От Великден до Гергьовден ( Страшен сън 3 на Разпети Петък )
Добави мнение Мнения:5
| От Великден до Гергьовден ( Страшен сън 3 на Разпети Петък ) Вися на кръста. Много боли и вече ми е писнало, но сам е трудно да сляза. Римският войник повече по навик, отколкото злобно ми забива още едно копие в ребрата и ми казва, че сигурно съм голям престъпник, щом се мъча тук цели петнайсет години.Ми, кво да правя като не случих на режисьор. Ако беше Мел Гибсън или Гиб Мелсън, не му помня вече името, отдавна да съм станал звезда и да съм си прибрал “Оскар”-а . Помня само, че в неговия филм Пилат Понтийски беше българин и това вече е повод да си мисля, че като нищо ще повися още доста време тука. Единственото ми разнообразие е, че на съседните кръстове често сменят крадците. Повечето, след като ги свалят, стават уважавани бизнесмени.Отвреме - навреме идват с лъскави “Мерцедес”-и, за да си направят снимка от мястото на събитието, та да знаят поколенията, откъде са тръгнали. Носят даже бутилки с шампанско и черен хайвер, които уж са за мене, но ги изпива и изяжда охраната. Открай време “политическите” са по-опасни от “криминалните”. Аз вися тук цяла вечност заради идеята, а те повисяха за кражба някакви си 48 часа. Щото имали граждански права. Но при този “честен” съд, или са ми затрили делото, или прокурорът са го повишили… Имам смътен спомен, че в началото отдолу ридаеше Моника Белучи. Красива, пленителна жена. После тя изчезна и се появи някаква боядисана блондинка. Изобщо не прилича на кинозвезда, но войниците ми казаха, че била новата министърка на културата. Щото и аз, и Разпятието сме били изоставени на грижите на най-бедното министерство. Пак добре, че разкараха онази миризлива бира-скара и сергийките с хартиени икони и ламаринени кръстчета…Не че са изгонили търговците, ама почистиха, щото били сме подписали някакъв важен договор. *** Пристига някакъв издокаран младок на бял кон. Войнствено размахва копие и твърди, че бил Свети Георги. Пита ме къде е змея, та да го прободе и да ни отърве всичките. Не знам дали не говори за оная голямата ламя, дето я борихме с моите двама братя, за да отървем златната ябълка. “Ний ламята я охлопахме за нула време, ама после стана трудно”- казвам му- “като дойде време да делим ябълката. Големите ми братя казаха, че е трудно точна да се раздели на три. Получавала се някаква цифра, която била безкрайна поредица от тройки. И за да не се караме, предложиха за я разделят на две. И да инвестират. А аз да получавам дивиденти от половинките. Докато се наговаряхме, взе че се счупи колата. Братята тръгнаха, докато ябълката е пресна и ме оставиха да викам Неволята. Тя щяла да ми помогне да поправя колата. …Не знам колко дълго виках, но разбрах че тая няма да дойде (коя жена налита на бричка, всичките са петимни за кабрио) та ща не ща , се захванах за работа”…Светията, взе да се смее. Обясни ми, че съм голям балък. Единия брат направил с неговата половинка Здравна каса. Другият –Пенсионен фонд. И двамата станали големи баровци, ама от баровец пари да искаш, е все едно да гониш Михаля. Но тъй, като сме му били свършили работата, щял да ме черпи едно чеверме…Оставаше ми още малко работа по колата, та се наговорихме той да препусне към близкия хан, да спазари агнето, а аз да дойда отпослес колата. Зер, голяма чест е да споделиш чевермето на светия. *** Събуждам се и споделям тия сънища с жената. А тя клати глава и ми казва, че ако и да съм невролог, съм за психиатър.Как ли ще се учуди, ако разбере, че и психиатърът сънува същите сънища от 15 години. Знам, щото си пием заедно ракията в дървеното капанче на ъгъла. С помпозното име “Демокрация” |
E хе, и аз съм пил с Доктора в тая барака, на ъгъла на Цариградското. Действително са я кръстили "Демокрация". За смях на кокошките. |
ДОК  , пурпурен гняв ли те е залял? Засега словесно извержение, ама после? И докога? А аз дори вече не мога и да се гневя.Пък уж сега е време за "Радуйся, радуйся"  |
Добави мнение Мнения:5