АТАКА!!! :-)))
Отиди на страница:
Нептуне , те 80% са ЗА и 20% са НЕ от дясната партия ! Това е дето викам аз солидарност когато трябва , а соцшалистите са разбити така помежду си че не могат и да се съберат и да защитят даже социалистическите си идеи ! |
Ах, Мето, но аз не съм направила грешка. Това - "у Франция", си беше граматичен паралел с - "у наше село". Като в песничката - "У нашето село, мамо, най обичам Вела, най обичам Вела, мамо, оти е дебела... "  Исках една близост на ситуацията да подчертая, защото се оказа, че и там бъкано с кумунизи и 4енгенца, уви....  |
| Нептуне зелената партия 60% НЕ 40 % ДА ! Това е положението и според мене това си е чисто вътрешен наказателен вот . Отмъщение защото са десните които трябва да ратифицират а не левите ! Бе същата работа е като у БГ - Защо да са НДСВ да подпишат и да влезат във ЕС а не ние ДСБ СДС БСП и ред други опозиционери ? ! Това е проста работа като фасул ! Само ме карат да се смея като им гледам и слушам глупостите сега ! Заеби мъгли са !  Редактирано от - nesnaecht на 30/5/2005 г/ 01:02:02 |
| Нептунич ето ти го това което го мисля казано от самите социалисти ! Европа стана жертва на вътрешнополитическите разногласия на Франция 30 май 2005 | 00:39 Агенция "Фокус" Париж. “Европа стана жертва на френските вътрешнополитически разногласия”, коментира официалният представител на опозиционната Социалистическа партия, Жак Ланг, отказа на френското мнозинство да подкрепи единната европейска конституция. Други водещи фигури на Социалистическата партия, която преди референдума се разцепи на поддръжници и противници на Евроконституцията, изразиха дълбокото си задоволство от резултатите от референдума, съобщи РИА Новости. Лидерът на крайно десния Национален фронт на Франция Жан-Мари Ле Пен, яростен противник на европейската интеграция, заяви, че резултатите от референдума задължават президента Жак Ширак да подаде оставка. Мнението му подкрепи и лидерът на дясното “Движение за Франция” Филип де Вилие, който подчерта, че Ширак трябва или да подаде оставка, или да разпусне Националното събрание – долната камара на френския парламент. Според министъра на отбраната на Франция Мишел Алио Мари, която представлява управляващото дясно-консервативно болшинство, отказът на французите да подкрепят Евроконституцията представлява “поражение за Франция и за Европа”. |
| Евроконституцията, сравнена с американската, е адски дълга и заплетена - дипломатически, не политически документ. В нея има много защити на суверенитета на страните членки - правата на съюза възникват на принципа на "conferral", когато са му възложени (conferred) от страните, а отговорностите му се определят от принципа на "субсидиарността" - решаването на въпросите на възможно най-ниското равнище. "Изключителната компетентност" на съюза е още твърде скромна - обхваща само митническия съюз, правилата на конкуренцията на вътрешния пазар, паричната политика на страните от еврозоната, рибните ресурси и общата търговска политика. Социалната сигурност и помощ се въвеждат като основно право (чл. II-94) и в съответствие с националното законодателство. * Така че аргументите, че конституцията отнема суверенитета на страната и застрашава социалните придобивки са общо взето въздух под налягане. Не евроконституцията, а глобализацията - обективен икономически процес, както и демографските процеси в развитите страни, налагат сериозни изменения в националната политика. * Заедно с това конституцията прави съюза управляем след разширяването - въвежда постоянен президент на европейския съвет (на държавните глави) с мандат 2.5 години, външен министър на съюза, но и двамата се избират от евросъвета. Еврокомисията се намалява по брой, разширяват се значително правомощията на европарламента, въвежда се квалифицирано мнозинство за евросъвета и съвета на министрите (55% от страните, не по-малко от 15, представляващи 65% от населението) и се орязва правото на вето, блокиращо малцинство образуват 4 страни. * Без тези нововъведения ще е много трудно съюза с 27 членки, потенциално 29, да бъде оперативен. Едва ли може да се намери нов вариант на конституцията, който да умилостиви французите, защото техните страхове нямат нищо общо със самата конституция. Те идат от търговската либерализация и свободното движение на хора в ЕС, които са основополагащи принципи на евроинтеграцията още от началото й, а не се създават с конституцията, а само се разпростират към новите членки. * Лесно достъпен текст на конституцията в pdf има например тук, сайта на Еврокомисията е по-лош. |
| Кайле, от сряда-четвъртък насам доларът се покачва наспроти еврото. Курсовите разлики вече надфърлят 3%, което за запознатите като тебе, си е предостатъчно да се реализират печалби надхвърлящи позволените от Параграфа 10%. Ама ти не се коркай, горницата мое се жертва за направа на конски опашки и лозунги. Зер пращането на циганите на Сатурн и то пари чини. Ти направИ ли нещо по въпроса, или се шматкаш по форумите само? |
| В.Стандарт. - Четиво за безродници. Мултикултурата е заплаха за традиционните ценности Другостта е право, което може да се упражнява единствено в интимната сфера Ст.н.с. I ст. д-р арх. Христо Генчев Културата е трайно, устойчиво състояние, създаващо ценности, градени върху наследеното. Ако трябваше да сведем до една дума съдържащото се в понятието култура, то това би било приемственост. Това, което на мнозина им се привижда като мултикултура, е само преходът от една култура към друга. Исторически погледнато, това междинно състояние е относително кратко, но и болезнено. То води от едно традиционно до друго, ново, трайно етнокултурно статукво. Това е революционен процес на замяна на едни установени ценности, които отстъпват на други. Процесът започва с раздвоение на личността на индивида, на обществото като цяло и води в крайна сметка към себеотказ - отказ от наследената идентичност. Необяснимо е защо това ни се поднася като обществен идеал. Този процес никога не е представлявал съревнование на морални ценности, съпоставка на идеи, мирно съжителство с "другостта". Той винаги е бил свързан с корумпиране, натиск и даже насилие. Цялата история на човечеството може да се сведе до нестихващи "възродителни" процеси. И то не само на Балканите или в Родопите. Имаше една велика (не военна, а културна) империя, тази на Хабсбургите, която си поставя за цел да осигури съвместния живот на десетина културни европейски нации (немци, унгарци, чехи, словаци, словенци, хървати, румънци, италианци, украинци, евреи...). Нейният девиз бе viribimus uniti, да живеем обединени. Тази цел бе съзнателно формулирана и осъществявана по култивирания начин, присъщ на средноевропейските нации и на просветените монархии. Всеки военен или граждански служител на тази империя е бил длъжен да владее освен майчиния си език, езика на императора - немския, така и още един език на някой от многото народи на империята. Тя съхранява и даже култивира националните различия; бошняците например отиват на война с фесове на главите, за да защитават империята, която е ревностно католическа. Темата за мултикултурализма е вълнувала управляващите елити (в случая Хабсбургите) векове преди да се пръкнат днешните защитници на правата на човека, на малцинствата, на другостта. Но тази тема се оказва неконструктивна и даже антидържавна. Една от най-либералните и култивирани държави, които историята познава - Австро-унгарската империя - рухва под напъна на мултикултурата. Това се оказва идеал, който не издържа на динамиката и стреса на модерните общества. При днешната непосредственост на общуване другият трябва да бъде ясен, предсказуем. Неговите реакции трябва да са предвидими. Лоялността на партньора - над всяко съмнение. Другостта се оказва риск и дори опасност ако тази другост е агресивно мотивирана и подклаждана отвън. Сложната организация на днешния живот изисква от всички еднозначен ред, ясно дефинирани ценности и спазване на правилата. В България те са българските. Мултикултурализмът е бил практикуван векове наред, но само сред най-издигнатите обществени равнища. Ироничното е, че тъкмо демократизмът, т.е. предоставянето на властта от върха надолу към най-широките народни (включително и маргинални) слоеве направи мултикултурализма анахронизъм в днешния век. Никой днес не се интересува от изящния израз, финеса и поантата, ако тя е изразена чрез някой провинциален език. Интересуват се от яснотата на изказа, даже ако за целта се използва някакъв дървен английски. Днес децата общуват по интернет с целия свят, използвайки едносложни английски разпоредби заповеди, чието разбиране въпреки елементарността им се улеснява от икони изображения. Това е няколко хилядолетен срив назад в историята на езиковия и художествен изказ. (Иконите са двуизмерни изображения, създадени от и за нуждите на праисторическия човек!) Мулти-"култура". Процесите на етнокултурна асимилация не подлежат на морална оценка. Те са природно явление. За едни - бедствие, за други - шанс, оръжие за надмощие, биологически закон. Тези процеси са лоши за всеки българин, ако вещаят беди на България. Не съществува никаква общочовешка позиция, която да оправдава поведението на българин, който се бори за разширяването на чужда етнокултурна позиция за сметка на българската. Тези българи ще наречем мултикулти; тяхното любимо занимание е да представят изключението като равнопоставено на нормата. За тях след като има българска, би трябвало да има и "помашка"(?) нация. За тях християнството не е културният стожер на българите, защото наред с него по нашите земи съществували мохамеданството и юдаизмът. За мултикултите естественият културен диалог между различностите се превръща в средството за натрапване на българското общество на маргинални практики, чужди и даже враждебни на българската душевност. Тези хора релативират всички ценности, т.е. от абсолютни ги правят относителни, обезценяват ги. Оказва се, че ние сме привързани не към ценности, а към условности, конвенции. Христос се оказва взаимозаменяем с Мохамед или с Буда. Не сме сами в тази беда. Ако това е утешение. Преди година кардинал Ратцингер, днес вече папа Бенедикт ХVI, окачествява днешната тенденция в Европа към отварянето й спрямо чужди култури, съчетано с отказа от собствените традиции, като болезнено, болно състояние. Очевидно нашите мултикулти черпят вдъхновение и сигурност от европейски процес, който цели да разложи традиционните исторически сложили се общества, техните национални държави, както и чувството за отговорност и мисия у традиционния човек. Официалният лозунг на този процес е дерегулацията, раздържавяването, освободеността от задръжки и свян. Все либерални и даже либертинни ценности. Другостта е право, което може да бъде упражнявано само в интимната сфера. Извън семейството, в обществения живот царуват общите правила. А те се пишат от нацията, носеща традицията и поела отговорността да организира живота на държавата. Това не е привилегия на мнозинството (в нашия случай - българите), а мисия. Това е задължителното условие държавата да функционира, да осигури на всички (не само на българите, а и на останалите български граждани) добър живот и бъдеще. Мултикултура, дефинирана като съвместно и равнопоставено функциониране на няколко култури, наред с българската в границите на България означава деморализация и разпад на българската държава Това би било катастрофа както за българите, така и за небългарите в България. Докато за някои отвъд нейните граници това би било осъществена вековна мечта. |
| ЗВЯР - “Истинският проблем е в това защо Сидеров има такова влияние.” Наистина това е истинският проблем. По-скоро защо има подценяване и не се дава реален отпор. Но има и друг не по-малък. Прочитането на 20-те принципа показва, че всъщност има заиграване с “болните въпроси” на хората (друг вариант на Царя от предишните избори). Сидеров и другите в “Атака” не може да не знаят, че даже с абсолютно болшинство в парламента не могат да изпълнят и 1 % от принципите си. Нито излизане от НАТО, нито “Народен съд”, нито конфискация на богатствата, нито “неутралитет”... Реално е невъзможно, мисля че няма нужда да обяснявам защо. Дори и с неофашизъм (такава “миризма” осезателно се чувства ако приемем, че наистина имат намерение да изпълнят принципите си), даже и за кратко! В сегашния свят, точно тук, където сме е невъзможно. Нужно ли е да се обяснява защо? И никой умен човек не може да си прави илюзии в това отношение. Което може да означава само едно: поредното търсене на вратичка за парламента от псевдополитици. Може да не ми харесва Костов например, но той с право ще влезе в Народното събрание ако събере достатъчно поддръжници за политическата си програма. Ако влезе обаче псевдопартия като “Атака” това означава още една измама на хората за следващите няколко години. Или някой си прави илюзии относно дейността ù в парламента? Да, проблемите в “Принципите” са истински, но предложеното решение е лъжливо! Ако някой наистина търси решаването им, пътят е друг! Редактирано от - Графът на 30/5/2005 г/ 08:19:10 |
| Графе, не съм съгласна, че идеите на Сидеров са неизрълними, с изключение на крайните залитания за излизане от НАТО и непродаването на земя на чужденци. Конфискуване се прави много лесно-дай докименти за платени данъци, дай сега пазарна оценка, извършена от експертни фирми, на имотите си, а сега плати данъци с лихви и глоби. Путин така национализира практически ЮКОС и то успешно. И у нас такъв закон готви ли се, влезе ли в сила-не знам. Ма няма политическа воля. Не съм съгласна и че договорите по приватизацията не могат да се преразгледат. Те на практика не се изпълняват сигурно в 80% от случаите, един договор, като не се изпълнява от едната от страните, се разваля от другата. Нищо сложно няма, има техники, има начини, всичко е законно. И 30% от договорите да се преразгледат...е го случая Кремиковци, хем го купи за 1 лев, хем не си изпълни задълженията по договора, хем иска още пари от държавата. На кво отгоре? И е далеч по-важно да се разбие дебелия лед от политикомутренска олигархия, да им припари на тиквите под задниците, да разберат, че освен морков, властта се ноди и от ръжен. Дори само това да се направи-да имат едно наум, че не могат да грабят безнаказано-дори само това ще откаже бая малоумници от властта. |
| Печален, разбира се, за крадливите хомункулуси, осребрили в имот и състояния надеждите ни за по-добър живот. А за нас - великолепен би бил този резултат, защото ще е възстановил Божията справедливост. Идва Видов ден! |
| Всеки интересуващ се от политика и от настроенията и психостатуса на българския гласоподавател би следвало да е наясно, че нашия политически мегдан съществува или по-точно зее огромна празна ниша на съчетанието между популизма и копнежа по здрава ръка. И ако за популизма не бихме могли да търсим кусури, поради залитанията на хора по цялата Земя към харизматични личности, обещаващи чудеса, то за копнежа по здравата ръка следва да се прояви доста критичност. Популизма е коментиран и изследван достатъчно. Доза популизъм не е излишна за никоя партия, щото политическите процеси имат своята артистична публична страна, която не бива да бъде пренебрегвана и привидностите и копнежа по нов "златен век" са си заложени в човешката природа. Това, че живота си има свои непреклонни закономерности е друг въпрос. "златен век" е условно понятие, крепящо се на елемент от човешката психика, а именно носталгията и склонносттта към митологизация на миналото, като илач срещу остаряването и отегчение от днешния сив и скучен ден. Хората живели в предходни "златни векове" (напр. толкоз лелеяния развит социализъм - века на Тато) не са знаели всъщност, че живеят в златен век и за тех златен век е било нещо друго, случило се преди това. Така е било от край време, така ще бъде и занапред. Но за здравата ръка нещата седят по друг начин. В типично православния свят този копнеж е заложен исторически от утвърдения през средните векове държавен модел на цезаропапизма и самодържието. Цезаропапизмът дължи силата си по тези земи от факта, че диоклециановия Доминат успява именно в източната част на Римската империя, където именно 30 години по късно е построен и втория Рим. На запад този модел не успява, въпреки множеството опити, започвайки от Карл Велики та до Адолф Хитлер. На Балканите копнежа по здрава ръка е допълнително изроден и доведен до абсурди и поради попадането на региона в деспотичната автократична Османска империя - една от най-ярките образци на ориенталска тирания и ориенталска организация на обществото. Татарската инвазия повлиява на матушка Русь по същия начин. На чисто психологическо ниво, тези исторически наслоения водят до нагласа към затваряне на представата за лична отговорност само до дувара на собствения дом и очакване на завръщане или поява на месията. Завръщане под формата на появата му не от общността, а като че някакси от нищото. Естествено това е невъзможно и затуй индивидите привиждат месията ту в този, ту в онзи и делегират на 100% отговорностите си в обществен план на актуалния към съответния момент батушка. Когато се разочароват те почват да привиждат месия в следващия претендент и така до безкрайност. |
| ЗВЯР: прости недоверието ми към всеки, който твърди, че разбира от Божия справедливост. Или се самопровъзгласява за оръжие на справедливостта. |
| Ти кога ше възсядаш ослицата? Цветница вече минА... * Опа, тва е за каруцаря. Редактирано от - ЗВЯР на 30/5/2005 г/ 11:51:35 |
| Всичко се появява от общонстта, а не от нищото, Каруца. Волен не е изсмукан от собствените си пръсти. И стига вече с тоя популизъм, много пъти пробвах да обясня, че напук на всичко вселената се движи в безкрайните си колебания към положителния полюс повече, отколкото към отрицателния. Нема се учудя, ако утре обявите за родоначалник на популизма Исус. Жалки са тия опити всяко залитане към доброто да обявявате за популизъм и така да утвърждавате като единствена сила на тоя свят злото. Най-малкото щото има единство и борба на противоположностите. Добро има наравно със злото и доброто не е популизъм-ни в политически, ни в езотерически аспект. |