Californication
Отиди на страница:
Мар Амаро, нашия хулиганин вчера замина за Монреал с апапите си на пролетна ваканция. Въодушевени, че разрешават на 18-годишни да влизат в баровете - той ги навърши в петък. В Америка - на 21 г. Надявам се да не вали много  |
| Ми честито пълнолетие. Тук стават самостоятелни още на 16, живеят сами, работят, учат, правят каквото си искат. А Монреал си е доста открехнат град, засмуква доста торонтончета с вкус към езици и екстраваганtnости. (Maj trjabvasge da go napisha extra-vagances i njama greshki) Дъщеря ми вече пърха да отлита натам, трудно я удържам, синът ми обаче си избра класическия Пасифик, вече е трета година компютърно инженерство във Ванкувър. През август ще навърши 20. Редактирано от - mar amaro + на 27/4/2005 г/ 20:54:26 |
| Добре, че го отказахме от Монреал, че се гласеше не само за ваканция, ами и за МакГил. * От нещата, които ме поразиха в Канада (Отава) беше, че бели деца на 16-17 години миеха ръчно коли по бензиностанциите, и бели момчетата се бяха запрегнали в... рикши. Не повярвах на очите си. При нас, в Манхатън, колите минават на автомат, а се бършат ръчно от черни момчета, които не знаят и дума английски. Имаме си рикши-колела, но не и запрегнат човек с човек. Това ми се видя изключително унизително. Кой нормален човек сяда на подобни неща?  Редактирано от - Нели. на 27/4/2005 г/ 06:54:14 |
| Даа, трудно е да се отърси човек от предразсъдъците си. Момчетата от рикшите се забавляват, пък си и докарват добри пари. Fun е за двете страни, малко екстравагантен, но що пък не? Редактирано от - mar amaro + на 27/4/2005 г/ 14:23:08 |
| В това няма никакъв расизъм, оло. Просто емпирични наблюдения. Ако не искаш бели мога да напиша розови, като в стихотоворението, което щерка ми ще чете пред цялото училище след няколко дни: Quand je suis ne, j'etais noir Quand je mourrai, je serai noir .... Quand tu es ne, tu etais rose, Quand tu mourras, tu seras gris... * mar amaro+ , не мога да приема за нормално запрягането на жив човек (без разлика от цявт) в рикша. Определено не го смятам за развлечение, по ми се чини да е унижение. Разбирам всякакъв вид труд, но той не трябва да наранява достойнството на човека. |
Мар Амаро, не сме ходили за северозапад, но искаме да отидем, казват - най-красивото място. Разкажи нещо от първа ръка  Ето Ванкувър |
| Да, така изглежда, много е красиво! И топличко през зимата. Тропическа растителност. ***** Нели, извинявай, не те разбирам. Говорим различни езици, сори. |
| Мак амаро, говорим на един език, но чувстваме, изглежда, по различен начин. Не търпя човешкото унижение в каквото и да е форма: а. независимо дали то е разстрел на абсурд като Чаушеско (румънците през декември 1989 ме възмутиха с примитивизма си), в. тъпкане и надругаване над Т. Живков в момент в който беше толкова неориентиран и безпомощен, че им се налагаше да го водят под лакът като го арестуваха (не помня колко пъти), защото нищо не виждаше и чуваше, с. или запрягане в рикша на човек. Честно, не разбирам фъна на някой да седне в подобно превозно усторйство, за да го тегли друго човешко същество. Има една поредица от книжки за героя Фандорин на Б. Акунин. В романа за Япония той категорично отказа да се вози на рикша , бях напълно съгласна с него. Труд да, човешко унижение - никога, противно е. |
| Канада е нещо съвсем различно от Н.ЙО. Тук разстоянията са други, гъстота на населението е съвсем друга, отделно коефициент тревни площи на глава от населението. Когато има големи събития, като Jazz фестивала в Монреал, Канада Дей. многобройните етнически културни седмици, бе кажи го секи ден от 24 май до 24 септември се отбелязва с културно или спортно събитие. Обикновено това става по големите паркове, където не можеш да влезеш с кола. По добре ли ще е да се движиш с файтон и конят да си върши естествените нужди пред носа ти и да овонява пейзажа или да си вземеш рикша. Аз не бих имала нищо против да видя сина ми да вози някого и да помпи мускули пред туристи за двайсе долара на 20 минути пробег. Обаче моето генийче е също така щедро надарено с български мързелив ген и не би се хванало за нищо на света. |
| В Ню Йорк от миналата година се появиха велорикши по Пето и Шесто авеню, имаше статия за тях в Ню Йоркер. Карам си колело до работа през топлото време, Шесто има велосипедна пътечка. Спрях до един на светофара, заговорихме се и казах "в Ню Йоркер тая седмица имаше статия за вас". Ухили се доволно, знаел. Автора на статията пишеше като Нели - че му е неудобно да бъде возен от чужда човешка мускулна сила. Но все повече хора хващали рикшата, ако закъсняват за среща - това е делови район с много задръствания. Има и конски файтони по 59 ул. за разходка из парка, много мирише целия коневръз. Не бих им се качил и безплатно. |
| Едно време като скучаех на някое заседание си включвах китайския превод. Запаметил съм някои изрази като "благодаря, г-н председател", не мога да ги напиша на кирилица с пеенето и хокането. Познаваме три българо-китайски семейства в САЩ, имам няколко колеги и приятели китайци, едно време познавах добре и организацията за правата на човека в Китай в Ню Йорк. Всеки ден гледаме по улицата демонстрациите на Фалун Дафа. Китайците са кротки хора и от тях никога не съм чувал арогантни заявления като от българските синофили. |
 Чайнатаун в Сан Франциско  В Лос Анджелис Нямам никакви лоши чувства към китайците, обичах китайските философи в университета. Чел съм китайски поети - от Tu Fu имам подарък оригинал с подстрочник на френски. Пелевин има много хубави писания на китайска тема, и в последната книга - "Священня книга оборотня". За Коледа подарих на Нели китайска ваза - бяла, син рисунък. * Сина ми не харесва китайските си съученици - много зубрят, ограничени, напористи. Но според мене те стават такива в Америка, като защитно средство, и освен това тези деца са главно от бедни семейства, чиито родители пържат тофу и гладят ризи. Много са дошли нелегално от КНР, платили са майка си и баща си и имат да връщат пари на селото. Някои живеят по десетина в стая, спят на многоетажни нарове. |