Добави мнение Мнения:18
| И какво ни интересува мнението на тези, които ще бъдат най-големият враг на обединена Европа в бъдеще? Тези, за които разединена Европа ще е апетитна хапка по пътя към изграждането на глобална империя, най-мрачната и безнадеждната в историята? |
През следващите години е малко вероятно да се появи една нова супер сила, подобна на САЩ.Европа е на път да осъществи своя проект за което ще и е необходимо известно време, за да изработи обща стратегия и да задели необходимите средства за създаването на една обща дипломация и сигурност. До падането на източния блок, САЩ се отнасяха благосклонно, даже окуража- ваха изграждането на Европа. Сега обаче, съдържанието на точно този въпрос заслужава по-обстойно внимание.Ставайки единствена суперсила, Америка има ново виждане за Европа-колкото на съюзник, толкова и на съперник.Реализмът изисква да признаем, че САЩ не желаят нито успеха, нито нейния неуспех.Както администрацията на Буш, така и следващите ще правят всичко каквото могат, за да забавят процеса по изграждането на Европа.Тази стратегическа позиция е от значение за тях, като напълно ги удовлетворява и им позволява да играят необезпокоявани стратегията на cherry picking –съобразно обстоятелствата, отговарящи на техните интереси.Тази стратегия им позволява да създават отделни коалиции, да гарантират статуквото, удовлетворявайки, както нео- конс , така и уилсоновците. Европа, която се оформя постепенно пред нас със своето разширяване, не се ли конкретизира по тяхната схема: съвкупност от европейци; обширна зона за свободна търговия, но неспособна да стигне до съгласие по въпросите на вътрешната си политика и своята сигурност? |
| За да просперира, обединена Европа ще става все по-подобна на САЩ - икономически, политически и културно, затова опитите за изграждане на европейска идентичност на антиамериканска основа са обречени на провал. Освен това Ширак сам не си вярва и само демагогства. За разлика от г. Ботевиста той е живял и учил за МВА в Америка, обиколил е страната. |
От известно време Европа отстъпи място си на покорен партньор, защото не понася повече претенциозността и господството на САЩ, които искат непрекъснато да разполагат с изключителното право на глас. През 90-те администрацията на Клинтън направи важна крачка, подкрепяйки европейската интеграция-повече от своите предшественици.По време на студената война демократи и републиканци публично изразяваха своята поддръжка за европейската интеграция, но страхът, че европейската мощ би могла да замени американското влияние, винаги е сдържало ентусиазма на Вашингтон по този въпрос. Екипът на Клинтън се бореше с/у тази тенденция и искрено поддържаше Европа, както по отношение на общата европейска валута, така и за единен Европейски Съюз.Клинтън разбра, че Европа, силна и сигурна в себе си може, в крайна сметка, да бъде предимство за Америка. Въпреки всичко, същата американска администрация не можеше да толерира безгранично създаването на една по-силна Европа.Когато през 2000 г.ЕС проектира да организира свои, независими от НАТО сили, същата администрация не можа да се откаже от старите навици на Вашингтон.По-късно, както видяхме , съветниците на Буш се показаха още по-сдържани с/у аспирациите на Европа да създаде собствени военни сили, даже и тогава, когато американската администрация даде да се разбере, че ще съкрати американското присъствие в Европа.Скептицизма на Вашингтон по отношение амбициите на Европа ясно показват колко й е трудно на Америка да възприеме края на превъзходството си с което пропуска великолепната възможност да задържи Европа като равноправен партньор и да изработи нова линия за своите геополитически амбиции. САЩ би трябвало ясно да покажат, че са готови да зачитат интересите на Европа, търсейки нови средства, да й дадат повече самостоятелност и отговорност, за да бъде тя активен стратегически партньор.Затова ще е необходимо САЩ да осъществяват и поддържат по-тесни дипломатически отношения с ЕС и да гледат на него като на автономна цялост, отколкото да поддържат отношенията си с отделни европейски столици. |
"... За да просперира, обединена Европа ще става все по-подобна на САЩ ..." Е-ййй , Чичо , подобно заклинание - тип "Петилетката - за 3 години! " не ти отива  Бъди малко по-аргументиран. Защо така твърдиш ? Това , което виждаме е точно обратното - след края на Студената Война Европа все повече се отдръпва от САЩ . Защото няма враг на изток  , има икономически партньори и суровинни източници. За културата пък , хич и да не говорим.Не случайно повечето от страните в ЕС имат национални програми за развитието на културата и квоти за ограничаване на Холивуд  И ние ще станем така , слава богу  |
| Значи Фичо има само един репер, един ориентир - САЩ. Колкото нещо повече прилича на САЩ, толкова по-добре, колкото се различава, толкова по-зле. Ами Фичка, не могат ли европейците да направят нещо, което да е по-добро от САЩ. В Европа има много по-добри неща: много по-добро здравоопазване, по-добра социална политика, по-чисти градове (особенно в Германия, Щвеция и др.), по-хубава и разнообразна архитектура, произвеждат по-добри и качествени стоки. |
| на 2 пати през 20ти век америка спасява европа от разпадане. европа се превраща все повече и повече в научно-техническа провинция. вземете фундаментлните открития на 20 ти век-почти всичко да не кажа всичко е саздадено в америка. |
| А ако не беше Европа и европейските емигранти, в Америка още щяха да се разхождат по прашки и лъкове! Горния, може ли да си толкова елементарен?! Темата е съвсем друга и никой не се интересува какво мислят американски тикви! |
| " america1332002- на 2 пати през 20ти век америка спасява европа от разпадане. " Ама че глупост. Европа преди не е била обединена, че САЩ да я спасяват от разпадане. От двете световни войни спечелиха главно САЩ. Заради глупостта на европейците. Европейците си мислеха че владеят света, и воюваха помежду си за неговото преразпределяне. Накрая, след световните войни се оказа, че са зависими от САЩ. Сега пък САЩ си мислят че владеят света. Ама една държава с население 5 пъти повече от това на САЩ става работилницата на света и залива световните пазари със стоките си. |
| Не знам какво означава евроконституцията за Франция. Знам, обаче, какво ще означава за България - още един, пореден, аргумент, с който ще се оправдава вдигането на данъци, акцизи, такси и цени на частните монополи. |
| Много интересен и смешен плач се чува за "проблемното" френско гласуване за Евроконституция?! Кой е упълномощил политолози, социолози... и всякакви ...лози да говорят и говорят от името на французите? Сега седнали да ни обясняват как Америка нямала нищо против Обединена Европа- има и още как- ако няма то ще работи срещу собствените си геополитически интереси! Излиза, че Европа има по- малко значение за Америка от Ирак например, или Грузия... Е хайде сега де... Французите не са нито чехи, нито унгарци, а още по- малко българи или румънци за да може всеки от всяка точка на земното кълбо да ги манипулира. Когато преди години сметнаха, че е по- добре извън НАТО напуснаха и това не доведе до апокалипсис! Сега те сами ще решат за или против Еврокионституцията са! Това обаче не харесва на видиотенострмящите се към влизане в Евросъюза! Ако една Франция каже не- сигурно е за Англия, не е сигурна и Германия... и при това положение кои остават в Еврозоната? Тези които не стават за нищо и извън нея! Това е проблема и това е големият плач, а не какво ще решат французите за себе си. Бъдете сигурни, че ще изберат най- доброто за самите тях и не ги мислете! Мислете единствено и само за себе си. |
| ще ти кажа за единия пат. америка се намесва вав втората световна воина и освобождава западна европа от германия. ако не беше тази намеса, западна европа щеше да баде 'освободена' от саветска русия и можеше да се стигне до унищожаване на цивилизацията. нещо за научно техническите открития да ми опонира някои? |
 НАТО е заплахаза Европа и трябва да бъде разтурен. Нашата сигурност не зависи от САЩ, ще трябва да си освободим мисълта - Джонатан Стиил, Гардиън Те извървяват пътя. Те си казват приказката. Но те не мислят. Като последица на огромната подкрепа дадена за Джордж Буш, време е да осъзнаем колко по-различна е Американската култура на мнозинството и да променим политиката си подобаващо. Това което Американците споделят с Европейците не са ценностите, а институциите. Разликата е решаваща. Като нас, те имат разделение на властите между изпълнителната и законодателната власт, независима съдебна власт и върховенство на закона. Обаче американските обществени и морални ценности на мнозинството се различават чрезмерно от онези, които ръководят повечето европейци. Тяхното опасно невежество за света, смес от интелектуален изолационизъм и имперска намеса в чужбина са еднакво чуждоземни. В САЩ повече хора имат пушки отколкото имат паспорти. Има ли поне една европейска нация за която това да се отнася? Разбира се, милиони американски граждани споделят "европейските" ценности. Обаче да вярваме, че това малцинство наброява 48% и че Америка е дълбоко поляризирана е неправилно. Това би окуражило илюзията, че нещата могат да се подобрят когато Буш си отиде. Всъщност повечето избиратели за Кери са също толкоз консервативни колкото повечето поддръжници за Буш що се отнася до въпросите, които тревожат Европейците. Кери никога не застана зад идеята САЩ да разглеждат равнопоставено Израело-Палестинския конфликт, или за изтегляне от Ирак. Много коментатори сега се обосновават, че Европа трябва да се раздалечи. Макар че слабите призиви към по-добра съгласуваност, или пък че Тони Блеър да скъса близките си връзки с Белия дом са недостатъчни. Призивът не трябва да е за "повече" независимост. Ние се нуждаем от пълна независимост. Ние трябва да изминем целия път до закриването на НАТО. Съюз, който би трябвало за бъде загърбен когато СССР се сгромоляса, и който изцяло служи като средство за предоставяне на САЩ на несправедлива и невзаимно право да се меси в Европейската външна политика. Докато сме приковани официално като съюзници на Америка, подразбиращата се възможност е че ние трябва да подкрепяме Америка и да уважаваме нейното "водачество". Това кара европейските правителства да изпадат в още по-затруднено положение като по-низшестоящи за да не бъдат обвинени в предателство. Подразбиращата се възможност е че ние, както и те, си имаме и наши интереси. Понякога интересите ще съвпадат. Друг път ще се различават. Но това е естествено. В други части на света шепа страни имат двустранни отбранителни договори със САЩ. Някои страни в Европа биха могли да поискат същото, ако Нато не съществуваше. Противно на това няколко членки на Европеиския съюз, които избират да поемат значителен риск да бъдат неутрални през студената воИна - такива като Австрия, Финландия, Ирландия и Швеция - не виждат нужда да се влеят в Нато в много по-сигурния днешен свят. Затова няма смисъл най-големите и мощни Европейски държави, тези които са най-способни да се самозащитят, да се прилепят към една старомодна страст и представата, че тяхната пълна безопасност зависи от САЩ. Ние наистина ли имаме нужда от Американските ядрени оръжия, които да ни защитят от терористи, или от тъй наречените престъпни държави? Последния път когато Европа беше в беда, когато Нацистките танкове метяха из целия континент през 1939 и 1940 година, САЩ стояха на страна едва до Пърл Харбър. Има мисловно течение според което Нато в действителност е в покой, затова няма смисъл да се притесняват за неговото съществуване. Тази гледна точка понякога се чува даже в Русия, където тъй наречените "реалисти" спорят, че Русия не може да се противи на стария си враг, независимо от нескритите усилия на Вашингтон да я обгради с бази в Кавказ и централна Азия. Колкото повече Русия се опитва, казват те, толкова повече явно са оправдани претенциите на САЩ, че Русия е експанзионист - макар и странно да звучи това казвано от много по-експанзионистичния Вашингтон. Наистина малко вероятно е Нато да действа отново в единодушието от времето на студената война. Урокът от Ирак е че алиансът се е превърнал в не повече от една "коалиция от нежелаещи", с ключови членове като Франция и Германия решаващи да не участват заедно с другите членове.Погрешно е обаче да бъдем безучастни спрямо набедената важност на Нато или пък неговата неуместност. Преди всичко Нато дава на САЩ значителен повод да оказва морално-политически натиск. От Европа безпрекословно се изисква да бъде въвлечена във война, или в следвоенния етап, тъй както в Афганистан или Ирак. А кой знае дали Иран и Сирия няма да станат следващите мишени? Буш има още 4 години власт, а малко вероятно е че неговите наследници в Белия дом ще са по-малки агресори. Казано вкратце Нато се е превърнал в заплаха за Европа. Самото му съществуване също действа като продължително бреме за Европейските опити да си изгради свои собствени институции за сигурност. Определени страни-членки, особено Британия, непрекъснато гледат през рамо от страх да не ядосат големия брат. Това има спъващ ефект върху всяка инициатива. По-яката позиция на Франция е приковавана на стълба на позора от Атлантицистите по-скоро като носталгия към едностранното величие, вместо да се гледа като част от про-Европейското търсене на проект по сигурността, който ще помогне на всички нас. Парадоксално е, че един аргумент за гласуването против в допитването за европейската конституция се основава на това. Пол Киле, бивш военен социалистически министър посочва, че Британия силово наложи промяна в текста на конституцията, тъй че политиката за обща сигурност на Европа, дори и да се опита да набере сили, се изисква да бъде подчинена на Нато. Без контрол върху собствената си защита, застъпва той, разширяването на европейската интеграция губи смисъл. Незабавният приоритет по пътя на Европейската независимост е в отказ от подкрепата на катастрофалната политика на Буш и заставане зад болшинството иракчани, които искат САЩ да спрат да нападат градовете им и да напуснат страната им. Те чувстват, че САЩ само провокират повече нестабилност и смърт. След победата на Буш две натовски страни, Унгария и Холандия, последната от които е с дясно правителство, са обявили че изтеглят войските си през март. Техните действия показват лъжата за разделянето на "стара и нова Европа". В бившите комунистически страни, както и в западна Европа, болшинството упорито са против приключението на Буш в Ирак, каквото и да казват техните плахи правителства. Желанието да се прекрати поддръжката за външната политика на САЩ не е въпрос касаещ лявото или дясното пространство. Краят на Нато няма да значи, че Европа отхвърля добрите отношения със САЩ. Нито пък отхвърля сътрудничеството в политиката и разузнаването по общи теми, като начини да си предпазим страните от тероризма. Европа пак може да се присъедини към САЩ в случай на война, ако има международно единодушие и ако избирателите на отделните страни я одобрят. Но европейците трябва да стигнат до своето решение от положението на истински независими. САЩ винаги е изхождал в подхода си към Европа при изчисляване на своя интерес, вместо от някакви сантиментални причини. Европа би трябвало да отвърне със същото. Ние можем, и най-вече би трябвало да бъдем приятелите на Америка. Но не и съюзници. |
| america1332002 нещо за научно техническите открития да ми опонира някои? Стига пя. Отвори някое уважавано научно списание (Nature например) и ще видиш какво се случва с научно техн. постижения в момента. Пък и както каза един форумец, не е това темата. Аз не нападам америка като ти опонирам, но ми писна да се превъзнасят разни смешници по разни суперсили. За първия човек в космоса и квантовата механика няма да споменавам по същата причина... |
Djok  Пуделът на САЩ и най-големия й проводник на политиката в ЕС, се завайкал ? Абсолютно неправилни мисли защо и каква е причината французите да са против евроконституцията. Главния мотив на французите е не антиамериканизма, а политическото решение на ръководството на ЕС да започне преговори с Турция за нейното членство в ЕС. Политическото решение е антипод на желанието на народите в ЕС приемането на Турция в ЕС -90% от народите са против това и най-големия противник са французите. Така, те се отмъщават на своя президент, Жак Ширак , която е част от това решение на ЕС! Ето и една статия на известния публицист и писател, българинът- емигрант Божидар Чеков, който от 40 години живее във Франция: ТУРСКИТЕ КЪЛЧИЩА НА ЖАК ШИРАК Божидар Чеков, Париж Всеки застаряващ политик, задържал се дълго на власт, иска на всяка цена да остави следа в Историята. За съжаление, с времето около него се образуват кръгове от всякакви подмазвачи, успяли в кариерата си благодарение на психологически нагаждания спрямо хатъра на върховния шеф. Съзнаващи временния характер на мисията си, тези хора в надпреварата да му се харесат, откъсват държавния глава от контакта с реалността. Вместо да го предупреждават, под претекст че го пазят, те му слагат кепенци. Действията на плътното обкръжение на съветниците-телохранители може понякога да има драматични последици. Амерканският Президент Франклин Рузвелт пристига в Ялта на носилка. Преди да напусне « белият Свят », болният човек иска да реализира заветната си мечта – Организацията на Обединените Нации – със седалище Ню Йорк. Близкото му обкръжение е готово на всякакви компромиси със Сталин за да може Рузвелт да завърши земния си път доволен. В последствие, в услуга на последните капризи на един отиващ си човек, цяла Източна Европа е подарена на Съветска Русия за 45 години. Ширак не е на носилка, но ината с който защитава турската кандидатура за влизане в Европейския съюз, напомня прищявките на Рузвелт. Година след година, с неотслабваща упоритост, той и неговите съветници, си играят с общественото мнение на « котка с мишка ». Заедно с комплиментите за демократичните промени в Анкара, те всячески се опитвт да заобикалят Парламент, Сенат и редовия избирател. Обясненията засягащи динамиката на турската демография в полза на застаряваща Европа будят по-скоро недоумение и страх. Про-турските позиции на Герхард Шрьодер и Тони Блер вместо да убедят французите в правотата на Ширак, произведаха обратен ефект. Анти-турското ядро във Франция, надмина 70%. Турция, която от 40-десет години хлопа на вратата на Европа, започна да нервничи. « Ако сте решили да правите от Евро-съюза християнски клуб, кажете !? » - провикнаха се от Анкара. Пратениците на Ширак веднага хукнаха да успокояват турските си колеги, а Брюксел отпусна само за 2004 година, 240 милиона евро за инфраструктурни реформи в правосъдието и земеделието. На 17 декември, същата година Съветът на Европейския съюз, в присъствието на турският Министър-Председател Ердоган, даде зелена светлина на преговорите с Анкара. Жак Ширак още веднъж се опита да си измие ръцете : « Виждате ли, не съм аз който подписа, а Брюксел ! » Белите конци с които бяха скалъпени неговите оправдания, не убедиха никой. Защото представителя на Франция в Евро-комисията е назначен лично от Президента на Републиката. Притиснат от въпросите на журналистите, невзрачният френски евро-комисар Жак Баро, се опита да защити несръчно съгласието си за започване на преговори. Един от участниците в пресконференцията безцеремонно попита : « Вие господине, бил ли сте някога в урция ? » След кратко колебание, Баро измрънка, че никога не е бил. Неговото признание потвърди в очите на френското обществено мнение, че в Брюксел се взимат съдбоносни решения от хора, които са откъснати от реалността. Голяма част от депутатите се опитаха да обсъдят растящото негодувание в Парламента. Ширак се съгласи вольо-невольо за провеждане на дебата, но отказа гласуване по въпроса. « Гласуване за Турция ще има – опита се да успокои обществото той - но след 15 години ! » Само месец по-късно в столицата на Европейския съюз – Страсбург, тридесет и пет годишната туркиня Емин, бе заклана от бившият си съпруг Осман, защото отказала след развода да се прибере в Турция. На 7 февруари 2005 година в Берлин бе застреляна от брат си 23 годишната Хатун, майка на 7 годишно дете. От 1996 година до днес са били заклани или бити до смърт 46 млади туркини, виновни за неподчинение или връзка с « неверници ». В неделя 6 март тази година, в центъра на Истамбул няколко десетки туркини бяха бити с палки от полицията, защото манифестираха по случай « празника » на жената ! Правителството на Реджеп Тайп Ердоган, претендиращо за нов модерен ислям не прави нищо срещу Корана и Шарията. Използвайки религиозната жилка и турския език то работи всекидневно за увеличаването на турското влияние по земите на бившата Османска Империя. Разпадането на Съветския Съюз и земните богатства на туркофонските републики събудиха нови апетити. С масивна американска финансова помощ турските предприятия навлизат в Азербайджан, Казахстан, Тюркменистан, Киргистан и Узбекистан. Турската Агенция за Международно Сътрудничество /ТАК/, под ръководството на Министерството на Външните Работи се е посветило изцяло на турското влияние в чужбина, чрез езика, азбуката и културата …Сателита « Тюрк-Сат », « Гласът на Турция » и мрежите на Интернет, работят неуморно за прилагане на « турския модел ». На студентите и специалистите от бившите Съветски републики се издават турски паспорти без никакво затруднение. Виновни ли са французите, че отказват сливането на френските мюсюлмани с турските в рамките на обединена Европа, или са за пример ? Обърканите и противоречиви обяснения на Жак Ширак, неговите ту заплашителни ту приспивателни аргументи, изостриха гражданското внимание. Проектът за общо-европейска Конституция стана най-купуваната книга във Франция. Кой решава в края на краищата съдбата на хората : политиците или гражданите ? За каква Европа става дума ? До къде ще се простира тя ? Изведнаж стана ясно, че Евро-комисията в Брюксел е съставена от хора, които не са избирани, а назначени или поставени. Един комисар - представя един народ. Ами ако се подхлъзне и сбърка ? Човештина е ! Има ли противовласт евробюрокрацията, или не ? Французите осъзнаха внезапно, че най-свещенната придобивка – правото на глас, им се изплъзва. В анти-турското течение се вляха противниците на практикувания от години в страните от Източна Европа - социален дъмпинг. За каква свободна конкуренция става дума с разлика в заплатите от 1 :10. Всички сондажи показват, че мнозинството французи са за обединена Европа, но против една Конституция, която гарантира спокойствието на финансовите лешояди и дава неограничена власт на армия от евробюрократи. Считания първоначално за формалност Референдум, се превърна постепенно в бомба със евро-закъснител. В настъпилата паника под Айфеловата кула, Жак Ширак отбеляза най-красивия политически автогол на сезона. Той призова френските гласоподаватели да се произнесат за Конституцията на 29 май. Да се пита човек, как не се намери никой от неговото обкръжение, който да го предупреди, че точно на тази дата през 1453 година пада перлата на Византийската империя – Константинопол, под ударите на…турските нашественици. 16 Април 2005г. Париж Божидар Чеков Редактирано от - antiyuppie на 02/5/2005 г/ 14:31:19 |
| какво е това списание натуре-научно популярно ли? за парвия човек в космоса е обвито в мистерия. а квантовата механика кога се саздава? и кои я разбира освен тези които са я саздали? |
| ВВС: Нови данни за Калипари 2 май 2005 | 18:47 Агенция "Фокус" Рим. Неизвестна досега информация от американското разследване на смъртта на италианския таен агент Никола Калипари, убит от американски войници, бяха публикувани в Интернет от италианските медии, съобщи ВВС. Цензурираната информация е била разкрита, след като италиански студент е намерил начин да възстанови изличените пасажи от Интернет страницата на Пентагона, където докладът беше публикуван в събота. Липсващите пасажи съдържат имената на всички американци, участвали в убийството на Калипари, когато той придружаваше освободена италианска заложничка до летището в Багдад. Те също разкриват, при какви условия американските войници са имали право да стрелят. Италия отхвърли заключенията на доклада, че американските войници не носят вина за инцидента |
Добави мнение Мнения:18