Форумът умира ?
Отиди на страница:
| Време е да се повдигне пак и тази тема. Нема кой да те напсува из тоя сокак ... Мъртвило... На перламентен контрол е заприличало. Срам. Позор. И плювки! |
Бе нема да е лошо, по стар народен обичай, след погребението, както му се полага, да турнем нещо за хапване и пийване, да си спомним с добри думи покойника, както и някои весели случки от живота му, пък и последните вицове да си разкажем, и после с пълни стомаси и умиротворена душа да се разотидем по домовете.  Кой каза: Наздраве! Ах, пардон, то се викаше : Бог да прости. Пак се отплеснах на спомен. Баба ми, като работеше върху моето религиозно възпитание, ме лишаваше от закуска всяка неделя, после ме водеше в черквата в Долната махала (който познава синагогата в Самоков, до нея беше), в един разкошен тревист двор, всички съседки събрани и други мили социални радости. Едва изчаквах да свърши службата, чак лошо ми ставаше, права да стоя, много душно, восък, тамян, тарапана, пък и да скучая. И бях научила горе-долу последователността на песнопенията, и като хленчех на баба - бабооо, хайде ма, няма ли да свършва, тя ми викаше - още малко, чедо, ей на, Отче наш вече пеят... Бях също усвоила кога трябва да се кръстиш, по метода на аналогията, когато баба се кръстеше, започвах и аз усърдно след нея. А до мен една майка гълчи тихо детето си - виждаш ли това момиченце, колко хубаво се кръсти и как знае кога... От ранни младини усвоих занаята на постиженията чрез имитация, копи/пейст умението сигурно ми е било заложено...  След това следваше ритуала на редене пред олтара за парченцето нафора. А най-хубавото - съвсем накрая, беше да опитваш от всичките чинии, които хората носеха главно за помени, но и за други случаи - предимно жито, но и други вкусни неща. Баба беше много social person и мен щедро ме канеха покрай нея. И веднъж, като си опитах от едно такова житце, и рекох : Бог да прости, и баба ме ущипа - тя така ни възпитаваше, с тайни и много болезнени ущипвания, когато прекрачвахме законите на провинциалния етикат, като запазваше слънчевата усмивка на лицето си при това. Та баба ме щипе и вика - какъв ти Бог да прости, това е за здраве на едно детенце, трябва да кажеш - Живо и здраво, за много години... Леле, колко се притесних, няколко дни детската ми душа беше в смут, да не би с това си пожелание да съм навлякла зло на детето, направо си мислех, че може да умре, та даже питах баба добре ли е това детенце, а тя много се учуди, и рече, че дори не го познава... Хеле, смирих се някакси с тоя грях, свързан с грешка в ритуала. Та затова, викам, да внимаваме - с Наздраве ли, с Бог да прости ли, важното е да има какво и кого да поменем, та и нас си да огледаме покрай това... |
| - Умерла Клавдия Ивановна! - сообщил заказчик. - Ну, царствие небесное, - согласился Безенчук, - преставилась, значит, старушка... Старушки, они всегда преставляются... Или богу душу отдают - это смотря какая старушка. Ваша, например, маленькая и в теле, - значит, "преставилась"... А, например, которая покрупнее, да похудее - та, считается, "богу душу отдает"..., - То есть как это считается? У кого это считается? - У нас и считается. У мастеров... Вот вы, например, мужчина видный, возвышенного роста, хотя и худой. Вы, считается, ежели не дай бог помрете, что "в ящик сыграли". А который человек торговый, бывшей купеческой гильдии, тот, значит, "приказал долго жить". А если кто чином поменьше, дворник, например, или кто из крестьян, про того говорят - "перекинулся" или "ноги протянул". Но самые могучие когда помирают, железнодорожные кондуктора или из начальства кто, то считается, что "дуба дают". Так про них и говорят: "А наш-то, слышали, дуба дал"... Потрясенный этой, несколько странной классификацией человеческих смертей, Ипполит Матвеевич спросил: - Ну, а когда ты помрешь, как про тебя мастера скажут? - Я человек маленький. Скажут "гигнулся Безенчук". А больше ничего не скажут. И строго добавил: - Мне "дуба дать" или "сыграть в ящик" - невозможно. У меня комплекция мелкая... редактировал(а) - ясенево на 18/09/2006 г/ 13:27:05 |
| ... в някакъв цигански квартал на София има улица "Мими Балканска" ... сигур от "Цигански барон" ще е идеята ... Шостакович, к'во да правиш .. Ама, какво ме досети за това .... Някога, в тъмни комунистични времена, баща ми (Бог да го прости) имаше грозния навик да изнася семейството си за 3-4 месеца през лятото на Драгалевския манастир ... имаше си приятел там - работеше като патриарх. Едно лято, помня, брат ми - мъничък. На 3 и малко. Кръщене. Неделен ден, а църквата - затворена за всякакви бабички... Много разни наконтени попове дойдоха .. И разни други - не пешаци ... Обикалят около купела, пеят поповете, моторизираните се кръстят .. Измъкна се по едно време и брат ми и, както си му беше навик пита "Дето Пантерко, к'во правиш ... ". А дедото - "Пея си, Ванка, пея си ... ". И братчето ми се попрегърби и тръгна след него ... "Бозеее, покой на дусицата, покой на дусицата ... ' ... после го хвана магарешката кашлица, ама то - друга история .. ... 'що ли па го написах това? ... за "покой на дусицата .." .. Геновева е виновна  |
| Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз **** черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги! Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа ****, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там дето баща и братя черни чернеят за мене!... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, 'га чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги, де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене "Нехранимайка излезе", - но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред ***** глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа! Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват... Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то 'га се сберат момите пред нази, майко, на хоро и дойдат мойте връстници и скръбно либе с другарки, ти излез, майко, послушай със мойте братя невръстни моята песен юнашка - защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смъртта си и пред дружина... Тъжно щеш, майко, да гледаш и на туй хоро весело, и като срещнеш погледът на мойто либе хубаво, дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мене - нейното, майко, и твойто! И две щат сълзи да капнат на стари гърди и млади... Но туй щат братя да видят и кога, майко, пораснат, като брата си ще станат - силно да любят и мразят... Ако ли, мале, майноле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка, под байряк лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът, о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво! Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки! И тогаз с венец и китка ти, майко, ела при мене, ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: свобода и смърт юнашка! А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо, да чуй то сърце юнашко, как тупа сърце, играе; плачът му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна... Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода... **** Заб. **** са поставени с цел да се запази етническия мир.  |
| Колко е актуално стихотворението "На прощаване", на Ботев и към днешна дата. Да, Многострадална, хайдути сме в собствената си страна, няма кой да ни избави от "таз турска черна прокуда /ДПС-то/ дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина да ходим да се скитаме немили, клети, недраги!". За съжаление доста актуално звучи още едно стихотворение на Ботев /и не само то/:  Към брата си Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. * Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя. * Мечти мрачни, мисли бурни са разпалили душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда? * Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа! * Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен? * Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий - плач народен! * п.п. Сиби,  благодаря, ти си знаеш защо.  |
Оооо, да знам винаги не е посилно дори за една пророчица като мен!   Редактирано от - Сибила на 19/10/2006 г/ 20:07:19 |
| В градината на лудостта, където всичко ни е позволено безценни гният плодовете. Пазачо, не проклинай птиците, дошли безумието ти да споделят |
Сълзата трупа сол. В окото на забравата сферичното й съвършенство е път от светлина. Слепецът гали ябълката златна и плаче, благодарен, че я вижда |
