Отиди на страница:
| "Дайна" ми се струва твърде неуважително обръщение към аналитик, сколасал най-накрая да дезертира от битката с треволяците в градината си, предавайки "щафетата" на една "тясноспециализирана" жена. Защо обаче Дайната не се е справил, а жената печели битка след битка с плевелите? Дали той се оказва прекалено широкоспециализиран, или пък проблемът е, че не е достатъчно жена. Дядо Йоцовият му патос от новото в Миндя, олицетворено от британските "инвеститори", е затрогващ и искрен. Но метафората с човека, наречен в случая Дайна, победен, сломен и безсилен пред природата, дегизирана като треволяк, не престава да ме вълнува. Най-обикновена кокошка, без претенции за аналитични умения, ще опоска двора му за два дни, но Дайната не успява с години. В еволюцията ли е проблемът? |
Евгений е пич. Като оставим настрана лакърдиите за това, че всяка работа си иска майстора, щото това е квинтесенцията на статията му, нещо много мило стопли сърцето ми. Заглавието. На английски звучи като British Invasion. Най-доброто радио от веригата Oldies. Знае какво да слуша. Това ми е достатъчно. |
Средната класа вече ни е факт Кольо Колев, социолог (лявоориентиран), в.Труд, 11 април 2005г. “Логично е преди избори опозицията (б.р. хунвейбините) да помпа недоволството на масите. – зле живееТЕ, на лошо вървим, онези ви лъгаха! Няма лошо, недоволните са тези, които променят света и го правят по-добър (в това число и управлението). Лошото е, че това масово помпане ни превръща в обществено хленчещи и мрънкащи субекти (б.р. хунвейбини). А данните показват, че нямаме много основание за черногледство. Да, мизерстващите и бедните са все още много. Но само за 5 години те са намалели тройно! Да, заплатите ни не са европейски. Носамо за 5 години броят на хората, които ходят на море, на ски, сърфират в Интернет, купуват си цветни телевизори, коли и компютри, се е увеличил също 3 пъти! Сега те са значително повече от мизерстващите си събратя. Всъщност, в страната вече има оформена средна класа в европейския смисъл на думата! И в случая не става въпрос за обществено мнение, а за съвсем реално потребление. Помпането от политици, синдикалисти или просто “антицаристи” (б.р. хунвейбини) обществено мнение остава все така мрачно – “няма оправия!”, “нищо не се променя!”.... Но много неща са се променили към по-добро. Нека погледнем сравнителните данни за ноември 1999 г. – януари 2005 г. (виж диаграмите за стратификационната структура, т.е. разслоението на обществото). Коренно обръщане на картината – мизерията се топи, проспериращите растат! Естествено, веднага ще започнат подозренията (б.р. на хунвейбините). “Тия социолози ... Пробутват ни някакви нищо незначещи страти (слоеве), децилни групи – все неща, които си въртят както искат и зад тях нищо няма”. Ами тогава да ги опишем тези същите страти простичко. Как всъщност живеят хората в тези страти? (б.р. следва “простичко” описание на стратите, като за хунвейбини). ......................................... ......................................... .................................. Нарастнал е делът на хората, които безпроблемно успяват да задоволят основните си жизнени потребности, включително и културни. През 1999 г. те са били 13, 1% от населението. След лек спад към 2002 г. (12, 3%) делът им сега се вдигна на 15, 8% през 2004-а, а тази година скача дори до 23, 5%. И това не е измислица. Така хората сами описват своя живот, когато ги питате – “Ходихте ли на море?”; “Купихте ли си кола?”; “Децата имат ли компютър?”. Оттук нататък всеки е свободен сам да определи има ли средна класа в страната или не. Според мен има! Тя вече включва всяко 5-то домакинство в страната. И нека не се залъгваме, че онази, западняшката “средна класа” включва нов “Мерцедес”, апартамент от 300 квадрата и липса на притеснения за пари. Та ето това се е случило в българското общество! Всъщност докато някои “пътуват към Европа” и очакват “някой да ги оправи”, други вече пребивават в Европа. Друг е въпросът, че част от тях не знаят това!”  |
| Вие пак разсъждавайте върху инфлацията и напредъка. Но аз да ви подам малко лични данни. При никакви изменения на потреблението – същия брой хора, същото жилище, уреди и т.н. – общото увеличение на разходи за ток, вода, телефон, парно (плащам чрез разплащателен влог) е 47, 83 % при сравнени м. март 1998 с март 2005. Но през март 1998 тези разходи са били 90.20 % от пенсията ми; през март 2005 те са 161.98 %! Сами си изчислете как се е повишило благосъстоянието ми през тези години и си правете сметки каквито искате. Можех да ви дам и същите данни за 1985-та, но не искам да разболявам старите от носталгия и младите от песимизъм...  От тези по-неманипулирани данни здраве му кажи! |
| Графе, Щом и през 85-та си получавал пенсия, няма какво толкова да се тревожиш за бъдещето. Стискай зъби, малко остана да им плащаш на тия мръсници.  |
Дайнов, когото не харесвам и съм ругал друг път, в случая е прав. Немо по-просто нещо от българския тъп провинциализъм. |
| Мархе, с прекрасно мото си почнал, дали не е време да го осмислиш. Напълно съм съгласен с него. Пазара на химическата ни промишленост се дължи на ниските цени. Ниските цени се разпределят както следва : на евтините суровини и технологични лицензи - руски, евтините - основни фондове - част от които строени с повече с ентусиазъм от колкото с пари (ето още едно ограбване на народа), евтината работна ръка, ниските екологични разходи - справка екологичното състояние на страната. Пазарът на кари. Там сериозно бе разсмя. Единственото за което се търсеха нашите кари беше оловната плоча - безкрайно скъпа съставна част. След като ги заменихме с бетонни - търсенето спря. Елекроника. Никога, набий си го в тъпата крауна, родната електронна индустрия не е успяла да произведе едно единствено изделие, което да е на световно конкурентно ниво - качество и цена. Цялата ни икономика беше игра на стражари и апаши зад бариерата на желязната завеса и съвсем закономерно фалира при падането и. Понеже каза дискове, да те настъпя и по мазола. Мазола на социалистическата индустрия ДЗУ имаше основа и едиствена цел да копира западни технологии и да ги изнася за русия. Казвам ти го като участник, не като зрител. Това е споменавано безкрайно много пъти тука във форума. Само не ми излизай с Правец и Ботевград, че тука има един мастит Економист - хуна, току виж се събудил пак и ни дръпнал една политическа учебна година за ценообразуване при социализма. |
| Наше село определено е едни гърди пред Миндя. Организирали сме курс по български за съселяните с британско самосъзнание. В Желязковото кафене чорбаджията отдели цял салон с view към амен-амен английската му морава, с черна дъска, карта на България и каквото там се полага. На стената с по два пирона са чукнати три байряка - това на милата ни Родина, едно на Манчестър Юнайтед и едно на Ливърпул. А в събота след българския и две бири - уроци по народни танци. Преподавателите са професионалисти, караме ги от големия град. Възрастта на учениците с британско самосъзнание е от 7 до 70 години. Самият кафеджия Желязко се отказа от политическа кариера (преди време мислеше да се кандидатира за кмет ) и се отдаде на ремонти и нови градежи в имотите на новите селяни. Всички празници се отбелязват заедно. За мачовете е ясно. Има в мойта махала един тревясал общински терен и сметам да навия Робърт да избачкаме едно игрище за крикет. Бабите с българско самосъзнание са ни натренирани отдавна.... с мотиките. Та така. |
| Абе вие се майтапите, ама където има англичани и ирландци на кръчмите е гарантиран добър оборот. Значи, селският кръчмар (ако е достатъчно схватлив!) прави един редекорейшън на кръчмата - туря прости дървени маси, столове и пейки, тук-там една стара бъчва, приличен тойлет (това задължително!), телевизор с неколко английски спортни програми, кат завърти онова ми ти барбекю (демек скара) и предложи добър избор на студена бира и англичаните и ирландците хич няма и да излизат от кръчмата. Пробвайте! |
| Дайнов днес по е във форма. Абе кат не пише за политика, се справя Крю тук е съвсем права. Кръчма с 2-3 спортни програми, малко дървения, много бира. Може да се добавят в менюто фиш'н'чипс и джкед потейтос. И да се предупредят бабите и дядовците, че гледката на драйфащ британец е нещо съвсем в реда на нещата. |
| ОЛЕГ ОФРЕНОВ, /:/ "Нарастнал е делът на хората, които безпроблемно успяват да задоволят основните си жизнени потребности, включително и културни. През 1999 г. те са били 13, 1% от населението. След лек спад към 2002 г. (12, 3%) делът им сега се вдигна на 15, 8% през 2004-а, а тази година скача дори до 23, 5%." ......................................... ......................................... ................................... АМА, преди и през 19 ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТА г. тези хора бяха поне 95 % от населението, бе! Преди Демокрацията почти НЯМАШЕ хора, които да НЕ МОГАТ да си плащат сметките за Ток, Парно, Вода, Телефон! Преди Демокрацията Хората НЕ плащаха и "Ученически и Студентски Сметки"- образованието беше БЕЗплатно! Преди Демокрацията Хората НЕ плащаха и за Болница и за Прегледи при лекар- Здравеопазването беше БЕЗплатно! Преди Демокрацията Хората НЕ знаеха що е БЕЗработица- защото Безработица НЯМАШЕ ! Преди Демокрацията Кината и Театрите бяха Кина и Театри /а НЕ Бинго-зали, бирарии, и прочие търговски обекти!/ и ПРЪЩЯХА по шевовете от зрители и консуматори на Култура...!!! Значи, преди Демокрацията да дойде в България , според показателя и Критерия на К.Колев за "Средна Класа"- поне 95% от хората са били от К.Колевската "Средна Класа"!!! Тогава к`во са фука тук СЕГА с някакви си ДЕМОКРАТИЧНИ 13.1 %/1999г./ и 23.5% /тази година/ "СРЕДНА КЛАСА"по К.Колевски в България?!?  Редактирано от - paragraph39 на 14/4/2005 г/ 16:37:19 |
| Газовик : Как да го разбирам тва изказване...4е и ти си от тези "*****", ако се съди по профила ти... Редактирано от - bot на 14/4/2005 г/ 17:54:48 |
| И една дребна подробност - преди демокрацията нямаше свобода! Но още Захари Стоянов е описал тези, които викат - що ни е нам свобода, добре си живеем под крилото на Султана и гечинмека не щем да си разваляме. Така че нищо ново - и тогава ги е имало много, но са нямали форуми. Но пък и в Османската империя свободата е била повече, отколкото при социализЪма. |
| Що бе, от соц-времето ми остана един незабравим дар. Колчем помириша портокал, и ме обзема новогодишно настроение. |
| Ама аз съвсем не се майтапя. Но в наше село пиенето е сетна грижа. И досега никой не се е оливал. Нещото, за което първо питат е Интернет. Не знам как е в Миндя, но ние си имаме кабелен. Пак без майтап. Кабелът се точи от круша на круша. Не му знам качеството, щото още не съм се установила за постоянно, но не съм чула и оплаквания. Обаче си имаме 6 дечица в училището - 4 на наш Дейвид и Джоана и 2 на Флинтстоунови от Каменар. Като казах Флинтстоунови, та се сетих. Е те добиха интересен опит с един съсед наш роден. Хората, както си му е ред, преди да си вдигнат оградата, разговаряли с всички съседи и получили съгласие. Зидаха я изцяло в своя двор и за своя сметка. Обаче, след като оградата беше готова, единият неочаквано реши да ги съди. Сетил се, че законът разрешава без одобрен проект и писмено съгласие на съседите плътната част да е най-много 60 сантиметра. И заявил, че оградата хвърля сянка върху чесъна му. Обаче флинтстоунови приятели с българско самосъзнание забелязали, че чесънът е ситуиран на 35 метра от въпросната ограда съвсем пред къщата му. На следната нощ чесънът се премести досами оградата! Точно като оназ гора в онова произведение на Шекспир. По този повод се наложи да дам професионален съвет - татко Флинтстоун незабавно да свали плътната част на оградата до разрешените от ЗУТ 60 санта, а над тях да закрепи, както му падне, каквото му се намира под ръка - ръждива бодлива тел, стар шперплат, дъна от щайги, парчета тенеке, кутии от банани и прочие местни материали, от които се правят огради по нашите села през последните 5 и повече десетилетия. А за да засвидетелства грижа към съседския чесън, за овеси гердани от компотени капачки. Такъв градеж ЗУТ не забранява. Не съм минавала на авторски надзор и не знам резултата. Редактирано от - Simplified Solutions на 14/4/2005 г/ 17:11:44 |