Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Бай Тодаре, Вие с Пламен Павлов да не играете нещо комбина, а? Ти поставяш уж риторични въпроси, той ти отговаря по телевизията утвърдително. Снощи в предаването му „Час по България” беше „отговорено” на част от въпросите ти за рицарските доспехи, а в друго предаване интересна информация беше дадена от проф.Николай Овчаров: - Рицарските доспехи от Одрин 1205 г. нямат нищо общо с т.н. „Максимилиянови ризници” и турнирни доспехи от 16-ти век, както си мислят повечето зрители на пропагандни филми. - Рицарите на Балдуин са изобразени на много места в Европа, в литературата и стенописите, които отбелязват трагичната им съдба. Съвършено ясно се вижда, че те са били облечени с плетени метални ризници „хубергони”, а под тях с дълги „акетони” – многослойна платнени или плъстена дреха, т.е. както и българските войски. Това вече им дава много по-голяма подвижност и съвсем не са безпомощни на земята, както обикновено се твърди. - По същия начин са били облечени и рацарите от III-тия кръстоносен поход, воден от трима крале – германският Фридрих Барбароса (убит), английският Ричар Лъвското сърци (пленен и откупен) и френският Филип II Огюст. Този поход се провали позорно. - Т.н. рицарски доспехи са въведени в Европа за първи път от българите, аварите и аланите, т.е. пак българите, т.к. всичките те са български племена. Римските летописци пишат, че цялата войска на Крум е била „обкована в желязо” при обсадата на Цариград. Самата идея за рицарството в Западна Европа идва от българите и аварите, но се реализира доста по-късно. - Идеята за сформирането на IV-тия кръстоносен поход възниква през 1199 г. на един рицарски турнир във Фландрия, а подготовката трае чак до 1203 г. Походът се организира от най-големите френски феодали и се ръководи от граф Балдуин на Фландрия, граф Луи дьо Блоа и дьо Шатрен. През 1201 походът започва да се събира около Венеция, като се включва и венецианският додж Енрико Дандоло и маркиз Бонифаций Монфератски от Северна Италия. Повече от 1500 рицари и десетки хиляди тежковъоръжени оръженосци и друга войска се пренася с огромния флот на Венеция. Походът изменя посоката и дебаркира в Тракия, пред Цариград. - Рицарите никога не биха и помислили, че могат да превземат Цариград, ако там в момента не са се водили междуособни борби между Цезарите. Единият от претендентите за трона дори е пътувал заедно с кръстоносния поход. На 14 април 1204 г., т.е. точно 1 година преди битката при Одрин, Константинопол е превзет и тотално разграбен. Откраднатите ценности, мозайки и пр. и сега са в Сан Марко във Венеция и в други европейски музеи, където Чичо Фичо ходи на поклонение. - Пръв Папа Инокентий III пише писмо на Цар Калоян. Кореспонденцията продължава от 1199 до 1204 г. Първоначално Калоян не обръща внимание на Папата, но после преценява, че от това може да има изгода за България пред вид задаващата се опасност и му отговаря. - Калоян заявява на Папата, че той е император, както и всички негови предшественици са били императори, а не крале. Калоян призовава Папата да признае императорското му достойнство и да признае българския патриарх. - Калоян заявява на папата, че няма претенции за чужди земи, освен за древните български земи. Той отхвърля смехотворните претенции на латинците върху тези земи въз основа на твърдението им, че били наследници на тракиеца Еней, син на Цар Приям, преселил се след Троянската война в Италия, като му заявява, че е чел старите книги и много добре познава историята, т.е много добре знае какъв е по произход Еней. Някои считат, че след Симеон, Калоян е вторият по образованост български владетел. - Папата не може да му прати императорска корона, т.к. може да има само двама императори и „щатът” вече е зает, затова му праща на 8 ноември 1204 г. чрез кардинал Лъв кралска корона. Калоян обаче, му отговаря с писмо, „благодаря за императорската корона”, а Папата повече не смее да засегне тоя въпрос, т.е. мълчаливо го приема за император. - В основанието си за коронясването на Калоян Папата изрично отбелязва „Римския произход на Калоян”. Сегашните български историци смятат, че Калоян от „дипломатичност” не му бил възразил, а приел това определение. Това само говори, че те още не могат да разберат, че българските Царе са се считали за законни наследници на Римската империя, а не за наследници на някакви си „монголоидно династии” (виж монголоидната възстановка на главата на Калоян в НИМ, правена преди доста години съгласно каноните на руско-болшевишката историография). - Когато през 1203 г. Калоян прогонва унгарците от Белград, Браничево и другите български бащини западни земи, унгарският Крал Емерих се оплаква на Папата и го призовава да насочи IV-тия кръстоносен поход срещу България, последният взима позицията на Калоян, въпреки че Емерих е католик. - Беше подчертано значението на папската уния за България. Беше отхвърлена лъжата на руските и съветските историци, че Папата сам насочил IV-тия кръстоносен поход срещу Цариград. В действителност Папата осъжда кръстоносците за унищожаването и оплячкосването на Цариград и ги заплашва с отлъчване от църквата . - Самият Калоян заявява на латинците „Вие сте зашили фалшиви кръстове и не направихте това, за което бяхте тръгнали”, защото завладяват чужда земя, града на Константин Велики, въвел Християнството в Европа, а не сарацините (арабите). - На страната Калоян активно участват и български богомили, т.е. народът се консолидира срещу нашествениците. - Неправилно се счита, че битката при Одрин е единствена. Избиването на рицарите и над 20 000 от войските им продължава до 1207г. През януари 1206 г. Калоян разбива голяма рицарска групировка в Източна Тракия, ръководена от Тюери дьо Тьормон, сенешал на Империята, и в продължение на 2 месеца гони остатъците на рицарите в Източна Тракия към Константинопол като унищожава един по един всички латински гарнизони. - Братът на Балдуин, регентът Анри (Хенрих), който не знае, че Балдуин вече е убит, иска спешно от Франция попълнения от 600 рицари и 10 000 сержанти. Не е известно дали ги е получил. - През септември 1207 г. български войски, базирани в крепостите на Източните Родопи, унищожават в Беломорието последния водач на похода граф Бонифаций Монфератски, маркиз на Солун, и изпращат осолената му глава на Калоян, както е описал драматично събитията хронистът Жофроа дьо Ордуен. - В края на септември 1207 г. Калоян тръгва към делото на живота си, превземането на Солун, с тежко въоръжена българска армия. Операцията е планирана и подготвена блестящо в съответствие с българското военно изкуство, със схеми и карти на отделните подобекти и фортификационна техника. - През нощта обаче, Калоян внезапно умира. Широко разпространяваната и налагана версия, че е убит, поради заговор на Манастър, се счита за недостоверна. Счита се, че умира от инфаркт от пренапрежение, както говорят достоверните източници. Калоян е имал стара рана на главата (вижда се на черепа му), от която е изпадал в епилептични състояния. Точно в такива периоди той е ставал изключително жесток с враговете си и до днес предизвиква ужаса не само на французите, но и на гърците. Това е странно, защото той е наречен Ромеоубиец, т.е. Римляноубиец, а не Гръкоубиец. Към гърците той е бил изключително жесток, само когато вероломно са нарушавали съюза с него срещу латинците. Но понеже гърците са заблудени, че са наследници на Рим и Византия, затова и „неправилно” се ужасяват от Калоян. - Макар че Солун практически е бил превзет с изключение на зъмъка, който по споразумение е трябвало да остане във византийски ръце, на другия ден българските войски се изтеглят бавно към Търново, носещи кофчега на мъртвия си Цар. Макар че победата на Цар Калоян над западноевропейските рицари да е по-грандиозна от по-късните сражения на Чудското езеро през 13-ти и при Грюнвалд през 15-ти век, поляци и руснаци са ознаменували тези факти с грандиозни монументи и се кичат с ордени и медали (проф. Н.Овчаров). У нас, къде поради липса на указания или все още от страх от „големия брат”, къде поради простотия и неграмотност или просто поради чичофичовизация на съзнанието, все още гузно се мълчи, като че ли сме извършили престъпление. Даже има и един вид съчувствие, както между впрочем ”съчустваме” на съвременните ни бандите и престъпниците. Малко известен и добре прикриван факт е, че антибългарският Ньойнски договор е бил подписан в замъка на граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г. При подписването на договора французите са заявили на българската делегация, че „най-после граф дьо Ньой беше отмъстен”. Тази истина се крие, а вместо това се разказват разват пикатни глупости, как сръбско-руският агент и разрушител на държавата Стамболийски бил хвърлил писалката си от „възмущение”, след като подписал позорния договор. Крие се също още един важен факт: Когато в Париж наивният Стамболийски започнал да се моли на гръцкия министър Венизелос (после и министър-председател) да не взимат всички български земи в Тракия и Македония, а да ни оставят излаз на морето, Венизелос му отговорил: „За какви български земи говорите? Погледнете си официалните исторически карти, никъде там не пише, че някога тук са живели българи!” И наистина, на официалните исторически карти на Историческия факултет на СУ не е било отбелязано българско присъствие в древността и старо време. Декан на Историческия Факултет и по-късно ректор на СУ е бил проф.Васил Златарски, отявлен русофил и славянофил, възпитан в Русия, брат на Златарски, детронаторът на Княз Александър Батемберг, осъден на смърт за национално предателство и избягал в Русия, където служил като офицер в руската армия. Като проводник на руските интереси на Балканите и в България, Златарски и неговият кръг бяха главните оплюватели и отрицатели на проф.Ганчо Ценов, който 20 години преди трагичните войни за освобождение на българския народ беше вече доказал автохтонния произход на българите, наследници на древните траки, беше отхвърлил лъжата за мнимото „славянско нашествие преди българите”, беше отхвърлил лъжата за мнимото „покръстване на българите от гърците през 9-ти век”, беше доказал, че българската държавност датира поне 500 години преди мнимото и основаване от „хан” Аспарух. Все работи, за които сега и най-задръстените комунисти започват да проглеждат. Въпреки това на името на Златарски е кръстено училището „проф.Васил Златарски”, тачено от комунистите-русофили, а проф.Ганчо Ценов все още е непризнат от червената българска историческа наука. Според мен, антимонархическите предизборни изцепки на Пл.Павлов в предното му предаване, за които споменава Офренов, се дължат на известна наследствена „идейна” обремененост и не трябва да му се обръща внимание. В общи линии предаванията му са информативни и полезни, особено за лаици и за българи с дълго време промивани мозъци от комунистическата пропаганда. И в последното си предаване Пл.Павлов, разбира се, не пропусна предизборно „да прехвърли малко негативи на Симеон”, като обвини „управляващите”, че не вдигнали всенародни тържества по повод събитието при Одрин (и подписването на Договора за присъединяване към ЕС, вероятно). Обясненито било, че Цар Калоян изклал рицарите, „предшественици на Кобургите” ??!!, затова и Симеон си траел гузно и ядно. Тук бихме препоръчали на г-н Павлов да се опита да открие причинно-следствената връзка между два факта: 1. Когато Цар Калоян избива с изключителна жестокост гърци и гръкомани в Пловдив, а други преселва в Мелник, той заявявя, че като наследник на Цар Самуил отмъщава на Василий II, който гърците наричат Българоубиец. По това време той изглежда не е знаел, че е от „монголоидната раса” (виж въстановката на главата му) или пък си е мислил вероятно, че и Цар Самуил е „монголоид”. 2. В генеалогията на Цар Симеон ясно се вижда кръвната му връзка с Цар Самуил (http://www.segabg.com/13042002/p0060016. asp). А и българската му връзка по линия на баварците, готите (и унгарците) е отразена във фамилното му име, както се полага на човек с родословие, за разлика от хомункулусите, продукт на идеологическа диверсия. Не беше ли „по-логично” да приеме г-н Павлов, че Цар Калоян е избивал „европейските” си братовчеди по линия на Самуил, мъстейки за Самуил, както Иванко – убиецът на Асеня, Юстиниан – убиецът на Виталиана, Лъв – убиецът на Аспар-рух-а и пр. Не е за първи път нито в нашата, нито в световната история. Всеки български историк, който се опитва да плюе срещу българската царска институция, независимо за кой период от няколкохилядолетната ни история става въпрос, трябва да знае, че съдраният му продажен червен задник се вижда от всички посоки. България е била фактор, когато е била Царство и е била най-безлична само през последните 50-60 години. Даже и „по турско” България не е била толкова безлична, защото и тогава е била в Царство и българите са имали по-голямо самочувствие, отколкото по време на безцарствието. Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 18/4/2005 г/ 00:51:47 |