| Пише Ви група студенти по масови комуникации от Нов Български унивеситет. Работим по проучване за корупцията във висшето образование в България. Вълнуват ни следните въпроси: Съществува ли тя реално и в какво се израява? Кой реално носи отговорност за нейното съществуване и какви мерки биха могли да бъдат взети за нейното изкореняване? Ще бъдем благодарни на всякакви мнения> Благодарим Ви предварително! |
| Драги студенти, безспорно е че корупция има. Корупцията не може да се изкорени само в отделна сфера на обществения живот. Според мен основните причини са: 1. Общият корупционен фон в държавата - с всички реални и морални страни. 2. Общата организационна неуреденост на държавните структури 3. Все пак основното според мен - потребителите на образователната услуга (подчертавам, че за мен това са потребители на услуга) всъщност искат изкривена услуга и са готови да платят за нея - не образование и квалификация, а парче хартия. Колкото и да е странно, много младежи си мислят, че например хартия с надпис "бакалавър" значи нещо - а после се чудят (че и негодуват) защо попадат в групата на безработните още със завършването. За да има нещо позитивно - има я и обратната страна. Има и сериозни младежи, които учат упорито за квалификация. Те, разбира се, отиват само в определени университети. А в същите университети отиват и добрите фирми, за да си намерят кадри още докато са студенти, че завършат ли, добрите вече са разграбени. |
| Здравеите, добре сте се сетили да питате. За да не патите. За Манрико корупцията в държавата (ни) е само фон. Както и, че всичко е... услуга, пък хората ги разграбвали на пазаря, както бананите едно време "пуснати" в "скъпия" преди коледа. . Корупцията започва още от детството ни, когато наще (ваще) казват: "Ако направиш това и това.. ше ти дам пет кинта!" Звучи странно, но си е така: IF ... THEN.... Програмиране, един вид. . В корупция е затънала цялата ни държава и това не е някъкъв безвреден фон, а чиста радиоактивност. Реално, отговорност носи всеки един от нас (вас). . Надявам се да съм ви бил от полза. P. |
| От 1989 едно от най-често срещаните изречения бе: "Това е възможно, но няма закон". Гражданите доверчиво мислеха, че самото наличие на Закон ( за каквото и да е), ще вкара всички процеси и отношения в едно регламентирано и предвидимо русло и ще доведе до такова състояние на обществения договор, при което няма онеправдани. И тогава камарилата хитри юристи запретнаха ръкави да дялат закони. Глас народен-глас Божи! Ако се върнете назад, ще видите, че в учредителните документи на много фирми след изброяването на основните дейности се четеше "и...всичко, което не е забранено от закона". С други думи- имаше достатъчно поле за изява в дейности, непротиворечащи на обществения договор. В това именно бандата юристи видя огромния потенциал за правене на пари. Вместо кратки и ясни закони, българските граждани получиха в повечето случаи един катехизис на забраните.Погледнете всеки един случайно избран закон и ще се убедите в това. От друга страна, разрешението за дейност (лиценз, патент etc.) беше свързано с подпис. Дойде моментът, в който този подпис вече струваше пари.. Така, в цялата стройна бюрократична пирамида от 400 000 чиновници, всеки - от министъра, до кмета на село Долно Уйно , потенциално можеше да разреши всичко в рамките на пълномощията си. Естествено - срещу пари. От друга страна, нескопосано направените "на коляно" закони се преправят непрекъснато в интерес на различни интереси и лобистите също го правят за пари. А бивши парламентаристи и специалисти в министерства, дори и след като напуснат яслата имат възможността да правят пари, защото знаят оставените нарочно вратички или противоречия в Закона и правилника за неговото прилагане. И ще ви преведат като каналджии -също за пари. Корупция има навсякъде по света. Но у нас тя е държавна политика. |