АТАКА!!! :-)))
Отиди на страница:
| Комунисти, леви социалисти, фашисти е вдинен строй решават бъдещето на ЕС. Това не е съвсем ново, но много интересно и тъкмо навреме - от Медиапул. Хиляди страхове Антиамериканският алианс на Ширак разцепва Европа Във Франция има мнозинство срещу разширяването на ЕС 27 май 2005 Френският философ Андре Глюксман пред берлинския всекидневник Тагесшпигел за предстоящия референдум за Европейската конституция и за страха на неговите сънародници от разширението на Евросъюза. Г-н Глюксман, полудели ли са французите? Не. Но в чужбина хората се питат, как е възможно една от държавите основателки на обединена Европа сега да е готова да отхвърли европейската конституция. Французите са разделени по този въпрос. Нека поставим тогава въпрос по-иначе: Доставя ли на сънародниците Ви удоволствие да играят ролята на “enfant terrible“ (лошото дете) на Европа? Тук не става дума за игра, а за изключително важен въпрос. Аз съм един от тези, които подкрепят конституцията. Тя представлява изключително сложен юридическо-дипломатически текст. Хората трябва да отговорят с “Да“ или “Не“, без да са разбрали детайлите на конституцията. Това не е обвинение към избирателите. Те не биха могли да заместят експертите и депутатите. Но щом въобще не става дума за конституцията, тогава какъв е основният проблем? Вслушаме ли се в аргументите и на двете страни, бързо ще стигнем до извода, че разделителната линия всъщност минава през въпроса за разширяването на ЕС от 15 на 25, а някой ден и до 29 члена. Трябваше на времето да проведем референдум за разширяването. Сега това се наваксва чрез нещо като неофициално допитване до народа и сега същинският въпрос е: “Да“ или “Не“ на разширяването. Вие обвинявате французите във връзка с тяхното отрицателно отношение на Европа в нарцисизъм. Това тяхно качество исторически ли е обусловено или е ново като явление? То, разбира се, има исторически корени, но далеч не е само френски специалитет. Има и други нации, които обичат да се смятат, че са “над всички“. Но актуалният френски нарцисизъм е наистина нещо ново, той е нещастен нарцисизъм. Той е обвързан с гузна съвест, с песимистичната настройка, че светът е пред потоп и същевременно е израз на голямо лицемерие. Днес французите добре знаят – без да го признават – че страната им не е номер едно в света. Това боли, това натъжава, човек се чувства потиснат и победен. Французите са атипични нарцисисти, тъй като за разлика от историческата фигура на Нарцис, те вместо да се любуват на изображението си върху водната повърхност, предпочитат да разбият огледалото. Това обяснява и френската анти-настройка спрямо Европа. В Европа на 25-те Франция играе голяма роля, но за жалост не най-голямата. Следователно е по-добре да разбием сегашната разширена Европа, отколкото да се озовем в нея просто в ролята на държава сред останалите държави. Страхът от разширяването на Евросъюза – това ли е най-големият страх на французите? Има хиляди страхове – най-пресният пример е страхът от загубата на почивния понеделник след Петдесетница. Има обаче нещо съществено, което трябва да се подчертае: във Франция съществува мнозинство срещу разширяването на ЕС. От една страна в лагера на противниците на конституцията, но също така донякъде и сред нейните привърженици. Това обяснява много неща. Когато Ширак прави публични заявления той продава “Да“-то с аргументите на “Не“-то. Например? Ето една от темите на Ширак: Трябва да се гласува с “Да“, за да се създаде силна антиамериканска Европа. Но какъв е резултатът? Избирателят знае, че Европа на 25-те няма да бъде антиамериканска. Около 20 от правителствата са с позиции близки до американските. Значи избирателят си казва: Щом искам антиамериканска Европа, трябва да гласувам с “Не“. Налице е така наречена “ос на мира“, състояща се от Париж, Берлин, Мадрид и Москва. Този алианс, който се насърчава от Ширак, съвсем очевидно разцепва Евросъюза. Вашата аргументация е, че Европа не бива да се самодефинира като противотежест на САЩ. Каква роля й остава тогава? Силата на ЕС е в това да подкрепя демократичните освободителни процеси в континентална Европа и да води тези народи към мира. Когато хората в Украйна се опълчиха срещу един прогнил, деспотичен, посткомунистически режим – какво искаха веднага тези хора? Интеграция с Европейския съюз. Малката германо-френска клика не разбира, че Евросъюзът постигна най-голямото обединение на континента не чрез своя добър пример или чрез мъдростта си, а благодарение на борбата на отделните народи. Берлинската стена падна благодарение на полската Солидарност, на унгарците, които отвориха границата си – и благодарение на източногерманското население. Те се опълчиха срещу тиранията, което само по себе си е рядко явление. Вашето отношение към германо-френската ръководна двойка е доста критично, почти враждебно. Каква роля биха могли да играят в бъдеще Берлин и Париж в една по-голяма Европа? В момента и двете страни предпочитат да блокират. Президентът Ширак презира новите страни членки от Източна Европа и заявява това публично. Нека си спомним забележката му във връзка с войната в Ирак, когато каза, че новите членове трябвало по-добре да си затварят устата. Както Ширак, така и Шрьодер в момента играят негативна роля, защото са направили избора си в полза на Путин. Което е скандално. От друга страна Германия и Франция са били винаги двигателите на процеса на изграждане на обединена Европа. Ето защо би било положително, ако Ширак и Шрьодер си припомнят духа на най-ранните европейски документи, които са създадени още по време на войната. Тогава основната тема е била освобождаването на Европа от национал-шовинистични мераци и създаването на условия за мирно и неутрално сътрудничество. Ако Ширак и Шрьодер желаят днес да приобщят страните, които току що се еманципират - като Украйна например, те трябва да обърнат поглед към тези първи европейски договори. Но това не може да стане съвместно с Путин, защото той води ужасна война в Чечения, война, която има колониален и сталинистки характер. И Ширак, и Шрьодер искат да започнат присъединителни преговори с Турция. Трябва ли Турция да получи място в Евросъюза? Първо ще кажа, че въпросът за Турция съзнателно е лансиран тъкмо в този момент от онези, които искат да предизвикат гласуване с “Не“ на конституцията. Поне във Франция е така. Тъй като е ясно, че преговорите ще се водят много дълго. Но защо въпросът за Турция провокира сигурно “Не“? Защото населението още сега има проблеми с разширяването на ЕС на Изток. Т.е. чрез проблема с Турция се налива масло в огъня. Аз самият мисля, че по принцип няма какво да се каже против членството на Турция в Евросъюза, но по никой начин не в сегашния момент. Дори в дългосрочна перспектива далеч не е сигурно, дали Турция някога ще успее да изпълни условията за членство. Но Турция е много подходяща тема за да се разпалват всякакви страхове свързани с расизма и исляма, обединени под един общ знаменател: турците не са като нас, а и източноевропейците не са. Тъкмо това е странното в момента във Франция: полският водопроводчик и мюсюлманинът имигрант олицетворяват един и същ образ на врага. И да не забравяме: португалският строителен работник! Точно така, и странното е, че в това няма нищо ново. По времето на присъединяването на Испания и Португалия по крайбрежието и по границите се разиграваха истински сражения – войните за треската или за рибата тон, доматените и ягодовите войни. Спомням си тогавашния френски посланик в Мадрид, един от социалистите, поставени там от Франсоа Митеран, когото испанците не са забравили до ден днешен заради самомнението и авторитаризма му. Този дипломат нарече тогава испанците “идиоти“, които не трябвало никога да бъдат приети в Евросъюза. Днес мнозинството на французите е настроено така яростно срещу разширяването на ЕС на Изток – не срещу конституцията, тя играе второстепенна роля – че са готови да предпочетат разпадането на ЕС пред тази перспектива. Какви образи и звуци си представяте при произнасянето на думата Европа? Мислите ли при това за Вагнер, за Вивалди, за Матис? Винаги съм съжалявал, че в бъдеще учениците ще трябва може би да учат наизуст преамбюла на Европейската конституция. Този преамбюл е потресаващо безличен, празен, наистина за дълбоко съжаление. Текстът не търси връзка с големите европейски стойности и културни понятия, от него не научаваме нищо за Европа на Шекспир, Монтен, Гьоте, Айнщайн и още толкова други, в него няма историчност, абсолютно нищо. Жалко, защото ако има нещо, което светът може да научи от Европа, това са идеите на големите поети, мислители и философи за толерантността например. *Превод: Милен Радев, ББС, заглавието е на Mediapool Copyright Mediapool |
| добре де, това някакви предварителни резултати ли са, сега чакат, гледам Франс 2, уж започват едва сега да броят, уж викат - след няколко минути ще знаем. бе, какво е това estimation ipsus, некакви извадки ли са, 55 са против, 45 - да, некакви скачат и се прегръщат. И френски знамена се веят и народа ръкопляска. и тез изненадани от пъстрата крава... Редактирано от - Геновева на 29/5/2005 г/ 23:01:12 |
| Фичо, а сиктир с таа хамерика, с таа хралупа и с тия брамбъзлъци вътре бе. Писна ми се да буташ америка насекъде. Решаваме си наши, европейски въпроси тук. А сикана и се разкарай настрани барем сега.  Просто се махни, чужд си ни на нас като българи, чужд си ни и на нас като европейци, чужд си и на земята като дърво без корен. |
| Кво ами сега?!? Сети се сега сам, ще посмеят ли нашите дупетати да обявят къв да е референдум в България?!?  |
| Кво сега? Няма да си спираме блоковете, ще направим лоботомия на тайните глави, ще си постегнем икономиката да е поне в минимална степен адаптивна, и ще влезем ние в Европа, вместо тя в нас. |
| И те го обясняват с протестен вот, срещу Ширак, тъжната военна министърка, голямо поражение, черен ден за Европа, неспособността на правителството да предложи истински проект за развитието, и т.н., тъжни чиновници от Брюксел обясняват, че въпреки всичко Европа продължава да работи. |
| другите гласове, френски, от студиото, казват, че това било вот за националния суверенитет, че това било победа за френския народ, срещу популизма, а Атака де, ... |
| Впрочем Русия е силно духовна страна. Ненапразно в нета на руски има всичката световна литература отпреди 5 илядолетия допреди 3 месеца-всичко издавано някога съвсем свободно и достъпно-чети и се просветлявай. И музика безплатна. И много духовни учения тръгват напоследък оттам. Хамерика е лапнала парите, а парите са само средство на духа за определени известни само нему цели. Пък Русия е лапнала духа. Сега да видим как Хамерика ще се хване за палците поради факта, че се е фанала за погрешната сламка, ай какво давене настъпва, ай ай |
*****
Редактирано от - bot на 30/5/2005 г/ 10:33:32 |
| Вефке, не споменавай всуе национален суверенитет, че фичльо пак ще задъвче фашизЪма. Сега цела Франца фашистка. |
| Що бе, Вевче? Забрави ли тъжния Бат Ванко и веселия народ преди 4 години?!? Скоро па ше гледаш и у нас тъжни политици и весели българи!  |