Добави мнение Мнения:21
| Запомнете ме остроока и бързорека, своенравна и гореща- сякаш току-що извадена от юлските пещи. Запомнете ме с усмивка закичена, готова на всичко да се удивлява, с глава-за отсичане, с устни-за целуване. Запомнете ме такава. Тръгнала си недопята, недоизпита, излетяла от самия връх на лятото... Мислете , че отдавна ме няма, додето аз си доживявам някъде дните, тиха и бяла. С лице, което седефено свети, с ликуващо рязък замах на крилете- такава ме запомнете !  |
Поезията лекувала сетивата, без нея казват обществото загНивало. Благодаря  Редактирано от - Пейчо Пеев на 30/4/2005 г/ 14:18:05 |
| На времето имах една любов, която се прекланяше пред Станка Пенчева, знаеше я наизуст. Слушах рецитациите и се смущавах от откровенните излияния за любовта. Мислех, че прекалява. Времената бяха други, любовта и стиховете за нея бяха нежни, думите двусмислени, а тази Станка смайваше с откровенноста си. |
| Пропуснала съм името, но мисля е ясно, че горното стихотворение също е от Станка Пенчева. Харесвам я много. Още от младите години и до днес. Ето още нещо от нея - от корицата на нейната книга "Незабрава"... Свършекът на света ще дойде за мен, ако вече никого не обичам. Няма да се разсъмне него ден, една тишина апокалиптична ще ме покрие с гъстата си смола и аз ще остана в глъбината й кехлибарена, прозрачна и мъртва като крилце на пчела. Редактирано от - Miranda на 30/4/2005 г/ 16:05:18 |
| Такава власт над себе си ми даваш, че аз стоя изтръпнала, безмълвна. ...Косите ми със светлина са пълни, от устните ми капе мед и вино, огньове еньовденски, сини играят на прострените ми длани... Не е то страст, не е желание- ако ти нося болка, ще я вземеш; и смърт да съм дори - ще ме приемеш. Мълчиш. А цялата земя крещи : обичам те ! И аз, владетелката, тихо коленича и гордостта ми като дреха пада... Такава власт над себе си ми даде, че ти се покорих. Станка Пенчева Е, това е любов ...  |
| Имам един съсед на лозето, казва се Петко, жена пък Станка и винаги когато си пием ракията с него идва жена му и той казва: "идва със танка" да ме прибира. Та Миранда такава асоциация предизвикваш с твоите цитирания тука, а може би си самата ти С- танка...Пенчева. |
| milcho, аз пък не те разбирам, но едва ли има значение. Повече няма да цитирам, за да не ти предизвиквам "подобни" асоциации. |
Оставете Миранда на мира, тя е истинска, а ако обичате да сте сами продължавайте, изчезне ли тя, пишете бегал и мен, аре, кафа  |
| Миранда моля за извинение, но все пак ние можем да намерим тези неща от Станка Пенчева, по добре ще бъде да напишеш нещо, свое явно има талант. Прощавай...! |
| milcho, поезията е много индивидуално възприятие. Ако не си професионален критик или самият ти поет, най-многото , което обикновено може да се каже, е - харесвам, не харесвам. Затова обикновено прибягвам до нещо от автора, което най-много ми е харесало. Не хващам първото стихотворение. Но може и само с мнение. Наистина сега в нета може да се намери всичко. Пейчо, надявам се на още много срещи в антологията. Днес в къши се озовахме дори с два вестника "Сега". И майка ми и аз сме го купили. Съботният брой в къщи не пропущаме. И заради антологията и другите рубрики. Сега единият ще го подарявам. Хубави , светли празници на вас, на всички ! Редактирано от - Miranda на 30/4/2005 г/ 22:17:23 |
| Е, за две години, да прочетеш, че някой не иска да се натрапва със себе си е постижение... Има смисъл да си останеш в България. Благодаря Миранда и макар да съм атеист желая на Всички Весели пролетни празници на възраждащата се природа... |
 Любовта –вечната тема, за която всичко е казано, възхвалявана и отричана, търсим я цял живот, всеки обича да е обичан. Да можеш да обичаш - значи си получил много любов в къщи, познаваш я , можеш да я даваш. Неполучилият не я познава, прав е да твърди, че я няма, нормален е брак без любов, осигури пари на децата и всичко е О.К.Ойййй е наивника |
| Milcho, Не ми обяснявай, че баба ти те е влачила насила на черква у ваш'то село или че партийният секретар не ти е разрешавал да се кръстиш. Вярата е проява на фини сетива за всекидневното чудо - живота, и за Този, Който е създал и поддържа. Щом не харесваш днешната прекрасна поезия, логично е да не си вярващ. |
| Ех, ариман сори, ти си неспасяем случай. Твоите приятели се свързаха с майка ми, Присмехулник със сестра ми, ти с баба ми, абе що не питата долната земя кво ще каже. Да възкръснеш ти желая, тогава може би и Христос ще те поучи... |
| "Сори" ли? Значи в Симеоново сте учили английски? Браво, Милчо. Благодаря, че ми пожелаваш да възкръсна, но за да стане това, първо трябва да умра. С грубостта си ти заби ръждясалия кинжал на своето прибързано слово в моите космати гърди. Хлипам неудържимо. Къде ми е кърпичката? |
| Ариман любовнико мой, нали ми се кълнеше, ама види се водката или там квото са ти дали, може и трева е подействувала, всички ще умираме, но не всички въскръсват, а ти и от това се отказваш. Тогава що ууд искаш... |
Добави мнение Мнения:21