Отиди на страница:
| Кайли, а чете ли интервюто на Ина Тодорова? Натиснете тук |
| Науме, да беше опитал и ти, вместо да раздаваш квалификации. Волен не е посредствен журналист, най-малкото работата на журналиста е да провокира, а той очевидно добре го прави. Посредствените журналисти ги подминават. А за лузърите-ми лузъри сме всички, изключая политическата каста и обкръжението и. Така че народът, като установи, че е лузър, си дири такива като него да го преставляват. Логично е, Велчев не е лузър и никога няма да разбере положението на пенсионер с 60 лева пенсия, може само да сравнява цените на Версаче на Витошкаи в Лондон. |
| Мен волен не ми е проблем, кара, ама хич никакъв. Намерил крава-пие мляко- не се ядосвам на спечелили от СМС игри, или капани за балъци, щото те не свършват никога. Няма да оправя света аз, или да налея акъл някому с фуния, нито ми пука морално ли е да лъжеш абдалите, щото те искат да бъдат излъгани.. Не бих му обърнал капка внимание, ако не беше сигнал за нещо друго, дето е повсеместно и не си даваме сметка за него. Но инак, съм съгласен, че не е луд лудия, и че Волен не е хептен абдал, щото слушах с внимание съветите на Азис към звездите от Стар Академи. Прост човек не става богат, или звезда, или ако стане, не е за дълго. Виж, първом ако стане политик-може.. |
| Науме, рекох ти, че един посредствен журналист не може да провокира до степен половин България да говори за него. Ти го подмина като бързия влак. Изглежда си слухтиш само за бръмбарите из главата.  След като Сидеров провокира и се говори за него, явно не е посредствен журналист. Ерго сичките ти тези така да се каже издишат. Нещо като кон с капаци се явяваш в случая тоест.  |
| "АТАКА!" "АТАКА!" "АТАКА!"[/b]  *****
Редактирано от - bot на 26/5/2005 г/ 11:29:03 |
| Неудобен е за много хора Волен, защото показва и доказва истината за сегашния ни хал. А пък истината много боли. Който има сиви мозъчни клетки, нека да мисли до 25 юни. А Волен Сидеров да го закриля и пази Господ! |
 ДСБ отваря досиетата, ако дойде на властЗлатина Георгиева-м."Монитор"-27.05.2005 ДСБ държи да се разсекрети целият архив на бившите тайни служби, каза вчера зам.-шефката на ДСБ Екатерина Михайлова. Тя обяви, че щом влязат в парламента хората на Костов ще внесат законопроект за разкриване на досиетата и преминаването им към Държавния архив. Според нея преди да влезем в ЕС трябва да сме наясно с миналото си. Така Михайлова започна предизборната кампания на партията в столицата... ......................................... .................................... След този анонс ДСБ вече със сигурност ВЕЧЕ загубиха изборите/ ще вземат под 4%!!! Защото... Що НЕ ги отворихте, когато бяхте на Власт- с всичката Власт в Държавата в ръцете ви, бе?!?  |
Велчев не е лузър и никога няма да разбере положението на пенсионер с 60 лева пенсия, може само да сравнява цените на Версаче на Витошкаи в Лондон. Кайли не е лузър и никога няма да разбере положението на пенсионер с 20 лева пенсия 1975, може само да сравнява цените на Версаче на Витошка и в циганската махала . ПП- така е по редно златна , защото нищо не знаеш даже не си бира родена ?!?  |
| Истината За т.нар. жертви на комунизма в България Отмина честването на Деня на победата. Обединена Европа беше представена на Червения площад. Защото в световната борба срешу кафявата чума участват 61 държави и 80 процента от населението на земята, а военните действия се водят на територията на три континента и на 40 страни. Във Втората световна война участват 110 милиона военни, разгръща се и масова антифашистка съпротива: нелегални бойни съединения, партизански отряди, саботажни групи в почти всички страни. Войната отнема над 55 милиона живота, най-високата цена плаща СССР. От Германия загиват 10 милиона, от САЩ - 405 хиляди, от Англия - 375 хиляди. Човечество и помни, и тачи героите-антифашисти, а в Европа, САЩ, Азия и Африка горят вечни огньове над надписи на различни езици "Никой не е забравен, нищо не е забравено". Българската антифашистка съпротива е нашият принос в европейската и световната борба срещу хитлерофашизма. В нея се преплитат демократична и комунистическа тенденция - поради силното влияние и традиции на левите идеи в България. През юни 1943 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявява: "Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната свърши, и ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства." Но на това сурово предупреждение българските управляващи не обръщат внимание. А министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил казва: "Престъпните български управници около царя и след неговата смърт изцяло по свой почин извършиха ужасни дела в Гърция и Югославия, но не по-малко жестоки бяха и към своя народ, когото избиваха безогледно, само защото обикновените българи не искаха страната им да върви с Хитлер и да върви стремглаво към катастрофа. Тези заслепени от пронацистка преданост хора не искаха да видят това, което редовите граждани ясно виждаха. Трудно ми е да ги наричам дори управници. Толкова е ужасна тяхната безотговорност. Мястото им е на подсъдимата скамейка." През 1944 г. терорът в България достигна своя апогей. Но в условията на масовизирана антифашистка съпротива и настъплението на Червената армия започва всенародно въстание, при което властта се поемама от правителство на Отечествения фронт. Още на 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу хитлеристка Германия - започва Отечествената война (1944-1945 г.). В бойните действия се влива народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), а от партизанските части е формирана Народна гвардия, която е ядро на изграждащата се народна армия. Във войската постъпват 40 хиляди доброволци. Правителството на ОФ мобилизира 450 хиляди души и българската народна армия влиза в оперативно подчинение на Трети украински фронт. България дава над 32 хиляди жертви. Великите сили признават българската антифашистка съпротива и участието на страната ни в последната фаза от разгрома на райха. България е обявена като страна от антихитлеристката коалиция при подписването на мирния договор в Париж на 10 февруари 1947 г. и запазва територията си, националната си независимост и държавния суверенитет. Но днес политици и поръчкови историци изопачават историческата истина за българската антифашистка съпротива. Те "доказват", че у нас не е имало фашизъм, че твърденията за мъчения, изтезания, разстрели без съд и присъда са измислица, и че Народният съд е репресивен трибунал.Имаше ли фашизъм в България? Трудно е да се оспори фашизираният характер на политиката на режима в България през 1941 - 1944 г. Суспендирана бе Търновската конституция, ликвидирани бяха всякакви права и свободи на личността, отменено бе правото на синдикална защита, а страната бе присъединена към Тристранния пакт, обвързана бе с политиката на хитлеровия трети райх, въведоха се извънредни закони и разпоредби, измъчваха се хора заради политическите им убеждения, избиваха ги без съд и присъда. Фашисткият курс се определяше от дворцовите среди, от военния и полицейски елит на фашистките кръгове около Богдан Филов, ген. Луков, ген. Михов. Българският фашизъм имаше и своята специфика - ролята на фюрер, на дуче бе поел цар Борис III. Затова той основателно се нарича монархофашизъм. Имаше ли въоръжена народна антифашистка съпротива у нас? На 13 декември 1941 г. Богдан Филов и НС обявиха война на Англий и САЩ, но скоро дойде възмездието. А според установените данни на Английската военна мисия през пролетта на 1944 г. на българска територия се борят вече 12 хиляди партизани. Поради това мисията предлага на съюзниците те да бъдат подпомогнати със 7500 пушки, 1000 автомата, 20 минхвъргачки, 140 тежки картечници. Голяма част пристига със съюзнически самолети. През август и септември 1944 г. съветски самолети прехвърлят допълнително количество оръжия на българската въстаническа армия, а английското командване изпраща у нас военни мисии начело с полковник Дейвис и майор Томпсън, по-късно убити от българските фашисти. През пролетта на 1944 г. англоамерикански летящи крепости хвърлят бомби над София и равносметката е страшна - 1700 убити, 2100 разрушени сгради. Лъжа е твърдението, че няма безспорни доказателства цар Борис III и управляващата политическа върхушка да носят вина за гибелта на 11 хиляди евреи от Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини в нацистките газови камери. Но днес България е единствената страна в света, в която справедливите присъди срещу главорезите, злодеите, фашистките изверги са отменени и с позорно съдебно решение фашизмът е оневинен. Народни съдилища за военнопрестъпници имаше във Франция, Италия, Норвегия, Белгия, Дания и в много други страни. Сега обаче придобива невероятни размери клеветническата кампания за "репресираните от комунистите" след 9 септември 1944 г. А връх на политическия цинизъм е изграждането на национален паметник-мемориал - паметна плоча и параклис, пред НДК в столицата. Върху гранитната плоча са изписани имената на 6300 "невинно" репресирани. Истината е, че заслужено съдебно възмездие получиха тези, които разстрелваха след жестоки мъчения народните борци преди 9 септември без съд и присъда: студентката Анушка Георгиева, ръководителка на военната организация на РМС в столичния гарнизон, Георги Григоров (Фарадей), отговорник на РМС във Варненската гимназия, Стоян Лудев - антифашист от Кюстендилския край, Цаньо Цонев, ремсист от Търговската гимназия в София, ремсиста Живко Стоянов. На 2 юни 1942 г. в 6-и артилерийски полк в Сливен е разстрелян Тодор Димитров Узунов. На 28 май и 4 юни 1944 г. без съд и присъда са убити единофронтовците Гостьо и Никола Гостеви, Стефан Минев (Антон), Никола Цончев (Коцето), Христо и Стефан Плъкови, Иван Метанов, Димитър Бегуков, Никола Николов. Също през 1944 г. са убити без съд и присъда антифашистите от с. Локорско, Софийско Димитър Георгиев Тошков, Тодор Митров Гаджов, Илия Йорданов Монов, Васко Грозданов Веселинов, Костадин Тричков Петров, Цветан Малинов Пешов, Кирил Филипов Банов, Благой Атанасов Гердин, Славе Йорданов Турчов, Петър Владимиров Белев, Христо Стоилов Манов, Георги Цветанов Зозов, Калина Вескова от София, Александър Костов Алунов от с. Драгалевци, Стефан Георгиев Бешков от Войняговци, Любен Пешев от Подгумер, Васил Стефанов от Световрачене, Иван Ботуанов Караманов. На паметника "на жертвите на комунизма" е изписано името на ген. Кочо Стоянов, командир на 5-а армия, локализирана в Ботевградско. Той е най-изтъкнатият палач, довел до съвършенство изкуството на мъченията. Негова е заповедта да бъде разстрелян майор Томпсън - представител на английската военна мисия към Българската въстаническа армия, като с тази си заповед Кочо Стоянов грубо погазва международни споразумения за поведение при пленяване на чуждестранни офицери. Ето с каква политическа добросъвестност разполагат авторите на паметника! Наистина с поглед към годините след 9 септември 1944 г., не може да не признаем, че имаше случаи и на неоправдано насилие, и на невинно пролята кръв, и на деформации и грешки, но те нямат нищо общо с преувеличенията за "хилядите убити жертви на комунизма." Извършените проверки от БАС установиха, че Народният съд е издавал присъди за конкретни престъпления. Въз основа на неоспорими факти и документи за злодеянията на фашистите съвсем логично е честните българи да се запитат: Може ли паметник с имената на национални предатели, садисти, убийци и главорези да бъде пантеон "на герои и борци за народно единение" и трябва ли да е пред НДК в София? Логичният отговор е отрицателен, защото изписаните имена върху плочите излъчват спомени за полицейски страх и ужас, за жестокост, насилие и смърт. Този "пантеон" е белег на омраза, ненавист и конфронтация и осквернява и потъпква човешкото и моралното достойнство на народа, като злепоставя българите пред света. На България й е необходим друг паметник, който да се издига до паметника "13 века България" и от който да струи пламенен патриотизъм, искрена почит, слава и уважение към истинските герои на България, загинали в борбата за свобода, мир, независимост, демокрация и социална справедливост в героичната и вечна обща майка - България. Катя Йонова, Илияна Казакова, Янко Карагьозов, Георги Костов - членове на Градския съвет - София на Българския антифашистки съюз 25.05.05 |
| Книга вини Живков в опит за убийство на БерлингуерНова книга на италиански журналисти разкрива, че режимът на Тодор Живков е планирал убийството на италианския комунистически лидер Енрико Берлингуер. Това станало през 1973 г. в София. На път за летището след не съвсем дружелюбна среща с Живков, пред колата на Берлингуер се изпречил военен камион. Берлингуер оцелял, но загинал придружителят му. Италианският лидер бил вече трън в очите на Комунистическия интернационал заради несъгласието му с международната политика на социалистическите страни и братски партии, е тезата на италианските журналисти. Книгата на Джовани Фазанело и Корадо Инчерти, озаглавена "София 1973 г. - Берлингуер трябва да умре" е вече по книжарниците в Италия. Тя е политически трилър, базира се на документи и свидетелства. Част от тях били получени срещу финансова компенсация от бивши български социалистически лидери. |
| Ядрена авария в Англия [ 2005-05-30 ] Близо 83 000 литра силно радиоактивна азотна киселина (достатъчни да напълнят наполовина олимпийски басейн) са изтекли за 9 месеца от пробита тръба в завода за преработка на ядрени отпадъци в Селафийлд, Северозападна Англия. Според в. "Индипендънт" това е най-сериозният ядрен инцидент на Острова от 13 години. МАГАТЕ му даде степен 3 по 7-степенната си скала. Течността, съдържаща над 20 тона уран и 160 кг плутоний, се събрала върху пода на бетонен бункер, до който персоналът нямал достъп. Течът бил засечен едва на 19 април от видеокамера, но опасност от радиоактивно заразяване няма. Инцидентът се дължи на серия човешки и технически грешки, но главна причина е "умора на метала" на тръбите, смятат експерти |