[b]НА ТРЕТА БУНА ЗА ... КАРАГЬОЗ![/b]
Отиди на страница:
| Керпо, чакай малко - 1981, като завършвахме, чествахме 100-годишнината на Първа мъжка гимназия - помня, понеже бях знаменосец, имаше голямо тържество в Спортната зала, орден Червено знаме на труда - един чиновник от МНП го забоде на знамето, което му наведох, и така го носих и на манифестацията на 24 май на другия ден. Имаше и друго по-малко тържество в двора на старата Първа мъжка, сега худ. галерията на Севастопол, там дойдоха стари възпитаници. Сега явно сте празнували 40 г. от превръщането на Първа мъжка в Първа езикова. Бай Стоян Михайлов още беше директор и ни беше учител по математика в подготве. Следната година се пенсионира и директор стана покойния вече Данчо Йорданов. И баща ми е завършил първа мъжка в 1954 и баба ми е била учителка по български до 1962, тогава са били в сградата на Девическата, сегашния археологически музей. Сина ми също е абитуриент (макар не от нашата гимназия) и вчера се върнахме от екскурзия до университета му. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/5/2005 г/ 19:55:48 |
| Благодаря за позрдавленията Керпи. И аз присъствах на тържеството. Едното нептуняче трябваше да бъде конферансие, ма скромно и инатлия като тейко си и отказа. ( от тоз говед бастрад няма да стане шъ'знайш). Мацката му е гаджето, па аз се имам с майка и.  |
Честит празник и на тебе Керпи! Пожелавам ти повече клиенти в книжарницата и много карагьоз на масата! Виното от мен  |
| Честит празник на всички, форумци, чатници, автори, редактори, издатели, четящи, админи и вся осталная тачеща буквичките ... Честито и на стискащите гумата в ръка дето тичат да трият мазалото след нас. Честит 24 май. |
| Нептуне , коя мацка бре? От конферанса ли? Щото и аз се имам на едната с майка и! Марангозе! Благодаря и наздраве!!!! Фичо , точно така! 40 години от преобразуването на Първа мъжка гимназия в езикова, всъщност , това е станало 1964г, когато е влязъл първият випуск на руските паралелки и подгответата на немските и английските , ама.... няма да му връзваме кусур...Също така се честваше и 125 г. от откриването на І МГ" Цар ФердинандІ" От учителите , които помниш може би , освен Михайлов , бяха : Янчо Милков и Джанкова- по физкултура , Байчо Георгиев- по електротехника , Минка Табакова- по математика , Аврамова - по литература, Василев, Станева и Хаджииванова от немските, мисис Русева по английски , Попстефанова , Галя Цекова - по английски , която ми е съученичка и разбира се Мак Станчев , които пък днес празнува 50 г. от завършването на Първа мъжка... За съжаление , моята любима учителка по физика Калинка Попова се споминала преди две седмици в Канада при сина си. Бог да я прости ! Не знам дали ти е преподавала.. Та такива ми ти работи! Още веднъж , честит празник на всички!!!! |
Керпи, и от мене поздрави за празника за всички учители и alumni на тогавашната Първа ЕГ Христо Кабакчиев, бивша Първа МГ Фердинанд I. Мак Станчев ни беше любим учител по английски в горните класове, сина му големия е в Америка, математик. Ани Русева ни беше учителка по английски и е майка на мой съученик, Красен Донев, лекар в Кипър. Байчо Георгиев не ни преподаваше, но ни водеше на планински лагери - Скакавица, Семково - голям планинар, ожени се за нашата учителка по английски Искра Иванова. Джанкова беше учителка по физическо на нашите момичета, а ние бяхме при покойния Боби Симеонов. Галя Цекова може би е бивша Галя Стоянова, също наша учителка по английски. Класната ни в подготве, Краси Попова, тогава съвсем млада и обща любимка, А учителка по английски, починала от рак. Научих от приятеля ми в Сан Диего миналия месец  Поздрави и на Б учителите ни сем. Mary (Marjory) and Hugh Mulrooney. |
| Фичо , точно така, Галя Цекова наистина е бивша Стоянова. Снощи изпращахме на абитуриентски бал малката дъщеря на Мариана Лозкова - по литература , възможно е и тя да ти е преподавала.... Аэ за Краси Попова, каквото и да кажа ще бъде малко ! Бог да я прости , съседка ми беше , изключително момиче.... много жалко , много жалко... |
Поздрави за празника, градски! Случайна среща, във жената бяла Учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас. Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен. Ти хора ни направи със тревоги, учителко любима “Добър ден”. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка. Припев: /2х/ Прости ми, прости ми Прегрешенията и болките от другите и мен Ти хора ни направи Учителко, любима “Добър ден” Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка. П.С.Наборе, дъщеря ми те пита Галя Цекова в периода 1993-96 г.преподавала ли е в Английската гимназия/новата сграда, под хълма, ти знаеш/.Защото тя/дъщеря ми/ е учила в Английската-Варна до 96г. Казва, че е имала учителка с това име.Ако знаеш, де... |
Благодаря, Керпо, жив и здрав!Хубава емоция създаде на младото "изтекло на Запад мозъче"! Каза зарадвано:"Като се върна в Бг тогава- ще ида да си я видя непременно, мойта любима учителка беше тя" |
JJ6, приятно ми е , че съм я зарадвал!  И как хубаво звучи:" Като се върна в Бг...." Дай Боже! Дай Боже!! |
Керпи, поздрави и Галя! Тя ни разказваше (около 1977- , че била на кораба 'Раковски' на първото околосветско плаване на българска гемия. По български ни беше г-жа Василка Жекова и само в подгответо Филева, не й помня името. * А Павла Юшенлийска какво ли прави? * А ти къде си живял - Краси Попова беше срещу Девическата, помня серенадите, а родителите й живееха на 'Македония' до руското консулство. Аз съм роден на 'Х. Стамат' 9, ъгъла с 'Колони', къщата с есперантския клуб. Редактирано от - Чичо Фичо на 25/5/2005 г/ 19:28:26 |
| Има едно стихотворение от Ст. Цанев на сходна тема, в което пък има един ред "Момичетата вече са жени". Много тъжно |
| Ели , какво му е тъжното? Ние сега заглеждаме момичетата като поостаряхме, а тогава , ах тогава... хубавите жени... Фичо , благодаря , ще я поздравя! Туй за кораба "Раковски".... , ама айде... детски спомен ти е все пак. Павла , не съм я виждал много отдавна , по миналото лято се видяхме с Юшенлийски. Бяха някъде по чужбините , ама къде , как ... не знам , пък и не бяхме толкова близки. Иначе живея на "Сливница " , след "Драсов", но серенадите се чуваха и у нас... |
| Тъжното е, че нещата се променят. Не говоря само за това, че жените напълняват, а мъжете оплешивяват и колкото и да се уверяваме, че сме си все същите, просто не сме. На училищните срещи (които много обичам) темите се променят все по-настойчиво от училищни спомени и принципно философстване към битовизми и все по-често се носят снимки на деца и съпрузи. Знам, че това е естественият ход на нещата, но пък някак си не ми се иска да бъде. Искам ако може поне една вечер/нощ в годината да забравим за света наоколо и да сме пак онези момичета и момчета и всичко да не завършва с кой колко има да плаща от сметката и "дайте да си направим снимка". Ох, много сълзливо май, но ми се прииска да споделя. |
| Е, не е сълзливо! Сантименталността обикновено издава богата душевност. Очевидно при вас е така , а при нас се случва точно обратното .... събираме се , бъзикаме се както едно време , пеем , пием , нощни къпания и т.н. Естествено се хвалим с деца и внуци... точно , пък аз да пропусна , ама то е докато направим леко главите ... , а служебните теми са просто забранени... Защо ти разказвам това? Ами от вас зависи.... |
....Искам ако може поне една вечер/нощ в годината да забравим за света наоколо и да сме пак онези момичета и момчета ... *** Хайде, сега и ти , Ели... Как да станем за една вечер/нощ същите-като НЕ сме същите?! Искаш да кажеш да краднем по реката пак извън града някоя кокошка или патица , да ги "очистим"на къра с подръчни средства в тъмното, да ги печем на огън в дълбоки нощи на камъните на островче в реката и полусурови и гарнирани с пепел да ги хапваме за мезе с виното, за което сме се погрижили също да присъства на трапезата?Та еди- кой си, докат така сладко си хапваме, да каже пак:"Мама му стара, да можех в тъмното някак да видя какво ям- сигурно щях да повърна!" Каквото било-минало, да се примирим кротко като добри християни. Пък и сега за внуците да си приказваме и си ги показваме на снимка/Керп, подкрепяй!/ да не е по-лошо като преживяване духовно??!? |