Отиди на страница:
| Както вчера се разхождах, някъде към шест без пет, най-случайно свърнах в ляво, стигнах някакъв си плет. Там зад него, мили Боже, се издигаше палат - искам да ви го опиша, ала не, не съм Балзак. Също страшни добермани там ръмжаха срещу мен и пазачът, як мъжага, ме изгледа възмутен. Тръгнах си уплашен бързо, но не щеш ли за беда погледът ми се отплесна, мярнах някакви черва. Да черва, не ми се смейте, аз съм майстор цигулар, и за мен такова нещо просто е неземен дар. Изработих аз цигулка, струни сложих и от тях и сега в нощта безлунна се посипва звезден прах. И си мисля - туй навярно ще е само Божи знак не е музика нормална, а плача на котарак. Стради Вариoв, майстор цигулар, София 2005 |
| Вървях един следобед потънал в тъга, а слънце ми гневно прежуря врата. Без път и посока се лутах в деня и мигом ме стресна лай на жена. Разгонена кучка с разпасан каиш с устрем се втурна, заблиза ме вниз. Цепеницата ръфна и се цял вцепених, тъгата изчезна, аз пак се родих. *** Из цикъла "Един следобед" - София 2005, лятото - зноят. |
| Защо касапница, любезни, не сте ли чували, че с кеф, сатърът весело размахва и всеки уважаван chef. Със него ловко той борави и да го гледаш как изкусно от нищо нещо ще направи изискано и още вкусно, това мечта е за ценителя, това направо е любов ... А пък чиракът нейде в ъгъла с чекийка бели той картоф. Асперж Трюфелов, главен готвач на марсилез дьо Кокон. |
| Мадам Сатър тутакси му отвърнала: Да не ти минава и през ум да слагаш някакъв имплант! Купи ми по-добре парфюм и развий ти друг талант - не с рими да се правиш на велик, а си спомни, че имаш и език. пак там, по същото време |
| Разказът е хубав, но ми дожаля за котарака... Язък за хубавото животно! Я не пишете такива работи за котки и кучета (далматинци), че направо се разплаквам.. Ох, пак ми текнаха сълзите... |
| Мадам Коленкур, много веща по повдигнатия от мосю Сатър въпрос му дала следния съвет: Имплант ли само? Не помага. Иди при доктора веднага освен имплант му ти кажи и с помпичка да те снабди. Напомпаш ли го - изведнъж отново станал си ти мъж. Париж, Площад Пигал, по същото време |
Не знаете колко сполучлива е таз метафорца  с кланицата, драги Пекарю. И кърви се леят понекогаж... Току некой клан-клан-недоклан избега, да го доколят другаде  Но така е, за да има хот-дог за народа, требе освен пекарни да има и кланици! - Импланти, помпи, няма веч в Пари мъже. Жена самотна тука търси кой да я …* Нима, любезна ми госпожо, не сте вий още чула, че крия в гащите си Айфелова кула? Мъдийо Класовиц, на площад пикал, влево от Коленкур, тутсюит - * не се чете - вероятно през улицата преведе |