Трудно е да съумееш да кажеш за мъртвия само доброто и то да не звучи изкуствено. Моето искрено уважение за г-н Ефтимов. |
Наистина е голямо изкуство да отделиш само доброто и за него да пишеш. Аз харесвам жена си такава, каквато беше на 27 април 1978-ма година между 14 и 15:30 българско време. |
Затова и ще се върна към началото: обичам онзи Ивайло Петров, който владее до съвършенство първоличното повествование. Онова повествование, което има някаква "устненост", което се раздипля, допълва от странични епизоди и преразкази, и което в монографията си за Ивайло Петров от 1990 г. Стоян Илиев (по съвсем конкретен повод - тъкмо повестите "Преди да се родя" и "И след това" нарича "гротескна автобиография". За него жаля и с него продължавам да се гордея. Г-н Ефтимов , подписвам се подтези ваши думи ! Аз също се гордея с " Преди да се родя " и"И след това"! Поклон пред паметта на И. Петров! |
Може би като хумористична литература "Преди да се родя..." да се смята за връх в творчеството на И.Петров, но за мене най-значимата му книга си остава "Мъртво вълнение". |
Раждаш се без да са те питали, после получаваш име от родовата памет и започваш да живееш времето, но идентифициран, приобщен. Борят се, надсмиваш се, сълзи или смях и пътуваш по спиралата... ”че животът, това е едно безкрайно любопитство. Кой знае, може би ще се окаже, че животът съвсем не е любопитство” ако си видял смисъл в хаоса Свободен си преди да родиш ? И след това търсиш свободата, а същността и е не- от не зависим....до не живота Или свободата е след това?-когато правиш избора. Редактирано от - Пейчо Пеев на 19/4/2005 г/ 12:47:49 |
Благодаря Ви г-н Ефтимов, имах нуждата да чуя (прочена) едно хубаво надгробно слово за любимия си писател! Поклон пред паметта му! & |
Не мога, а и не искам да се задълбавам в литературния анализ - ако една книга ти харесва няма никакво значение защо. "Хайка за вълци" е един от ония дялани камъни, върху които се гради всичко българско - наред с Антимовския хан и Пеещите колелета на Йовков, Гераците на Елин Пелин, Хъшовете на Вазов, Подивялите разкази на Хайтов и Радичковата космическа мъдрост. Лека ти пръст Маестро ! |