Отиди на страница:
Духовна пържола се строполи в зюмбюлената завивка на маншона. Бликна гейзер от боза и аларми  завиха лепнещо. Офицерът от ДС  отново беше насочил членестоног предавател към бездната на обективната истина, от която се процеждаше слузестата истина. |
Животът е срещи и раздели, трагични или комични. Комедия, ако си остарял и оглупял, трагедия ако не си професор по можене. Спирам, гледам Baadasssss  |
| в по-късни времена колешката, вече чиърлийдърка във футболния тим "приклякащите тигри" от перуджа, охаю, написала с пирон на тенекиената врата на локъра в съблекалнята следните строфи на чист български...: kissing is a habit... fucking is a game... drivers get the pleasure... girls get all the pain... 16 miles of pleasure... 9 months of sick pain... 3 days in the hospital... a baby with no name... that rasp berry ice cream... was a fucking fake... i thought i am protected... if i take the shake... now baby is a bastard... the mother is a whore... it never would have happened... if the rubber* hadn't tore... ____________________ * семеринга на москвича |
| Гледам, Свирчо, по душа си хидромелиоратор. Със маркуч да си играеш, много искаш. Палавата си пръскалка сигур често-често, с длан отрудена притискаш. Днес обаче май си в грешка страховита. Ако искаш да копаеш в заден двор, с кирката си - леко свита, култивирай собствената тор! пак там, веднага след това |
| Момето се поядосало: Господинчо, прав ти път, свестните мъже са кът. Исках първо да те опозня, не веднага да ти бая (на манатарката). Виждам хич не струваш ти - сякаш нямаш и пари. Ако само си с една петарка, беж при някоя краварка. |
| >>>>><<<<< А онова момиче полудедвственото отстрани завиждало некак си и написало с червило на чантичката си: Горкото миличко момче, не знае где да го зазвре, а тази стерва като че и идва да го разреве... Ела юнако в моя двор, ще ти открехна там врата и скоростния лост-топор ще дърля там една черта... ... слънчо >>>>><<<<< |
| глИна Тодорова, много вещи си описала, вещизъььььм, верно сме в преход, ама мислите тре'а да са по-непреходни, a чорапи не нося драга, като колегата |
| Да ви разказвам тя каква стана..., един свят са навъдил, се много разбират... Пеичо, Ставам аз на сутрината и първата ми работа е... неее, не да си включа компутеро, а да си сложа кастанетите (с вечерата по тех- закусвам и едновременно ги мия. Абе, пенсйонерска ми ти работа) та протегам се в тъмното, натискам го копчето, ама на - компютаро не тръгва. Ставам аз и започвам да ровим из кабелите и да проклинвам лекичко (за да не събудя жената, нали). Бутам-ръчкам, ама - нищо. А жената се събуди и ми вика: "Какво си се разпуфкал! Още е тъмно, а тои се заръчкал у компютъро, маистор...тури си очилата поне като не видиш...ами ако е оня ФИФА червеи.. ти със твоя интернет и...." и така продължава тя да си мърмори. Мен па ма фана яд и го ритнах глупавия компютер, ама нали бях бос - та ми се обели нокътя на големия пръст, а на компютъра, като че му изпадна нещо изотвътре... Носих го на ремонт и е сега се връщам. Какво му беше? Е, и аз това го питах маистора, а тои ми вика - нищо. Е, как нищо като при мене не работеше. "Уверете се сам и го включете" вика тои. Натискам копчето - пак не работи. "Е?" викам " Пак не работи". "Ама Вие натискате "ресета", господине!" ...  |
Perkoles, влизам във фризера брато, направих си въздух на кубчета и ще си кютя там, писна ми от изроди алармажии -live, freeze or die  |
| Извиняваи, де е туи място? А кукув ден си има и си идва. . Ама чуден човек си. За пръв път ли разбираш тези неща или вече ти е дошло донадгуша. Ама зарад някоя пълзяща твар да се самозамразиш или унизиш, падаики под нея .. пак не иде.  |
| Дойде ми до гуша от гуши, в момента урода им причинява жестока тестикуларна болка, нагласят го чрез алармата. И при Бай Тошо имаше служби, ама беха по-далече, сега много приближиха, ходят ни по главите. Смърт без присъда, направо убийство |