КАК СЕ ПРЕДСТАВЯМЕ ?!?
Отиди на страница:
Те и едно друго представяне !   КАК И ЗАЩО СВЕСТНИТЕ У НАС ПРАВЯТ НА ЛУДИ по Хр. Ботев - “свестните у нас считат за луди...”, в светлината на ситуацията след избори 2005 Свестните у нас, разбира се, са тези които създават нещо – от производството на зърното и хляба до уреди за изследвания в космоса, и от стабилността и сигурността в страната, до литературата. Срещу тях действат някакви “неидентифицирани летящи субекти” (НЛС) с едничката цел да отнемат капитала, изработван от групата на създаващите, и да го присвоят. Те винаги поставят действията си под лозунга “в името на националните интереси”. Широко използвана фраза, но оставаща загадка, защото в България няма ясна, приета от всички и обнародвана национална доктрина. Така “националните интереси” са сведени от почти всяка партия, действаща след ноември 1989 г., до нейните партийни интереси, а партийните интереси – до личните интереси на групичката от 3-ма до 23-ма човека, която я управлява и се ползва от нея (НДСВ направи изключение при създаването си, защото отказвайки се, по примера на модерните западни партии, от българската практика - наследена от комунизма, да изгради тотална пирамидална партийна структура, стигаща до всяко кюше в страната, на практика избягна механизма, превръщащ една партия в собственост на управляващата я група). При така формиралият се в общественото пространство шумов фон с липсващи приоритети, който медиите само усилват (въпреки, че са призвани както обективно да информират, така и да ограмотяват и да възпитават), естествено започнаха да навлизат възгледи, родени в лумпена жизнена среда. Те са в съзвучие с неизяснените понятия, под които партийно-политиците в България, като особена група от непрофесионалисти в страна без демократични традиции от септември 1944 г., гледат да скрият истинския си нрав. А той се проявява като цялостна характеристика на общността, която го изповядва, и въпреки субективните виждания на отделните участници в нея. Например никъде не се и споменава, че всъщност “дясното” управление има за главна крайна цел да овласти монополно крупния капитал. Това би поставило в неравноправно положение средния и дребния капитал и ще възпре стопанското развитие на страната. Такова управление, стремящо се към предоставяне на властта в ръцете на една ограничена група, представляваща притежателите на най-мощните капитали, като структура е познатата ни “хунта” (кои са видимите изпълнители на тази власт, като партии и личности, в случая съвсем не е важно). “Лявото” пък цели да постави властта в ръцете на един единствен субект, премахвайки всеки повей на демокрация. То е страшно и с това, че се опитва да наложи върховенството си в България, когато Света още през 1989 г. напълно отрече комунизма-социализъм като възможна форма на съвременно капиталистическо управление (т.н. комунизъм беше тотална монополна форма на картелния капитализъм от края на ХІХ и нач. на ХХ век, която още в средата на ХХ в. вече беше безвъзвратно остаряла спрямо развитието на планетарното стопанство; затова, след несполучливия опит да бъде коригиран през 50-те и 60-те години, световните цивилизационни фактори приеха мерки за реформирането му към нач. на 80-те години). “Левият” вид власт, дори и при наличието на частна собственост, се стреми да отнеме капитали от тези, които могат да ги създават, и да ги даде на онези, които не могат, по формулата “с чужда пита помен прави” (тук не става въпрос за възрастните, болните и пр.). Същевременно като управляващ посредник при този “трансфер”, тя си взема - т.е. краде, най-големия дял, превръщайки го в личен ресурс и източник на сила. Уеднаквявайки хората, което е в противоречие и с естеството на човека, “лявото” от една страна пречи на можещите да влагат достатъчно средства в модернизацията и развитието си, а от друга - на по-малко успяващите активно да търсят индивидуалното си място и реализацията си в обществото. От трета страна то е достатъчна причина за всички искащи да живеят пълноценно, да изнесат капиталите си извън страната (така стана и в Швеция при управлението на социалистите през вт. пол. на ХХ век). Налагайки уравновиловка и в същото време несправедливост, гарнирана с купища други проблеми, “лявата” власт е в състояние да се крепи само върху силови способи, което пък естествено води до създаването на явна административно-икономическа и политическа диктатура. Точно заради тези си регресивни качества и вродения й през 1917-1944 г. стремеж към пълна хегемония, което я кара да търси всяка възможна пролука в демократичната база, за да промени статуквото в своя полза, тя трябва да бъде добре контролирана от обществото. Видно е, че нито “дясно” нито “ляво” управление е необходимо за България, защото никое от тях не би гарантирало градивното й развитие в близък и в стратегически план. Особено при днешните реалности на една твърде крехка и съвсем незавършена форма на демокрация, която все още няма достатъчен инструментариум, способен да я защитава трайно и сигурно, какъвто имат водещите западни държави. При това всеки от двата полюса се стреми да отстрани от реалното управление на страната - във всичките му равнища от държавно до местно, личностите от средите на другия. Но в тая си битност и лявото и дясното са против появата на трети формирования, изповядващи каквито и да е алтернативни възгледи извън дуализма ляво-дясно. Такова поведение не просто пречи, а унищожава ресурсните възможности, които притежава нацията в своето единство. Разделяйки нацията, т.е. стоящи срещу националното единство, привържениците на “лявото” и на “дясното” управление популяризират в обществото “идеи”, които са само форма на мимикрия, целяща единствено да наподоби външно цивилизационните ценности - видими и реално осъществени от водещите съвременни западни държави, но не и да ги приложи на практика. Това разминаване между думи и дела ясно се вижда от българите и, меко казано, ги дразни. А дразни и западните държави, които приемайки България в лоното на общността си, очакват тя да се превърне в действителен стълб на демокрацията на Балканите и от там на стопанската и политическата стабилност, участващ равноправно в единното цивилизационно семейство, а не да остане фиктивна структура, поглъщаща средства и излъчваща деградивност. В стремежа си към властта и “лявото”, и “дясното”, са обединени срещу царската институция, която единствено е способна да балансира двете крила в България и да даде на страната необходимата стабилност и плуралистична база за възходящо развитие на обществото, а от там и на стопанството (не трябва да се забравя, че именно обществения баланс е определящ за развитието на демокрацията, гарантираща правата на отделната личност, а от там и на стопанството, а не обратното, както ни внушават демагози). Такава категорична и войнстваща позиция отблъсква голяма част от българите най-малкото защото е недемократична, което пък издава същинския нрав на изповядващите я. В същото време тя не е учудваща за една пост-комунистическа страна, а само показва, че политическата част от социума й не се е демократизирала (това поведение не е странно за левите, които замениха Бог с пъклените близнаци Ленин и Сталин, и приемат всеки управник на Русия за “син божи” и “Шефа-работодател”; но пък говори, че при десните, които се родиха за демокрация, бабуването и формирането им като огледален образ на левите, е било доминирано от парадемократи). Съвременната европейска монархия е най-доброто, което реално е постигнато от световната демокрация. Именно, защото успешно хармонизира и кооптира обществото по пътя на стопанските и културните приоритети на нацията - нещо, което Симеон ІІ и при настоящите преговори предлага на политическите сили в 40-то НС. Това се вижда от водещата стопанска позиция на монархическите държави (Белгия, Великобритания, Дания и пр.), имащи най-високия стандарт в Европа и стабилност на развитието си, като гарантират повече възможности за реализация, законност и трайното забогатяване на всеки от гражданите си. “Конкурентната” управленска структура, тази на федерациите (Германия, Франция след Де-Гол и пр.), която обаче е неприложима в ресурсно монолитна държава като България, заема твърдо втората позиция на догонващ. Републиките пък, силово създадени в Европа между 1917 и 1924 г. (от СССР през Австрия и Унгария до Прибалтика и Турция), които “добронамерените благодетели” ни натрапват за желана форма на държавност - при това искрено и в своя полза, си остават с всичките си плюсове последни в класацията. При този факт, пък и във време на достатъчно информация, призивите да отхвърлим монархията като алтернатива за обединяване на всички сили, с които разполага нацията, а с това и възможността за пряк реален път към успех и забогатяване, ни предлагат като близка и по-далечна перспектива не само несигурност и криволичещи пътеки, и не само повече неизвестни и пречки, при върховенство на съмнителни в целите си и злободневни в интересите си политически субекти. Те, в контекста на желанието ни за благоденствие на България, са надменно искане към българина “сам да се отрече” от надеждите си и “сам да си надене въжето”, отказвайки се от по-доброто и гонейки дивото. Общата позиция на антагонистичната част от българските “леви” и “десни” срещу царската институция определено говори, че тя не е формирана от техните широки партийни маси, а от щабовете на партиите. Защото тези “групи по интереси” виждат в Българския цар закрилник на националните желания и пречка за монополно и безконтролно завладяване на политическата власт от едното или от другото крило на “НЛС”. Това обаче по същество е воюване срещу благото на българския народ, който иска хармонично и плуралистично развитие на обществото, позволяващо му максимално да реализира стопанската и интелектуалната си мощ. В името на своето добруване, а не на партийното. Дичо Дичев[/size=2] Редактирано от - bot на 09/8/2005 г/ 10:34:53 |
| Правим конкуренция на отдел "После", а? "Реконтрички"! "Записки по българските въстания", или - "Всичко българско и родно, любя, тача и милея..."! . Я сега да видим, къде е аджеба българския "Алеко"... не оня бе, става дума за "Москвич21412"  Или българския "Ровър" - де му казваха "Московеца на Митко Луджев" ... Ми "Корабостроителния"? Де го?"Бяло овче саламурено сирене"... наричат го вече "бяло гръцко сирене"!!! Ами "Йоргут"? Колко държави се изпотрепаха да го произвеждат - дори и германците... А доматето? Ягодите? Червеното вино? Или грозде "Булгар"? Ех "Булгар, булгаааар"... Да не споменавам "Калашников", "Шипка-десант" и пр., ... щото става кисело. . Ще произвеждаме каквото можем и колкото можем! Всяка жаба да си знае гьола - това ни отредиха ЕС, пък пискането... то и бебетат пискат, ама като нема цица, заспиват гладни... . ПП. И компакт-дискове ни забраниха да произвеждаме даже...  |
| Да бе, ама па искат и вносител на гуми да е сертифициран по ISO .... много си е гот', а ти си се разревал за доматето |
| Ето за тия неща говорех какво се прави със наша стока ! А искаме света да знаят че е Българско сирене или каквото и да е ! Е как че стане - като на нашите производители им е по-лесно да продадат повече отколкото да се замисли да си оправи техниката и за пакетиране със неговата си марка ! Па после не ни познават стоката, пари не влизат е как да влизат и къде влизат ?!? ! Сирене от България се продава на гръцкия пазар като произведено в Гърция 25 август 2005 | 13:32 Агенция "Фокус" Атина/София. Сирене от България, се продава като произведено в Гърция , съобщава гръцката телевизия ЕРТ. Службата за контрол на храните към министерството на развитието на Гърция е разкрила канал за внасяне на мляко или сирене от България, което се предлага на пазара на страната като гръцко производство. Телевизията отбелязва, че етикетите на сиренето се преработват. За случая са информирани гръцки власти, както и гръцкото посолство в София. |