За Попмузиката дилетантски ретро и сегашни спомени
Отиди на страница:
| За поп музиката дилетански ретро и сегашни спомени! Давно, давно в далечната 74г служивших в едно от воените поделения на БГА край морето отбивая военния си дълг към родината.Бийтълс и Ролинкстоунс бяха вече класици.На мода бяха Пърпъл с "Бърн и Стормбрингер"Бях отговорник на радиоуредбата в поделението и всяка вечер до късно определен кръг приятели се събирахме да слушаме музика.Обикновено Лаксемберг и тук там радио св. Европа и Гласът на Америка.Без политически уклони просто от любов към музиката.АББА тъкмо пробиваха с Ватерло и ги пускаха всяка вечер, ама гвоздеят беше Ендже и така една вечер солидно почерпени след като я пуснаха в ефира по желание на компанията включих тонколоните и огласих цялото поделение след полунощ около 1 часа и даже пяхме по микрофона.Всичко мина без последствия понеже дежурния отсъствуваше в момента поради характера на поделението.В този смисъл и аз може би съм бил десидент, ама Митеран не ме покани на обяда  Между другото имаше един приятел от София, душа на компанията живееше на Ангел Кънчев ако играе във Форума да се обади на Мейла ми. |
| 2рак манго, ти ме върна 35 години назад с твоите спомени! През далечната 1970 в ШЗО "Христо Ботев" в Плевен ни събуждаха всяка сутрин, дори и през лятото с една песен-"...и сняг бавно пада, твоя/моя дъх вледенява... "Ако не ме лъже паметта, пееше я Стефан Воронов! |
| Да, Стефан Воронов я пееше, ама оригинала е на Адамо.Много се харесваше тогава "Над дърветата изгряват.".., на Воронов.Честит праздник на всички! редактировал(а) - tupakmango на 24/5/2005 г/ 09:07:39 |
| Марангоз, май сме набори с теб! Служих в Свищов в Строителни войски и при нас имаше няколко софиянчета-Драгомир Петров, Емо Николов и др. с доста плочи на "Пърпъл", Юрая Хип, Битълс и др. Слушахме ги тайно, по радиоуредбата и през ум не можеше да ни мине да ги пуснем! Когато на тръбача, едно циганче му разбиха устата, се наложи вместо с тръба, сутрин да ни будят "Камино" на Лили Иванова! Чуваше се едно хорово: "Ооооооооох Лилииииииии!" Войнишка ни работа. |
| Над дърветата изгряват светлините на града аз те викам с тази песен ти не си до мен сега ... Чакай, това изникна в съзнанието ми, но не продължава ли така ? И не е песен на Воронов, а на Константин Казански Ще викам аз твоето име в студената зима и останал без глас ще викам аз ще викам след тебе ще викам за тебе върни ми любовта А това е песен на Константин Казански Може да греша. По - късно по памет ще пусна още една негова песен.  Редактирано от - Miranda на 24/5/2005 г/ 11:46:15 |
| Ние пък си бяхме радиоспециалисти и понякога и на смяна слушахме музиката по американското военно радио AFRTS, което приемахме тропосферно. На първата годишнина от убийството на Ленън цял ден свириха Битълс. Случваше се боеца да пусне и обикновено радио по уредбата вечер като няма шапки, веднъж пуснал турското радио (това е до турската граница) с едно модерно диско и задрямал в кабинката В полунощ се прибирах, диското млъкна и над плаца току гръмна турския химн! Събудих боеца и му направих забележка да е по-бдителен - врагът никога не спи, не се знае кой може да чуе. Първата година в казармата вечер пък понякога ни мъчеха с Жан-Мишел Жар, ставаше ми студено от него, а в класното в неделя вечер слушахме румънския Метроном на КВ приемника. |
| Фичо, че ти си бил млад дихател, бре момче .... на първата годишнина от смъртта на Ленън ... си бил в казармата, брей (ще прощаваш за горното) А нас ни будеха през далечната ... с In the Summertime на Mungo G., все още я харесвам таз песен, що ли. PS - ти да не си се мотал на Перелик в N-ското поделение ? Редактирано от - проф. дървингов на 24/5/2005 г/ 19:01:19 |
| Не, на Папия в Странджа, но от същата бригада. Манго Джери с китариста Рей Дорсет ги помня от Златния Орфей, "скифъл". Най-известния скифладжия май е Лони Дониган, учителя по китара на Марк Нофлър. В последния албум на Марк има хубаво парче, Donegan's Gone в памет на Лони. |
| Миранда, на КК започва така Не искам да съм сам под звездното небе не искам да е тъжно моето сърце но ти ти отминаваш без да спреш пред мен и аз оставам сам със вятъра студен припев Ще викам аз твоето име и тн На 6-ти този месец прескочих до София да гледам Тоника с Рики е повери и вначалото водещия докато обясняваше историята на възникването на Тоника и репетициите във фургона на жп гарата и спомените ми от преди 35 години изплуваха като от вчера.Учех в Бургас и ежедневно пътувах с автобус.Гого магарето(както му викахме тогава) даваше уроци по китара в същият този фургон и често го виждах не забелязах на концерта кой знае каква промяня във външният му вид оттогава. |
| Здрасти, Фичо. Да, наистина Лонегън е имал доста силно влияние върху формирането на музикалните вкусове на сума ти и английски хлапета от "бейби бума". При Марк най-чувствително се чувствува обаче влиянието на: а) Боб Дилън ( фразировката и тембрирането на вокала) б) Ханк Марвин - китаристът на "Шедоус" (кристалния китарен звук) в) Чет Аткинс г) Кинкс ( текстовете му имат онзи "обърни се с гняв назад" пролетарски заряд, който е изразен най-ярко именно при Рей Дейвис) д) сума ти и блусмени за изброяването на които бих изхабил час-два.  * * * МОНТАНА Гледам, сума ти и "набори" и "околонабори" наоколо, та викам си: Дай и аз да си припомня какво звучеше по ефира в казармата: За съжаление, в поделенията където служех аз през 1972-1974 година отговорниците по радиоуредба бяха доста залупени и максимума до който те достигаха в културпросветните си мисии бяха "Панаири", "Детелини" и всичките там ония "ум-па" хитове на Уиуиту( от янчотаковския и период) както и току що излезналия тогава двоен албум на Емо Димитров (онзи с първото българско реге - Имала Марияна шапчица с едно перце... ). Тъй като в нашето поделение преобладаваха ломските цигани, както сами се досещате дори и тази блудкавка соцестрада беше доста авангардна за техния деликатен слух (те предпочитаха "войнишкия и пандизчийския фолклор" и в моментите на разтуха пееха с издути вратни жили: "Тъмничарю, братко мили...направи се на заспал..." или евъргрийните на строителите с пагони в които с блусарска афективност те възпяваха ценностите на "цивилния живот" (които в общи линии бяха лимитирани до такива скромни символи като малка "Арда", руйно вино и млади булки). Ами то като погледнеш, колкото по-мизерен живот живееш, толкова и символите ти и амбициите са по-бедни Спомням си и за революционното решение да се спре принудителното подстригване, до което бяха достигнали органите след близо декада на терор срещу носителите на "декадентски прически", което бе оповестено даже и по радиото. За моя радост, аз имах тогава транзистор и дори и нещо като касетофон* с култовото име "МОНТАНА", произведен в града в който служех - Михайловград (преди Кутловица, а сега - Монтана...по всяка вероятност в чест на този пръв портативен касетофон ) на който слушах касетките си със записи на Led Zeppelin, Beatles, Rolling Stones, Kinks, Zappa, Who, Small Faces, John Coltraine, Miles Davies, Mahavishnu Orchestra и другите там мои кумири от онези години, които може да се каже че слушам и досега с почти същото голямо удоволствие, което изпитвах и тогава. За разлика от редовните войски, ние-трудоваците имахме възможността да прибягваме до "хитринки" и да освежаваме отвратителните си делници с музикален фон по наш си вкус. Спомням си, че моят миниатюрен транзистор "Сони" се побираше в пространството между тънката пластасова арматурка и плътната тялото на предпазната ми работна каска и по този начин без да се откроявам като диверсионен проводник по цял ден имах възможност да слушам разните му "политически некоректни предавания" ( предимно югославски - македонската "Три гонга", няколко сръбски, както и една хърватска, за съжаление на които вече съм забравил имената). Радиовълните просто се просмукваха в ушите ми, без да излъчвам пропагандна музика наоколо. Точно по това време радио София вече поолабваше фронта и наред с естрадните звукови черджета можеха да се чуят и някои по-лесносмилаеми западни продукти от рода на Suzy Quatro, Elton John, Sweet, Slade, Status Quo, Gary Glitter и даже новите светила току що спечелили конкурса на Евровизията - прародителите на евротраша - АББА ( тук трябва да отбележа, че по българската телевизия много преди да изгрее този мамут на евросладникавата певлива бозичка, беше излъчен един концерт от "Сан Ремо" в който наред с Том Джоунс и италианските "битъсли" - "Дъ Рокс" показаха и първата група на Benny Andersson " the Hep Stars", която в интерес на истината беше доста авангардна за времето си. Разбира се, това беше Великден 1968( или 1967?) и както си спомняте другарите пускаха такива поп-въдички за да могат такива "чупавци" като мен да се залепят пред малкия ( Опера -3, все пак) екран, вместо да ходят по църкви, бдения и такива ми ти разни хептен антикомунистически манифестации. По това можете да отсъдите, че религията беше все пак по-голямото зло в очите на другарите дори и от рок музиката!!! _________________________________________ ________________________ *тази бръкма с вид на гигантска оранжева сапунерка можеше само да служи като "плейър" ( демек, не можеш да записваш на нея, както и да превърташ касетката назад), но за сметка на това беше първият български портативен касетофон и честно казано "живя" цели три години и половина, при адски експлоатационен режим!  |
| "при адски експлоатационен режим!..." Така си беше. Който го прекараа през КЕЧ-а, цял живот плете карачки в сложна стъпка. |
Грацко,  Достави ми голямо удоволствие с оценките за Абба и любимите ти рок и джаз звезди. Прав си и за влиянията на Марк, а в едно интервю той допълня, че най-предпочитал от блуса Лони Джонсън (чието първо име бил взел 'Лони' Донеган) и двама Блайндс - Уили МакТел и Блейк, от по-мелодичния блус от Джорджия и Каролините. И говори също за Еннио Морриконе с музиката от спагети уестърните, които явно са тревожили сънищата на английските рокаджии, както и нашите де. И за Бийтълс. |
| Аз дълго я очаквах вечер в мрака, сред хилядите сенки на ноща една изгубена любов аз чаках и ето пак примен се върна тя припев ЕДНА ЛЮБОВ, ЕДНА ЛЮБОВ МЕ ВРЪЩА В МПАДОСТА и ецетера! |
| tupakmango, уби ме ! Точно тази песен мислех да пусна /казах го на предната страница/. И щом ти започна, ще я довърша. Една любов, една любов ме връща пак в пролетта една изгубена любов гори отново в есента Аз дълго я очаквах вечер в мрака сред хилядите сенки на нощта една изгубена любов аз чаках и ето пак при мен се върна тя. И както казват някои поети, в сърцата бликва радостта отново в нашите очи ще свети изгрялата любов като звезда Една любов, една любов ме връща пак в пролетта една изгубена любов гори отново в есента И както сред изминалата вечер изгрява слънцето в милион лъчи така аз своята любов посрещам и я прегръщам с грейнали очи И нека казват всичко е нетрайно и да отричат любовта аз все пак вярвам в нейната безкраност за мене тя е изгрев след нощта... Една любов, една любов ме връща пак в пролетта една изгубена любов гори отново в есента /Разбира се, сигурно текста има много корекции/ в есента |
| Една любов, една любов ме врьща пак във младостта една изгубена любов гори отново със пролетта! Такъв ми е последния младежки спомен!И сега ги дрънкам в подходящо настроение на китара многострунная! редактировал(а) - tupakmango на 25/5/2005 г/ 22:50:55 |