Отиди на страница:
Най-голямата грешка на Надежда-та е, че не слуша Кръстев  *** Страхотна статия  - по.добро нещо в последните месеци не съм срещал - дано изборите донесат още такива творения, пък какво ще стане на тях... |
Когато казвам, че ИКр е хлъзгав, има предвид следното. Понеже съм много скромен,  ще се наложи пак да се самоцитирам. На 11-ти септември 2003та, Иван Костов произнесе в Пловдив речта ” Надежда, ние те следваме”, (речта-тук) Натиснете тук а аз написах „Денят след утре”, където си говорихме и вълнувахме за парламентарните избори 2005, Натиснете тукТогава питахме и твърдяхме неща, които отдавна са факт, или вървим неудържимо към тях. Сетне, няколко дни подир това, Костов написа „Обединението вдясно”, та се наложи да обясним, в „Денят след утре 2” , на 29.09.2003 , че политическата реч на Костов чертае жалоние на бъдещето” и означава най-малко три неща:1.Разцепление в СДС след загубата на изборите 2.Връщане на ИК начело на крилото тесни социалисти.. 3. Всички оптимистични сценарии за възкресяване на СДС са загубено за дясното време Че след изборите, ноември 2003 остатъчното СДС” неминуемо ще се разцепи на две крила. Крилото на политическата автентичност, на "доказаното", "принципно" СДС, и другото на колаборационистите, гугутките и зовящи за обединение. Едното вече няма как да бъде легитимирано от друг, освен от Костов, че единственото нещо, което разделя седесарите и дясното е отношението към самия него, че след изборите ще се постави ребром въпроса за обединение. Че отново ще се замътят въпросите около идентичността Идеята на Костовият отбор ще стане про енд анти. Че без СДС Костов и симпатизанти, дори целия останал десен спектър и евентуалните му сподвижници не е в състояние да победи БСП и предотврати лявата вълна-това може да направи само онази позната от 97 и 2001 еуфория. След загубата на едни предсрочни парламентарни избори една широка дясна коалиция ще се разпадне и тогава тесните социалисти ще останат единствени носители на истината от първа ръка И много други неща... Тогава вестникарите, социолозите, политолозите и наблюдателите хортуваха съвсем други неща. И що така-сигурно съм пил хапчета за познаване, или е резултат от източни занимания? Не. Просто, всяко твърдение е плод на предварителна работа, но накрая се предлага готов продукт, щото публиката не се интересува от нея, точно както не я е еня за усилията на фокусника в подготовката на номера. Но трябва да има номер, нали-да има някакъв практически резултат, а от Коритаров, авторът и сума други той се вади трудно, не е ефектен.Тоест, няма разпознаваем краен продукт за консумация на клиента а има художествена фотография, в която са описани полусенки, нюанси от Фотошопа и детайли.. Колко би бил полезен този анализ на Иван, началника му Драган или на кака Весела Драганова, да речем? Ся тук е мястото да подчертаем, напълно емпиричния ни подход към заниманието, описан във вица за професора и тъпака, който ни дава свобода и фриволност, ний може да стигнем докъдето си искаме и да твърдим, каквото мислим.. Начи-ние го правим за хоби и може да бъркаме на воля. Ха да видим кво ще стане.. |
| Двуполюсният модел до 2001 се крепи на твърд електорат-прибл.800 хил гласа-гласуващите за опонента в най-ниската му час и разликата между него и силен периферен вот до 2 и половина милиона, които опонентът взема при най –големия си възход.Изборните резултати се крепят на този милион, милион и половина, които веднъж гласуват така-па другия път иначе. . Освен тях винаги е имало и доста солидно мнозинство негласуващи, или избрали партии, които не влизат, или такива без особено значение за политическия живот Значи определяме Тип мотивация на вотовете: 1. Протестни- гласуваме анти-статуквото, щото живота ни е скапан и съсипан, мотивът е да накажем ... Тук се налага да направим пак ретроспекция със статистиката и да си помъчим да си отговорим „какви задачи, кой и защо е бил наказван от протестния вот през всички парламентарни избори досега” 2. Емоционални- Страх от нещо, симпатия или емоция „ Баща ми би избрал Симеон; много е сладък Милен, Натка, и т.н”: „Вучков каза.- а той ми харесва, щото милее за народа; Волен каза, мамка им”.. 3. Автобиографични- предполагаемо сходство с предлагането-фрустрирани избират фрустрати. Или търсят в тях нещо, у което точно на тях им липсва-силата, решителност и т.н 4. Рационални, прагматични.-на тези, които имат пряк интерес. Не са много Социален статус, причини-състояние на обществото, групи, подгрупи Връщаме се на първа страница на вчерашната газета и гледаме резултатите от поредното социологическо проучване за мерака да се рефрешнем. Потърсваме и други соц проучвания за бедността, богатите, за това кой как се възприема и вече ни е ясен отговора. Изборите се решават от армията на фрустрираните. И какви са техните особености? Общото за тях е желанието за промяна и недоволството от статуквото По принцип бедните, доколкото бедността е силен източник на недоволство са леви, но фанатиците, като най-ярък представител на фрустратите са както леви, така и десни. Твърде общо и често грешно е да назовем обедняването като олевяване защото е само една от малкото причини за фрустрация. Много са и категориите, подлежащи на фрустрация и доста сложни нейните механизми. Тук е важно да се подчертае, че когато фрустратът е объркан, когато разликите са неясни и външното неразпознаваемо, когато го е страх от бъдещето и околната среда го плаши-а този срах го съпровожда винаги и той е в постоянен стрес, се опира в опорните точки от миналото, познатото и игнорира настоящето, търси решението в тесния си кръг от възприятия, плод на неговия опит и набитите клишета в главата, и съвет и вяра само в много тясната среда, в която се е самоизолирал. Тоест, веднъж реагира ту неразпознаваемо и екстравагантно(по-рядко), отхвърляйки по този начин сигналите на широката, плашеща го среда, ту (по-често) клиширано. Като голям плъх, сварен внезапно да яде примамката, с неговите възможности; да търти да търси изход, (а той е объркан, стреснат, изходът нейде далеч, където инстинктът би трябвало го доведе, но в момента той не е сигурен в това) или да избере нестандартно решение, напр. да атакува в отчаянието си .. Така той задължително смята, че околната среда ще се излекува с полицейски мерки, ред и диктатура, а не по пътя на бавната еволюция, че околната среда ще се промени само силово, а неговият принос трябва да бъде да е част от общото решение, което обаче трябва да се диктува от друг. Комунизмът създаде огромна маса, цели поколения, които бяха възпитавани да живеят на патерици.(по Райх) Патерицата на родителите, на Партията, на уреденото общество, на решенията, вземани от друг. Блъскотията и теглилата на поколението от диктатурата на пролетариата се възпроизвеждат масово като възпитателен принцип „да не тегли детето, аз малко ли теглих”.Резултатът е поразени от емоционална чума цели поколения. Специфични особености А. Общи за Европа и наши национални политически кусури на партиите, държавата и демокрацията, медиокрацията, партийните олигархични тенденции, апатията и ред други, характерни за Запада проблеми на партийната демокрация Б. Нашенски колорит и проявление на горното. Всичко в т.А предхожда, а не захожда демокрацията. И в другите страни се наблюдава партийната апатия, но у нас тя предхожда, а не е следствие от умора от демокрацията, и там има партиен патронаж, но у нас той е средство за оцеляване на цели прислойки, превърнали се в партийни „ловци на постове”. Държавата , респективно демокрацията, управляващите, партиите, са виновни за всичко лошо, а аз, със моите усилия, за сичко добро, което съм постигнал и ми се случва. Синца са маскари, защото никой не направи достатъчно за мен. У нас естествената, легитимна и необходима за партийната демокрация смяна на управлението не е просто "смяна на властта", а смяна на цяла тотална партийна клиентела, завзела всички държавни структури -цяла трагедия. От тази власт после се правят пари и се моделират отношения , „оправяш си тотото” форевър. И така Изборите до 2001 Решавал ги е досега протестния вот, който е имал различни задачи-да накаже, или да предотврати СТРАХ от нещо 1. През 90та емоционално -автобиографичен вот-брадатите плашеха повече, отколкото желанието да накажем комунистите 2. През 91ва Луканов беше наказан ясно за какво-наказателно- емоционален вот 3. През 95та същото, но с обратен знак.Наказвахме Фил и ликвидационните съвети, "за да спрем разрухата и обновим България" 4. През 97ма -наказахме Жан 5. През 2001ва също-имаме наказателно- емоционален вот, като наказахме Костов и хем не допуснахме и комунистите да вземат властта-емоционално-наказателен вот Избори 2005 Общи, допълнителни особености А. Деполитизация, всл пробив на полюсите, породен от царското движение. По веригата на държавата са се накачили всякакви-наши и чужди. Нашите станаха чужди, смениха бои и се продадоха за паница, или все едно ги няма.Оказа се, че не стана от това земетресение и потоп-нищо не стана... Б. Криза на партийността Партийната олигархия е изцяло ерозирала политическия ни живот-едни и същи елементи са узурпирали изцяло общественото внимание. Партиите ни са сто-процентова клиентела-американското „партиите са за избори”, се третира като „само партийците да са избирани” Задачата на клиентелата е само да си осигури позиции в следващия парламенти изпълнителната власт. Основната функция на партиите-да са медиатори между групови интереси на населението и властта изобщо не е проработвала. В. Власт на медиите, които задоволяват инстиктите му - всл от повишената му потребностт от картинност, динамика и конфликт, изпълващи ежедневието му на ТВ човек, и оттам възприемане на политиката и обществото като шоу което всеки може, възход на масовата култура, издигане по законите на медийния рейтинг за главни герои на хора от публиката. Г. Опростачването на политическото говорене, всл всичко, посочено по-горе Д. Алтернативата вдясно. Затрудненията в дясната идентификация и неразбирането за различията там и схващанието на мнозинсвото за махленско- личностен проблем в дясната къща Коалициите- израз сила или слабост. Д. Резултатът от Прехода-най-важната особеност-вж по долу при БСП Твърди ядра няма - налице е само комунистическото. НДСВ няма действаща партия, няма обособено твърдо ядро, СДС се сви до максимум, имаме разпиляно .некомунистическо мнозинство. Имаме избори, на които се явява Червената армия, подкрепена от леви фрустрати, срещу останалите. Въпроси -Защо комунистите печелят обществена подкрепа и ги слагат за фаворити? Та те, колчем са били на власт - все са се осирали. Има ли рационално обяснение за ляв вот? Групата, гласуваща червено се състои от А- ядро, което не подлежат на промяна-800 хил твърди, гласували червено дори след Жан Б-левеещи фрустрати Психо- социални мотиви и причини за червения вот. Тук е важно да отбележим, че изброените долу типове най-често са в смесен вид и си влияят взаимно. А. Пропагандни хватки 1. Носталгията като инструмент на соцпропагандата, използван безогледно-споменът от разрухата и обещанията си е отишъл с времето, останали са асоциациите и автобиографията.(за нея в посл точка). Мозъкът игнорира лошия спомен, ”какво си спомняте от казармата?” и го замества с липсващото сега-ред, дисциплиа, никаква нужда от отговорност, храната, работата, почивките на Китен, точно както забравихме казармените простотии, а си спомняме веселите моменти и приятелствата.. Моя страна, моя България, На всеки километър, като елемент от автобиографията, когато бях млад, силен и можещ ..Демокрацията се олицетворява със сегашното, плашещото статукво, а комунизмът е архистатуквото, когато е било хубаво, добро и спокойно. Тогава и ценностите бяха ценности, а краставиците-ее, кви краставици имаше... Въпросът с носталгията го разглеждаме съвсем бегло, щото е дълъг 2 Програмата. -Да изцицаме дембелите и да им раздадем паричките-програма, под която би се разписал всеки, дори и мислещ се за десен. Склонността към леност и разпределение на неизкарани блага ни е вкоренена дълбоко в инстиктите. Тарикатлък, балкански гяволък са местни колорити на същото. 3. Дивият популизъм-няма нещо, което да не е изръчкано, за да трупа имидж пред фрустратите. Пацифизмът-войната в Ирак, АЕЦ и измятанията, напъните за референдуми, мотопоходи, кавъри на стари хитове и пр. Б. Махалото-ляво-дясно, като вариант на наказателния вот.. След ужилването на Жан, болката от него трая достатъчно време, следва костовото убождане, възприето тогава като гиганска подлост и лъжа, („дадохме им властта да се нажабят”), след което пък царят ни излъга, не ни оправи, взе си имотите, и пак крадат, лъжат, мънкати т.н. Дясното беше последно, с болката отдясно, а болката отляво е забравена. В. Социални Новите бедни - разширяваща се, най силно фрустрирана прислойка. Резултатът от нашият преход е този: от общество на всинца относително бедни-в общество на тънка прислойка много богати и огромна маса ОБЕДНЯВАЩИ-.Новата средна класа на Кольо Колев е по-скоро мит, или характеристика на столицата и един -два големи града в Б-я. Там победата на червеното ще е безапелационна. Но дори да се съгласим с процарските социолози, известно като аксиома е, че- недоволството е най-силно, когато започва оправянето, то не е в самото негово дъно, а в процеса на отлепването, защото фрустратът вече почва да мечтае и става нетърпелив. Е, добре, но защо пък да гласуват червено? Ами спомнете си примера за плъха и обяснението-те са тези, които избират да бягат през вратата, болшинството.. Стресът от настоящето ги кара да търсят стандартните решения от миналото. Г. Масовата култура-клишетата в главата и влиянето на медиите върху инстиктите. Искаме екшън, но избираме изглеждащия силен -аве ако ще ни оправя някой, да е барем като Шварценегер.Избира се партия, която изглежда единна, а не раздирана от скандали и противоречия. Конфликтите и скандалите вътре рядко виждат бял свят, защото духът там си е още като при Живков. Мислещите са представяни като екзотична украска, като пунтаж на демокрация-колчем излязат от тази роля, получават шут отзад, край на политиката и те доброволно си играят на легитимиране на мастодонта като демократична структура-инак край на привилегиите. Клишетата-краденето, оправянето: синца крадяхме навремето, голяма работа, че комунистите крали най-много-нали имаше и за нас, а ся..Оправят се чрез политиката, за да се накрадат те, пък ний-..Което аз наричам Глад за справедливост и възмездие Неговите плодове се изсипват изцяло в дясното пространство. Партиите извън БКП, които управляваха копираха нейния модел и нейните принципи. Пак издигаха портретници-слуги на вожда, безлични послушковци и алчни некадърници. Издигането ставаше на принципи, познати от соца- аз на теб-ти на мене, послушание, вярност и кастови приятелски кръгове, търговия на влияние.. В резултат-богати самогъзници, нехаещи за функцията на партиите като посредници на общ. интереси. От политиката се забогатява, това е ясно, знаем, че са вътре да крадат, но „го правят по-прости от мен и случайни хора..На Иван сина му, дето едвам завърши, на Първан щерка му, дето се уреди чрез... Крадат и дърпат нагоре за нула време, а аз едва вържа двата края..” „При комунистите такова нещо нямаше.”Краденето на нащте се прощава, а чуждото не ни дава мира..Партийната организация на квартала си стои, знае се всеки кой-къв е. Факт е, че вече няма непоносимост към богатите изобщо, но е останало дразненето от нечестно забогатялите, ей тъй от нищото и то от омразната политика.. На битово ниво обаче всички червени бизнесмени имат подходящо обяснение за първия милион. Приказките за куфарчетата се забравиха, щото мнозина техни носители изчезнаха, а трансформациите на прехода позаметоха следите и ги пратиха при легендите. Червените мобифони вече са твърде високо, за да дразнят, или са твърде покрити, за да се показват изобщо. То не е им и необходимо, те са доста напред . Няма ги отдавна в панелките да дразнят-там останаха червените бабички. Т.е комунистите, като локомотиви на грабежа отдавна създадоха легендите, докато останалите ся тепърва ги съчиняват. А където има легенди-иде реч за масова култура и нейните закони. Там най-силни са обаче червения шаман Гронев, Тошо, Слави и ко, щото имат най много средства и най-широка трибуна, а те си знаят работата, защото концте им се дърпат откогото трябва... Вотът за БСП извън твърдото ядро ще бъде емоционално-наказателен. Ще наказваме, както през 2001ва царят, който ни излъга, и няма да пуснем пак Костов, точно както тогава, но с обратен знак. И тук няма никакво значение истината, че БСП си участва във властта, точно както през 95та нямаше никакво значение, че ликвидаторите бяха комунисти отдавна.(от 92ра) И що за партия е БСП? Под повърхността се водят люти войни, а резултатите са като тези вдясното на Втората Костова конференция. Войната на Станишев и Първанов с апарата е война с прашки -пунт и пластика, защото уж воюващите са предварително оповестили параметрите на битката, свеждайки го до бой с възглавници. Апаратът отдавна е изял свястното и го е поставил изцяло в ръцете на седящите в сянка червени барони. Дори един Костов не можа да се справи с чудовището, което създаде, та един Станишев ли? Или Първанов? И то когато то , чудовището не е създадено от тях, а те бяха сложени там от него.. Нито Първанов е правил структури, нито Станишев, нито пък са градили партия изначалото, когато я преименуваха. А Костов направи това и през 95 та и 97ма и..пак не се справи. Депутатите са предизвестени и одобрени от мафията послушковци; лъжедесидентите, уж инакомислещи си играят допустимата лимитирана роля. Първанов, който „държал” партията и протежето му Станишев имат задачата да й дадат демократичен имидж, за да може олигархията да я използва за интересите си дългосрочно-в момента, в който се прецени, че задачата им е изпълнена, ще бъдат отсвирени. Те, де факто, нямат реално влияние вътре, колкото й да се внушава обратното. Въпросче-познайте кога ще дойде този момент? Извод БСП ще доведе държавата като болид от Ф1 към бетонна стена, до нова катастрофа . Не е трудно да се отговори на въпросите, поставени от Кръстев, относно бъдещето И защо тогава твърдя, че десните, по принцип, са повече? Че потенциалът на негласуващите десни е по-голям и какви са тези, които никога няма да зачертаят БСП в бюлетината? Колко от тях ще изберат НДСВ или другите десни? Защо комунистите няма да имат пълно мнозинство? БСП плаши нормалния. човек. БСП плаши бизнеса, плаши чиновниците и апарата, доколкото той не е с техен генезис, плаши най-производителните слоеве на обществото, плаши интелектуалците, плаши мислещите- плаши едно широко мнозинство. Аналогиите на Станишев с Жан са налице, и особено изцепките на генералите показаха, че там нищо не е забравено, нито нещо ново е научено. Нищо не се променило в БСП, колкото и Станишев имитира, никога няма Татяна Дончева или Бунджулов(знам, че не е член, но можеха напр. да го поканят) да станат министри, нито от листите ще излязат дърти номенклатуни клиентели, нито апаратът нещо е показал, че се е пропукал. Както за наблюдателите, така и за обикновените хора алюзиите с твърде близкото минало са големи-човек ежедневно е в контакт със структури и силови ведомства , носещи все още сериозен отпечатък от миналото, , полиции, и т.н. Всеки опит на лица извън тях да бутнат нещо вътре, се е израждал в опит да се използва положението за личен рейтинг и това няма как да не навява асоциации за техният непроменен монопол от миналото. А това плаши-защото те и в миналото плашеха, когато бяха най-яростните слуги на режима и в тях бяха най-верните му синове. Все още е твърде ясен спомена и твърде видима връзката и генезиса на примерите за неуспешни публични личности-министри, бизнесмени и прочие, с червеното минало, дори и на такива, закрепили се в други правителсва и уж некомунистически управления. Все още обществото упорито търси червено д.. дори в алтернативни на червеното водачи и личности-защото то се схваща за твърде голяма част от нас като престъпно, некадърно и крадливо. Обществото с право се страхува и от повсеместен червен реванш, от нови некадърници на високи постове, огладнели от многогодишната изолация, от нов пладнешки грабеж чрез банки, фондове и т.н. А нали знаете-протестните вотове са наказателни, или от страх .. Редактирано от - Наум на 28/5/2005 г/ 15:45:45 |
| Значи, целта на занятието е да направим максимално точна прогноза за избори 2005 , като се помъчим да ситематизираме и анализираме действащите фактори и обстоятелства. И така, да направим кратко резюме на написаното. На тези избори има само едно доказано твърдо ядро, а другите са свити до максимум. НДСВ няма партия на практика, тя е съсредоточена до апарата на властта и депутатите. СДС е в колапс, ДСБ е твърде млада, БНС е твърде компрометирана и в нокдаун. Изборите ги решават фрустратите, а не твърдите ядра. Така е било и така ще бъде и на тези избори. Налице са голяма група фрустрати, които да го сторят, налице е недоволство, налице е желание за промяна у тях. За това спомагат декларираната в соц проучвания бедност и желанието да започнем наново в ЕС. Спомнете си истериите на футбона вълна- превръщането на един мач в битката при Шипка не само за футболистите, но за цялото общество воглаве с елита и президента, придаването на значението му като на нещо национално-съдбоносно, празнуването на четвъртото място, десетките обществени истерии от битов и медиен тип. Бедността е налице, според признанията на болшинството, средна класа няма, милиони разчитат на помощи от мизерстващи в чужбина близки, деветдесет процента искат да се изнесат догодина. Фрустрираните са много голяма група, състояща се от повече от десет различни прислойки , тук са новите бедни, аполитичните(отегчените, тарикатите, престъпниците,) малцинствата , нереализираните хора на словото и много други За протестния вот не е задължително избираният да предлага кой-знае ква алтернатива, както смята Кръстев-важното е да не е сгрешилия, носителя на властта, важното е наказанието, защото инстиктът към насилието, желанието за отмъщението е по-силно от хладния разум. Фрустратите по принцип са аполитични, но може да ги разделим на леви и десни. В случаят обаче, тъй като лявото ядро е обрало неговите, а дясното е свито и разсипано, броят на десните фрустрати е много по-голям. Следователно, когато сигурното(ядрото) е свито, ролята на фрустрата (несигурното) за изборния резултат ще е много по-голяма от предвидената. И как ще реагира десния фрустрат, когато е под пропаганден натиск, а има да избира и наказва? -Всички са управлявали и НО И от всички сме разочаровани и трябва да бъдат наказани -На всички програмите си приличат. Няма съществени външно и вътрешнополитически различия между тях. Когато няма изявен носител на омразата, се намесват емоционални и други фактори-вж видове вотове и тяхното влияние става по-голямо. Ролята на предизборната кампания и подготовка се вдига, ролята на парите, на медиите и другите хватки се засилва. Вероятността от гласуване за извънпарламентарни партии се засилва, а също така от екстравагантно гласуване и негласуване изобщо. Вотът за БСП, например ще е наказателно -емоционален, както досега. Наказваме царя, викаме носталгията и Ламбо. Но и предизвикваме срещу себе си останалите, които се страхуват от нас и са мотивирани да не ни допуснат. Вотът за НДСВ, например ще е емоционално-рационален. Емоцията на пенсиите, неутрепана от мизерията и рациото на чиновниците. Няма как НДСВ да преодолее наказателно-емоционалния вот срещу себе си от страна и на левите и на десните фрустрати.. Няма никакво обяснение за техния уж висок рейтинг Изборната активност ще е ниска. Новите партии, популистките движения и неупотребените от властта имат повишен шанс, доколкото предизвикат реакция тип"атака"(вж еакцията на плъха) Следва продължение Редактирано от - Наум на 29/5/2005 г/ 22:17:12 |
| НАУМ, Анализът ти е задълбочен, но е селективен и НЕ е всеобхватен!!! Например, НЕ отдаваш заслуженото на СИЛАТА на Парите- в случая, на Количеството и Качеството на Медийното присъствие на отделните Играчи!-което е в ПРЯКА ЗАВИСИМОСТ от размера на Разполагаемите Пари за медийни и др. под. ИЗЯВИ на партиите!!! ИМАШ ПАРИ- ИМАШ МЕДИИТЕ ! НЯМАШ ПАРИ-НЯМАШ МЕДИИТЕ!- както би казал Ицата. А ако имаш Медиите- може и да спечелиш Избори! Но, ако НЯМАШ Медиите- със сигурност няма да спечелиш Избори! А Медиите/частните/ НЕ обичат тези, които нямат пари да им платят! Само държавните Медии го правят "От Любов", а НЕ за пари- но пък те "ОБИЧАТ" само Работодателя си и никой друг! КАЗАХ!  |
| Вече може да поизбистрим и по-другия ъгъл, от който да погледнем на анализа на Кръстев. Драма има-това е подмяната на чиновническия апарат и на изкярилите чиновници и свързаните с тях политически функционери-отбиването от лонжата .Ето ви автоматично рационален вот от страна на облажилите се от НДСВ и особено на ДПС. Плюсове-държавният апарат и много парични ресурси, силата на медии, ПР агенции и т.н. Магнитът на властта, като сиренцето в капана, подмамващо плъха. Допълнителни възможности- ще търсят освен рационалното и емоционалния вот и автобиографичното гласуване. Пропагандата ще акцентира натам. Страх от БСП, страх от конфронтации, благия успешен цар и т.н Прогнози-никога досега парите не са побеждавали протесния наказателен вот. Когато обаче е ясно очертан образа на врага. Изключително важна подробност! Негативи- възм. прекалено експониране, всл агресията на медиите, парите и властта може да предизвика реакция тип атака у плъха. Липса на тв. ядро, липса на соц основа, на която да се опре разширяването на рационалния вот. Това би могло да стане с обещания, но те при царистите не вървят. Образът на врага е най –важния компонет на негативния протестен вот. Знаем, че омразата е най –силния и сплотяващ фактор. Всички избори досега са се основавали на протестен вот със силно изразен образ на врага, който трябва да се накаже-Луканов, Фил, Виденов, Костов.. Може ли Симеон да бъде модел за образа на врага на тези избори? Та нали той е благ, благочестив човек , не се конфронтира, наследник е на „добрия цар”, който опитоми дивото противопоставяне, един вид цивилизова политиката... Нали при него не стана никаква трагедия, провал, външнополитически сме добре и т.н, да не изброяваме успехите на НДСВ.. За образа на врага това няма особено значение-това са аргументи на разума и сетне на сърцето, а той се гради на инстинкта и подсъзнанието. Последните сами си търсят после аргументите към сърцето и разума. При формирането на протестния вот и образа на врага играе масовата култура, защото тя е най-близо до инстинкта, играят аргументи от опашката; тук истината няма никакво значение, както нямаше през 95 та по отношение на ЛС и Фил. -обеща, ДА НИ ОПРАВИ, а оправи себе си а -излъга -дойде да се накраде и си вземе неговото-и да го вземе от НАРОДА! -добрия цар позволява под него лошите съветници да крадат ужасно и да опразнат хазната и джобовете ни от далавери. ” -приписваме му омразни за народопсихологията черти-„не е образован”(учи-майка, да не теглиш), „комарджия”, тунеядец и мързелан, който лежи на наследствата си, . -и най важното за образа на врага-идеалния дявол е чужденец, ерго „служи на чужди интереси".. Отново подчертаваме, че не е важна истината, а близостта на аргументите до инстинктите на фрустрата. И тук много важна особеност. Никой от мастодонтите не може да се възползва изцяло от образа на врага , предвид неясността на бъдещата конфигурация -всички те не смеят да опънат докрай тази струна, която единствено може да им помогне.. Кой може да го стори, защото непременно ще ма някой, който да се възползва-единствено определилите се като категорична опозиция-в случая само ДСБ. Рискувайки химерното магнитче на властта-сиренцето в капана, ДСБ си печелят мощен съюзник. Срещу тях обаче има друг негативен фактор-муправлението на Косов и самия той с неговие качества, преекспонирани достатъчно, липсата на време и т.н. Врагът за парламентарните партии не е един, при тях не се знае точно кой е приоритетен, срещу кой са на всяка цена. Когато си срещу всички, си срещу никой. Гениалността на Хитлер се състояла в това да намери универсален враг и да насочи пропагандата САМО срещу един от всичките. Тогава кой би могъл, съвсем чист откъм миналото и отрицателните наслагвания, да се метне на вълната на образа на врага и отрицанието? Кой изяздва всички компоненти на масовото движение, както това направи Симеон на миналия вот? А именно-осъждане на настоящето, възвеличаване на миналото като средство за омаловажаване на настоящето. Кой използва омразата , външният враг-"ако евреите ги нямаше, щяхме да ги измислим, малцинствата, които не са като нас? Кой е реакционерът, който не смята, че в човека съществуват неразгадани възможности за добро. Кой смята, че за да създаде стабилно и здраво общество, то трябва да бъде по познатите и проверени модели на миналото( някакъв нов вид „ строга и силна, но справедлива" власт). Кой вижда бъдещето като славна реставрация, а не като безпрецедентно нововъведение? Изпълнението на програмата му е реставрация от най-чист вид. Кой критикува всеки ден настоящето с една дива наслада? Това, което най-силно впечатлява, когато слушаме, как той осъжда настоящето и всички негови прояви, е огромното удоволствие, с което прави това Такова удовлетворение не може да се получи само поради изблик на недоволство. Трябва да има и нещо друго - и наистина има. Предъвквайки надълго и нашироко неизлечимата низост и подлост на нашето време, фрустрираният човек смекчава чувството за собствения си провал и изолация. Това е като да кажеш: "Съсипани и безсмислени са не само моето ущърбно Аз, но и животът на всички мои съвременници, дори на най-щастливите и преуспелите". Така, осъждайки настоящето, фрустрираният придобива някакво смътно и неясно чувство за равенство. На тези само липсата на ресурс откъм пари и медии, липсата на трибуна и достатъчно качество и времето може да им попречи.. [/b] |
| Да пренапишем наново Кръстев. Изборите 2005 не крият голяма драма, доколкото спечелването им от БСП няма да е драма по отношение на общите ни приоритети, което пък е доста спорно.Опитът на парламентарните партии да зациментират олигархичния си елити ще се удари о твърд протестен вот. Може да не се променят посоките, но властването на БСП ще се отрази сериозно на темпото. Ще се разтресат и политическите елити извън тези на БСП и НДСВ. Очертава се динамично мнозинство в Парламента на БСП плюс маргинали и нетрайно управление, оттам и нетраен парламент. Разцепвания, прегрупирвания и голям цирк. И на тези избори протестният вот ще е решаващ. Няма значение, че няма кой-знае каква алтернатива на статуквото. Реванш отляво ще има и той съвсем закономерно мобилизира противниците на очаквания победител от десния и центристки спектър, като им дава гласове, които те инак биха загубили и така ще лиши БСП от пълното мнозинство. Липсата на нови идеи и лица е съвсем закономерен израз на кризата на партийността, изразена чрез властване на олигархията, липсата на крила и фракции, които да доведат до канкуренция и качествено възпроизводство, вождизъм, устройството и духа на подчинение в мастодонтите и резонният провал на всяка тях всл на изброеното. Апатията и повсеместното разочарование от политическите партии и тяхната неразпознаваемост от избирателя са в пълен контраст с желанието на ръководствата им да бъдат избрани отново, но не за да прокарват интереси на специфични групи избиратели, които представляват, а за да възпроизведат кастови интереси на самото ръководство. За целта се използват всички налични техники. Програмите на партиите са професионални, но са трудно различими, защото смисъла на политиката и принципните им различия помежду им са избягали и трябва да бъдат заместени с инструментариум. Изблиците на популизъм в тях са в границите на приличието поради всеобщото недоверие и отстъплението на програмите като първостепенен инструмент, заменен от моделът на медиокрацията, пропагандата и други не толкова лицеприятни чалъми, познати ни от Свиленград Ще има сражение с неясен изход между медиокрацията и масовата култура, от една страна, и отвращението от издигането на случайни некадърници, забогатели от власт, на гнева и чувството за справедливост срещу медийно провокираните инстинкти. Партиите напълниха листите с локомотиви, плод на медиокрацията и популизма, за да дърпат едното и с риск да си навлекат омразата от второто. Нито избори 2001, които доведоха тази мода, нито политическите предателства отучиха хората, набедени за вождове от тази практика и те упорито си секат клоновете, на които са седнали..Политическите лидери не разбраха, че избирателят внимателно следи и е особено чувствителен тъкмо срещу това, което точно те търсят-лоялност, пунт и пластика, срещу качество. Това, което знаем, е че правителството се бори за активност. Защото не знае, че тази активност ще отиде или вляво, или в Костов или в нещо по опасно-движения тип Атака. Тези, които ще отидат обаче за часовника, са предимно най-маргинализирани фрустрати от най-ниски соцгрупи, гласуващи предимно червено или кафяво.. Това което знаем е, че интегралната бюлетина ще ореже част от тях, но не кой-знае колко. Зачертаните бюлетини ще са най-много от категорията „всички са маскари”. Това, което е сигурно е, че ДПС ще се бори с бариерата. На Сокола перата са пооскубани, а ако Анкара се изметне от него...(малко вероятно) Това, което може да предположим е, че НДСВ няма да бъде никаква реална алтернатива на БСП и че единствения й правилен ход е да засили страхът от БСП. Така ще си вдигне цената, защото другото е да мисли за тигана преди да е уловило рибата. Това, което може да твърдим със сигурност е, че Костов ще влезе и ще надмине СДС. Това , което можем да предвидим е, че избирателната активност няма да е висока и ще е около 50-55 процента, въпреки томболите. Това, което е опасно е, че има съвсем реална вероятност профашистки националистически групи като Атака да влязат в парламента. Това, което вече знаем от листите е, че приоритетите на БСП не са приоритетите на Първанов и Станишев . Изводите за бъдещето си ги правете сами. |
| Науме, в друга тема на друго място нагледно, интелигентно и бавно ти беше обяснено, че Атака не е профашистка организация и че исканията за национално благополучие не са националистически. Ти си подви опашката и се прехвърли да редиш сълзи и сополи на ново място. Да ти кажа, ще взема да стана фашист и да гоня всички, които не мислят, а крещят клишета неуморно. |
| Нямам никакво намерение да обяснявам нещо, което е очевидно за всеки нормално мислещ човек. Не влизам никога в спорове с хора, които не подлежат на убеждение с аргументите на здравия разум. Обяснявах ти достатъчно дълго и подробно, без да получа насреща ни едно разумно твърдение, което да подлежи на дискусия. Естествено, аз знам, че ти никога няма да признаеш, че не си права... Еми какво ми остава тогава? Свещено е правото на всеки при демокрацията да гласува за когото си иска. -Казва Гаджоков в случая и е напълно прав.Но е и свещено моето право да смятам за абсолютен невеж глупак всеки, който гласува за АТАКА или който подкрепя "програмата" им. |
| Що ли ми заприлича на Иван Костов, като беше на гости у форумо и го питаха веднъж, он замаза, они го питаха два пъти и он рече, че вече отговорил на тоя въпрос. Много фриволно си служиш с термините, Науме.  А Гаджоков не е лошо да не цитираш толку начесто, що виде отношението на форума към него. Режеш си клона сам самичък. |
| Добре, кажи какво конкретно искаш да ти обясня? Защо Атака е профашистка организация? Защо исканията за национално благополучие са били националистически? Ами виж сега-тези въпроси предизвикат у мен един естествен потрес, като у родител, който се стряска, когато детето му го пита" Тате, тате, Ами що свети крушката?Ами какво е туй ток? " Питай, да видим дали ще успея-ако не ти, поне другите могат нещо да разберат от увъртяноо ми и дълго слово.. . |
| Не бе, обясни ми само едно, ама така го обясни, че целия форум да разбере. Кажи що исканията за национално благополучие са кофти нещо? |
| Защото начинът, по който твърдят, че ще го направят ще доведе до режим като този от Третия Райх, диктатурата на пролетариата и т.н и означава отказ от демокрация. Означава изолация като на Сев Корея, суспендиране на конституцията и насилие. Второ. Хората, които се напъват да го сторят нямат хабер как би могло да стане и са хептен последните, които могат да свършат каквото й да е било, освен собственото си оправяне. Което в крайна сметка, всл на т.1 означава, че е целта на занятието. Капишши? |
| Е, ЧАК ПЪК?! Швейцария и други РАЗВИТИ и благоденстващи страни в Европа/ а и по Света/, които НЕ членуват в НАТО или в ЕС- те НЕ са ли Демокрации отказали ли са се от Демокрацията?!? "АТАКА!" иска ПРОМЯНА, а НЕ "суспендиране" на Конституцията! "АТАКА!" иска ПЪРВЕНСТВО на Волята на Народа- т.е., БАШ Демокрация! "АТАКА!" иска СЪД за Виновните за ОГРАБВАНЕТО на България по време на "Демокрацията" и "ПРИМЪКтизацията" в България- това ЛОШО ли е?! "АТАКА!" иска България да бъде управлявана в интерес на българските граждани, а НЕ в интерес на чужди държави и чужди икономически ЧАСТНИ интереси! "АТАКА!" иска РАВНОПРАВНОСТ на ВСИЧКИ етнически групи в България, а НЕ Привилегии да едно или две етнически Малцинства! И АЗ ИСКАМ ВСИЧКО ТОВА !!! "Фашист" е всеки, който НЕ иска всичко това! КАЗАХ!  |
| Параграфа ти го е рекъл, аз нема кво да добавя. Ако не си си навил предварително на пръста какво си интерпретирал, а не какво си прочел, може и да го разбереш. Нали знаеш, че има огромна разлика между прочетеното и интерпретираното? А да твърдиш, че желанието за национално благополучие е кофти работа значи да си тотално абериран. аберация е отклонение от здравия разум. Всяко живо същество се бори за оцеляване и благоденствие и което не го прави, загива много бързо. |
| Във вчерашния Труд се появи интересна статия на придворния социолог Сънчо. Там той разказва горе-долу следното. Избирателите на БСП са фрустрирани. Те мразят царя, защото.., имат оплаквания от него и са силно мотивирани да го накажат. Те ще отидат да гласуват, защото държавата, респ царя е виновен за тяхното дередже. А избирателите на царя са спокойни и успели, те са доволни и подкрепят царя, но няма да отидат да го подкрепят, щото успехът им се дължал на самите тях, според разбирането държавата е виновна, когато сме зле, а само аз, когато съм добре. Ерго, възможно било БСП да прецакала царя. Ся да оставим аналогиите с нашея коментар, особено в описанието на левия вот-затуй сме го писали-да четат... Ами нали баш Сънчо ни обясняваше, каква яка нова средна класа се е задала и как всичко пляска там с ръце на царската политика и се кани да вземе не един, ами още барем два мандата? Май някои зеха да дават заден ход и да си връзват гащите за деня сред утре. Ся остава Дайната да екстраполира десния седесарски вот, а Дачката или Гарнизов да обясни десебарския-матрицата е ясна ... Ама от тях сал единият ще се бий в гърдите-няма място за четиримата на върха... |