МНОГО ЛИ ИСКАМ...?
Отиди на страница:
| Сега когато ще ни приемат някъде си и в нещото, когато се веят знамена и свирят фанфари, много ми се иска, ей така простичко и по-човешки да ми се случват най-обикновени, елементарни житейски нещица. Иска ми се: - да пресичам пешеходната пътека спокойно без да ми свиркат клаксони и да ме псуват, че им преча на мощните и бързи возила; - да срещам усмихнати хора по улицата и като ходя по нея да не правя слалом между фъшкийте от кравите на съседа, който ги отглежда под прозореца ми; - да не се спъвам из дупките по асфалта, да не си чупя кокалите по заледени тротоари; - да ми се усмихва чиновника, когато си плащам данъците; - да ме гледа в очите доктора, докато ме преглежда, а не в ръцете; - да минавам между блоковете и да не газя боклуците хвърлени от терасите; - полицая да се държи учтиво с мен, защото заплатата му идва от моите данъци; - да ми се извини съседа, когато го помоля да намали малко чалгата, че утре ще ставам рано; - родителите ми да се накичат с фотоапарати и да тръгнат да видят свят на стари години; - децата ми да са близо да мен, а не да ги сънувам всяка нощ, как са там където са; Още мога да изброявам. А кажете ми, много ли искам...? |
| Много искаш Марангозов, много. Надявай се поне внуците ти да получат частичка от това, което си описал - нас ни отпиши, нищо от това твоето няма да видим, както и да се гънем като червейчета. Редактирано от - проф. дървингов на 26/4/2005 г/ 17:38:29 |
Марангозов , ти да не си останал сам в землянката , че ти минават такива еретични желания? Малко работиш , затова ти минават мисли.... я , да направиш пътечки наоколо , да посипеш пясък , да варосаш камъчетата и т.н и т.н. Много та е отпуснала Пенелопито! Мечтател...  |
| Мен ако питаш, забрави, Марангозов! Няма да ти се случи нито в близките 2, нито в следващите 12... за по-нататък гаранции не давам, може някои от мечтите ти да те ударят един слънчев ден по челото, ама оная за родителите е най-безнадеждната... & |
Керпи, убавец като мен не остава сам нивга...  Виж , за работенето си прав, домързява ме честичко...ама то си е от годинките! Иначе с Пенелопито сме в мирни добросъседски отношения- тя при кюмюрджията, аз със асистентката... |
| Керпи, оня ден значи, кога събирАх карагьоза по поляната пред землянката, събирах...събирах... и сега се чудя кво да го правя. Трупах в един бидон, ръсих едра сол...ама остана пущината. Дал ша може да са суши на канап...? |
| НАБЛЮДАТЕЛ - 05.05. "...дядо Иван. Той не е ходил в държави от Европейския съюз, но е сигурен, че такава дивашка работа може да има само в България. "Ако ще да членуваме в съюза на звездобройците, ние, българите, пак ще сме изкелеферчени. Такава ни е пустата семка", отсича Иван. " Глас народен...! |
Здрасти Марангоз  Бисерчета са в тази статия от първия до последния ред. Пък ти и отговаря донякъде на въпроса много ли искаш. |
| Така е Krydderi, но защо... и докога...? Толкоз ли сме сбъркани от Оня горе? Дали, че по едно време го погъделичкахме, че е българин и той сега си го връща? |
| Де да имах отговор на тоя въпрос. Да се опитваш да гледаш позитивно на нещата, да се усмихваш, да не очакваш че някой ще се наведе да събере боклука зад гърбът ти а да се постараеш сам да ти е чисто, да се опитваш да дадеш без да те е грижа дали ще получиш нещо в замяна, да не смяташ постоянно дали не си се минал, да имаш куража да отстояваш правата си - това са неща които не падат от небето. Възпитанието в такива неща започва още в детската градина. Не знам сбърканост ли е или просто бедност. Или липса на потребност да ти е хубаво, на окото и на душата. Май си е човешка черта. Виж че при големи катастрофи първи изпълзяват мародерите, когато я няма стягащата черупка на цивилизацията. |
| Нели, в България съм роден, тук израстнах, учих, семейство и деца създадох, тук искам да си замина тихо от този свят...! Макар и за кратко бил съм и на запад. Още по времето на "развития социализъм" като автотурист пътувах "чак "до Чехословакия. Колкото по- на запад ме возеше Москвича, толкова по-се променяше пейзажа. И се питах - защо е така, какво пречи и при нас да е същото? Наскоро бях и в Германия. Наистина много подредена държава-даже прекалено подредена. НЕ искам да живея ТАМ! Тук си имам своя дом, малката градина с две ябълки и много цветя. Даже сам си изградих чешма на двора! Тук ми е добре, с малките изключения...които посочих в началото. |
| Марангозов, благодаря ти, че все пак ни спести анализи от рода на: "емигрантите са дървета без корени" и "не се чустват на мястото си", и други подобни, както често се чуват като се занищи тази тема. Истината е, че е трудно да се емигрира, когато не си вече на 20 и си сам, но има страни, които могат да отговорят на твоите изискваня - не са "даже прекалено подредени" по германски модел и се намират на запад. Италия, Испания нпр. са подходящи за нашия манталитет, но за съжаление и емиграционните им закони са като подредбата им - голяма свинщина, та е трудно да се установиш на територията им.... Съветвам те да се змаислиш върху един друг, съвсем очевиден факт. От думите ти става ясно, че дребните неща, които тук те дразният, всъщност ти липсват като отидеш на запад. Сигурен ли си, че не са се превърнали в неразделна част от ежедневието ти? Сигурно ли е, че ако отделиш своя дом с градината, двете ябълки, чешмата на двора... от хаосът, който цари навън и намусените физиономии на държавните служителки, ще бъдеш по-щастлив? Аз не бих била чак толкова сигурна. ... Последно - да ти разкажа един статистически факт, който неаполетанците използват като анекдот, когато им биват отправени обвинения, че са мръсни, неподредени и мафиоти. Те казват следното: "Да. Ама в Неапол има по-малко самоубийства на глава от населението, отколкото в Штудтгард!"  .Поздрави! |