Празни стаи (или най-добрите балади)
Отиди на страница:
Готина я, и Глен Хюз е готин, правеха страхотни дуети с Ковърдейл по онова време. Нооо, най-хубавото е, че тая вечер Глен Хюз има концерт в София, сега се обадихме на големия ни син, той е там, концертът още не е почнал, а той се запали по Глен точно заради тая песен. Като се върне, ще разправя,   |
Прорицателство!   Поздрави с You Keep On Moving |
Топовие,  , но ето ги тук двамата във вихъра на танца,  Блекмор не го броя, той се подразбира....Натиснете тук Между другото, аз защо не ходя на сегашните им концерти, просто е - за да не се разочаровам. Вчера концерта на Глен Хюз с Наско от БТР е бил лошо озвучен, Хюз пеел само на фалцет, а Наско като бек вокал бил фалшив, въобще - кофти - тъй рече нашето дете разбирач и свидетел на събитието. Е че как, казвам му аз, 33 години са минали откак легендарният Глен Хюз е бил във върхова форма, гласът му е специфичен и висок, изтощава се, остарява и такъв е естественият ход на нещата... |
| Калифорния, 74-та ми е любимия концерт на Пърпъл, Прорицателство. Там е най-яката Mistreated, пък и останалите парчета се изпълняват неподражаемо. |
| 1977 "кончерто гроссо" на Рейнбоу. С другия малък велик - Рони Джеймс Дио. Близо 15 минути кеф в две части. Натиснете тук |
Топовие, невероятно, Пак оттам, една класическа "празна стая"...... какво му трябва друго на човек, освен да слуша това.... Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 01/10/2007 г/ 14:46:12 |
И Джо Лин Търнър, който не е толкова могъщ глас като Рони Джеймс Дио, но пък изпя моята любима Street of dreams и още толкова много хубави, че си има огромен брой почитатели и май също идва в България, ако не се лъжа. Абе, всичките идваха, верно, вече на повече от половин век, но по-добре късно, отколкото никога. За мен е удоволствие: Натиснете тук |
| От по-новата вълна: Limp Bizkit - Behind Blue Eyes |
| класика: Albert Collins - If Trouble Was Money Натиснете тук |
Днес е ден на спомени за мен, беше рожденият ден на мама. И една песен за вчера, която тя обичаше да слуша, много я харесваше, дали я има и тук? Натиснете тук А в края й Пол е трогателен, плаче....все се чудех дали е искрен на тия години още. Редактирано от - Сибила на 01/10/2007 г/ 21:49:21 |
| While My Guitar Gently Weeps Поздрави със 'special edition' |
| Оригиналът е по-истински. The Concert for Bangladesh 1971- While My Guitar Gently Weeps - George Harrison Натиснете тук |
| Всъщност, признавам си, че и аз си падам по оригинала повече. Джордж Харисън я пее така, както мисли . Само едно негово парче се доближава до този връх, предоставям ви да отгатнете Според повода обаче реших, че цялото British Rock Royalty in action е по-подходящо. |
| Намерих оригинала в изпълнение на Пол и няма да издържа да не си го кажа. The Long and Winding Road |
Оооо, той оригиналът е толкова отдавнашен, Док, ето го, мисля, в първоначалният му вид: Натиснете тук |
| Обаче, тази песничка на Сантана, Любоффта на моя живот, веднага си запях френските думички, аз така я знам. Изпълнява - Далида. Текст - внимание! Ф.Саган, предполагам да е същата Франсоаз. Музика - някой си G.Auri. А за франкофони, не за англосаксофони, текстът е : Quand tu dors prè s de moi Tu murmures parfois le nom mal oublié De cette femme que tu aimais Et toute seule prè s de toi Je me souviens tout bas De ces choses que je crois Mais que toi mon ché ri tu ne crois pas Les gestes é tourdissants é tourdis de la nuit Les mots é merveillé s merveilleux de notre amour Si cet air te rejoins si tu l'entends soudain Je t'en prie comme moi ne dis rien mais rappelle-toi Si cet air te rejoint dans les pays lointains Ou tu demeures sans moi n'oublie pas Que je suis encore à toi **** Обаче, верно думите са на Франсоаз Саган, тъй като песньовката е от филма - Обичате ли Брамс, по книгата, а я изпълняват още и Ив Монтан, и Азнавурян също.. е те тук Редактирано от - Геновева на 01/10/2007 г/ 22:37:20 |