traditional English ..
Добави мнение Мнения:3
| Говорим си с колега англичанин, разбира се за времето. Дано тая година не пропусна лятото като миналата, казва с въздишка той. Знаейки, че беше на почивка зимата и пролетта учудено го питам - че как го пропусна? Бях в банята. Закла ме без да се усмихне. Сега мисля как да му го върна |
По темата за прозорците  thanks to Sarah Keneddy BBC radio 2 Двама пострадали от мина през войната лежали в една стая на болницата. Липса на крайници ги била приковала за винаги към леглата. Близки съдби ги свързвали както и близка участ. Това което им оставало били дългите денонощни разговори, макар всеки да познава вече всяко кътче от душата на съседа по легло. Единствената разлика била, че от мястото на единия се виждал прозореца, а от мястото на другия – не. Сташно завиждал на съседа си, този който не виждал прозореца за възможноста. Да не се чувства самотен другаря му, този който виждал прозореца с часове разказвал за падащите листа, за сипещия се сняг, за пръвите пъпки и цветове по дърветета, за забързаните хора и влюбените двойки минаващи навън, за пейката в градината. Много му се искало на другия да може и той да ги види, но нямал тази възможност. Един ден обаче, този до прозореца починал и сестрите преместили леглото на другия на неговото място. С мъка извърнал глава той за зърне с години мечтаната гледка и видял. Тухлена стена. Пред прозореца нямало нищо друго освен стена. Изумен той попитал сестрата от кога е стената и получил отговора, че там никога не е имал нищо друго освен стена. Но тогава как е било възможо бившият му съсед да е виждал разказваните неща, запитал той отново. Отговорът бил, че починалият му съсед е бил напълно сляп от избухването на мината и така или иначе не е можел да види нищо… и че вероятно му е разказвал всичко това, за да съпреживее с него хубавите моменти и да му спести разочарованието. |
Добави мнение Мнения:3