| Голяма статия. |
| "Голям" е българският гений Илия Бешков. Прочетете: Прераждане или Възкресение? Илия Бешков Стандарт, 30.4.05 Ако не си поет, или ще се приютиш при догмата, или ще станеш циник, или ще се заемеш да поучаваш поетите... Понадзърнах в учението на Дънов. Дори една религия, лишена от поезия и свобода, е непоносима. Учителят Дънов е написал стотици книги, които сам е дозирал за първи, втори, трети и тъй нататък курсове. Това са степени на посвещението, разделение на хората според годността им да приемат доктрината. Христос не дели хората. Неговата мярка за тези работи е по-друга: "Който е сложил ръка на ралото и се обръща назад, той не е орач..." Дънов не изповядва възкресението, а прераждането. Най-възвишеното освобождение на духа той поставя под съмнение. Прераждат се кучето, суекът, волът и аз - наред с тях или чрез тях. Достатъчно ли е едно прераждане, ако ти с уверение за друг земен живот ми отнемеш смисъла на възкресението?.. Заченат от словото, човек се осъществява чрез него и то е второто му раждане - по-реално от физическата му реалност. Та Ботев не възкликна ли: "... Какви съм думи изрекъл?..." Спорят за факта: зачеването и възкресението! Но когато се родят поетическите образи, кой пита поета за тяхната вещественост и достоверност? Възкресението - независимо дали е физически факт, или не е - стана факт в словото. Чрез него то вече е нова реалност и се осмисли. Реалността на словото е по-вярна и трайна от веществената и обективната реалност. Това ми е единственото основание да предпочета първата реалност. Оттук и изкуството има чисто възкресенски смисъл. |