Марулка Дукова или Тодор Дуков. Има и Дико - писателя Фучеджиев от с. Бродилово на Велека под нашето поделение - тогава беше директор на Народния театър и нар. представител от с. Виница, Варненско - свирили сме му на изборите с училищната музика. |
| Точно тези изоставени бетонни блокове имах предвид, за които говори Симпли. Там има даже и един ръждив кран и изобщо ми се струва доста опасно, да не говорим, че е ужасно грозно. Кеят също ми грознее и пясъкът около него не знам защо е сив. Но по-тататък, между дюните, е много красиво и спокойно. Този плаж според мен не е особено популярен, може би защото няма места за спане в непосредствена близост и трябва да се ходи специално с кола. А събират и вход. Малко неприятното е, че там морето изхвърля мазут и няма начин да не си изчапаш краката, колкото и да внимаваш. И после трябва да се стържеш с мидени черупки. Дано не го направят скоро "луксозен комплекс с басейн и великолепен изглед към морето от всички стаи". |
| ... мазут има почти навсякъде по плажовете ни. Щом на плажа на устието на Велека преди Синеморец има, или пък на Перла .... Така е по всички места, които не са охраняеми и стопанисвани. А на Аркутино ми направи впечатление, че за да стигнеш до брега все още се ползват пътечки от дървени скари. Ако си бос, няма опасност да си изгориш табаните или да се набодеш на нещо си. |
Мазут имаше и на централния бургаски плаж. Лятото преди 11 клас бяхме на море в Мичурин с група приятели и при едно посещение на Бургас, и поредното нощно къпане, излязохме целите на петна. От тогава мразя южното Черноморие.  Имам и лоши детски спомени от Бургас - през лятото винаги имаше режим на водата и човек нито можеше да си вземе душ, нито да пие вода, когато му се ще.* След 11 клас започнах да ходя само във Варна и на Златните. А от 1 курс в университета Варна ми стана и втория роден град. Централният плаж съм го виждала само при разходки в морската градина. Главното място за плажуване преди Фичо ни беше Траката (и Златните), а след него - офоцерския, Св. Константин и Златните. Единствения ми лош спомен от северен плаж е от плажа в Балчик. Препоръчвам на никой да не влиза във водата там. Много е мръсно. |
| Ние с малкия ловяхме попчета на стената на Аспарухов вал преди 10 години и голямо мазутно петно ни налетя откъм нефтопристанището - влакната, макарите, всичко почерня. Оттогава не сме ходили за риба. Във Варна хубавото е, че мръсните дейности не се вършат извън вълноломите, морето изтласква мазута към езерото. Има и пречиствателни станции, отделна за Златните. Липсата на канализация във вилните зони обаче е голяма глупост! Всичко ще се срине. |
Не че ми е роден град, но не помня да сме имали режим на водата. А аз със сигурност съм по-големшка. Ако не се лъжа Варна и Бургас започват да получават водата си от язовир "Камчия" по едно и също време, но това е било още в мойто ранно детство, сиреч много отдавна, щом нямам спомен.  Нели вероятно бърка с някой от малките градчета наоколо. В Поморие, например, в детството ми наистина имаше режим. Водата спираше рано сутрин, когато слънцето изпълзяваше по керемидите на бабината ни къща и идваше надвечер, когато жегата падаше, басмените роклички и шорти ставаха поносими за обличане, и идваше време за обединение с другата тайфа от рода, настанила се в къщата на баба Попадия, прабаба ни. Ма на кой му пукаше през онез безметежни лета за режима на водата. Нали имахме цялото море! За нас хлапетиите, напротив, беше златна възможност за още пакости и дори мъст за преживените унижения в един по-ранен период, когато все още можеха да ни докопат, за да смъкнат солта от раменцата ни, както ни се струваше, заедно с кожата. Какво имам предвид: В Поморие, всъщност тогава още Анхиало, първата обществена баня построил дядо ми (заедно с банята построил и първата канализация, заустена тогава в морето ). Банята беше залепена за къщата, над банята имаше два големи открити, бетонови резервоара за вода, а в двора досами банята имаше кладенец. С братовчедките бехме още много мънички, когато банята все още работеше. Тя беше нашият кошмар и разтърсващо унижение през първите лета, които вече можехме да запомним. А беше така, защото нас, трите беззащитните, баба ни връчваше (това буквално ) на двете тъмнокожи телякини - зли великани, както ни изглеждаха тогава, а те ни завличаха сред непрогледна пара и звън на медни тасове в самия бански ад досами стената на котелното. Стисвахме очи и зъби, и се започваше такова безжалостно щавене и жулене, което и сега при спомена предизвиква у мен желание за възмездие. Накрая отгоре ни се изсипваше, както ми се струваше, горещ водопад, изнасяха ни пак на ръце, изпънати и безсловесни, увиваха ни в големи бели кавлиени кърпи и ни подаваха през вратата на баба, която една по една ни мяташе на едно огромно легло на втория етаж в хладната стая, която беше наша и само наша за цялото лято. По команда и с още залепнали от къпането очи навличахме басмените нощнички и се скривахме под пръхкавия и огромен като войнишка палатка американен чаршаф за неотменния следобеден сън. Вратата хлопваше, изчаквахме стъпките на баба да заглъхнат по стълбата надолу, ококорвахме се и започвахме да кроим пъклени планове за времето, когато можехме да ги осъществим. |
Ей такива хубави спомени, като на Симпли, за строгата баба, която управляваше братовчедската чета, с инквизициите на следобедния сън, бях написала преди време, в една тема, дето беше отворена в един вече отминал форум, за детските спомени, но после там нахлу миризмата на ФА и всички такива лигавщини  се изнесоха оттам по тарлъци. Сега, гледам, пак им дошло времето, за което много се радвам. А, впрочем, наистина, най-големият ужас от детството ми са турските бани, хамами, тоест. Имам такъв спомен от такава в Нова Загора, към ада от горещината, тасовете, жулене на кожата ти, се прибавяше, лично за мен, и плътната миризма на оцет - в районите с варовита вода всички жени си носеха в шишенце оцет да изплакват с него косите си. Бях дете със слабо здраве и често дори ми прилошаваше, та ме изнасяха навънка да ме пръскат със студена вода. Този дискомфорт и асоциациите, свързани с него, ми породи една неприязън, почти алергия към миризмата на оцета, и мразех онези есенни дни, когато тя плътно се разнасяше в къщи, покрай парените туршии. Затова и преминах възможно най-рано към балзамения оцет, той не мирише така. |
| Яз. Камчия според мене почна осезателно да работи в края на 70-те и тогава за известно време във Варна нямаше режим и водата беше ледена и вкусна - пусках си студен душ за две - до десет секунди, секваше дъха (казваха - деривацията Китка). Поливаха и градинките в жекатата. Преди това лятото имаше режим, в по-ранно детство - края на 60-те нямаше, но водата беше от Девненските извори, топла и варовита, може би и понякое време от яз. Цонево. В средата на 80-те пак почнаха режими и добавиха в старопланинската девненска вода, качеството се влоши, количеството стана достатъчно. В Бургас предполагам винаги откакто се е разраснал, преди яз. Камчия, е имало режим - няма местни източници като Девня - големи карстови извори - основа на хим. промишленост барабар със солта, варовика и мергела. Може режима в Бургас да е бил по-лек, Варна е хълмиста. * За разлика от Несебър и Созопол Бургас е град отскоро - след освобождението и най-вече след 1944 - старата част е малка, панелните комплекси са повечето от града. Причината е в липсата на условия в доиндустриалната епоха, питейна вода и здрав климат. В 80-те замърсяването от нефтопристанището, което е на открито море, беше катастрофално, в самия град имаше проблеми с канализацията, всяко лято затваряха плажа за по няколко дни за raw sewage. Вромос беше марсиански пейзаж от медните мини, Вая беше отровена от Нефтохима, на Мандра строяха Стан 300, в Бургас не се дишаше почти като в Русе. Така беше и в Девня, но тя е по-далече от града и Варненското езеро си беше пълно с риба. |
| Е хайде сега да не се състезаваме. Бургас си имаше водоизточници и язовир "Ясна Поляна" и сега снабдява с вода, но вече само южното от Бургас Черноморие и Странджа. А до изграждането на "Камчия" само по-малките населени места наоколо имаха режим за сметка на Бургас и от един момент и на "Слънчев бряг". Верно е, че Бургас няма кой знае каква древна история, но е град и пристанище отпреди Освобождението. Никога не е имал претенциите на курорт - Бургас винаги е бил и е индустриален град. И в последствие нещо като термирал за курортите наоколо. Същевременно винаги е бил своеобразен културен център с особена атмосфера и легендарна бохема, както и Южното Черноморие винаги е било предпочитано от бохемата. Обаче да не подминаваме факта, че след Освобождението пристанищата на двата града, както и железопътните гари такива, каквито ги виждаме днес, са строени по едно и също време и по идентични проекти, поради което и градоустройственото решение, и сградите са еднакви. Само че Бургаското пристанище е открито за корабоплаване 3 години преди Варненското, през 1903 година.  Бургаският плаж си е бил винаги само за бургазлии с традиционно запазени места за различните тайфи. Винаги знаеш кого къде ще намериш. На пришълците се гледа с досада и недоумение. А, и плажът никога не е бил затварян. Това за климата също не е вярно. Както и сравнението с Русе е силно преувеличено. А всичките езера сега са птичи резервати. Заливът Вромос е чак след Атия и никога не е бил марсиански пейзаж. Напротив, изглеждаше си лъжовно прекрасно и точно затова имаше специални табели през стотина метра, забраняващи къпането. Но и той вече е почистен. Редактирано от - Simplified Solutions на 24/4/2005 г/ 20:46:31 |
Бургаският плаж си е бил винаги само за бургазлии с традиционно запазени места за различните тайфи. Винаги знаеш кого къде ще намериш. На пришълците се гледа с досада и недоумение. хехе ... верно така си беше |
Ох, ти си изгледан по южните плажове. Ама знам, че нищо няма да разкажеш, щото не обичаш тарапаната и навлеците.  Обаче миналата неделя с братовчедката Соня ходихме до Синеморец и като гледам какво строителство кипи навсякъде по брега и какви са цените на имотите чак до Резово, се опасявам, че като отвори Паси границата там, ще те търсим някъде отвъд - къде Инеада и Къйъкьой. Редактирано от - Simplified Solutions на 24/4/2005 г/ 21:15:50 |
| Въобще Южното Черноморие аз вече го виждам така . Хммм, що не излезе каквото исках. Ще пробвам иначе. Тц. Не ще. Странно.  Голям срам.  Редактирано от - Simplified Solutions на 24/4/2005 г/ 21:46:03 |
кипи и ври ... имам впечатления отпреди 3 седмици ... 10 дка току до регулацията на Резово за по 5 еур/м2 се продаваха ... само дето не беше ясно дали трасето на новия път няма да мине отгоре им  Фазаново ми направи добро впечатление. А и директната връзка към Китен е в строеж. |
| Симпли, само един щрих - на Синеморец Минчо Минчев ползува услуги на приятел. Собствената му вила е на Карабурун ( Черни нос ), който затваря откъм север залива на Бяла. P.S. Не се сърди за превода на географското наименование... Редактирано от - Божо на 24/4/2005 г/ 22:57:52 |
| Не желая по никакъв начин да предизвиквам варненско-бургаските съпреничества , но в интерес на истината трябва да потвърдя, че поне през лятото на 1973 и 1977 Бургас имаше рижим на водата. Ходенията ми на почивка по южното черноморие се броят на пръсти така че, помня добре Обзор (1974), Бургас (1973, 1976, 1977) и Мичурин (началото на 80-те). Не броя Приморско на което бяхме през зимата (март 1986), и студа тогава, който още ме кара да потръпвам. * Поради физически особености (като цвят на кожата и склонност към алергии) имам нужда от душ след къпане в море, а това беше непозволителен лукс в Бургас. За мен съчетанието на слънце и сол са...убийствени. За това офицерския в 80-те ни беше любимо място, а Златните и Дружба с душовете си бяха разкош.* Обществената баня е също част от моя живот - поне в първите ми 4 години, преди да се преместим в апартамент с баня в 1967. В Пловдив Центаралната баня (сега не съществува, близо до днешния Тримонциум) си беше атракция, наред с театъра и военния клуб. Майка ми разправя, че там имало и кушетки за изморените след дълъг престой в басеина. Лично аз си спомням кварталаната ни баня, където двамата ни мъже вечно мърмореха колко дълго трябвало да чакат жените, а майка ми все се извиняваше с дългата ми коса, която и отнела толкова много време За изплакването с оцет чух за първи път във Варна, тамошната вода е наистина варовита и преди ерата на conditionеr-ите оцета (може и лимон, ама беше по-скъпо) беше единственото спасение. Софийската вода пък винаги ме учудваше с качеството си да плакнеш безкрайно някой съд и той въпреки това да ти се струва сапунен. * А иначе, бургазлии трябва да са спокойни по отношение на непреодолимата любов на софиянци, а също и пловдивчани, към южното ни Черноморие. Родният ми брат може да изнесе всекиму лекция за предимствата на юга над севера, въпреки че редовно почиваше покрай университетските си занимания във Варна, на Траката, и водеше често и мен там. Всъщност, аз съм единствения пловдивчанин, който съм срещала да твърди, че Варна и Златните са любимите му места. Предполагам, че проблема е не толкова природен колкото финансов (на юг е по-евтино, достъпно и непретенциозно да се почива), но мога и да греша. Тъй като съм видяла много Карибски и европейски курорти съвсем честно заявявам, че Златните и Св. Константин - в онази част в която са затворени комплекси (с хотели край морето и частен плаж към тях), са възхитителното място за почивка. Притеснява ме малко усиленото (и нерегулирано) строителство по цялото ни море, което ще отнеме не само старите спомени на мнозина, но ще превърне тези места в конфекция. Всъщност, този проблем ще е само наш, на онези които помним и онова, и това време. Децата, които виждат само новото ще имат същата романтика към сегашното, както ние към своето минало. Редактирано от - Нели. на 25/4/2005 г/ 03:51:11 |
Да, гарите в Бургас и Варна са еднакви в късата част с часовниковата кула, но това не е първата варненска гара - първата жп линия била Русе-Варна в 1866, по която Захари Стоянов вървял до Русе. За пристанището - варненското е на същото от 570 пр.н.е. Имам много приятели от Бургас - в казармата бяхме 13 от бургаската английска и 5 от нашата. С един се видяхме сега на Нова година - в Бостън е от 10 години, намерихме се покрай форума. Поздравявам и другите, ако някой гледа насам. Поздравявам и цветята, то май празника свърши, ама при нас още е ден  . Ако някой празнува Пасха-Пасовер - весели празници. |