Добави мнение Мнения:19
| Пък ние ходихме на половиндневни преходи да стигнем божура и да го берем за празника. Излиза, че божер нема, що го чакаме пред попа.  |
,| Калине, Калине, то поглени само жилав възлест троскот расте на воля из нашата градина, а ти за цветя пишеш, че и червени божури, само тук таме жълтурчета и глухарчета, цветя на демокрацията... |
| Браво Калине!!Хубава статия и добре си я е написал човека.Днес са им хубави статиите на С.Е.Г.А. С изключение на арабската ама нейсе.. |
| има нещо вярно за връзката между името на човека и цветята.Баба ми се казваше Маргарита и почина през 2002г.Сега като отидох на село видях пораснали същите цветя които тя отглеждаше.Растат сами без никой да се грижи за тях.Възможно е да се грижи друг човек например някоя съседка, но не съм сигурен, защото не съм го видял с очите си.......факта е обаче че в двора има цветя....... |
 Калин Донков ми напомня, че има и цветя в България. С удоволствие чета колонката му. Напоследък се бях уплашил, че са останали само Дайновци и Светла бира, която не е бира, а ... |
| А пък на мен Калин Донков ми прилича на цялата кохорта от селски автори в българското писмено слово. Искам в следната групичка да мога да добавя български имена - Франсоаз Саган, Сартр, Ъпдайк, Пол Остер, Джон льо Каре, Вирджиния Улф и пр. |
| Доминус, рапорта приет... Радват ме хора със самочувствие, аз пък съм комплексар... Прощавай...може би малко и ти завиждам, а. |
| milcho, Мен пък ме радват хора с чувство за ирония (като теб) и самоирония. Не страдам от самодоволство; имам предпочитания - това е всичко. |
| Доминус, съгласен, ама все пак поне Ботев, Вазов, Вапцаров, Радичков няма ли да пожалиш. Поне от Ъпдайк не са по лоши.. |
| Ботев, Вапцаров и Вазов са национални икони. Те са бългаската памет; спасители на българския дух. Не за това писах. Голямата част от литературата ни е социално ангажирана. Ние нямаме много съвременни urban писатели, разказвачи на градския човек, на самотата, на любовта, на жестокостта, на егоизма, на секса - ако искаш. |
Dominus, ти Джон льо Каре при големите ли го слагаш. И смяташ ли, че един писател трябва да се ровичка само в собствената си душа, за да бъде голям? |
| [b"]Домино, Домино[/b], с теб се срещнах случайно на бара", предавам се, особено с това урбан или ърбън ме хвърли в оркестъра, за папа ли става въпрос, за подсъзнание ли, за секс, за либитото на Джон льо Каре, изобщо не съм в час...Признавам, не съм ти на нивото... |
Малко са цветята, които са натоварени с толкова много асоциации, колкото божура. Дарил го е Бог с красота, с аромат, с време на цъфтеж - най-хубавото в българската пролет, а историята го е свързала с най-хубавия ни празник, единственият, чиято манифестация в миналото ни умиляваше, а не беше досаден дълг. И ония, мънцърките, с калпачетата и четническите униформи, и тънконогите девойчета, с голи крачета в бели тричетвърти чорапи, дето надуваха фалшиво, но старателно сребърните тръби, и момчетата в бели ризи и тъмносини панталони, дето носеха нестройните редици от букви, климнали или размахващи се в бой, и развълнуваните учителки, с новите костюмчета и тупираните прически, дето притичваха отстрани на колоната, с подвиквания, всичкото това - под звуците на оня химн, за регенерирания народ  . И божурите - навсякъде. |
Добави мнение Мнения:19