Отиди на страница:
| Атанас Далчев ДЪЖД Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива, изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват: по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът. Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове от земята дори до високото сиво небе и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват много черни чадъри над локви от мръсна вода. Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли, а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед. |
 Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла |
| Калпак мой триъгълен, Триъгълен мой калпак, Ако не си триъгълен, Значи не си мой калпак Някой помни ли тази песничка, в която думите се заместваха с жестове и се пееше само мелодията? |
| Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите, о, аз дочаках пролетния дъжд, измил нещата и душите. Долявям как се движи пролетта, кръвта ми в соковете на стеблата и как се връщат тихи над света зелените лъчи на светлината. Приветствам пролетните ветрове, които над земята ни минават, ще се издигнат нови гласове, треви ще бликнат в тихите дъбрави. Ще израсте висока буйна ръж, ще се събудят корени изстинали, дъждът сега е само топъл дъжд, изгубил спомена за свойто минало. Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял, как света изведнъж стана по красив и бял. Ще се завърне слънцето от юг и над града във тая утрин рано ще мине светлия лиричен звук на някое, на някое пиано. Звукът ще влезе в стаите при нас, измитите стъкла ще се засмеят и нова песен в утринния час високите етажи ще запеят. Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял, как света изведнъж стана по красив и бял. |
| Тихият пролетен дъжд... ТИХИЯТ пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха! При конструирането на т. нар. пейзаж на душата символиката на небесните води има определящо място. Топлият (пролетен) дъжд, отпращащ към митологемата за живата вода, е символ на надеждите, първите радости и щастливите сълзи на невинността. Идеята за мъртвата вода на небитието, за плача на скърбящия и самотния е свързана със символиката на студения (есенен) дъжд. Росата е символен вариант на утринния дъжд , на новото раждане на възкресението на природата. В някои случаи живата вода е представена чрез комплексен символ росата на животворния дъжд. Темата за даряващата живот влага е свързана със символиката на свещената сватба. От дълбока древност съществува вярването, че животът произхожда от съединението на небето и земята. Представата, според която земята бива оплодявана от небесния бог чрез дъжд, роса или слънчеви лъчи (в християнството лъчът на Светия Дух) е част от космогонията на почти всички известни митологически системи |
| Пейчо, благодаря ти за хубавата песен и за Николай Лилиев. Преди два дни текста на песента го пуснах в моята тема, но в много по-несъвършен /неточен/ вариант. Сега ще си я добавя с пълния текст. Още веднъж, благодаря !   |
