Отиди на страница:
| Я да видим сега кво става у Фортомо. ЗАПЪРТЪК-АНТИКОМУНИСТИТЕ нещо са се пооморили. А то как няма да се пооморят, що пяна изкараха. Само наш Бай Иван (късно стана поп Иван с....навирен до таван, нали я знаете) сега се е събудил и започнал да си представя. Преставете си това, преставете си онова, ама прествете си, че на бай Иван баба му била мъжка, като на Нептуна, тогиз бай Иван нямаше да драска глупостите си във Форума. Въобше изглежда бай Иван си пада по онанизма всичко си го кара на представи. И жените си ги представя. |
| Mrx++, ти отговори първо, що дириш у Германия, а не в Русия, С. Корея или Либия. После отговори на въпроса, дето съм го задавал десетки пъти във форума - защо емиграцията е все от соц или бивши соц страни към онези гадните капиталистически страни. И сега, Русия празнува победа над Германия и в същия момент ежедневно хиляди руснаци емигрират в тази победена Германия - а обратен поток хич не виждаме. Айде, за другите страни знаем - там колониално господство, империализъм, едно-друго, забогатяли от ограбване. Ама Германия бе, джанъм - разсипана и унищожена след войната, едната и част се съвзема, после прибира и започва да оправя и източната част - и гордите победители с хиляди отиват да "слугуват" на победените. Що така, бе? |
Время освободило правду из под наслоений идеологии. Подвиг многих тысяч свободолюбивых болгар, отдавших свои жизни и силы в борьбе с коммунизмом в 1944-46 гг., вновь стал достоянием и гордостью своей страны. И далеко не последнее место среди них занимают легионеры Болгарской противотанковой бригады СС. ........... Построившись в последний раз, двести пятьдесят последних легионеров торжественно простились со своим боевым знаменем, после чего знаменосец подофицер Радойнов сжег его. Несколько часов спустя болгарская колонна с белыми флагами прибыла в назначенный ей для сдачи район. Там легионеры сложили оружие, передали американским военнослужащим всех советских пленных и были экскортированы в тыл 3-й американской армии. Так закончился короткий, но тяжелый боевой путь Болгарской противотанковой бригады СС. Будучи введена в бой в самом конце войны, когда сопротивление германских войск уже носило очаговый затухающий характер, бригада несомненно не успела раскрыть весь свой боевой потенциал. Однако ее солдаты и офицеры честно выполнили свой долг перед Болгарией и союзной Германией, давшей им оружие. Не их вина в том, что на их долю выпала агония Третьего рейха со всеми вытекающими из этого печальными последствиями. |
Нептунич не видях досега някой да каже че и другите народи имат принос в разгрома на Хитлер във ВСВ ! Защо така , тия нашите форумци дето скачат знаят ли си тоягата ???? Май не , затова пищят като утрепани ! добре е че Първанов да ги подсети че и БГ е дала нещо за да има 9 май ! Така де дотолкова сте заслепени от Сталин и комунистическите изгъзици че не виждате даже кой какво е правил по онова време ! Язък ви и за социалистите дет се пишете а като историци въобще ви нема !  Българският народ даде достоен принос за разгрома на фашизма, заяви Георги Първанов 7 май 2005 | 15:11 Агенция "Фокус" София. Българският народ даде достоен принос в разгрома на фашизма както в родината си, така и на бойните полета в Югославия, Унгария и Австрия. В качеството ми на президент и гражданин на България се гордея с това, че тук, в Москва, на парада на Победата са марширували представители на Българската армия и командващият Първа българската армия генерал Владимир Стойчев. В пантеона на българската бойна слава завинаги ще остане споменът за героизма нашите воини под Ниш и Страцин, Куманово и Стражина, на реките Драва и Мура. Това каза президентът на България Георги Първанов в интервю за РИА Новости в навечерието на посещението си в Русия, където ще участва в церемонията по отбелязването на 60-тата годишнина от края на Втората световна война. “Казват, че лорд Уелингтън, който оглеждал бойното поле при Ватерлоо след победата над Наполеон, заявил: “След една загубена битка, няма по-тежка картина от спечелената битка”. Цитирам тези думи, за да подчертая, че този празник съдържа не само радост, но и тъга и горчиви размишления”, отбеляза Първанов. “Втората световна война отне живота на над 50 млн. души, повечето от което в разцвета на силите им. Тази война разори икономиката и върна обществено-икономическото развитие десетилетия назад. 60-тата годишнина от най-радостното и велико събитие на изминалия ХХ век отново и отново ни дава да разберем, че войната не е средство за разрешаване на международните и вътрешнополитическите противоречия. Това е и моята позиция, към която неотклонно ще се придържам. Ние помним, че народите от Съветския съюз дадоха огромни загуби в тази война и заслужено им бе призната славата на воини, изиграли решаваща в разгрома на хитлеристкия фашизъм”, подчерта държавният глава. |
| В този ред на мисли Незнай, Чудя се, защо никой не споменава с добро избитите немски офицери, опитвали се на няколко пъти да отстранят Хитлер от власт и то по време на военни действия!!! Не съм чувал и активни борци да са ги направили даже. Явно на режисьорите тази фабула не им харесва и "СЕГА". Редактирано от - Нептун на 07/5/2005 г/ 16:38:01 |
| От друга страна, де кой е имал нещо против комунизма е фашист. Пак недолюбвани от сценаристите. Виж, кой убивал много докато воювал е герой. Не ви знам вас, но тук има нещо много нефелно, дет викаше баба ми Танаса. |
Нептуне, май трябва да се изчетат и тия две теми за да им стане ясно кое как на некои другари ! Аз не можах всичко да покажа но ми изгоря архивата в компютъра но за сметка на това пък Хауптмана допълва доста неща интересни по ВСВ ! така е ама няма кой да чете !   Натиснете тук Натиснете тук |
| Незнаещ, това за другите страни си го знаем! Ако съюзниците Англия и САШ не бяха воювали с такъв голям успех в пустините на Северна Африка (срещу Ромел) през 1940-1943 и не бяха побъркали от бой италиянци там, изобщо нямаше да падне Берлин! ...... Победа над 3-я Райх е благодарение на тези особено важни, за европейските народи, бойни действия! |
| Манерко Много си питателен. Въпросите ти са глупави, като всичките ти разсъждения. Същите такива глупави въпроси ми задавт и други Запъртъци. Тук темата е съвсем друга и няма нишо обшо с твоите въпроси, но аз ше ти отговоря. Аз съм бил в САЩ, във Франция, в Германия след 90-те, по съшата причина, поради която от тези същите страни купуват нашите Български заводи. Когато тези заводи си бяха български, преди 90-те аз си стоях в България. Нещо повече точно 1989г. аз кацнах на Анкоридж на път за Япония и спокойно можех да имигрирам, но не го направих. То не може само те да купуват, а ние да си стоим тук. Това трябва да е глобализацията, не само движение на капитали, но и движение на работна ръка. Нещо, обаче Западните държави недолюбват тази симетрия. Гледат само те да имат аванта. Затова някои субекти, които се борят за парават на разни турци, цигани е хубаво да се поборят и за българските права. Не съм чул Северна Корея или Куба да са купили Български заводи. В Китай също съм готов да отида, обаче те все оше предпочитат техни кадри. Сега светна ли ти зелена глава или още ти е мътно. |
| А бе винаги ми е било чудно защо този Ромел не е бил изпратен малко да полудува и на Източния Фронт? Ще съм благорен, ако някой ме осветли по въпроса. |
| АЛО, "НЕкомунистите"/демократи от всякакъв вид"крати" .../ ! СПРЕТЕ се, бе! При Демокрацията ИМАТЕ право да бъдете "антиКОМУНИЗЪМисти", но НЯМАТЕ право да бъдете "антиКОМУНИСТисти", бе!!! Сиреч, като демократи при Демокрация, свободно можете да бъдете ПРОТИВ Идеологията и Теорията "Комунизъм", но НЕ сте свободни да бъдете против ХОРАТА, на които им харесва Идеологията и Теорията "Комунизъм" ! Борете се против Идеологията и Теорията "Комунизъм", щом ви е кеф, но НЕ се борете против хората, които считат себе си за "комунисти"! АКО имате да казвате и доказвате нещо ПРОТИВ "Комунизма"- казвайте и доказвайте го! Но НЯМАТЕ право да казвате и доказвате нещо ПРОТИВ Личността на хората, които считат себе си за "комунисти"- защото така насаждате ОМРАЗА между Хора, а НЕ между Идеологии! При това, такова насаждане на Омраза Е и ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО и НЕдемократично! Ако имате претенции, че сте демократи/при това, интелигентни?!/- УВАЖАВАЙТЕ Правото на другите да НЕ бъдат като вас и да НЕ харесват вашия Мироглед! Сиреч, бъдете демократи, а НЕ "демоКРЯКИ" ! КАЗАХ!  |
| Марксе, започваш добре - обаче само на закачащия се въпрос. Някой да отговори на съществения - за посоката на емиграцията? Хайде бе, другари! |
| volog, До колкото ми е известно, танковете на Ромел са били прехвърляни на изгочния фронт, че толкова бързо, че даже са били боядисани в цвят "сахара". Само, че резултатите от тяхните действия са били плачевни- за германците! |
| Бум-Пляс-Тряс имах предвид самия Ромел - нали го водят като един от най-талантливите немски генерали по това време, защо не са го изпратили в най-тежките участъци?(не че не и всяка жаба да си знае гьола - да си майстор в Сахара, надали е същото като да щурмуваш Москва). Или май беше прехвърлен за известно време. историята ми се губи.... Редактирано от - volog на 07/5/2005 г/ 17:42:12 |
| Митът за "освобождението": Наследството на 8 май 1945 Хубертус Кнабе* Чрез капитулацията на Хитлер германците получиха най-сетне свобода – но само в западната част на родината си. На изток от Елба Сталин основа една нова диктатура – господството над масите чрез поголовен червен терор. Датата 8 май** в Германия би трябвало да бъде всъщност ден на срам и траур – вместо това нашите политици говорят днес за „освобождение“. Дали обаче това е правилно, отговаря ли понятието на историческата действителност? Да погледнем назад: На 8 май преди 60 години главнокомандващите на немския Вермахт подписаха безусловна капитулация. Почти 6 години Германия заливаше всички свои съседни държави и народите им с терор и кървавите следи на войната оставяха отпечатъка си, докато не й беше пречупен гръбнакът с общите усилия на Съюзниците. Равносметката от започнатата от Германия война: над 50 милиона убити – толкова много жертви, колкото в никоя друга война в историята на човечеството. С изключителна настървеност, буквално до последния час на военните действия ние, германците, водихме тази война – и очевидно не искахме да бъдем „освободени“. Никъде части на Вермахта не въстанаха срещу последователната политика на главнокомандването. През последните пролетни седмици на 1945, когато изходът от тази война беше ясен, у нас не се сформира - по примера на други страни – дори и едно слабо, символично съпротивително движение, само колкото да свидетелства за относително разграничение на част от народа от идеите на националсоциализма. Напротив, дори пред лицето на изгубената вече война, през април и май 1945 над 8 милиона редови и активни НСДАП-членове потвърждаваха верността си пред Адолф Хитлер и националсоциализма. Съюзниците си извадиха заключението от тези факти: Германия не само трябваше да се предаде, но и да загуби правото на политическо самоопределение - и едва в последствие да бъде насила демократизирана – поне в западните зони - при това под десетилетен контрол. Според заповедта на американското военно представителство от 10 май 1945 „територията на Германия не е завзета с цел да бъде освободена“, а „се разглежда като победена вражеска държава“. Въпреки това ясно послание, ние, германците, не искаме да погледнем в очи неласкаещата ни историческа действителност и дори днес политици от всички наши партии ни обясняват, че на 8 май 1945 Германия всъщност била освободена. По този начин обаче те само подтискат историческата истина, а именно, че на тази дата светът беше освободен от нас, германците. Но тази нагласа към собствено оневинение не е от днес или от вчера в Германия. В ГДР комунистическите функционери определиха с директива от Москва през 1950 датата 8 май за първи път като „Ден на Освобождението“ и го наложиха като немски национален празник в Източна Германия. Вместо да артикулират чувство за обществена вина, каквато определено немската нация има, лидерите на комунистическата партия на ГДР използваха датата, за да легитимират властта си. Според прочита на историята, който се внасяше от Москва, за източногерманските комунисти и за жителите на ГДР виновниците за Втората световна война бяха западногерманците - докато източногерманците просто чакали освобождението си и стенели под хомота на националсоциализма. Наистина абсурдна е тази теза, предвид историческата истина за преобладаващото НСДАП-членство в източните немски провинции. Но като следствие на това генерално отношение на комунистите в ГДР все пак се стигна до там, че правителството на ГДР отказваше 45 години да плати и един пфениг обезщетение на жертвите от Холокоста или на Израел. При това – а как би могло да бъде другояче - и в ГДР живееха милиони бивши членове на НСДАП и Вермахта. Една наистина голяма част от тях се записаха обаче веднага с идването на комунистите на власт в комунистическата партия - и като нейни членове и функционери направиха кариери, домогнаха се до постове или просто използваха привилегиите на властта за бита и живота си. Дори Хайнрих Хоман, зам.- държавен председател на ГДР, е един от известните НСДАП-членове, гаулайтер в източна Германия, личен приятел на Хитлер и висш офицер от Вермахта, сражавал се е на Източния фронт срещу Червената армия на Сталин. В Западна Германия Рихард фон Вайцзекер стана първият немски лидер, който в речта си по случай 40 годишнината от края на Втората Световна Война, заговори за дата 8 май като Ден на Освобождение. Фон Вайцзекер, сам син на висш функционер на хитлеровия режим, който е осъден на Нюрнбергския процес и излежал 7 годишна присъда, оповести през 1985 за Деня на Капитулацията: „...Този ден освободи всички нас от античовешката система на националсоциалистическата диктатура...“. С тази формулировка фон Вайцзекер предложи най-добрия шанс на западногерманците да се оневинят и освободят от обществената и историческа отговорност, която носят за идването на Хитлер и националсоциализма на власт. Защото, ако ние, германците, не сме били победени, а освободени, значи сме жертви на хитлеризма, а не онези, които го доведоха на власт и го поддържаха в масово опиянение със завидна лоялност. В обединена федерална Германия през последните години наблюдаваме нарастване на стремежите да се интерпретира и от историци Денят на нашата Капитулация като Ден на нашето Освобождение. И ако на 50-та годишнина от края на Втората Световна Война все пак се споменаваше, че в окупираната от СССР Източна зона през 1945 не идва никакво освобождние, а се налага една нова диктатура, то днес дори този основен детайл от историята ни след 1945 изчезна от речите на всички немски политици. Федералното правителство подкрепи с редица символични действия това превратно тълкуване на родната ни история. Миналата година за първи път един немски канцлер участва в празниците по случай навлизането на съюзниците в Нормандия. А на 9 май Шрьодер ще отпътува за Москва, където ще празнува заедно със съюзниците. Но какво ще празнува? Сякаш самата Германия е участвала във войната срещу Хитлер!? Така налаганото ново немско историческо лице пред световната общественост е просто недодялано. Към неговите проблематични и опасни щрихи принадлежи например едноличното демонизиране на Адолф Хитлер и редуцирането на режима му само до избиването на европейките евреи. Вместо да се просвещават подрастващите генерации за това, че немското общество доведе и поддържаше Хитлер на власт, вместо да се изследва феноменът на масовото фаворизиране на фюрера и масовите форми на антисемитизма у нас, по-удобно е да се представи Хитлер като персонификация на самия дявол, а немската нация като многомилионна жертва на един луд. По този начин само правим невидими опасностите от шовинизма, ксенофобията, неонацизма или крайните леви идеи за поколението след нас, като ги оставим подобно кълнове на плевели в почвата на обществените настроения, които само чакат удобен момент да покажат стъбло и да дадат плод. Защото не се допуска критичен анализ на двете диктатури на изток и на запад преди, по време и след края на Втората Световна Война. А причините за самата война се „откриват“ единствено във силното, налудничаво войнолюбство на Хитлер. Да, но след Хитлер вървяха прехласнати милиони националсоциалисти. И след Сталин - социалистите. И нападението на Полша на 1 септември 1939 е нападение от две страни. Без съучастието на Сталин и СССР, Хитлер едва ли би повел тази война, започвайки от Полша. Да припомняме това, не значи да се измъкваме от отговорността си за започването и воденето на Втората световна война, нито да поставим под въпрос ролята на Хитлер и специфично злокобното в личността му. Не, това означава да посочим отчетливо разделителната линия на света в миналото столетие: и това не е границата между Хитлер и неговите противници, а между диктатурните и демократичните светове. Затова преименуването на 8 май в Ден на немското Освобождение заличава не на последно място фундаменталната разлика между края на Втората световна война на Запад и края й за Изтока. Докато западногерманците и западните народи получиха шанса да изградят функциониращи демокрации, източногерманците и държавите, попаднали под хегемониалното господство на комунистическите диктатури на Изток, бяха обречени на ново насилие и мракобесие за идните 45 години, а някои и по-дълго. Дори бившите концентрационни лагери на нацистите като Бухенвалд и Заксенхаузен заработиха отново – този път под ръководтсвото на комунистите в ГДР. Над 3 милиона немски военопленници и над 600 000 цивилни немски граждани бяха отвлечени от Сталин в Сибир, като над една трета изчезнаха безследно или загинаха в лагерите на ГУЛАГ. Не на 8 май 1945, а на 9 ноември 1989, когато падна стената в Берлин и комунистическият режим се срути, Германия получи свободата си. И да припомняме това не означава да правим от извършителите жертви – сред задържаните през и след 1945 в източната зона има НСДАП-членове, но огромната част от хората в комунистическите лагери бяха демократи, други - случайно задържани или протестиращи срещу новата диктатура, срещу вмешателството и насилието на руснаците в бита и живота на цивилните, а дори и не малко антифашисти и идеалисти комунисти. В концлагерите попадаха преди всичко неудобните на новата диктатура. И там, където навлизаше Червената Армия и окупираше територии, съветската тайна полиция на Сталин налагаше същия терор както в Източната зона у нас. Така вместо очаквано освобождение от хитлеризма, източноевропейките народи бяха окупирани повторно и понесоха двойно бреме – един път от националсоциализма и втори от социализма. Затова са повече от разбираеми реакциите на балтийските държави да откажат да присъстват на празниците в Москва, разбираема е и сдържаността, която изразиха централноевропейските страни, засегнати от диктатурата на комунизма, макар че техни представители ще присъстват. Какво да празнуват тези общества наистина, след като Сталин изпрати в Сибир като предполагаеми предатели дори оцелелите съветски военопленници в немските концентрационни лагери и осъдените на принудителен труд в трудови лагери или фирми заловени от нацистите цивилни руснаци?! Това са стотици хиляди руснаци, които преживяват ужаса на националсоциализма, за да умрат в ужаса на ГУЛАГ. Всичко това бива прикрито с легендата за Освобождението ни. Разбира се, можем да погледнем на изграждането на този мит и да застанем над него, ако открием преди всичко желанието на немските граждани днес да се разграничат от диктатурата на националсоциализма и Хитлер. За жалост обаче това не е така: отделянето от историческата истина за миналото ни и за истината на двете диктатури е просто следствие от загубата на политически поглед към реалността у нас днес. Това е простата истина: тази легенда служи да покрие клуфта между минало и сегашно, и всъщност да покрие онзи клуфт между управляващи и управлявани у нас след 1945 в двете Германии, между водещите партии и симпатизантите им, както в ляво, така и в дясно – като целта е да се изгради като че ли едно общо оневиняване – за десни и леви. А през това време крайно десните и крайно левите тенденции у нас стават все по-силни от когато и да било през последните 25 години. Публикацията подготви Весела Илиева, Още Инфо - - - - - - * Хубертус Кнабе пред RM на 5 май2005. Авторът е известен немски историк, директор на Мемориалния комплекс за жертвите на комунизма Берлин-Хоеншьонхаузен в бившия затвор на ЩаЗи. През изминалата седмица излезе новата му книга „Ден на освобождение? Краят на войната в Източна Германия“, която предизвика много вълнения сред немската общественост. ** Каквото и да ни обясняват от Мокква, остава тайна защо пък именно на 9 май трябва да празнуваме нещо, което въобще не трябва да го празнуваме - поне в България и страните със сродна съдба след края на Втората световна война - Централна и Източна Европа - бел. ред. |
 "...Во-первых, совершенно очевидно, что спецслужбы, дипломатический корпус и руководство Великобритании во главе с Уинстоном Черчилем делали в том далеком 1941 году все возможное для направления агрессии Германии на Восток. Желание отвести удар от своей страны естественно и понятно. И понятно, что в рамках этой стратегии немцам подкидывались "дезы", причем версия о коварном Сталине, готовящемся нанести удар в спину фюреру - это логически единственная версия, которая могла бы побудить Гитлера направить свои войска на СССР.Во-вторых, непонятно почему до сих пор англичане держат засекреченными материалы, связанные с перелетом Рудольфа Гесса через Ла-Манш в мае 1941 года? С какой миссией ближайший соратник Гитлера высадился на землю Туманного Альбиона? Ныне сын Гесса утверждает, что его отец говорил Гитлеру о готовящемся нападении Сталина, полетел предлагать Британии мир, и незаслуженно получил пожизненный приговор на Нюрнбергском процессе. Сын заявляет, что в тюрьме Шпандау в возрасте 93 лет Гесс был умерщвлен английскими спецслужбами 17 августа 1987 года, что престарелый гитлеровский офицер сам не мог повеситься по физическим и моральным причинам, и что есть документы медицинской экспертизы, подтверждающие насильственное удушение. Спрашивается: что такого опасного мог рассказать бывший партайгеноссе фюрера после возможного освобождения, о котором зашла речь в конце 80-х? И почему продлили до 2017 года секретность, связанную с его делом? Чего стыдятся английские спецслужбы? |
| И двамата са един дол дренки!! Добрият чичко Сталин избил 20 милиона руснаци, а добрият чичко Хитлер избил 6 милиона евреи. Не броя жертвите от войната, която двамата си устройват най-спокойно!!!!! |
| /:/ "* Хубертус Кнабе пред RM на 5 май2005. Авторът е известен немски историк, директор на Мемориалния комплекс за жертвите на комунизма Берлин-Хоеншьонхаузен в бившия затвор на ЩаЗи" ......................................... .................................... "Жертвите на Комунизма" е МАНИПУЛИРАЩО и ПРОПАГАНДНО словосъчетание и "понятие" ! И всеки, който си служи с него е елементарен Манипулатор- умишлено или поради НЕобразованост ! Още повече пък, когато поставя на една плоскост "Жертвите на Фашизма" и "Жертвите на Комунизма" ! ЗАЩОТО, в Теорията на Комунизма и Идеологията "Комунизъм" НЯМА постановки и постулати за ИЗБИВАНЕ и "ЖЕРТВАНЕ" на хора поради расовата им принадлежност или поради социално-икономическия им статус!!! Дори и що се отнася до т.нар. ПЕРИОД "Диктатура на пролетариата" НЕ става въпрос за доктринерно ИЗБИВАНЕ на представителите на т.нар. "Буржоазия" или на т.нар. "Кулачество", а за "силово преодоляване на СЪПРОТИВАТА им срещу новия строй, когато самите те прибягват до СИЛОВО противопоставяне на Новия строй" !!! Сиреч, т.нар. "Избиване на противниците на Комунизма" НЯМА нищо общо с избиванията, които хитлерофашизма извършва върху определени раси, етноси и народи/евреи, славяни, цигани и др./ по етнически принцип и/или расов признак! Впрочем, при ВСЯКА смяна на един обществен строй с друг ВИНАГИ е налице един такъв период на "Диктатура" и СИЛОВО преодоляване на съпротивата на властвалите при победения строй- така е било/НЕизбежно!/ и при преминаването от Робовладелски към Феодален строй, така е било и при преминаването от Феодален към КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ строй, така е било и при преминаването от Капиталистически към Социалистически строй! Така е било при ВСЯКА Революция в Историята на Човечеството/с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на "нежната" Революция в Чили -1972-1973 г.- но, може би, тъкмо поради това и тази Социалистическа Революция там бе победена от Капиталистическа КОНТРАреволюция - много скоро и с много кръв![/b]Ако е имало /сигурно е имало?!/ излезли извън контрол и извън потребността ПРОЯВИ на "Разплата" и "Омраза" на Победители над Победени при победата на Социалистическите революции и при т.нар."Военен Комунизъм"/принудително възникнал в СССР поради военната намеса на КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ Запад!/ и при т.нар. "Тоталитарно управление" след това- то тези прояви НЕ са били част от Теорията на Комунизма и част от Идеологията "Комунизъм", а са ИЗВРАЩЕНИЯ на Комунистическата Идеология и на Комунистическата Теория, и НЕ са им присъщи! Следователно, т.нар. "Жертвите на Комунизма" НЕ са жертви на Комунизма, а са жертви на Практика, която НЯМА нищо общо с Теорията на Комунизма и Идеологията "Комунизъм" ! КАЗАХ! Редактирано от - paragraph39 на 07/5/2005 г/ 18:36:40 |